19.05.2020 г.

Тук пред вас сме, за да представим законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси. Бързам, обаче, преди това още веднъж да коментирам тема, която напоследък е предмет на политически спекулации и която е опит за внушение, че правителството е увредило нечии интереси, свързани с бизнес отношения. Имах възможност пред вас преди две седмици, при първата изява на г-н Божков, да коментирам, че и аз в качеството си на министър, вероятно и други колеги министри, ще потвърдят, сме поддържали добри работни контакти с всички хора, които искат да коментират бизнес средата в страната. Разговорите, които сме имали, винаги са били как да се подобри бизнес средата, дори това да е било свързано с намаление на ДДС – нещо, което аз не подкрепям и продължавам да съм с резерви. Опитът за внушение, че един или друг политик се е месил в бизнес отношенията между партньорите на г-н Божков в неговия бизнес или други договорни партньори на г-н Божков от медии, е опит за пренасяне на вина към правителството за действия и бездействия от страна на организаторите на хазартни игри. Единственият извод, който може да се направи в случа,я е, че позицията на г-н Божков цели дискредитиране на представители на правителството, в това число и на министър-председателя, и тя е, според мен, необоснована. Защото отношенията, бизнес отношенията между визираните днес г-н Божков и г-н Домусчиев са си само тяхна тема. Що касае споменатите вътре в съответната бележка, или както и да има, и каквато и стойност да има този лист хартия, не са коментирани по никакъв начин с представители на правителството и не са породили никакви действия и за нас опитът на г-н Божков, който, за съжаление, е изпаднал в неприятната ситуация да трябва да дава отчет на държавното обвинение, не са проблем и не са тема на правителството дотолкова, доколкото през всичките години, когато г-н Божков е бил и продължава да бъде част от бизнеса в България, той не е получавал привилегировано третиране от нито един държавен орган. И мисля коментарите по тази тема да спрат дотук. Фактическата истина ще бъде изяснена в хода на досъдебното производство, което се извършва в съответствие със законите на страната и кой крив, кой прав ще разберем. Но не си представям, че държавата се занимава с изземване на бизнеси или с толериране на един бизнес или друг, защото ако погледнем фактическите действия на правителството по отношение на регулацията на темата с хазарта, със сигурност от началото на управленския мандат, който стартира в края на 2014 г., няма нито едно нормативно изменение, което да облагодетелства или либерализира този тип бизнес, напротив. Ако някой има подобни претенции, нека да ги заяви и да ги подкрепи с конкретни доказателства. В противен случай ние ставаме, имам предвид правителството, заложници на спорове между отделни бизнес субекти – били те партньорите на г-н Божков в неговия хазартен бизнес, били те партньорите му в медийния бизнес, което няма как да се пренесе върху изпълнителната власт. И тук мисля да спра с тази точка и да се върнем на това, което действително е важно в последните седмици и месеци.

Не е тайна, че години наред темата с цената на горивата на дребно е била предизвикателство пред нашето общество. Многократно сме коментирали, че се забелязват някои отклонения в очакванията на хората по отношение на цената на горивата, свързани обективно с това, че когато международните цени на петрола се променят с определен процент, не същото се забелязва и при търговията на дребно с горива в България. И в подкрепа на тази констатация мога да ви припомня и протестите, които се провеждаха по тази тема и многократните дебати във връзка с тази тема и многократното сезиране на КЗК относно състоянието на този пазар и неговото функциониране. Не е тайна, че многократно сме извършвали анализи доколко този пазар е работещ, но единственият орган, който може да го прецени, е независим от правителството и винаги от него сме получавали извода, че конкуренцията работи и няма нарушения на антимонополното законодателство. Все пак, в период на криза, особено последните седмици и месеци, откакто е пандемията, все по-остро се забелязват някои номинални диспропорции, които нямат обективно обяснение. За периода от 2 март 2020 г. до 10 май 2020 г., това е периодът на пандемията, която, за съжаление, не може да се ограничи само в рамките на тази статистика, която ще ви цитирам, борсовите цени на суровия петрол тип „Брент” са намалели значително, като най-ниската регистрирана цена е била с 57% по-ниска от началния период. При 50,03 долара за барел в началото до 21,61 долара за барел. Същевременно, в същия период средната цена на освободените за потребление горива от данъчни складове е намаляла само с около 27% за бензина и 25% за дизела. В същото време, по данни на агенция „Митници”, НАП и отворените източници, с които всеки може да разполага, при търговията на дребно в бензиностанциите на големите вериги, няма да ги цитирам, поддържат цена, всъщност това е статистика, „Лукойл”, „Шел”, „Еко”, О Ем Ви, „Газпром” и „Ромпетрол” поддържат цена на дизеловото гориво средно с около 30 ст. над средната продажна цена за страната на останалите бензиностанции, и около 55 ст. над средната цена на едро от данъчните складове. При бензините статистиката е подобна. Тази група бензиностанции поддържа средно с около 20 ст. над средната продажна цена на останалите бензиностанции и около 50 ст. на цената, при която горивото напуска данъчните складове. Обръщам внимание, че горивото напуска данъчния склад с платен акциз и ДДС. Т.е. на изхода на данъчния склад държавата почти е изчерпила своите участия в ценообразуването на горивата като разликата, за да сме обективни, се явява само по отношение на доначисляване на ДДС, когато има разлика между цената в данъчния склад и цената на крайния производител. Тази цена от близо 50 ст. между най-ниските и най-високите цени, които наблюдаваме на пазара, ни провокира да търсим решения как можем да направим пазара, за който антимонополният орган твърди, че работи без проблем, още по-добра, още по-гарантирана от страна на държавата? Още повече, че през последните седмици и месеци в периода на кризата забелязахме от тези, които до вчера претендираха за изключително оттегляне на държавата от икономиката и изключително либерално нейно поведение желанието за пълно компенсиране на всички щети и несгоди в резултат на икономическите последици от ограниченията, които пандемията налага. Няма да скрия разочарованието, че някои от тези икономически субекти посегнаха и на данъци, които те не плащат, в случая темата с ДДС. 

Измененията в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси могат да бъдат обобщени в следната посока. Пак по статистика забелязахме, че 91% от всички данъчни складове, които дават възможност за достъп до търговия на дребно чрез съхранение на горива в режим отложено плащане на акциз, са собственост само на 6 оператора. Като един от тези оператори притежава 78,3% от вместимостите на данъчните складове. Невъзможността или ограниченията пред това всеки свободно да може да внася или да търгува с горива под режим отложено плащане на акциз, което може да става само в данъчния склад, провокира в нас идеята организирането на съхраняването на държавните резерви и работата със създадените от държавата вместимости за горива да бъде прехвърлено като отговорност на държавно предприятие, Държавна петролна компания. Държавната петролна компания ще получи от държавния резерв всички активи и всички дейности, с които в момента е ангажиран държавният резерв по отношение на управлението на държавните резерви и военновременните запаси за нефт и нефтопродукти, така също и запасите, които се формират по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, които са в ангажимент по линия на европейското законодателство. Държавната компания ще получи контрола върху спазването от страна на частните субекти доколко те изпълняват своите ангажименти също да съхраняват резерви. Държавната компания ще може да оперира вместимостите, с които в момента резервът разполага, като лицензирани данъчни складове с всички изисквания, които Законът за акцизите и данъчните складове налага при тези оператори, в това число ще доизгражда, ако се налага, такива до нормализирането на пазара според нашите разбирания, за да се гарантира, че всеки търговец на горива има достъп до складови бази, в които може да се прилага режим отложено плащане на акциз. За да го обясня по-нагледно. Ако един собственик на бензиностанция в България иска да зареди своята бензиностанция и да продава горива, той има две опции – или да внесе това гориво от чужбина, купувайки го, примерно от съседна Гърция, в режим отложено плащане на акциз, което спестява доста сериозен ликвиден натиск върху него. За да реализира това, обаче, той трябва да има договор в България с лицензиран складодържател, който да поеме ангажимент, че ще съхранява това гориво при него. Тогава горивото се движи от Гърция до България в режим отложено плащане на акциз. Така работи европейското законодателство в тази област и целта на това европейско законодателство е да създаде възможност задълженията към държавата – акциз и ДДС – да бъдат платени накрая при крайното потребление на горивата с оглед даване възможност да не бъдат натоварени икономическите субекти предварително с ликвиден натиск при движението на горива към крайното потребление. Ако на този търговец на горива, обаче, в България му се откаже достъп до лицензиран данъчен склад, той има само една опция – да си купи от Гърция горивото с платен акциз и ДДС и, натоварен ликвидно с тежестта на акциза и ДДС, да го въведе на територията на Република България и да разполага с него. Сами разбирате какъв допълнителен ликвиден натиск е върху този търговец, макар спазвайки най-ниските ставки – около 66 ст. без ДДС е акцизът при дизела, 72 ст. е акцизът при бензина. Затова и многократно и самата КЗК е отправяла апел към държавата да потърси начин да осигури възможност на всеки търговец, който иска да участва на този пазар, да има достъп до режима отложено плащане на акциз, който може да се реализира обаче единствено само в данъчни складове. При статистика, че голяма част от тези данъчни складове са контролирани от малък на брой икономически субекти, тук възникват въпроси дали пазарът успява да сработи. Затова идеята да премахнем преференциалния режим, по който работят вместимостите на държавния резерв, и да задължим държавното предприятие да изгражда нови, ако е необходимо, и дадем достъп на всички търговци на горива до вместимостите, изградени от държавата, които планираме да бъдат в разпореждане на държавната петролна компания, според нас ще увеличи възможността за конкуренция. Спомням си един цитат от висшето образование, когато сме коментирали Адам Смит, който в своя труд „Едно изследване върху природата и причините за богатството на народите” стига до извода, че при конкуренцията личният интерес ражда всеобщото благо. И целият законопроект има само тази насоченост. 

Темата за бензиностанциите е вторична тема към този законопроект. Тя, разбира се, е по-интересна за обикновените граждани, които в рамките на някои населени места или квартали на София може да срещнат 50-60 ст. разлика между цената на някои бензиностанции. Един въпрос, който и на нас не ни даваше мира през последните години, особено по време на протестите на българските граждани, които протестираха и претендираха към правителството, че има нещо нередно. Ние не твърдим, че има нещо нередно. Но искаме да създадем допълнителна конкуренция и да сме сигурни, участвайки на този пазар на търговски принцип, че можем да покажем с пазарни инструменти действителната цена, на която при минимални надценки могат да бъдат продавани горивата на територията на България. Амбициозна цел, напълно постижима, защото, пак повтарям, изграждането на няколко десетки до 100 обекта в големите населени места и на основните пътни артерии, а в това число и на места, където обикновените граждани нямат достъп до качествена услуга, защото тя не влиза в бизнес модела на големите вериги, според на с ще подобри съществено положението и конкуренцията в този сектор. Упрекът, че това е левичарско или непазарно действие, може да намери отговор – пазарът ще реши, защото търговията с горива по начина, по който се регулира в държавата, е напълно свободна и ценообразуването при нея е напълно свободно и не се подчинява на никаква друга освен пазарната икономическа логика. Смятаме, че ако тези бензиностанции ценообразуват разумно, говорим за държавните, те могат да покажат цена, която или ще е равна на останалите, или ще е по-добра. Фактът, че има вериги от бензиностанции, които могат да си позволят да работят с 50-60 ст. по-ниска цена и техният бизнес модел да излиза ни провокира да предоставим подобна услуга на голяма част от българските граждани чрез достъп до гориво, най-общо казано, с изграждането на тези обекти. Къде ще бъдат ситуирани – пак казах, по-големите населени места, местата, където категорично има липса на предлагане на качествени горива от гарантиран произход заради малкия обем консумация, който вероятно не дава аргументи на големите вериги да изграждат там подобни обекти, и разбира се, първокласните пътища и магистрали, като първоначалната идея е този проект да се съсредоточи до 100 подобни обекта, които г-н Караниколов и МИ чрез държавното предприятие ще изгражда.

Видео