26.07.2010 г.

Вицепремиерът и министър на финансите в интервю за в. „Дневник"

Тази година финансовото министерство си е поставило за цел да вкара в парламента проектобюджет 2011 с месец по-рано - до края на септември. Миналата седмица стана ясно, че макрорамката на бюджета вече е готова и съгласувана с премиера Борисов. За основните параметри в бюджета за догодина, за това ще се запази ли данъчно-осигурителната тежест и кои разходи ще се финансират с приоритет разговаряме с финансовия министър Симеон Дянков.

 Г-н Дянков, вече сте доста напреднали с бюджетната процедура за 2011 г. Какви всъщност са основните допускания - икономически растеж, инфлация, бюджетно салдо, безработица и дефицит по текущата сметка?

Mакрорамката е готова и на едно от следващите заседания на Министерския съвет ще се представи за предварително обсъждане от правителството. За 2011 г. планираме 3% икономически растеж, бюджетно салдо - дефицит 2.5% от БВП, инфлация 1.8%. Искаме да внесем проектобюджета за 2011 г. в парламента в края на септември или началото на октомври - с два месеца по-рано в сравнение с предишните години. Амбицията ни е да внесем повече стабилност от гледна точка на плановете на бизнеса и домакинствата.

Не се ли притеснявате, че може да настъпят обстоятелства, които да променят икономическата ситуация и залаганията ви да се окажат неактуални?

- Да, по този начин има по-голяма вероятност нещо да се случи до края на годината. От друга страна, ние правихме анализ за страните от Европейския съюз кога те минават с бюджетните си процедури. Половината от държавите вече са приели бюджета си за следващата година. Германия го прие още през юни, Швеция - миналата седмица, Великобритания също вече е приела бюджета си за 2011 и 2012 г.

В по-развитите държави от ЕС има практика бюджетът да се приема около третото тримесечие. Това дава по-добра стабилност и по-голяма предсказуемост от гледна точка на данъчната политика. Това е другото важно нещо относно законопроекта за 2011 г. В него не се предвижда промяна на данъчната или акцизната политика. По време на криза е важно да има предсказуемост по отношение на макрорамката, така че хората да могат да си правят плановете.

Какво мислите за добилата популярност идея част от плоския данък за физически лица да се преотстъпва директно на общините, в които живеят съответните данъкоплатци, вместо той да отива изцяло в републиканския бюджет и за общините да се отпуска субсидия?

- По принцип е добра идея и се връзва с по-голямата идея за децентрализацията. Когато обаче има период на излизане от криза, както е тази и идната година, мисля, че това не е удачно. Макар че това вече се обсъжда със сдружението на общините и с бюджетната комисия в парламента, моето мнение е, че не е удачно това да заляга в бюджет 2011, защото ще създаде излишна нестабилност в системата.

Какви ще са приоритетите на бюджет 2011?

- Запазване на ниските данъци в България. В момента правим анализ, който показва, че ако успеем да убедим парламента да запазим данъците, каквито са, още през 2011 г. България може да стане държавата в ЕС с най-ниски данъци за бизнеса. В момента сравняваме с други държави в ЕС, някои от тях са си приели бюджетите и за Великобритания знаем, че увеличават ДДС от 17.5% на 20%. Ирландия минава на по-висока данъчна ставка. Словакия, с която директно се съревноваваме за най-ниски данъци, също има такива планове и се оказва, че предсрочно (ние бяхме казали до 2013 г.) ще имаме най-ниското данъчно бреме в ЕС още през следващата година.

Този сигнал - и за местния бизнес, и за потенциални външни инвеститори, е много важен. По време на излизане от криза е важно да няма резки промени в данъчната и акцизната политика. В бюджета за следващата година се предвижда и да не намаляваме пенсии и заплати. Оттам нататък темата е да запазим фискална стабилност.

Може ли да гарантирате, че няма да се пипат данъците и намеренията ви сега ще са валидни и в края на годината?

- Точно затова влизаме с проектобюджета по-рано от предишни години. Първо, защото така го правят по-развитите държави и това по принцип е добра идея, и, второ - да покажем волята на правителството да запази сегашната данъчна политика. В Министерството на финансите сме готови и искаме да влезем с проект в Министерския съвет още в следващите 1-2 седмици. Там вече има период за междуведомствено съгласуване, който ще продължи вероятно до септември. След това ще сме готови да влезем в Министерския съвет с предложение данъците да останат такива, каквито са.

Това твърдение важи ли и за осигуровките? В петък след среща на синдикатите с премиера Борисов социалният министър Тотю Младенов потвърди, че ще се обсъжда дали от догодина размерът на осигуровките да не се увеличи с 2% и така да се върне към нивото от 2009 г., преди ГЕРБ да поеме властта? Каква е вашата позиция?

- Както току-що посочих, искаме данъците да останат такива, каквито са. Оставам на мнение, че по време и при излизане от кризата не е добре гражданите да поемат по-голяма тежест, отколкото вече са поели, като са ограничили разходите си. Затова не се предвижда промяна на данъчно-осигурителната тежест.

Може ли да гарантирате, че ако се окажем пред избора - замразяване на пенсии и заплати или вдигане на данъци, ще се избере първото, след като социалният министър Тотю Младенов вече отхвърли възможността пенсиите да се замразят и догодина?

- Бюджетът просто няма такава възможност. Всъщност е голям успех, че за 2010 г. и 2011 г. ние съумяваме да запазим нивото на пенсиите и заплатите такова, каквото е. Вижте какво става около нас.

А кой ще е приоритетът за следващата година по отношение на разходите в публичните сектори? - Предвидили сме повече пари да влязат в здравеопазването. Другото голямо перо е съфинансирането на европейски проекти. Тази година за първи път България нетно ще получи повече от Европейския съюз, отколкото плаща като вноска.

Следващата година така вървят нещата, че европейските фондове ще са още по-големи като пари, които влизат в икономиката и общините, и следователно нашата задача е да имаме по-голямо съфинансиране от републиканския бюджет. Изчислили сме го по такъв начин, че да осигурим цялото съфинансиране, което министерствата и управляващите органи по различните оперативни програми са ни подали като техни планове за 2011 г. Тук влизат инфраструктурни проекти, включително и за селските райони, проекти за екологията, транспорта, регионалното развитие. Цялото съфинансиране е осигурено.

След като ГЕРБ изпуснаха най-подходящата и лесна първа година за реформи, кое гарантира, че ще ги проведат в навечерието на изборната 2011 - и за местни, и за президентски избори?

- Ние вече направихме в административната реформа повече, отколкото всички правителства преди нас. Отчетохме с 11% по-малка държавна администрация за първата година, намалили сме структурите в централната администрация с 8%. Министерският съвет прие плана още 22 структури да се съкратят, а 36 да се слеят. През 2005 г. броят на административните учреждения е бил 115, същият е бил и през 2009. Сега те са 106. Кабинетът прие план за следващата година да се направи още по-голямо свиване на администрацията.

Пенсионната реформа закъсня известно време, сега обаче върви по новия ни план. Юли и август се използват за обсъждане с партньорите от синдикатите и бизнеса. Тази седмица първият пакет за промени в Кодекса за социалното осигуряване мина през тристранката и следващият етап е да влезе в парламента. Имам уверение от министър Тотю Младенов, че до средата на септември този закон ще влезе в парламента. Ако това стане и този закон влезе в сила от началото на следващата година, значи ще сме успели и с плановете ни за пенсионна реформа.

Здравната реформа тръгна доста бързо. Много усилия се вложиха от миналия юли до януари тази година. След това се забавиха нещата. Наложи се да се промени екипът, новият вече действа. В последните седмици министър Борисова пътува навсякъде и се среща с експерти.

Как ще наложите реформи в тези сектори, които се приемат за "независими" - висшето образование, общинските администрации и други, които държат голяма част от държавния сектор, но правителството не може да им се бърка?

- Не може да изискваме реформи от общините, без ние на централно ниво да правим такива. При нас минаха част от съкращенията и по този начин даваме пример на общините. А и те като нас имат по-малки бюджети за 2010 г., отколкото в предишни години. 2011 г. няма да е по-различна и те трябва да се вместват в тези бюджети. За висшето образование също трябват големи реформи.

През седмицата имах среща с министър Игнатов и неговия екип и те са почти готови с новия закон. В него е предвидена една много важна промяна за университетите - разделението между академичната и финансовата отговорност. Това ще спомогне за по-добрата реформа там.

Кое се промени след приемането на закона за бюджета през миналия декември, че се наложи приходите да бъдат коригирани в актуализацията с 1.9 млрд. лв. надолу?

- Две големи събития се случиха по едно и също време в последната седмица на януари и първата на февруари тази година. Избухването на гръцката криза, която имаше директен ефект върху всички пазари в Европа. Ние като съседи на Гърция страдахме най-много от това. Второто събитие - анексите за близо 2 млрд. лв., което беше пълна изненада. В такава ситуация няма начин да се вместиш в рамките на бюджета си. За да няма повече такива изненади, взехме мерки и информирахме Европейската комисия, че на месечна основа Министерството на финансите събира отчети от всички министерства и агенции не само какво реално се харчи на касова основа, а и какво реално договарят. Така че ние вече имаме система за контрол и това няма да се повтори.

Защо тогава се разбра чак в средата на април за тези необезпечени договори и анекси и в момента опозицията ви атакува?

- Не се е оповестило късно. Този проблем за първи път изникна след поръчение от премиера в различните министерства и агенции да се съберат необезпечените договори, главно анексите по тях. Те излязоха в края на януари, но това беше просто списък, в който се посочват анексът и липсата на обезпечение. След това в Министерството на финансите се създаде екип, който два месеца и половина работи ударно по тези анекси, за да даде отговори. Тогава стана ясно, че договорът е подписан на тази дата, анексът на тази и с него се поема допълнителен ангажимент. Вече с тази информация отидохме в прокуратурата. Оттам нататък тя проверява кой е подписвал и по какъв начин е ставало това.

Има ли правителството принос за забавената икономическа активност - имам предвид задържания ДДС в края на миналата година и неразплатените просрочия по договори за обществени поръчки?

- Една голяма част от тези договори не са разплащани от 2008 г. С други думи, още предишното правителство е било вече в задължение по голяма част от тях близо година.

Тъй като нося отговорност за парите на данъкоплатците, взех решение, че тези договори трябва да се проверят, за да се убедим, че всеки лев, който се изплаща, се плаща за реално свършена работа. И добре че направихме това. Ако просто бяхме платили всичко, щеше да се окаже, че ще платим с една трета до 40% повече, отколкото трябва. Имаше договори, по които е имало искане за надплащане - договорите са на една цена, а фактурите - на по-висока. Ако не бяхме проверили, щяхме да платим по фактури.

При други договори реалната работа не е била извършена. Разбира се, има и такива, при които коректно е свършена. От тази гледна точка много важно беше да има проверки. Да, това означаваше, че с няколко месеца се забавиха плащанията. От друга страна, ние сме отговорни за парите на хората и смятам, че това беше правилното решение и пак ще го направя, ако имам този избор, така че да не ми висят на съвестта договори, за които работата не е свършена, или ако има надценяване във фактурите.

Предложената схема за разплащане през Българската банка за развитие не е ли един вид "извиване на ръце" спрямо компаниите, които коректно са изпълнили своите договорни задължения и имат да получават средства от държавата, но вместо да им се плати лихва за забавата, те трябва да правят отстъпки от вземането си?

- Във време на криза сме. Това са реалностите. Ние даваме възможност за избор - дали фирмите да минат по тази схема, или да изчакат до средата на 2011 г. и тогава да си получат пълната сума. Ние не задължаваме фирмите да минат по тази схема. Това е по тяхно предпочитание. От тази гледна точка, стига да има избор, е напълно коректно да се прави от страна на държавата. Самият факт, че вече над 500 фирми са поискали и са получили разплащания, показва, че това е добрата алтернатива. Схемата, по която стават тези разплащания, е най-бързо действащата и я създадохме за около месец.

Според вас има ли сериозно разминаване между спадналото потребление и спада на данъчните приходи? Вече се появиха коментари, че сивата икономика разцъфтява под политическия чадър на ГЕРБ?

- Сивата икономика се разпространява по време на криза във всички държави, защото има по-малко пари в бизнеса. При излизане от криза се наблюдава другата тенденция - сивата икономика се свива, данъчните приходи нарастват. Политически чадър няма. Вътрешното потребление и въобще потреблението като цяло се е свило. Макар че сме в криза, тази година забелязваме, че промишленото производство расте в България. От март насам то "дърпа" износа, но започва да "дърпа" и вътрешното потребление. Макар че то все още е на минус, някъде с около 5-6%, несъбраните данъци и особено ДДС достига към 18%. Така се очертава, че хората потребяват по-малко, а данъците падат с повече. Това означава, че някъде има по-голяма несъбираемост.

Имахме среща с целия мой екип от Министерството на финансите, ръководния екип на НАП и на Агенция "Митници", за да се изясни защо изостава събирането на ДДС.

Всъщност какво куца в работата на НАП?

- За това именно правим анализ. Потреблението реално пада с 5-6%, докато събираемостта пада повече. Точно тези два фактора някак не се връзват във времето. Нормално е при излизането от криза да има известно забавяне на събираемостта в приходните агенции, средно с 3 до 6 месеца. Но ако прогнозите са, че и в бъдеще това забавяне ще продължи, до края на годината, това вече не се връзва данните от други държави и ще означава, че не се събира достатъчно.

Поръчах анализ от НАП и Агенция "Митници". В България няма истински анализ по какъв начин се движат публичните финанси и въобще икономическото развитие на държавата по сектори и по региони. Просто това не е правено във времето. Не случайно реших да събера целия капацитет на Агенцията за икономически анализи и прогнози с капацитета на министерството. От три различни дирекции събрахме експертите на едно място, така че заедно да правят по-сериозен анализ.

За какво става въпрос? Агрегираните данни за износа, за потреблението и т.н. се нуждаят от анализ по сектори. Виждаме, че има сектори, които излизат от кризата. Например фармацевтиката и да видим как вървят постъпленията от ДДС и други данъци. От друга страна, някои региони също са отчели положителни промени в кризата. Сега Румъния си вдигна ДДС от 19 на 24%, чуваме от русенски фирми, че много са им нараснали продажбите за румънски клиенти.

Това би трябвало след 2 или 3 седмици да се види и по събираемостта в Русе. Вече съм поръчал анализ как и с колко се е увеличил ДДС и в кои сектори. По същия начин съм поръчал анализ от НАП и по гръцката граница. Знаем, че в Гърция също се повишиха и акцизи, и ДДС. Искам да видя дали реално имаме по-добра събираемост, както би трябвало. Ако имаме, трябва да знаем с колко е и този анализ трябва да се внедри в работата на НАП и на митниците. А ако няма, значи имаме проблем.

Защо се получава така, че вие хвалите работата на митниците и критикувате НАП, а колегата ви, вицепремиерът Цветанов, обратното - хвали взаимодействието с НАП и критикуваше митниците?

- За мен е важна събираемостта - колко данъци и акцизи се събират. Аз гледам дали данъкоплатците си плащат данъците и как те се използват. От тази гледна точка аз гледам каква е била базата, като сме влезли във властта, и на тази база правя сравнения между двете приходни агенции.

В митниците базата беше отчайваща. Митниците с години и с десетилетия се знаят като агенция, която не е работила както трябва. За една година е направено много, за да се променят системата на управление, заплащането на служителите, атестирането им. От тази гледна точка, като сравнявам резултатите им в тази година и в предишните години преди кризата - там прогресът е по-голям. В процентно отношение митниците са дръпнали повече в сравнение с предишните години.

НАП е по-стабилна организация във времето, имала е повече капацитет и от нея се очаква повече да подобри събираемостта си. В някои отношения е така. Например при осигуровките има над 100%, но мен продължава да ме интересуват анализът и събираемостта на ДДС и аз очаквам от НАП повече в събираемостта на ДДС.

Стана ясно, че сте подготвили пътната карта как да продължи административната реформа. В нея има ли срокове и отговорници?

- В сряда на Министерски съвет се прие планът как да продължи реформата в държавната администрация. Описани са всяко решение, срок и отговорник за изпълнението му. Например сливането на Държавната лотария и Спортния тотализатор е разписано да стане до 15 ноември и за този процес си има отговорник.

Всичко ли трябва да се изпълни тази година?

- Има неща, които трябва да се изпълнят до средата на 2011 г. - основно в министерствата на външните работи, на отбраната и на вътрешните работи . А външно министерство е разграфило работата си до 2012 г., защото там има процеси, които не зависят само от българската страна.