04.05.2018 г.

| в. „Капитал“ | 04.05.2018 |

 

В началото на 2017 г. казахте, че "България е извървяла около 20% от пътя си към валутния съюз". Ако сега трябва да оцените на колко процента от пътя към ERM II сме?

- Със сигурност сме на по-малко от 60 дни. Ако трябва да го мерим в проценти - добрите макроикономически данни показват, че сме все по-близо. Разбира се, това е нашето желание. Нашите партньори също трябва да ни подкрепят. Нека се пошегувам, че сме на 30%.

 

А защо на по-малко от 60 дни?

- Нямам причина да променям заявената позиция на централната банка и на българското правителство - и за да няма спекулации, че има влияние - това е осъзната позиция и на двете институции, че до края на първото полугодие ще уведомим нашите партньори, че желаем българският лев да се присъедини към валутния механизъм ERM II.

 

От дебатите през последните дни и изказвания на еврокомисарите Домбровскис и Московиси стана ясно, че като условие е поставен банковият съюз. Каква е Вашата позиция?

- За да стигнем до еврозоната, ние категорично, безспорно и безусловно трябва да влезем и в банковия съюз. Позицията на българското правителство и на централната банка е, че е неприемливо банковият съюз или Механизмът за тясно сътрудничество (Close cooperation ) да бъде предусловие за членство в ERM II. Готови сме в деня след евентуално одобрение на присъединяването на лева към валутния механизъм да кандидатстваме и в Механизма за тясно сътрудничество. За нас това са два паралелни процеса, които трябва да се движат успоредно и да финишират в един и същ момент. Но не приемаме единият да е предусловие за другия. Най-малкото, ако приемем, че Европейският съюз се движи от писани правила, това е класически пример за нарушаване на правилото за еднакво третиране на всички държави членки. Ако ЕЦБ и другите институции искат да създадат нов механизъм за кандидатстване в ERM II - да променят законодателството и тогава да е ясно, че присъединяването към ERM II се предхожда от други процедури и критерии. В противен случай оставаме с горчивия привкус, че сме третирани като втора ръка.

 

След фалита на КТБ през 2014 г. имаше консенсус, че е добре България да направи стъпки в посока единния банков надзор. Това не се случи, а може би щеше да ни помогне...

- Не трябва да смятаме, че някой отвън може да ни оправи. Всички поуки от фалита на КТБ си останаха за наша сметка и едва ли външен надзор щеше да се справи по-добре от това, което се случи в България. Но единният надзор не е панацея. Ако прочетете внимателно правилата, те ще надзирават само трите най-големи банки. И която те си изберат.

Вътрешните проблеми на дадена държава членка могат да се решат само от съответната държава. Със сигурност неудачите на системно ниво след КТБ са обица на ухото, която трябва да виси. Ако искате още 30 години да се упрекваме, че сме допуснали грешка, и през това време да нямаме самочувствието, че можем да се справим по-добре от някои държави, в които закриха третата най-голяма банка, и то без достатъчно яснота какво точно се случва, а централният им банкер няма право да напуска държавата, бихме могли. Бихме могли да се упрекваме още десетки години, че сме най-лошите деца в семейството. Аз не смятам, че аз и вие го заслужаваме. Има грешки, те се допускат.Трябва да сме по-добри от вчера.

 

Преди няколко месеца Bloomberg публикува текст за България, в който цитира свои източници, че притесненията са свързани именно с българския банков сектор. Има ли конкретни банки, които са проблемни?

- Не мисля. Присъединяването към банковия съюз неминуемо минава през един детайлен преглед на банковата система, който при нас приключи относително скоро. Но няма лошо той да се проведе отново. Той ще се води от авторитетни одиторски компании, които ще прегледат още веднъж преди присъединяването към банковия съюз балансите на търговските банки. Единственото нещо, за което си струва да се води дебат, е дали присъединяването към банковия съюз трябва да е предварително условие за ERM II. Нашият отговор е не.

Тези процеси могат да вървят заедно. Минималният престой в ERM II е две години. Това е достатъчно време, за да се прецени и да се оцени банковата система.

 

Има ли все още финансови министри, с които не сте провели неформални разговори за желанието на страната да подаде документи за ERM II. Какво показват сондажите ви дотук?

- Иска ми се да бъда оптимист. Европа е изградена като общност на партньори, които споделят единни ценности. Никой дотук не ни е казал, че сме втора ръка. Естествено имаме примера с Шенген - без реални аргументи стоим изолирани от доста процеси.

 

От изказвания на премиера Борисов и на комисар Домбовскис стана ясно, че страната е получила пътна карта, която очертава основните етапи на процеса до присъединяването й към валутния механизъм ERM II. Какво пише в нея?

- Няма официален документ, разменен между институциите в тази посока. Но имаме ясно разбиране в комуникацията си какво трябва да се случи до момента на присъединяване към ERM II. Надявам се, че ще проявите още малко търпение, за да може тези обсъждания да протекат, както обикновено протичат - зад кадър. Защото има много и икономическа, а защо не и политическа целесъобразност, преди да бъдат взети, решенията да не бъдат огласявани. Но макар да нямаме нищо черно на бяло, сме в добра комуникация. Очакваме такъв документ в близките седмици.