Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

Календар

  • 2024
  • ДЕК
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31
Още по темата

ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: ЧЛЕНСТВОТО НА БЪЛГАРИЯ В ЕВРОЗОНАТА Е ЕДНА ДОПЪЛНИТЕЛНА СТЕПЕН НА ИНТЕГРАЦИЯ, КОЯТО НИЕ ЗАСЛУЖАВАМЕ

ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: ЧЛЕНСТВОТО НА БЪЛГАРИЯ В ЕВРОЗОНАТА Е ЕДНА ДОПЪЛНИТЕЛНА СТЕПЕН НА ИНТЕГРАЦИЯ, КОЯТО НИЕ ЗАСЛУЖАВАМЕ
Снимка: ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: ЧЛЕНСТВОТО НА БЪЛГАРИЯ В ЕВРОЗОНАТА Е ЕДНА ДОПЪЛНИТЕЛНА СТЕПЕН НА ИНТЕГРАЦИЯ, КОЯТО НИЕ ЗАСЛУЖАВАМЕ

26.01.2018 г.

| БНТ, „Панорама“ | 26.01.2018 |

 

Водещ: Добър вечер на министъра на финансите Владислав Горанов.

Владислав Горанов: Добър вечер.

Водещ: Един директен въпрос. Кога България минава на евро?

Владислав Горанов: Преди да Ви отговоря, тъй като този отговор не зависи изцяло от мен, първо искам съвсем за кратко да се обърна към всички служители на Агенция „Митници”, тъй като днес е световният ден на митниците и преди малко връчвахме награди на успелите служители на Агенция „Митници”. Още един път, много здраве на Вашите семейства, много успехи. Вие сте част от стожерите на държавността, тъй като обикновено, когато българският бюджет, или въобще бюджетът на която и да е държава, страда, тогава цялото общество е неуспешно. Благодаря на всички усилия на българските митници и ги поздравявам още веднъж за техния празник. По отношение на еврото. Още когато влезнахме в Европейския съюз, ние сключихме договор за присъединяване, който предвижда България рано или късно да бъде част от еврозоната. Това е една допълнителна степен на интеграция, която ние заслужаваме. И се радвам да отбележа, че това е преобладаващото мнение в българското общество. Скоро имаше позиция на икономическия и социален съвет, който обединява в себе си работодателите и организацията на работниците и служителите – синдикатите, които също изразиха, че ние вече имаме нова обща цел, която стои пред нашето общество – по-дълбока интеграция в европейската инфраструктура.

Водещ: Кога?

Владислав Горанов: На мен ми се иска колкото може по-бързо. Работим усилено с партньорите, има определени правила и процедури, по които това се случва. Стандартният отговор е когато сме готови. Моят отговор е, че ние сме готови и трябва да настояваме към нашите европейски партньори да ни допуснат, защото отговаряме на всички изисквания, или да дадат точни, ясни и конкретни аргументи защо не е време за това. Моите намерения, които заявих европейските ни партньори в откриването на българското председателство, е, че това е добре да стане в първото полугодие на тази година – говорим за ERM. Знаете, че има механизъм...

Водещ: Да, чакалнята.

Владислав Горанов: ... през който трябва да минем.

Водещ: Това е чакалнята, преддверието.

Владислав Горанов: Най-малко две години след това, след като българският лев влезе в този механизъм, ние ще приемем еврото като национална валута.

Водещ: Сигурни ли сте, че нещата няма да поскъпнат, г-н Горанов?

Владислав Горанов: Категорично, най-малко от опита на държавите, които влизаха в последните години преди нас. Второ, скоро имаше един репортаж, не си спомням на коя от националните медии, може да е бил и на Вашата, от един пазар за зеленчуци, на който му се постави въпросът на продавача: Добре, няма ли от утре, ако се вкара еврото, доматите да станат не 4 лева, а 4 евро. И отговорът на продавача на домати беше много смислен, на фона на всичките тежки доктринални икономически дебати, които водим по темата евро. „Е, ако стане 8 лева, кой ще го купи този домат?”. Пазарът е този, който регулира обществените отношения. Така че няма абсолютно никаква причина, ако сменим лева с евро, особено след 21 години успешна история за валутен борд, да има каквато и да било промяна в ценовата политика.

Водещ: Аз не говоря за двойно поскъпване, а някакви стотинки, някакви проценти, както говориха, че е станало в Гърция. В Германия дори сложиха прякор не еврото – „тойро”.

Владислав Горанов: Аз мога да говорят за примерите от Литва, Латвия и Естония, които последни се присъединиха към еврото. Там ценовите изменения бяха под 1 % и трудно можеше да се установи дали те са вследствие на преминаване от националната валута към еврото или вследствие на естествени инфлационни процеси, които малко или много се проявяват във всяка една държава през годините. Да, вероятно, ако нещо в момента струва 1,95 лв., е много възможно да започне да струва 1 евро. Но ако цената на въвеждане на еврото в България е 1 % инфлация, аз съм готов да убеждавам българското общество, че тя си струва.

Водещ: Зависи как ще зададете въпроса, защото хората може да кажат – искаме евро, но като ги попитате – да се сбогуваме с българския лев, какво ли ще отговорят, нямам въображение. Защото зависи как ги питате.

Владислав Горанов: Ние нямаме намерение да ги питаме манипулативно, както често се водят дебатите в България. Започнах от там, че работодателите и синдикатите, които често водят доктринални спорове помежду си по една или друга тема и по природа трябва да са противопоставени, така както трудът и капиталът се борят за надмощие в живота, те са на едно мнение. Предимствата за България, бъдещата интеграция и повечето интеграция в европейската инфраструктура е в ползва на българската държава. Простият отговор е, че ние много отдавна, след банковата криза от 1997 г., сме загубили своя паричен суверенитет и сме се обрекли за еврото. Имаше един период, през който се бяхме обрекли за немската марка. Но в България на практика ние много отдавна търпим, ако може така да се каже, негативите от членството в Еврозоната, без да можем да ползваме доверието, без да можем да ползваме другите предимства от това да сме част от една по-интегрирана и по-модерна Европа.

Водещ: Министрите, които временно ръководите покрай председателството, как реагираха на българското желание? Министрите на финансите на другите европейски страни.

Владислав Горанов: На този етап решението по отношение на ERM II не зависи толкова от държавите членки, колкото от Европейската централна банка. Ние сме в интензивна комуникация с тях. Нямат ясно изразени аргументи против, на този етап. Да, безспорно отчасти процесът е и политически. Помним Шенген. Но тук не сме чули досега, все още, нито един рационален аргумент, който да почива на правилата, по които е изградена еврозоната и по които работи механизмът ERM II, за аргумент против това България да стане част от това пространство.

Водещ: Вотът на недоверие. Олекна ли Ви след гласуването?

Владислав Горанов: Вижте, ние никога не сме си мислили, че по-малко от година след последните избори един вот би бил успешен. Тоест вотовете на доверие в България никога не са успявали. Успявал е само един вот, и то не на недоверие, а вот на доверие, когато си е тръгвало българско правителство. Нямаше как този вот да бъде успешен – първо, защото е минало много малко време от последните избори, от които нито един от аргументите и на управляващите, и на опозицията не се е сменил, за да се наложи да се отива към избори и всички тези неща, които се случват в едно политическо безвремие. Това е първият аргумент. Второ, колегите от опозицията търсиха тема, която да засегне максимално авторитета на сегашното управление, но нямаха все още достатъчно аргументи – първо, защото от много кратко управлява новото правителство, второ, защото не уцелиха добре темата, за да могат да убедят обществото, че сега е време – просто, защото те смятат, че трябва да има предсрочни избори – за такива. Темата с корупцията, доколкото не е предмет на преследване от правоохранителните органи, е тема на усещане в обществото. И ако погледнем последните проучвания на „Евробарометър”, България е на около средата почти, на около 12-о място от страните членки на ЕС. В този смисъл сами да си лепваме дамгата на най-корумпирана държава сигурно е удобно за тези, които претендират да атакуват сегашното управление, но в никакъв случай не е житейски факт, а само социологически. България се намира в средата на класацията по отношение на корупцията, по начина, по който се мери. Всички други твърдения за корупция, за които има основание, те трябва да са предмет на наказателно преследване и те трябва да се реализират не през парламентарни процедури, а през конституционно установените норми за защита на държавата от корупция. Затова и дебатът беше изключително далеч от това, което се очакваше от него, дотолкова, доколкото, пак казвам, ако има конкретни данни за корупция, които са съставомерни и могат да минат и да издържат през българската правораздавателна система, те отдавна е трябвало да бъдат там. Всичко друго е социология. И ако българската политика се прави на базата на социология, тогава, когато се явяваш на избори, то когато водиш политически дебат, не трябва да разчиташ само на социологически аргументи.

Водещ: Имаше конкретни данни, които са във Вашия ресор. Вие поздравихте митниците, защото отговаряте за тях. Но имало ли е там пробив?

Владислав Горанов: Поне по данните на изпълнението на бюджета и ръстовете на приходите, които имаме от годините след 2014 г., искам да припомня, че с 23 % са нараснали приходите от акцизи от края на 2014 г. до 2017 г., дори да има несъвършенства на системата от гледна точка на нейната физическа сигурност, както я описват анализите на ДАНС, показва се, че тези потенциални рискове не са реализирани, защото огромният...

Водещ: Ама имало ли е пробив или не?

Владислав Горанов: Пробив не е доказан. И никой не твърди, че има пробив. Анализите на системата, изложени от страна на ДАНС, показват, че има някои слабости в информационната сигурност. Но аз тук бих реферирал към Уикилийкс и бих попитал трябва ли да закрием ЦРУ заради това, че изтичат данни – първи въпрос. И втори, по-смислен въпрос – по-добре ли е държавата да няма системи, които да работят на автоматичен принцип и да премахват възможността човешкият фактор да влияе върху корупцията, отколкото дебатът дали системата, която е изградена в българските митници, която между другото е уникална и дава много сериозни възможности за контрол, и е донесла милиарди, доказано статистически, в последните няколко години, от 2014 г. насам, да бъде подложена на такава тема за дебат. Ако има данни, че има проблем в тази система, защо няма нито един наказан, защо няма нито един обвинен?

Водещ: Вие трябва да кажете.

Владислав Горанов: Аз давам веднага отговора. Защото анализът е от гледна точка на информационна и технологична сигурност, но в същия този анализ няма никаква информация за извършено престъпление и извършени отклонения. И същият този анализ е предмет на няколкогодишна работа на службите, който не дава основание на българската прокуратура да повдигне обвинение на когото и да било. А моят аргумент като финансов министър, в защита на тезата, че системата е добра, и е много по-добре, че я има, отколкото годините преди това, когато я нямаше, е, че в българския бюджет постъпват милиарди повече. И ако трябва да сравняваме 2014 г. с 2017 г., примерно, българският бюджет има 6,5 млрд. повече.

Водещ: Един друг въпрос да Ви задам накрая, г-н Горанов. Защо Вие лично гласувахте „против” Истанбулската конвенция?

Владислав Горанов: Аз имам много ясна теза в това отношение. И тя е, че много набързо, без съществен дебат, и се видя, че това беше грешка, стартирахме одобряването на Истанбулската конвенция.

Водещ: Кой сбърка? Премиерът Борисов ли?

Владислав Горанов: Сбъркахме с това, че ние искаме да покажем в началото на нашето председателство, че сме част от съвременните европейски ценности, без да сме разказали историята на достъпен език на българските граждани. Всеки, който коментира конвенцията, трябва да е положил минимални усилия да я прочете. В нея няма нищо, освен темата за защита от насилие – било то срещу жени, било то срещу деца. Ако всички други спекулации, които са свързани с Истанбулската конвенция, могат да бъдат подплатени с конкретен текст в отделните норми на конвенцията, аз съм готов да продължа да търся аргументи за нейната подкрепа. Но дали ще подкрепим Истанбулската конвенция или не в българския парламент, е въпрос на цивилизационен избор. И мисля, че това, което решихме в предишния ден, да си дадем повече време, за да разкажем правилната история, е дефицитът, с който стартирахме. Ако я качим на страницата на Народното събрание, примерно, или разкажем – те са 50-60 текста в нея, те не са 100 страници – и всеки български гражданин я прочете сам за себе си, той ще разбере за какво става въпрос. Но ако не приемем Истанбулската конвенция, ние ще останем от другата страна на Босфора.

Водещ: Благодаря Ви.

 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация