05.02.2006 г.

Разговор в "На четири очи", НТВ

Водеща Цветанка Ризова: Здравейте. Вие отново гледате предаването "На четири очи". Две много горещи теми и много интересни, според мен, ще разискваме в днешния неделен следобед. Първо ще разговаряме с министъра на финансите Пламен Орешарски. Здравейте, господин Орешарски. . .

П. Орешарски: Добър ден.

Водеща: . . и добре дошли. Само ще кажа на нашите зрители какво да очакват във втората част на предаването. Ще говорим с Весела Лечева. Мисля, че се сещате колко гореща е темата спорт, олимпиада и други такива. Но веднага започвам с господин Орешарски сега. Да не губим нито секунда, защото към вас има прекалено много въпроси, аз ви казах в началото, не само от мен, наши зрители много често звъняха. Но да започнем с това, което е най-интересно за мен, вероятно вие ще обясните логиката, но ето, сега, тази година за първи път стартирате толкова рано бюджетната процедура за 2007 година. Аз поне не си спомням толкова ранно стартиране на бюджетна процедура. Какво налага това? Нещо ви притеснява. . . или какво?

П. Орешарски: Не, няма неща, които да ни притесняват. Най-малко две причини са в основата на ранното стартиране на бюджетната процедура. На първо място искаме, за разлика от миналата година, когато набързо подготвихме бюджета, само за месец-два, сега искаме да имаме повече време, за да можем да направим една по-решителна стъпка към въвеждане на програмния подход в бюджетирането. Един подход, за който се говори у нас от двайсетина години, още от дореформения период, и по отношение на който бяха направени няколко стъпки в последните години, но все още повече в теоретичен аспект, отколкото в практически.  Успоредно с програмния подход. . . впрочем, програмен подход означава да направим преход от финансиране на текущи разходи и издръжка към финансиране на програми с цели, и тъй като тези програми не биха могли да се разположат, или поне преобладаващата част от тях не биха могли да се разположат в рамките само на една година, а втората новост е и многогодишното бюджетиране.

Водеща:    Което означава какво, господин Орешарски?

П. Орешарски: Което означава, че в рамките на тази година ще бъдат съставени програми в различните сектори като образование, здравеопазване, пазар на труда в средносрочен аспект - две, три, може би някъде да бъдат и по-дългосрочни, и ще започнат да се изпълняват още тази година, но това за нас е изключително важно, за да можем да бюджетираме за 2007 година и да включим тези мерки от програмите, които ще бъдат разположени 2007 година. И още една предпоставка - надяваме се 2007 година да бъде първата, в която България ще бъде членка на Европейския съюз. Това само по себе си е предизвикателство.

Водеща: Това. . . въобще предизвикателство е да разберем новината дали ще бъдем членове на Европейския съюз, но. . .

П. Орешарски: Ще изчакаме още малко, аз съм оптимист.

Водеща:    Между другото щях да ви попитам - вие оптимист ли сте?

П. Орешарски:  Оптимист съм, да, защото правителството, пък и не само правителството, прави всичко необходимо, за да отстраним критичните забележки от последния доклад, и се надяваме, че късната есен ще имаме един значително по-благоприятен доклад, не смея да кажа без никакви критики, но критиките, и да ги има, се надявам да бъдат в рамките на нормалното.

Водеща: Добре, а по какво например този бюджет, който вие сега подготвяте, вероятно. . . нали така е терминът, не знам.

П. Орешарски:    Точно така, да.

Водеща: . . . ще се различава от предходния бюджет? Какви основни разлики си представяте или искате да има вътре между единия и другия бюджет?

П. Орешарски: Ако   въпросът   ви   е   дали  на  външна  форма,   като  цифри ще   се   отличава,   аз  ще бъда   по-скептичен.   Значи,   по  външна  форма  няма  да  има  кой-знае   каква разлика.   Бюджетите   са  консервативна  процедура  и  ако  погледнете   бюджетите  в последните   15   години,   трудно  ще   забележите   кой  знае  каква  разлика.   Но  ние ще   направим усилия  да  повишим ефективността  на  публичните  разходи  и програмният  подход  е  един  от инструментите,   не  единствен,   разбира  се.   Освен това   в   хода   на   изпълнението  на  тази  година  ще  отчетем позитивните   ефекти, аз   се   надявам,   че   ще   бъдем свидетели  на  позитивни  ефекти и  във   връзка   с промените  в   тазгодишния  бюджет,   и  есента  бихме могли  да  планираме  и  в  цифри евентуално   нови  намаления  на  данъчно-осигурителната   тежест,   и  тогава  ще можем да  кажем  с   по-голяма  точност  и  как  ще  растат  доходите.

Водеща:     А  сега  не ме.    .    .   вие,   така.    .    .   с  това изречение  имам чувство, че  се  опитвате  да  ме  накарате да  не  ви задам следващия  въпрос,   макар че  не знаете   точно   кой   е,   но   съм сигурна,   че  подозирате.   Аз  обаче  ще  настоявам да ви  попитам,   господин  Орешарски.   Кажете   все  пак  за  хората,   за  които  това   е изключително  важно,   този  бюджет  предвижда  ли  нещо,   което  да  е  различно  като пенсии и  заплати   от   сегашния?   Примерно  пенсионерите  могат  ли  да  очакват някакво  осезаемо   увеличаване  на  пенсиите,   онова  прословуто   20-процентово увеличение  на   заплатите   в   бюджетната  сфера  ще   се   случи  ли?  Кажете   все  пак, хората  наистина   се   вълнуват,   и ще  ви помоля  да  дадете  някаква  прогноза.

П.   Орешарски: Това, което със сигурност мога да кажа, е, че увеличение и на пенсии, и на заплати следващата година ще има, а точно с колко обаче не ме изкушавайте отсега да правя прогнози. Вие знаете, че тази година сме планирали шест на сто увеличение на заплатите, пенсиите вече бяха увеличени с пет на сто от началото на годината.

Водеща:    За хората това е крайно недостатъчно. . .

П. Орешарски:    . . . до следващата година. . . Това ще бъдат минималните цифри, най-малко с толкова, но отново ще повторя - в зависимост от хода на изпълнението през настоящата година и, разбира се, което е по-важното, в зависимост от икономическите темпове и развитието на икономиката ще можем да кажем по-точно есента с колко точно ще се увеличат заплатите на заетите в публичния сектор, разбира се, и на пенсиите.

Водеща: Значи програмата минимум е, така, както аз я разбрах - 5 процента увеличаване на пенсиите и б процента увеличение на заплатите.

П. Орешарски: На сегашното равнище, увеличението през 2006 година, гледаме като на минимум.

Водеща:    Като на минимум. А съдържат ли се в сегашния проект някакви по-големи резерви, или всичко е въпрос на бъдеще и на икономическо развитие? Тоест отсега не може да кажете дали все пак малко повече ще бъдат тези увеличения.

П. Орешарски: Иска ми се да кажа, че ще бъде малко повече. Не искам да спекулирам обаче, няма да бъде много повече - така, както на всички ни се иска.

Водеща:    Жалко.

П. Орешарски:  Малко и много е условен термин, естествено.

Водеща:    Ами, малко е това, хората трудно го усещат, но очевидно е въпрос на възможности на държавата.

П. Орешарски: Вижте, много увеличение на доходите крие риска да разбалансира макроикономическата ситуация, а на никого, струва ми се, не му се иска доходите да растат, но в същото време в условия на макроикономическа нестабилност.

Водеща:    Добре, аз искам малко да открехна завесата около онова прословуто неформално заседание на кабинета в Боровец, на което вие сте били един от основните докладчици, разбирам от информация, съобщена от министър-председателя Станишев. Може ли да кажете какво съдържаше този доклад? Какво докладвахте?

П. Орешарски: Този доклад съдържаше планове за бюджетната процедура. Аз всъщност ви казах няколко неща от неговото съдържание - програмен подход, многогодишно бюджетиране, програми за продължаване на реформите в. . .

Водеща:   Това е било част от вашия доклад?

П. Орешарски:    . . . ключови публични сектори - здравеопазване, образование, пазар на труда. Не на последно място нови стъпки, като план естествено, в посока на засилване на фискалната децентрализация и повече ресурси за местните органи на власт. Ще се опитаме и това да направим следващата година.

Водеща:  Подкрепиха ли ви? Как другите ви колеги. . .

П. Орешарски:    Имаше дискусии. Като цяло докладът бе одобрен в основните си насоки. Имаше много коментари, повечето от които, разбира се, бяха в детайли и като процедура на реализация на отделните мерки, но всички заедно ще го правим това през годината.

Водеща: А някой остана ли озадачен от нещо в този доклад?

П. Орешарски: Не, аз не останах с такова впечатление. Мисля, че ключовите изводи бяха приети без коментари.

Водеща: Като четвърти в коалицията как си прокарвате решенията?

П. Орешарски:    Това не го приемам съвсем така. Как си прокарвам решенията?

Водеща:    Кое е вашето лоби?

П. Орешарски:  Рационализмът. Рационални решения не се прокарват много трудно.

Водеща: Добре. Сега една друга тема, една дискусия, която отново. . . тя периодично се възбужда в обществото, последно също имаше такава идея, наистина ли и доколко сериозно ние обмисляме да спрем отношенията си с Международния валутен фонд?

П. Орешарски:    Не обмисляме такива варианти.

Водеща:    Категорично?

П. Орешарски:    Категорично. Знаете, че наскоро успешно приключи и вторият преглед, бяха набелязани новите фискални цели за тази година, бяха отбелязани и някои мерки в областта на кредитирането, при разговорите на фонда с централната банка, и ние сме оптимисти за изпълнението на тези мерки. Нашата цел е да приключим успешно тази програма.

Водеща: Добре, а трудно ли ви е с този борд като финансов министър? Добре, ако изключим, как да кажа, нещата, които не можем сами да решаваме, по-добре ли бихте се справили с работата си, ако го нямаше борда?

П. Орешарски: Напротив, с борда е по-лесно. Не забравяйте, че аз бях един от хората, които 1996-1997 година участваха във въвеждането на борда, и то не само и единствено административно, а и като идейна убеденост, че това е инструментът, който в сложилата се ситуация в България е най-подходящ за бързо преодоляване на кризата тогава и устойчиво развитие в следващите години. Тези следващи години - осем, девет години, показаха, че бордът работи добре у нас, гарантира макроикономическата стабилност, като предпоставка, естествено, няколко български правителства работят в условия на борд, това правителство възнамерява да прави същото. Така че такава дискусия няма.

Водеща: Такава дискусия не е поставяна изобщо в кабинета?

П. Орешарски: Не е имало такава дискусия и, струва ми се, не е възможно да има дотолкова, доколкото това е като че ли базис.

Водеща: А с борда докога? Каква е вашата. . .

П. Орешарски: С борда, ако ми позволите да се пошегувам. . .

Водеща: Позволявам всякакви шеги.

П. Орешарски: до другия борд, тогава, когато влезем в еврозоната и възприемем еврото. Това е най-добрият вариант за България.

Водеща: Добре, а една друга дискусия, която също беше подхваната, мисля че, във вестник "168 часа" беше - подценен, надценен ли е левът в сравнение с еврото. Кажете вашата гледна точка . . .

П. Орешарски: Това до голяма степен са аналитични дискусии с академична значимост повече.  Когато. . .

Водеща:          Мислите,   че   е   с  академична   значимост.    .    .

П.   Орешарски:       Абсолютно.

Водеща: . .  . aко това се отразява на нашия джоб и на икономиката,или  не?

П. Орешарски:  Въобще не се отразява. А това дали левът е подценен или надценен, е една тема, а дискусията е абсолютно различна тема. Когато левът е фиксиран, няма никакъв смисъл да се правят каквито и да е анализи, левът струва. . . тоест еврото струва 1.96 лева и ще остане да струва толкова независимо аналитиците какви изводи правят. Има смисъл да се дебатира дали е подценен или е надценен, ако плаваше свободно, но той не плава, така че няма никакъв смисъл от тази дискусия.

Водеща: Добре. Сега искам един друг важен въпрос. Знам, че подготвяте нов Закон за ДДС, нали така?

П. Орешарски:    Да.

Водеща: Защо ни е нужен? И като подтема приемете - чуват се различни, да не кажа разнопосочни сигнали понякога от Министерството на финансите дали ще бъде вдиган размерът на този данък, или ще бъде намаляван.

П. Орешарски: Това е само на първи прочит, разнопосочността е на първипрочит.

Водеща:    Ами, ние, лаиците. . . всичко ни е на първи прочит, господин Орешарски.

П. Орешарски:    Значи, да започна отзад. Да, имаше коментари, че ДДС би могъл, би могъл, подчертавам, да бъде инструмент в борбата срещу вътрешното търсене, срещу много високото вътрешно търсене на този етап, в подкрепа на текущата сметка, би могъл обаче. А фактът, че ставката е 20 на сто и дори обмисляме вариант да я намалим, е прагматичната тема. Знаете, че управленската коалиция има такъв план в програмата си, има такава мярка -до края на мандата ДДС да бъде 18. Но кога точно това ще стане. . .

Водеща:  Вие изхождате от гледната точка, че мандатът е четиригодишен, нали?

П. Орешарски:    Естествено, аз не мисля, че той е няколко месеца.

Водеща: Добре, намаляване тогава в края на мандата, догодина или по-догодина, или как?

П. Орешарски: Не съм оптимист, че догодина ще бъде намален поради причината, която изтъкнах - в икономиката ни все още вътрешното търсене е много високо и възможностите на икономиката да го задоволи не са достатъчни. Това е и основният икономически проблем на този етап - високите разходи, които правят фирми и домакинства, и невъзможността на икономиката да ги посрещне. Това води до засилващ се внос, дисбаланс внос-износ и оттук дефицит по текущата сметка.

Водеща:  Добре, ние ще поговорим по това, вие имахте сериозни разговори с мисията на фонда, с последната мисия на фонда тук. Но аз искам да ви попитам - като подготвяте този нов закон, може ли някак си законово да бъдат предотвратени тези източвания на ДДС, които се оказаха една масова, масова измама? Оказа се, че има хора, които преживяват с това.

П. Орешарски: Ами, ДДС и нарушенията с ДДС са проблем за цяла Европа. Наскоро говорих с държавния секретар на Министерството на финансите на Австрия и бях приятно изненадан от неговите намерения, той е специалист по данъци междувпрочем, сега по време на австрийското председателство да предложи промени в ДДС, ще следим с интерес какви ще бъдат те, в посока на заздравяване на данъка и на преодоляване на възможностите, за смекчаване на възможностите за източване, в кавички, на ДДС. Може, разбира се, в нашия закон ние сме предвидили малко по-строги мерки, освен това сме подготвили проект за промени, съпътстващи закони, които имат отношение към процеса - в Търговския закон, в наказателния, които предстои да се обсъдят. Така че ще работим в тази насока.

Водеща:А случайно да сте изчислявали какви са загубите ни от източването на ДДС?

П. Орешарски: Това никой не би могъл да каже. Всички  цифри,   които чуете, не  се  отнасяйте много сериозно. Във всеки случай не искам да кажа, че са малко.

Водеща: Биха. . отразяват се сериозно върху финансовото. .  .

П. Орешарски: Да, отразяват се върху финансовото състояние на публичния сектор.

Водеща: Добре, а други промени в законодателството, в  данъчното законодателство   можем ли  да   очакваме?   Мнозина   очакват някакви такива новини, вие съзнавате това, нали.

П. Орешарски:   Новият закон за ДДС, който междувпрочем е на  страницата  на Министерство  на   финансите  и  всеки  би могъл да го види, да  даде коментари, разбира се, специалистите, има една основна цел да хармонизира този  закон  с европейското  законодателство, напълно да го  синхронизира.   На  базата  на презумпцията, че от 1 януари  вече сме член на Европейския съюз, той ще влезе в сила  от 1   януари.

Водеща:   Дай боже.

П. Орешарски:    А що се касае до. . .

Водеща:    А ако не сме членове, ще влезе ли пак?

П. Орешарски:    Той пак ще влезе. . .

Водеща:    Пак ще влезе.

П. Орешарски:    . . . макар че ние ще бъдем членове.

Водеща:    Добре, радвам се, господин Орешарски, всички ще се радваме.

П. Орешарски:  Всички ще се радваме, аз съм убеден в това, и всички трябва да работим за това обаче. Другите закони, които подготвяме, това е закон за корпоративния данък, изцяло нов. Първоначалните ни планове са. . .

Водеща:  С който данък какво ще се случи?

П. Орешарски:   . . .който данък ми се иска да го намалим още малко, а поне размерът му. . .

Водеща:    Колко горе-долу?

П. Орешарски:  . . . сега е 15, той междувпрочем е един от най-ниските в Европа в момента, но все още нямаме окончателно мнение дали да намалим ставката, или да въведем облекчение за инвестициите. В крайна сметка за фиска е едно и също, губи приходи, но от гледна точка на въздействие върху икономиката и върху бизнеса има различни нюанси. Може би ще надделее тезата да въведем стимули за инвестициите - нещо, което бе обещавано отново в рамките на четиригодишния мандат, и ще преценим кога точно ще стане.

Водеща:    А промяна в други данъци на този етап предвиждате ли?

П. Орешарски:  Данък общ доход също е данък, който ще бъде обновен като закон през тази година, и ще въведем повече елементи на семейно облагане. Първоначалните ни планове са да въведем две успоредни скали и всеки български гражданин да избира дали да се облага индивидуалният му доход, или да влезе в другата скала, в която се облагат домакинските доходи, тоест на него, съпругата, деца, ако са членове на домакинството, и съвкупният доход да се облага по друга скала. Всеки ще предпочете по-ниската данъчна тежест естествено, и това е нормално.

Водеща: Вероятно, да. Усещам обаче един консерватизъм по отношение на нивата на данъците у вас. Смятате ги очевидно за приемливи, за добри за финансовата стабилност на страната. Изобщо не обещавате някакви драстични намаления, които да зарадват нашите зрители. . .

П. Орешарски: Това е много опасно, ако обещая, и не бих го направил. От друга страна, нашите данъци все пак са между най-ниските в Европа. И много често, когато се води дебат за равнището на данъчно облагане, все пак не трябва да забравяме, че ние ще влезем в Европа, не в Щатите или в някоя друга група държави, където. . . да, в Щатите е малко по-либерален режимът, но Щатите са съвършено различен тип икономика. В сравнение особено със страните от Стара Европа нашите данъци са забележително по-ниски.

Водеща: Добре. И вие споделяте тази гледна точка, че на този етап те не бива да бъдат драстично променяни?

П. Орешарски: Да, за да се гарантират интересите не само и единствено на домакинствата и частния сектор, а и на публичния сектор.

Водеща: Добре, искам един въпрос, който също според мен много хора вълнува, много хора звъняха. . . Оказа се, че не от министър Петков, а от вас зависило да се увеличи срокът за пререгистрация на колите, и хората, които мръзнат пред КАТ, сега сигурно ще очакват от вас някакъв отговор. Ще им помогнете ли, ще удължите ли този срок?

П. Орешарски:  Вижте, Министерството на финансите няма никакво отношение към Закона за движение по пътищата.

Водеща:  Аз така прочетох - че има.

П. Орешарски: Има следния проблем - тези срокове, които от 2002-а до 2005-а трябваше да бъдат приключени всъщност и всички табели трябваше да бъдат сменени, за 2006 съобразно предварителния сценарий трябваше да бъдат подменени табелите на коли, регистрирани преди 1975. Всички ние очаквахме това да бъдат единици.

Водещ: Не беше разгласено обаче, г-н Орешарски.

П. Орешарски:  Този график го има.

Водеща: Съвсем сериозно ви говоря, че хората не знаеха, че това е тяхно задължение. Все пак тези неща трябва според мен правителството, ако иска да бъдат свършени, трябва нещо да направи, за да знаят. . . хората не са длъжни да четат всички документи, които вие подписвате с Европейския съюз, да влизат в сайтове. Значи трябваше някаква масова разгласа да има. И сега се оказа. . . впечатление. . .

П. Орешарски: Как това правителство да разгласи постановление от 2002 година. Тогава  е трябвало. . .

Водеща: Това е безспорно, но аз казвам, че хората не са виновни. Ще им дадете ли някакъв график. . .

П. Орешарски: Разбира се, че не са виновни, разбира се, че не са виновни.

Водеща: Да. . . някакъв гратисен период.

П. Орешарски: . . .всички обаче, преди малко казахме, че искаме да влезем в евросъюза. Вярвам всички хора искат това да се случи, но ние имаме един проблем със съотношението между коли, сключили гражданска отговорност, и общия брой коли и ...

Водеща: Какъв е проблемът?

П. Орешарски: . . . регистрацията. Ами много е нисък този процент, изключително нисък. Видимо по-нисък от Румъния, не говоря въобще за страните от Стара Европа. И част от този проблем са и регистрационните табели. Това е една от мерките да сменим червения коментар от последния доклад поне с жълт, ако не с нормален.

Водеща:  Сега, аз мога ли така да обобщя вашия отговор - не, няма да има удължаване на срока за пререгистрация?

П. Орешарски:    Аз съм убеден, че КАТ ще се справи в съответния срок, а ако не, ще реши КАТ.

Водеща: Смятате, че е в неговия прерогатив?

П. Орешарски:    Абсолютно.

Водеща: Добре, още един закон пишете, който е интересен според мен за нашите зрители - закон за безмитните магазини, и като подвъпрос приемете, и ако искате започнете оттам - ще ги затваряте ли безмитните магазини?

П. Орешарски:    Дори и да ги затворим, безмитните магазини от другата страна на границата ще останат, което обезсмисля такава мярка.

Водеща:    Така е.

П. Орешарски: Тоест ние ще въведем по-надежден ред за откриване и закриване на такива магазини, от една страна, и, от друга страна, по-добър контрол върху търговията, оборотите, така че да се минимализират нарушенията. Аз не мисля, че много широк кръг граждани се интересуват от този въпрос, защото все пак все още по-рядко пътуваме през граница.

Водеща:  Някои се интересуват.

П. Орешарски: Някои се интересуват от това.

Водеща: Добре. Как мислите, че живеят средностатистическите български семейства - щастливи ли са, чувстват ли се финансово сигурни? Каква е вашата представа за едно средностатистическо българско семейство.

П. Орешарски: Различно живеят моите съграждани. Малка част от домакинствата са с нормални доходи, за съжаление по-голямата част от домакинствата са с ниски доходи. И струва ми се, че преходът при нас беше изключително труден, всички платихме висока цена в последните 15-тина години, но накрая, когато се виждат по-добри очертания, трябва да издържим.

Водеща: Попитах ви, защото сега с вас и с нашите зрители ще видим един материал на Мира Иванова, която беше на гости на едно почти щастливо българско семейство. Казвам почти, изцяло щастливо, защото хората работят, и двамата работят, имат едно дете, имат жилище. Нека да видим какво се случва там.

/излъчва, се репортаж/

Водеща: Сега, беше много интересен, макар и не много представителен този репортаж, дотолкова, доколкото и двамата работят. Това е мечтата на всяко семейство, нали така? Но тук се появи този извод, който и международните институции правят, че ние харчим повече, отколкото получаваме. Почти нищо не заделяме. Между четири и шест процента ли се оказа спестовността ни?

П. Орешарски: Нормите на спестяване, да.

Водеща: Да. Така може ли да продължава дълго?

П. Орешарски: То е индивидуално за всяка нация. Тази норма на спестявания у нас е много ниска.

Водеща: А българинът е спестовен, ми се струва.

П. Орешарски: Но ми се струва, че основната предпоставка са  ниските доходи и аз съм убеден, че с растежа на доходите в следващите години и нормата на спестяване ще расте. Има симптоми в това отношение. Ако сравним пък още по-назад във времето, в 90-те години имаше периоди, в които имаше отрицателна норма на спестяване, т.е. потребявахме натрупани вече спестявания, а не отделяхме.

Водеща: Добре. Сега аз искам няколко въпроса, които. . . така, да ви помоля с по няколко думи, които ми се струват интересни. Кажете какво мислите за "Краун ейджънтс", това добър начин ли е за митнически контрол? Ако искате, приемете един подвъпрос - това, което ние им плащаме, защото ние знаем, че се плащат огромни суми за заплати на тези хора, рентира ли се на държавата, според вас? Дали, ако тези пари не се дадат на български митничари, няма да се свърши същата работа.

П. Орешарски: Критерий за ефекта от договора с "Краун ейджънтс" могат да бъдат само резултатите на митниците колкото и условно, разбира се, да #amp; това, и колкото и трудно да е. . .

Водеща: Доказуемо,че благодарение на "Краун ейджънтс" . . .

П. Орешарски:    .. .точно така, да се отделят факторите, които влияят върху добрите резултати. Но така или иначе една по-груба оценка показва, че все пак има значим прираст на приходите от митниците, при това изчистено от ръста на вноса, което индиректно подкрепя извода, че "Краун ейджънтс" са свършили някаква работа и продължават да вършат.

Водеща: Тоест вие смятате, че те трябва да останат тук още.

П. Орешарски: Договорът им изтича в края на тази година, така че те просто ще си завършат договора и ще гледаме максималното, което може, в кавички, ако ми позволите да използвам израза, да откраднем от тяхното ноу-хау.

Водеща: А ще го подновите ли договора?

П. Орешарски: Не, след 2007 година.. .  Отсега не бива да се ангажираме с каквито и да е идеи за сътрудничество с частни компании. По-скоро имаме други идеи за институционално укрепване на митниците, ние все пак ставаме страна-членка.

Водеща: Добре. Сега също един въпрос според мен, който е интересен. Нали тази седмица направихте трето, последно, изкупуване на външния дълг?

П. Орешарски: Точно така, да.

Водеща: Добре, колко всъщност ни е дългът днес, в този час?

П. Орешарски: Малко над 5 милиарда евро е външния дълг на държавата. Значително повече е външния дълг на целия частен и публичен сектор - близо 14 милиарда евро. Тоест последните години наблюдаваме тенденция на намаляване на държавния дълг за сметка на увеличаване на общия дълг. Частният сектор прави дългове с по-високо темпо, отколкото държавата намалява своя дълг.

Водеща:Това какво означава за икономиката и финансовата стабилност на страната.

П. Орешарски: От една страна, означава, че икономиката екредитоспособна и чужди финансови институции с лекота кредитират български компании. Това е хубавото. Е, има и негативен аспект, не бива много бързо да расте, защото внася средносрочни рискове. Но мисля, че на този етап тенденциите не будят безпокойство.

Водеща: А с днешна дата как гледате на тези операции с външния дълг, които бяха направени от вашия предшественик Милен Велчев? Смятате ли да продължите подобно управление на дълга, да го нарека?

П. Орешарски: Никога не съм подкрепял такова управление на дълга. Имах възможността да го заявя още 2002 година, че от тези операции ще изгубим. За съжаление днес изводът вече не е прогноза, а резултат.

Водеща: Колко сме загубили?

П. Орешарски: Няколко стотин милиона долара при равни други стойности.

Водеща:  Няколко стотин. . . това е една много, как да кажа, условна цифра. Много условно прозвуча.

П. Орешарски: Зависи от критериите на оценка, защото сделките, които бяха направени, действително са многоаспектни, оформят се няколко критерия, по които може да се оценява. Ако вземем най-безспорния - лихвените загуби, само те са в размер на 400-500 милиона долара.

Водеща: И това вие вече го проверихте като министър, имате достъп до. . .

П. Орешарски: Всеки може да го направи.

Водеща: Всеки може да го направи?

П. Орешарски: Всеки може да го направи, като се информира за лихвите, по които обслужваме новите облигации, и лихвите,  по които обслужвахме старите.

Водеща: А вие как ще управлявате дълга, при условие че не приемате начина, по който е бил управляван през последните. . .

П. Орещарски: То няма само един начин за управление на дълга, има много начини.

Водеща: Именно затова питам. Кой е вашият?

П. Орешарски: Рационалният.

Водеща:    Кой е рационалният, г-н Орешарски?

П. Орешарски:    Рационалният е за сметка на публични средства да не се влиза в рискове.

Водеща: Добре. А сега искам да поговорим, съвсем малко време ни остава, но пък е важна темата, защото обявихте, че разговорите с мисията са успешни, на фонда, последната мисия, която беше. Обаче Фликендшийлд очерта няколко неприятни теми, цитирам него, не ги казвам аз, не ги наричам аз, че са неприятни. Значи, едното е дефицитът по текущата сметка, този дисбаланс между износа и вноса, и ограничаването на кредитирането. Това са били вашите две тежки теми, неприятни. Сега, какво можем да направим и по двете неща, до какъв извод стигнахте?

П. Орешарски:    Дефицитът по текущата сметка е изключително неприятен, и то не защото го казва Фликеншилд, а защото съществува като.

Водеща:  Защото си е неприятен. . .

П. Орешарски: . . . факт, защото си е неприятен, да.

Водеща:    ..защото просто си е неприятен, въпреки. . .

П. Орешарски: Още по неприятен е неговият бърз растеж. Ако за 2004 година дефицитът беше около осем, и такава беше прогнозата за и 2005, то резултатът ще се ориентира някъде около 14,5 процента от брутния вътрешен продукт, което като ръст за една година е изключително тревожно. Това постави една от основните задачи на икономическото управление през настоящата година, поне стопиране на растежа, като за целта ще ползваме два типа инструменти. Първият, който действа по-бързо във времето, това е контрол върху публичните разходи и реализиране на излишък в бюджета. Поставили сме си за цел три на сто излишък да бъде достигнат през тази година. А от другастрана, централната банка проведе успешни разговори с фонда и пое ангажименти  да ограничи ръста, не кредитирането, подчертавам, ръста на кредитирането, така че по монетарна линия да отслабне натискът върху вътрешното търсене.

Водеща: Можете ли да обясните  на мен като евентуален кредито. . . това ограничение  на мен как ще ми се отрази - че няма да мога да си  взема кредит или  ще бъда подложена на по-строг  контрол, когато  си  взема. . . или  какво?

П. Орешарски: Не, ще можете да си вземете кредит. Банките ще, селектират  малко по-внимателно своите клиенти, от  една страна, и може.

Водеща:Ще  има някакво  увеличаване  на минимума  доход,   който  трябва да   остава  на  член   от   семейството?

П.   Орешарски: Да, те са няколко мерките. Може би  ще бъдат в затруднение да вземат кредити хора с по-ниски доходи, но хора с нормални за страната доходи  не биха. 

Водеща:Кажете   кой  според  вас  е  нормален  за   страната  доход?

П. Орешарски: Средният  доход  е  нормален,   колкото  и  да  не   ни се иска.

Водеща: Колко е той?

П. Орешарски: Около 400 лева, близо 400 лева е среден доход за страната.

Водеща: Значи, ако взимаш 400 лева заплата, шансът да вземеш кредит е.

П. Орешарски: Остава същият, разбира се, да.

Водеща: Какъвто е сега. Добре, още една тема на мен ми се струва, така, че трябва да говорим.  С фонда са разписани конкретни мерки за структурни реформи, здравеопазването и образованието. Ще ви  попитам какво на практика означава това и ще добавя само, че само преди ден се оказа, че нашето образование върви стремглаво надолу като резултати. Външни фактори са го оценили, доклад на Световната банка го е оценила. И нивото на образование, и постиженията, които имат нашите деца, когато се явяват на международни състезания. Изглежда вече загубихме от малката си гордост нашите отбори по математика, по физика все да са между първите. Кажете сега, вие споделяте ли всъщност. . . аз имам една такава, гражданска гледна точка, че най-много пари трябват да бъдат влагани в образованието и здравеопазването, защото това е въпрос на морално и на интелектуално здраве на нацията и другите неща от само себе си идват, ако това е наред.

П. Орешарски:  Естествено, че споделям тезата, че инвестициите в образованието са със сравнително най-висока възвръщаемост, макар и не така видима, както инвестициите в реалния сектор, където можем да измерим в цифри. Но от друга гледна точка, важно е не само колко пари, а как се изразходват, и на мен ми се струва, че в последните години точно това е голямата ни слабост,в последните години парите за образованието се увеличават, но ефектите изглеждат не в това темпо или даже по-лошо - според някои наблюдатели резултатите дори се влошават. Не бих искал да навлизам аз обаче в чисто структурна тема, тъй като вероятно много по-добър събеседник от мен би бил министърът на образованието. . .

Водеща: Той беше и пак ще бъде, надявам се.

П. Орешарски: На мен ми се струва обаче, че още тази година трябва да се реформира секторът или да започне да се реформира. Той не би могъл да се реформира за една година, но трябва да  започне така, че да се повишат крайните резултати, да се подобри качеството на обучение, защото в съвременния динамичен и глобализиращ се свят инвестициите в образование, с което и вие започнахте, ни правят конкурентоспособни. А дефицитът по текущата сметка, ако щете, е израз на ниската конкурентоспособност на нашето производство. Изключително важен въпрос е реформата в образованието.

Водеща: Това е безспорно, но. . .И съвсем накрая да ви попитам - тъй като сте започнали ранното бюджетиране, можете ли да д