Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

Календар

  • 2024
  • ДЕК
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31

МИНИСТЪРЪТ НА ФИНАНСИТЕ СИМЕОН ДЯНКОВ ЗА БЮДЖЕТА ЗА 2011

11.11.2010 г.

БНР, „Преди всички"

Водещ: Една от водещите теми на деня. Днес в парламента започва първо четене на законопроекта за държавния бюджет за 2011 година. Това е достатъчно сериозен повод да се чуем в ранната утрин на 11 ноември с финансовия министър Симеон Дянков. Добро утро, министър Дянков. 
Симеон Дянков: Добро утро и на вас.    
Водещ: В студиото е финансовият репортер на „Хоризонт" Нели Тодорова.            
Репортер: Добро утро, господин Дянков. Основните параметри по Бюджет `2011 са известни - ръст на икономиката 3,6%, дефицит около 2 млрд. лв., инфлация 4 и някъде на сто догодина и запазване нивото на доходите. Кое от това, което е записано в този дебел бюджет иначе, може да определите като най-силната и най-слабата му страна?      
Симеон Дянков: Най-силната страна е, че не се вдигат данъци, здравеопазване, запазват се и доходите и като заплати и като пенсии, така че да има предвидимост и всъщност стабилност също. Другото положително, което искам да кажа, че преразпределителната част на държавата, с смисъл колко се взема като данъци и такси и след това се преразпределя по някакъв начин, е около 3536%, което е най-ниското ниво в целия преходен период.     
Репортер: Иначе казано, от бизнеса и от икономиката ще се издърпа по-малко за държавата.
Симеон Дянков: Точно така. Иначе казано, оставяме парите в бизнеса и в домакинствата. Държавата не ги взема. Това е ясна политика и, както казах, най-ниското преразпределително ниво в целия преходен период. Каква е най-голямата слабост? Опозицията доста ни обвиняваше, че сме сложили твърде оптимистичен растеж 3,6%. Това, разбира се, е просто анализът, който се показва на базата на модел. Така че не е политическо решение какъв да е растежът. Просто цифрите така излизат. И всъщност е нормално при излизане от криза да има по-голям растеж. Примерно вчера дойдоха данните за месец септември, окончателните данни за промишленото производство, за износа. Износът ни за месец септември се повиши с 37%, а в някои сектори, примерно преработвателната промишленост, растежът беше с над 15%. Което означава, че излизане от криза просто се получават по-големи положителни ефекти.
Репортер: Освен опозицията и партиите, които ви подкрепят, обаче, поставиха една голяма въпросителна до този сериозен икономически растеж, който е заложен в бюджета. Какви са рисковете, ако икономиката не се развива с ръст от 3,6%, а да речем от 1-2? Може ли да се окаже, че няма приходи, които да издържат държавните разходи?          
Симеон Дянков: Ние сме планирали консервативно приходите и всъщност те не са свързани, растежът на приходите не е свързан с по-големия очакван растеж на БВП. С други думи, ако не стане 3,6% - аз съм убеден, че ще стане, ако е примерно 2% или 1%, приходите, по начина, по който сме ги изчислили и днес ги предлагаме в Народното събрание, пак ще се получи. Това сме го направили, за да имаме по-консервативна оценка. Но пак подчертавам - по-голяма част от макропараметрите са зададени от анализ. Това не са политически решения - какъв да е растежът, 3,6%, това че БВП ще стигне до 77 млрд. Решенията, които са политически, е преразпределението, казах. Като дясна партия ние пазим ниско преразпределение, за да останат повече пари в домакинствата и в бизнеса. Другият параметър, който се решава политически, е какъв да е дефицитът. 2,5% от БВП сме решили, така че да покрием Маастрихтските критерии. Голяма част от другите параметри се задава по изчисление.
Репортер: Въпросът е, сам казахте, догодина България трябва да произведе 77 млрд. Това показват експертните изчисления. Само че се появиха нападки, че при такова производство би трябвало да влязат много повече приходи в хазната. Според БСП това, че не залагате повече приходи, е признание за невъзможност на държавата да си ги събира и за засилване на сивата икономика. Доколко тези критики са адекватни?    
Симеон Дянков: БСП са слаби като критикари, в смисъл, че те от една страна критикуват, че има твърде оптимистичен растеж, от друга страна пък критикуват, че приходите не са достатъчно големи, заложени като растеж. Така че те трябва да решат от коя страна да критикуват. Като критикуват и от двете страни един вид взаимно се изключват. Решили сме приходите да не са свързани пряко с растежа на БВП точно затова, защото се води консервативна бюджетна политика и искаме да сме убедени, че ще се изпълнят приходите. Но така или иначе на фона на тая година следващата година ще бъде по-добра бюджетна година, просто защото тази година, освен кризата, ние имахме и допълнителна голяма тежест - това, че изплащахме много дългове, над 1,3 млрд. тая година от предишното правителство. Тези дългове, за радост, са почти изчистени, така че следващата година няма да имаме тази тежест. Един вид в бюджетната част, дори и икономиката да не расте много, а тя ще расте, пак имаме с над 1 млрд. повече. И това е положително.      
Репортер: Вие определихте бюджета като бюджет на стабилността, от позицията като бюджет на замръзването. След всичко, което се изговори през последните седмици и упреците, които отнесе най-важният законопроект, бихте ли променили някои от нещата, заложени в него, към днешна дата?          
Симеон Дянков: Понеже по време на излизане от криза е важно хората да знаят и да има и обществен, не само политически дебат за бюджета, ние познахме близо два месеца по-рано от обикновено тази бюджетна процедура. Така че, вярвам, почти всички ваши слушатели знаят тези параметри, за които говорим. Аз не бих променил нищо, защото тези неща излизат в хода на множество дебати. В последните 2-3 месеца наистина много се е говорило и бюджетната рамка, която днес представяме в парламента, е резултат на всички тези дебати и на някои промени, за мен положителни, в политики, които се решиха. Пример давам в започването на пенсионната реформа - в промените на Кодекса за социално осигуряване. Това е вид политика, за мен положителна, с 10 години закъсняла. Тя има ефект върху бюджета. Той вече е вкаран в тази рамка. Или фактът, че за първи път даваме всички пари за здравеопазване за здравеопазване. Това има ефект върху бюджета, но това вече е решено и сега влиза в бюджета. С други думи политиките, които са важни за държавата, те се отразяват в бюджета. Самият бюджет не е някаква нова политика. Той просто казва това, което вече сме решили. Сега го обличаме в приходи и разходи.         
Репортер: В проекта няма заложено вдигане на доходи - нито на заплати, нито на пенсии. Според социалния министър Тотю Младенов, обаче, има вероятност минималната работна заплата да се повиши от 1 юли догодина. Само едно уточнение. Тя е на нивото от 240 лв. за трета поредна година, 2011 ще е трета поредна година. А през тези години все пак се трупаше някаква инфлация. Доколко можем да се надяваме на подобни добри новини догодина?
Симеон Дянков: Работата на социалния министър, разбира се, е да иска по-високи пенсии и по-високи заплати. Моята работа пък е да видим дали това може да се осъществи в рамките на бюджета. Заложили сме консервативни приходи, както досега говорихме, така че може да се очаква евентуално и по-добро изпълнение. Така че надежда има...         
Репортер: В смисъл, ако към средата на годината приходите се окажат повече и можете да си го позволите, ще мислите за евентуално вдигане на минимална работна заплата, така ли?
Симеон Дянков: Може да се мисли къде да отидат повече пари. Но има няколко приоритета. Минималната работна заплата е един от тях. не бих казал, че е най-важният.           
Репортер: Кой е най-важният? Къде биха отишли, ако, дай Боже, влязат повече пари в приходите?
Симеон Дянков: По-добра инфраструктура, по-добро образование и, разбира се, като цяло в социалния сектор има още много какво да се направи. Минималната работна заплата обхваща един много малък кръг от хора в държавата и тя е по-скоро, така да се каже, статистически резултат, от който пък зависят много други разплащания. Но сама по себе си кръгът от хора, на които тя има някакъв пряк ефект, е твърде малък на фона на пари, които са дават в здравеопазване, образование, инфраструктура.     
Репортер: Знаете ли, господин Дянков, понеже вие най-добре използвате интересни сравнения, сам казахте, че по време на криза реформи ще се правят и дали наистина правителството е направило реформи ще стане ясно с онази поговорка, която използвахте - когато отливът си отиде и се види кой плува с бански и кой не. Има ли рискове да се окаже, че сме били без бански в морето?           
Симеон Дянков: Рискове, разбира се, винаги има, особено след като европейските икономики като цяло излизат по-бавно, отколкото, примерно, САЩ или Азия и т.н. Та рискът, бих казал, тук е по-скоро външен, отколкото вътрешен. Най-големият вътрешен риск, който имахме тая година и с който непрекъснато се борихме, това, че ни бяха оставени много стари задължения. Както казах, над 1,3 млрд. от малкия ни бюджет тая година вече са разплатени за този тип дългове. Следващата година вече едва ли ще има такива неприятни изненади. Вече се надявам, че всичките сме ги изчистили. И за следващата година най-големият риск, бих казал, е доколко европейската икономика се развива стабилно, доколко другите, големите държави в ЕС ще могат също да водят стабилна фискална политика. За радост по-големите държави - Германия, Франция и Италия, напоследък се справят доста добре. Но някои от по-средните държави - Португалия, Ирландия, знаем, Полша напоследък, Румъния, Гърция, разбира се, там трудностите напоследък продължават и може да имат някакъв ефект върху нас. 
Репортер: През последните дни наблюдаваме доста сериозни протести, най-вече на лекари и учени и студенти. Уж за системите има пари, най-вече за болниците. Намериха се допълнително и за тази година, а за догодина за здравеопазване се заделят повече пари. Защо, обаче, лекарите са на улицата, според вас?           
Симеон Дянков: Може би просто има някаква инерция. Всъщност най-голямото перо като растеж в разходите за следващата година е именно здравеопазване. Чисто над 0,5 млрд. лв. допълнително влизат в системата на здравеопазването. Такъв голям растеж в здравеопазването не е имало в целия преходен период, в последните 20 години не е имало такъв годишен растеж. Така че има достатъчно пари в здравеопазването. Но там имаше, знаем, в последните няколко месеца доста напрежение. И предполагам, за да спадне напълно това напрежение, трябва и известно време. Факт е, че тези протести и броят на протестиращите намаляват. В образованието, разбира се, особено във висшето образование и науката, има още много какво да се прави. За мен важната реформа там е науката, една голяма част от науката да влезе в университетите. И по този начин да влязат повече държавни пари в университетите.      
Водещ: Министър Дянков, на финала на нашия разговор да ви попитам - ние със сигурност днес ще следим с внимание дебатите по бюджета в парламента, вие ще следите ли с любопитство проекта „АБВ", който се учредява днес?         
Симеон Дянков: Не. Ще съм в парламента голяма част от деня. Ще следя там дебатите, макар че много сме дебатирали. Такива алтернативни проекти не са от интерес. Слаби са.
Водещ: Не ви интересуват. Симеон Дянков, финансов министър, в „Преди всички".

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация