10.06.2010 г.

Цвета Динкова: Как ще защитите актуализацията на бюджета, след като тя беше атакувана и от ляво, и от дясно?

Симеон Дянков: Още през ноември-декември, когато се обсъждаше бюджет 2010, заложихме в документа, че около 15 юни ще преразглеждаме бюджета. Тогава не знаехме какво точно преразглеждане може да има предвид това как ще се развива кризата в България и какво става в Европа. Така че сега просто изпълняваме закона. От декември до сега имаше много голяма неприятна изненада за България и всички европейски държави - развитието в Гърция, което започна от 28 януари. То оказа ефект във всички европейски държави, които аз съм посетил, а аз вече съм бил в над половината. Всички те имат или вече са имали актуализация на бюджета. Нямам никакви притеснения за критиките и от ляво, и от дясно. Сега кризата е световна и има голямо значение как се развиват и икономиките около нас.

Цвета Динкова: Какви стратегии за справяне с кризата са избрали държави, които вече актуализираха бюджетите си?

Симеон Дянков: 17 държави от ЕС вече имат актуализации. Има 4 стратегии. Първата е да се намаляват социалните плащания - работни заплати, отпуски, пенсии. Най-чистия вариант за това виждаме в Румъния.

Цвета Динкова: Това не е ли най-разумната стратегия и за нас в момента?

Симеон Дянков: За мен като финансов министър и за партия ГЕРБ това не е удачно. По този начин се удрят най-бедните и ние няма да тръгнем в тази посока. Другата основна стратегия в ЕС е увеличаването на данъци. Имаше няколко държави, предимно в Централна Европа, които вдигнаха ДДС. По този начин си осигуряват допълнителни приходи.

Ние мислихме доста по тази тема, но решихме да не стигаме дотам. Основната ни идея е, че макар това да подпомага приходите, удря бизнеса, а оттам и работните места и като следствие и икономическия растеж занапред.

Последните две стратегии, на които и ние залагаме, са: намаляване на разходи, доколкото е възможно. Ние съкращаваме от администрацията 840 млн. лева. Това са тези 20 на сто, които си поставихме като задача. Реално стигнахме до средно 14-15 процента. Това е залегнало в актуализацията на бюджета извън това, което вече е направено. Примерно в моето министерство 21% от разходите се орязват. Има още 6 министерства, които съкращават с 20%, някои с 15%, някои с 10%, три - с нула. Средно се получават 14-15 процента.

Четвъртата стратегия е по-добре да се предприема в началото на кризата, но ние ще го направим към края й. Става въпрос за фискални стимули. Вместо само да съкращаваме, ще сложим допълнителни пари в секторите, които са важни за излизане от кризата. Главно ще се дава за инфраструктура - около 200 млн. лева. 660 млн. лв. са за всички разплащания с бизнеса. Това е вид фискален стимул за бизнеса. 220 млн. лв. пък ще се дадат на здравната каса.

Последната част са допълнителните социални плащания, за които има упреци от дясното политическо пространство. Става въпрос за 152 млн. лв. за социално слаби - безработни, но не само. Има програми за допълнителна заетост, както и за майки с деца. 116 млн. лв. ще отидат за тютюнопроизводителите. Това също е вид социална програма.

Като се събере всичко това, се вижда, че ще направим спестявания от разходната част за 840 млн. лв., но от друга страна - ще похарчим допълнително 1,4 млрд. лв. Така влизаме в малко по-голям дефицит - 3,8%. Досега имаше неразбиране каква е точната цифра.

Цвета Динкова: Фискалният резерв ли ще е източникът за финансиране на дефицита?

Симеон Дянков: Да, така е. Да се върнем на въпроса за политическите критики. От ляво казват, че не се харчи достатъчно. Всъщност не е така, харчи се много за социални програми. На критиките от дясно - че се харчи прекалено, ще кажа: По време на криза трябва да има два основни фокуса освен фискалната дисциплина - да не страдат най-бедните и да се създадат условия за растеж не само за тази година.

Цвета Динкова: Напоследък се появи такава теза - като икономист говорите за намаляване на бюджетния дефицит и консервативна политика, а на практика правителството харчи повече. Това според анализатори означава, че губите позиции в правителството за сметка на "разходните" министри.

Симеон Дянков: Ролята на финансовия министър навсякъде е да казва "не" на разходните министри. Тяхната роля пък е да искат повече. Така че е нормално да има този тип отношение: "Дай ми - няма да ти дам".

Цвета Динкова: Въпросът е кой надделява.

Симеон Дянков: Надделява този, който накрая решава какво влиза в бюджета. Това го решавам аз, така че всички разходи, които са залегнали в актуализацията, за мен са оправдани и аз заставам зад тях. Парите обаче ще се дават само срещу реформи. Това сме го записали в актуализацията и ще го отстояваме.

Цвета Динкова: Във връзка с това, което казвате - има ли забавяне на структурните реформи? Това е основна критика към правителството.

Симеон Дянков: За да няма оттук нататък никакво отлагане, точно в тази актуализация на бюджета ще бъде заложено следното - 220 млн. лв. за здравеопазване, ако направите реформите до края на годината, иначе - няма да имате такива пари. 152 млн. лв. за социалното министерство. Да, но ако пенсионната реформа до септември е влязла в парламента.

Цвета Динкова: Когато се обсъждаше дали да се увеличава ДДС, вие казахте, че гарантирате с оставката си, че данъкът няма да се пипа до края на тази година. Често ли ви се налага да давате такива ултиматуми, за да прокарвате тезите си?

Симеон Дянков: Това беше първият път и засега последният. Тогава и вътре в правителството, и публично казах, че за мен това е много лоша идея. Виждаме, че решението да не се вдига ДДС работи. Безработицата пада и май е първият месец, през който България има по-ниска безработица, отколкото средната за ЕС. Надявам се, че отсега нататък няма да ми се налага да давам ултиматуми.

Цвета Динкова: Като казвате, че бюджетният дефицит ще е 3,8%, можете ли да гарантирате по същия начин - с оставка, че той ще е точно толкова?

Симеон Дянков: Бюджетният дефицит зависи и от нас, но и от това какво става в Европа. Там в последните три месеца нещата вървят по-зле, отколкото всички очаквахме. Мога да гарантирам, че това, което Министерството на финансите е заложило като мерки, ще го отстоявам до края на годината. Големият въпрос е какво става с еврото и с потреблението в ЕС, което ни удря по износа. Всеки ден прекарвам по 3 часа да гледам какво става в Европа.

Цвета Динкова: Кои са министрите "отличници", които правят съкращения в министерствата си, и кои се бавят?

Симеон Дянков: Отличниците са икономическото и регионалното министерство. Трябва да споменем и здравното ведомство при новия министър. В това министерство имаше доста фрапантна статистика - доскоро там работеха около 400 души и имаше над 500 души на граждански договори за консултантски услуги. Оказа се, че някои от служителите имат и граждански договори, което, с много редки изключения, е незаконно. Вчера ми рапортуваха, че са свели гражданските договори до два. Сред отличниците трябва да споменем и Министерството на отбраната и Министерството на финансите.

Цвета Динкова: Кои са "калпазаните"?

Симеон Дянков: Тези, които оттук нататък трябва да правят доста съкращения, са външното министерство, МВР вече обяви някои съкращения, но в бъдеще трябва и там да се върви към по-голяма оптимизация. Там обаче голям ресурс е въвлечен в момента в борбата с корупцията и престъпността. И при всички има два големи въпроса, които обясняват и големите разходи през първите четири месеца. Като оптимизираш, трябва да се съобразяваш с българските закони, които са доста тежки. Изплащат се от 4 до 6 заплати за държавните служители, в МВР и армията - 20 заплати. Изплащат се и всички отпуски. Както знаете, средно хората имат по 200-250 дни невзети отпуски. Затова ефектът от оптимизациите реално ще се появи през следващата година.

Цвета Динкова: Друга актуална тема напоследък е конфликтът между МВР и митниците. Говори се, че Ваньо Танов и МВР министърът Цветан Цветанов имат стари разногласия.

Симеон Дянков: Не знам дали става въпрос за разчистване на стари сметки, но това определено не помага на никой - нито на бюджета, нито на държавата като цяло. Не би трябвало да има излишен шум, особено по време на криза, и затова неслучайно призовах всички страни да са по-тихи, да си мълчат и да си вършат работата. Разбирам, че по време на криза страстите са по-големи, но за мен този шум не е полезен.