12.12.2015 г.

"Годината", Дарик радио, 12.12.2015

Водещ: Министърът на финансите Владислав Горанов в „Годината" на Дарик радио. Здравейте, г-н Горанов! Думата на 2015-та?

Владислав Горанов: За мен е предвидимост. Предвидимост, защото успяхме да излезем от една сложна и динамична, осеяна с много проблеми 2014-та и бързо да върнем нещата в сферата на нормалността и на предвидимостта - нещо, което за всяко развито общество е нормално като състояние. На нас не ни се получава често. 2015-та за мен беше една успешна година.

Водещ: Събитие на годината стават мигрантите в Европа. Може ли да кажете колко струват на България мигрантите, това че минават оттук, това, че трябва да бъде инвестирано в ограда, в места, където да бъдат посрещани, социални плащания?

Владислав Горанов: Десетки милиони. Нямам точна справка, но мога, ако включим в сметката и оградата и допълнителните ресурси, които институциите влагат, за да се справят с това предизвикателство, няма да е далеч от годишно 70-80 млн.

Водещ: Друго събитие на годината са новите дългове, милиарди дългове на България. Можеше ли България без тези милиарди заем?

Владислав Горанов: Първо, понеже предполагам, че голямата тема със заемите ще продължи да стои, знаете ли колко заеми взехме през 2015 г.?

Водещ: Вие сега ще кажете, защото имате последната справка.

Владислав Горанов: Ще кажа разбира се, защото очаквах да се...

Водещ: А, д ави кажа 16 млрд. ли?

Владислав Горанов: Да, очаквах да кажете...

Водещ: Не, не, както виждате даже като определяхме събитията, имаше много такива номинации 16 млрд., ние задраскахме 16-те, оставихме „новите милиардни заеми". Там познаваме ли, че са милиарди?

Владислав Горанов: Познавате. Само че заемите не са причина, те са следствие. Заемите в 2015 г. са следствие от фалита на КТБ през 2014 г., следствие от това, че не успяхме с бюджета 2013-та и 2014-та година, и той е на голям дефицит. Т.е. темата с дълговете трябва да е вторична. Преди темата с дълговете и заемите трябва да проведем дебат за ролята на държавата, за данъчната система, за това колко харчи правителството, за това какви са очакванията на хората за това колко ефективно харчим. Дългът е следствие, той не е причина.

Водещ: И колко е?

Владислав Горанов: С една доста успешна емисия в месец март 2015 г. реализирахме 3.1 млрд. евро в три транша 7-, 12- и 20-годишни. Доходност рекордна за България като ниско ниво. С тях погасихме авансово взетите в 2014 г. мостово финансиране за изплащане на гарантираните депозити в КТБ, знаете, че все още 1.6 млрд. има заем даден на Фонда за гарантиране на влоговете, който предстои на части да бъде възстановен на правителството. И финансирахме дефицита от 2014 г. и разбира се, този от 2015 г. Така че новите...

Водещ: За това отидоха тези 6 млрд.лв.

Владислав Горанов: за това отидоха тези 6 млрд.лв. Те до голяма степен се изтеглиха в 2015 г., но финансираха събития от 2014 г.

Водещ: През следващата година с поред сметки на опозицията взимате повече от нужните пари за връщане на стари заеми и покриване на дефицит, защо?

Владислав Горанов: Така е, и аз не го скрих, държавата трябва да има ликвидни буфери, за да се справи с евентуално неблагополучие във финансовата система, ако такова се очертае от предстоящите оценки на качеството на активите на финансовата система.

Водещ: Има много поговорки за тези неща, че за каквото се готвиш, това ще те стигне. Да не би да се готвите за нови банкови трусове?

Владислав Горанов: Не, има и поговорка, че пари се взимат не когато ти трябват, а когато не ти трябват, защото когато ти трябват няма кой да ти ги даде. Така че аз предпочитам държавата да е готова за всички неблагоприятни събития, възможни, отколкото да бъде поставена на колене както в края на 2014-та.

Водещ: Какви са възможните? Щото вие някак сте стигнал... колко са всъщност тези пари над нужните, към 2 млрд. ли бяха?

Владислав Горанов: Около 2 млрд.

Водещ: Тези 2 млрд., така като ги смятахте защо 2, а не 1 или 3, значи имате някакво предчувствие, някакво очакване за нещо?

Владислав Горанов: Нямам негативни очаквания, ако това е внушението. Сумата е изчислена на база на процент от общите активи на банковата система и има определена обвръзка с нея. Не очаквам сумата да бъде необходима, но съм длъжен да разчета такава сума.

Водещ: Какъв процент са тези 2 млрд. от активите на банките, ако така сте го смятали?

Владислав Горанов: Така го смятахме. Лесно може да направите тази справка. Аз предпочитам да завършим тази тема с извода, че държавата трябва да е подготвена.

Водещ: Не, няма така лесно да я завършим, защото има и друг аспект - кой дава заемите? Къде беше, четох едно заглавие: „Мистериозен чужд инвеститор се оказва причината държавата да емитира извънредно 50 млн. евро на външните пазари през ноември".

Владислав Горанов: Той е мистериозен само за тези, които не познават огромните финансови инвеститори. Независимо от този коментар, аз няма да го съобщя, тъй като в този тип сделки и взаимоотношения има определена дискреция доколко може да се коментират те и доколко не. Така или иначе бяхме подложени на много сериозен натиск от вътрешния пазар за увеличаван е на лихвите по вътрешния дълг. Появи се, имаше и други, но първият, който се появи и който искаше да закупи от 20-годишните дългови ценни книжа, емитирани през 2015 г., го направи, и то на съвсем реални пазарни нива, подобни на тези примерно, които съседна Румъния се финансира, при положение че, за съжаление, нашите северни съседи ни изпреварват по кредитен рейтинг. Техният е инвестиционен, докато нашият, за съжаление, след 2014 г. е под тези нива. Така или иначе благодарение на тази операция, може да видите, че вследствие от това вътрешният дългов пазар се нормализира и получаваме все по-добри и по-ниски лихвени нива по облигациите, които пласираме на вътрешния пазар.

Водещ: А защо не взимате заемите от банките в България, от вътрешния пазар, след като има толкова спестявания, повече, отколкото се използват за кредитиране, каза преди вас управителя на БНБ?

Владислав Горанов: Ние взимаме много и от вътрешния пазар. Това, което искахме да покажем на вътрешния пазар е, че не можем изцяло да зависим от него. И пак повтарям, спредовете, които ни предлагаха банките по вътрешните ни емисии, съпоставени, за да не изпадаме в технически обяснения, съпоставени със срочността на облигациите, които...

Водещ: Какво значи спредове?

Владислав Горанов: Надбавка над цената, която се определя като някакъв обективен показател...

Водещ: Опозицията твърди, че всъщност вие взимате по-скъпи външни пари, отколкото вътрешни, и дори прави внушения за интереси.

Владислав Горанов: Имах пространен отговор на опозицията в тази посока, ако визирате Гечев. Може ясно да се покаже и докаже, че нивата, при които сме се финансирали са абсолютно пазарни и подобни спекулации са неоснователни. Така или иначе в резултат от това, освен че повишихме ликвидността на тази 20-годишна облигация, успяхме да накараме вътрешния пазар да предлага по-атрактивни условия за българското правителство.

Водещ: Защо няколко часа след като на този стол в това студио защитихте със силни аргументи реформата в МВР и намаляването на плащанията към полицаите, се отказахте?

Владислав Горанов: Аз моята работа съм си я свършил, поставил съм темата, повдигнал съм въпрос, който стои пред очите ни отдавна и не се адресира. Смятам, че темата не е забравена и че нещо в посока подобряване структурата на бюджетите на силовите ведомства ще се случи. Ако не се случи, по естествен път темата ще дойде отново на дневен ред без финансовият министър да я поставя, защото парите са нещо обективно. Те не са политическо измерение, те са резултат от това какво се произвежда в една икономика и ако можем да словоблудстваме с различни политически категории, то когато сме на финансовата плоскост, там нещата са много по-лесни.

Водещ: Упрекът, включително от колегите ви беше за начина, по който станало това, че го правите в последния момент, без, казват, ние не знаехме, другите министри, той какво ще прави, без разговори с хората, които ще бъдат засегнати, техните представители. Приемате ли този упрек?

Владислав Горанов: Мога да приема този упрек върху себе си, но веднага ще направя разсъждението: а след като вече стана ясно намерението, какво произлезе от това? Дали дебатът беше нормален, дали има желание за промени, дали те ще се случат? Всичко се отлага в България в последните десетилетия, всички трудни решения, в резултат на това сме една от най-бедните държави в ЕС с нереформиран публичен сектор и с относителна ниска конкурентоспособност независимо от много ниското ниво на нашите данъци.

Водещ: Впрочем в същото предаване, не знам дали помните, вие пръв произнесохте колко ще струва винетката. Това беше тогава една от новините. Там също стои въпросът какво пречи преди избори една политическа сила да каже: вижте, ако дойдем ние на власт, винетката ще се вдигне с 50%, защото ще правим пътища и всички аргументи, които бяха изговорени след това. И нека народът реши - ако ни избира, вдигаме винетката, ако не ни избира, ще кара по лоши пътища. Това не е ли по-честният начин?

Владислав Горанов: Честен е, но в политиката справедливостта е класово понятие. Ако тогава когато в една предизборна кампания някой тежко излъже и впоследствие това не се отчете от избирателите и не бъде наказан, се губи, губи се честността като ценност. Защото ако излезеш и кажеш открито и честно пред обществото какво предстои, едва ли ще бъдеш възнаграден. Лошите новини са с по-добра чуваемост от добрите новини.

Водещ: Какво пречи, да попитам и вас както и социалния министър, да се удовлетворят исканията на протестиращите майки, въобще да бъде намерено решение в България да не се раждат по-малко деца, както и през тази година?

Владислав Горанов: Раждането на деца никога не трябва да бъде обусловено от държавни трансфери. Това е концептуално. А иначе, България дава много по отношение на платеното майчинство както по отношение на продължителността, така и по отношение на социалните трансфери, които се правят за отглеждане на дете. Това са възможностите на бюджета. Те не са безкрайни, а размерът на сумите, които се отпускат, свързани с раждането и отглеждането, с бременността, раждането и отглеждането на дете, са от порядъка на около 800 млн. годишно. Но пак повтарям, условията на живот са по-важни, спокойствието и предвидимостта в икономиката са по-важни от социалните трансфери за демографското развитие. В годините, в които държавата е вървяла добре, виждаме, че има, независимо от размера на семейните помощи, имаме ръст. Обратно, колкото и да са големи трансферите при криза и при нестабилност склонността на хората да раждат деца намалява. За мен, пак повтарям, броят на децата и отношението към тях не бива да зависи от социалните трансфери, в противен случай къде отива ценността на това да раждаш и отглеждаш дете заради естествените човешки стремления, а не заради някакви социални трансфери. И виждаме, че всъщност тези, които най-лошо отглеждат децата си, разчитат именно на тези трансфери. Така че тук мисля, че няма еднозначна теза дали това, което се прави през социалната политика е най-доброто възможно по отношение на раждането и отглеждането на деца, защото виждаме, че точно с тези социални трансфери най-много се спекулира и се раждат деца самоцелно, на които не се осигурява достатъчно качествен начин на живот.

Водещ: Вашата политическа прогноза, тази коалиция в този вид ли ще продължи през следващата година, ще има нова коалиция или предсрочни парламентарни избори?

Владислав Горанов: Не очаквам промени във формата на управление, не виждам причина за това. Твърде дребнаво беше на фона на залога за стабилността и перспективата на държавата това вричане и поставяне само на една карта на съдбата на държавата и нейното управление в момента. Безспорно съдебната реформа е много важна, тя трябва да продължи със законодателните промени, които се налагат под ниво Конституция, но в никакъв случай стабилността на държавата не трябва да бъде залагана на карта заради нещо относително дребно на фона на всички други процеси.

Водещ: Думата на 2016-та?

Владислав Горанов: Думата на 2016-та за мен остава стабилност.