03.01.2007 г.

Вестник "БАНКЕР"

Г-н Орешарски, кога можем да очакваме намаляване на ДДС в България, при положение че страната  ни е с една от най-високите ставки в Европейския съюз?

-Не се обмисля промяна на ДДС. Има държави с по-високи ставки по този налог, а ако разгледаме данъчната тежест като цяло, включително и подоходните и имуществените закони, сме сред страните с най-ниски данъци.

#amp;nbsp;

Смятате ли, че с намаления на данък общ доход и на корпоративния данък може да се компенсира увеличението на косвеното облагане? Известно е, че шоковото вдигане на акцизите взриви цените, респективно инфлацията...

-В момента в Министерството на финансите се подготвя данъчната философия на Закона за корпоративния налог и Закона за облагане на доходите на физическите лица. Предстои ни поредица от срещи с работодателските структури, за да може и двата закона да бъдат максимално ефективни както за физическите лица, така и за компаниите, без да се нарушава финансовия баланс. Надявам се, че в разговорите ще могат до голяма степен да се фокусират проблемните зони за бизнеса и възможните изменения, които ние бихме предложили именно в тези посоки. Знаете, че миналата година намалихме осигурителната тежест с 6% - нещо, което се прави за първи път след началото на икономическите реформи в страната. Промяната беше направена не само за да се облекчат бизнессредите и да излезе част от сивата икономика на светло, но и да се освободи финансов ресурс, който корпорациите биха могли да преразпределят според потребностите си. Както виждате, сега работата по всички данъчни закони започна значително по-рано, така че ще имаме достатъчно време, за да ги подготвим, като вземем под внимание всички направени предложения. А шоковото, според вас, увеличение на акцизите всъщност представлява стъпковидно доближаване на ставките до минималните в Евросъюза, съобразно поетите ангажименти в преговорния процес. Бързам да отбележа, че тенденциите на намаления на данъците през последните седем-осем години имат свой предел, т.е. не очаквайте данъците да доближат нулеви стойности. Европейските държави, към които ще се присъединим скоро, имат сравнително високи данъчни ставки.

#amp;nbsp;

В края на 2005-а анонсирахте, че бюджетната процедура за 2007г. ще започне доста по-рано от обикновено. Докъде стигнахте?

-Да, това е така. Тази година ще трябва да подготвим не само бюджета за 2007-а, но и тригодишната прогнозна бюджетна рамка. Това е една тежка процедура, която изисква изключително добро планиране и достатъчно време. Освен евровноската, която ще направим - надявам се вече като пълноправен член на ЕС, е необходимо и много прецизно да структурираме предвидените средства от еврофондовете, както и съфинансирането от наша страна. От следващата година е предвидено всички министерства да планират бюджетите си на програмен принцип, т.е. програма срещу финансиране. Министерството на финансите е изготвило предварителен вариант на бюджета в тригодишна перспектива, но ще се въздържа от коментар на детайлите, тъй като документът все още не е гледан официално от правителството. Предварително мога да отбележа, че бюджетът за 2007-а ще е по-труден в сравнение с последните години заради цяла поредица нови фактори, появяващи се в резултат на пълноправното ни членство в общността.

#amp;nbsp;

Кого очаквате страната да стане фактически член на еврозоната и как ще се справите с най-големия проблем - инфлацията?

-След 1 януари 2007г. българското правителство може по всяко време да заяви своето желание за влизането в т.нар. валутен механизъм ERM II. Това по същество е неща подобно на Валутния борд у нас. Там България трябва да престои поне две години преди реалното въвеждане на еврото като разплащателно средство. С други думи, ние бихме могли да се прехвърлим от системата на Паричен съвет, в която се намираме в момента, и автоматично да влезем във валутната система на еврозоната. Ако ми позволите малко жаргон - от сегашния Паричен съвет ще влезем в Паричния съвет на еврозоната. Колкото до инфлацията, една от стъпките, които предприе правителството през 2005-а, беше да  изтегли с две години напред увеличението на акцизните ставки за алкохола и цигарите - именно с цел да намали негативния ефект от инфлационния натиск през 2009 година. За съжаление съществуват фактори, които влияят, при това не само в България, а във всички страни от еврозоната. Най-голям натиск оказва трайното покачване на цените на горивата и запазването на тази тенденция. Ако трябва да обобщя, инфлационният критерий ще е основният проблем, който може да удължи периода между членството ни в общността е ефективното въвеждане на еврото.

#amp;nbsp;

Като министър на финансите вие сте и национален координатор на помощта от Евросъюза. Как приемате забележките на Европейската комисия за слабия административен капацитет за усвояване на еврофондовете?

-Приемам ги за резонни - това е наша слабост през последните шест години и не може да се очаква за броени месеци да  промени осезаемо ситуацията. През седмицата имах възможност да запозная г-н Оли Рен с напредъка по тази тема. Вече е изградена необходимата административна база - централна координиращо звено, междинни звена, управляващи органи, сертифициращ орган и одитиращи органи.  Продължаваме интензивната работа за подобряване на административния капацитет на звената в детайли, на взаимовръзките и процедурите между всички органи, участващи в процеса. Вярвам, че страната ни ще бъде готова да подаде искане за акредитация по програма ИСПА най-късно до 20 април 2006г., а по програма ФАР - до края на юли.

#amp;nbsp;

Какъв е българският модел за успешно оползотворяване на европарите?

-В напреднала фаза на подготовка са необходимите документи - Националната стратегическа рамка и оперативните сектори. В края на тази седмица основният документ, на базата на който ще бъдат усвоявани средствата от еврофондовете, замина за първи преглед в Брюксел. До края на юни ще сме готови напълно след евентуалните корекции от Европейската комисия. Приоритетите в него са определени преди доста време и са съобразени с най-важните потребности на България. Известно е , че секторите, в които могат да се ползват парите от еврофондовете, са предварително зададени.Всичко онова, което има нужда от развитие и подобряване, ще трябва да се финансира със средства от националния бюджет, и то според финансовите възможности на страната ни.

#amp;nbsp;

Смятате ли, че Агенцията за финансово разузнаване работи ефективно, след като следствените дела, образувани по нейни сигнали, се броят на пръсти?

-Агенцията за финансово разузнаване е институция, която работи много добре на фона на законовите й правомощия и компенсации. Досега не сме получили значими бележки върху нейната дейност от нашите партньори и външни консултанти. Това, че си поставяме по-високи цели, не бива да се разбира като слаба оценка на агенцията.