25.04.2018 г.

Investor Digest | 25.04.2018

Предпочитаме да се присъединим към банковия съюз и еврозоната едновременно, казва финансовият министър в интервю за Investor Digest

Владислав Горанов е възпитаник на Математическата гимназия "Гео Милев", Плевен. В периода 1994 - 1999 г. завършва Стопанската академия „Димитър Апостолов Ценов" - Свищов, специалност „Икономика", Магистър по счетоводство и контрол. 

От 1998 до 2001 г. е специалист Извънбюджетни сметки и фондове, експерт и директор на дирекция „Финансова политика" към Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа. През 2001 г. заема длъжността главен експерт в дирекция „Финансиране на държавни органи, програми и осигурителни фондове" към Министерството на финансите. От 2001 до 2009 г. е началник на отдел „Социални разходи" към Министерството на финансите, Управление на публичните финанси.

От август 2009 г. до април 2013 г. заема поста на заместник-министър на финансите. Народен представител в 42-то Народно събрание, което напуска по собствено желание през месец февруари 2014 година. След това Горанов е назначен за изпълнителен директор и член на управителния съвет на Общинска банка.

От ноември 2014 г. до януари 2017 г. е министър на финансите на България. 

С Горанов разговаряме за стремежа на страната да влезе в ERM-II и еврозоната, за реформите във валутната зона, данъците...

Г-н министър, в началото на годината обявихте, че България ще подаде заявка за членство в ERM II - така наречената "чакалня" на еврозоната - до края на българското председателство в ЕС. Ще бъде ли спазен този срок?

- Няма причина да не бъде спазен. Ние сме в много интензивна комуникация с Европейската централна банка и Европейската комисия. Нашето разбиране е, че отговаряме на всички числови критерии и няма причина да отлагаме повече подобно решение. Още повече, че има и консенсус в обществото. На заседание на Икономическия и социален съвет, в който са представени всички бизнес организации и синдикати, категорично бе заявена позиция, че те очакват от централната банка и от правителството решителни действия в тази посока.

В разговор с Die Welt казахте, че влизането на България в еврозоната може само да я укрепи. Страната от години покрива основните критерии за членство. Реалната конвергенция на доходите ли е последното останало препятствие? Латвия влезе в ERM II с най-близки до българските нива на доходите, но е факт, че това стана в доста по-различна икономическа и геополитическа среда...

- Аз не мисля, че обстоятелствата, при които влязоха балтийските държави, са били по-благоприятни от ситуацията в момента. Рисковете пред европейската икономика са значително по-ниски, а степента на възстановяването ѝ е доста по-добра от времето, когато за последен път се разшири еврозоната.

Спорът дали една държава конвергира по-добре вътре или извън еврозоната, е малко като спора за кокошката и яйцето. Ако се погледне чисто статистически, може да се установи, че държавите извън еврозоната конвергират по-бързо от държавите вътре в нея. По мое мнение влизането на България в ERM II ще даде повече доверие в българската икономика и ще намали до минимум калкулираните политически рискове от страна на инвеститорите. И в този смисъл ще носи само позитиви.

Не намирам основание в аргументите на някои, че, видите ли, ние ще донесем някакви рискове за конкурентоспособността на българската икономика с присъединяването на лева към ERM II, или някакви други рискове по отношение на самата еврозона. Ние сме част от един успешен проект, наречен валутен борд, вече повече от 21 години, така че на практика сме членове на еврозоната - имайки ограниченията, но нямайки предимствата на пълното членство. Така че продължавам да смятам - и съм го заявявал многократно и на ЕЦБ, и на мои колеги финансови министри от еврозоната - че разширяването е полезно и за старите държави, и за онези, които се стремят да влязат в нея. Разбира се, спазвайки установените правила за членство в ERM II.

Канцлерът Меркел подкрепи българските амбиции за ERM II при посещението си в София. В същото време някои високопоставени фигури в германските финансови среди му се противопоставиха. Как си обяснявате това разминаване?

- Не знам кои германски финансови среди визирате, но ERM II е колективно решение на държавите в него и на Европейската централна банка, като последната има решаващ глас в този процес. В този смисъл най-важната задача е да докажем на ЕЦБ, че българската държава напълно отговаря на описаните критерии. Оттам нататък това, което трябва да се направи допълнително - като реформи или като настройване на финансовата ни система за пълноправно членство в еврозоната - ние сме готови да го свършим. Опитът за неравнопоставено отношение и поставяне на предварителни условия към България за подобно членство, не е в съответствие с един от основните принципи в договора за функциониране на Европейския съюз: за еднакво третиране на държавите членки. И ние не можем да приемем за честна позицията на този, който казва: изпълнявате критериите, но нямате място в ERM II и еврозоната. Ние сме поели ангажимент за членство в нея още при присъединяването си към Европейския съюз, и това е въпрос само на време и изпълнение на критериите. А нашето разбиране е, че тези критерии са изпълнени.

Членството в еврозоната автоматично води със себе си и членство в банковия съюз. В същото време неговите конкретни очертания все още са обект на ожесточени спорове между различните държави. Какви предимства и рискове крие евентуалното членство в него за България? Как гледате на предложенията за Единна схема за гарантиране на депозитите например - не само като финансов министър, но и като действащ председател на Еcofin, съвета на европейските финансови министри?

- След кризата в Гърция и в други южни държави, някои от водещите икономики в ЕС поставят въпроса, че първо трябва да се постигне надежден механизъм за намаляване на рисковете във финансовия и в банковия съюз, и след това да се говори за споделяне на рисковете, каквото например представлява единната схема за гарантиране на депозитите Която между другото е наистина добра инициатива и рано или късно трябва да се намери консенсус за нейното прилагане.

Това е фундаментален спор. Някои държави от севера претендират, че южните членки си позволяват по-разхлабена финансова и икономическа политика, а това  влияе върху общата европейска валута и създава допълнителни рискове. Сигурен съм, че големите държави, най-вече Германия, Франция и Италия, ще намерят консенсус в това отношение и очаквам в близко бъдеще - разбирайте следващите няколко месеца до една година - да се намерим компромис за завършване на банковия съюз чрез механизмите за намаляване и споделяне на рисковете.

Нещата се забавиха доста заради трудната политическа обстановка в Германия през последните шест месеца. За щастие те имат вече стабилно правителство. Ситуацията в Италия добавя известна несигурност, но се надявам и там да се намери решение.

Чуха се гласове, че България може да се присъедини към банковия съюз още преди членството в еврозоната, чрез т. нар. механизъм на „близко сътрудничество“ (close cooperation). Не би ли поставило обаче това страната в неравностойно положение - отстъпвайки доста правомощия към единния европейски надзор, но продължавайки да носи цялата отговорност за местния банков сектор и да поема всички тежести при евентуални проблеми в сектора?

- Нито една държава досега не е участвала в т. нар. "близко сътрудничество". В този смисъл ние, заедно с централната банка, разглеждаме присъединяването към банковия съюз и към еврозоната като два успоредни и едновременно протичащи процеса. Предпочитаме - а и така е записано в договора за функциониране на ЕС - тези процеси да протичат едновременно. Затова и гледаме с недоверие на едно решение да бъдем ангажирани първо с присъединяване към банковия съюз - което между другото може да стане само по наша молба - преди приемането в ERM II. Готови сме да поемем ангажимент след присъединяването на лева към ERM II и преди влизането в еврозоната, да влезем в банковия съюз. Но за нас това са процеси, които трябва да завършат едновременно.

За обикновените хора приемането на еврото е свързано най-вече с риска от спекулативно увеличаване на цените, от което в миналото се оплакваха страни като Гърция или Италия. Реален ли е този риск? И какви биха били непосредствените и най-бързо почувствани ползи от еврото за българите?

- Страховете се насаждат от хора, които не разполагат с достатъчно информация, или които имат интерес държавата да не е в силна позиция. Колкото и странно да звучи, има такива хора, които се изказват по темата. Опитът на последните присъединили се към еврозоната страни показва, че тези страхове са пресилени и такива инфлационни процеси не се забелязват. Ние планираме скоро да организираме една конференция по темата в София, на която да поканим партийни лидери, експерти, и да обсъдим ползите и рисковете от пълноправното членство на еврозоната. Но със сигурност примерите от ранните години на създаването ѝ са без покритие в последните години. Механизмите за контрол върху спекулативно увеличаване на инфлацията, които са приложени в Словакия или в балтийските държави, работят успешно.

А предимствата са безспорни. Първо, повишаване на доверието в българската икономика. Премахване на всички ограничения, свързани с управлението на активите на Българската народна банка. Намаляване със сигурност на лихвените равнища за бизнеса и населението заради достъпа до ликвидност, който ЕЦБ осигурява. Вероятно веднага след присъединяването към ERM II оценката на кредитните агенции за конкурентността на нашата икономика ще бъде повишена... Така че аз убедено вярвам, че от членството в еврозоната България и българското общество ще извлекат само предимства. Така смятат и работодателите, и синдикатите, а и повечето парламентарно представени партии. Може би дори всички.

Ако си представим степените на интеграция в Европейския съюз, ние се намираме на практика в преддверието, само с членството в него. Отсъствието ни от Шенген и от еврозоната може да се приеме за непълноценно членство. Можем да ги разглеждаме като три концентрични кръга, от които еврозоната е най-вътрешният. Ние още сме в най-външния. 

Банките и пенсионните фондове могат да играят съществена роля при насърчаване на икономическия растеж - според това кого и как са склонни да кредитират или как инвестират акумулираните си средства. Според вас всички банки в България ли подкрепят различните отрасли и фирмите от различни региони? Забелязвате ли предпочитания или избягване на определени сектори и клиенти?

- Ако говорим само за пенсионните фондове - тъй като банките имат доста по-голяма свобода на опериране - законодателят още при реформата в края на 90-те години заложи един консервативен модел на управление на активите, с отделни инвестиционни ограничения. Тяхната цел е, от една страна, да дадат възможност да се генерира някаква капиталова доходност, но от друга, да не допускат твърде рисково инвестиране, което да постави собствеността на вложителите под риск. Смятам, че сегашният модел е добре балансиран между доходността и защитата интереса на вложителите. Още повече, че в годините след кризата възможностите за генериране на някаква спекулативна доходност са сравнително ограничени.  Прокрадват се тези дали не може този ресурс, който е спестен, да се впрегне в някакви публични инвестиции.

Бързият отговор е "не". Защото това би означавало дефицитно финансиране и увеличаване на държавния дълг. Нашата концепция е, че трябва да се стремим към неутрално бюджетно салдо. Ако се налага да се финансира бюджетният дефицит, държавата може при благоприятни условия да го направи на международните пазари - показахме го през 2015 и 2016. Не е работа на правителството да намира инвестиционни решения за институционалните инвеститори.

Пенсионната система на България е изправена пред огромни демографски предизвикателства - очаквано увеличаване на продължителността на живота, съпътствано от намаляването на населението, предстоящото оттегляне от трудовия пазар на най-многочислените български поколения и замяната им от най-малочислените... Прогнозите на МФ сочат остро влошаване на дефицитите в пенсионната система след 2040 година. Какво може да се предприеме срещу това?

- Механизми, разбира се, има. Трябва да се отчита, че балансът в осигуряването бе съзнателно нарушен през 2001-2008 година, когато съзнателно се намаляваше осигурителната вноска. Смяташе се, че така ще намалим цената на труда и ще увеличим конкурентоспособността. Това вероятно бе вярно, до голяма степен. Въпреки че в годините след кризата се видя, че ниската осигурителна вноска не означава задължително ниска безработица и висока заетост.

Но със сигурност пенсионно-осигурителният модел, който почива на солидарността - тоест, че пенсиите на днешните пенсионери се плащат от днешните осигурени - предполага при нарушена демографска структура и застаряващо население да се мисли за по-дълъг трудов живот. Говоря в дългосрочен план, тъй като промените, които ние направихме през 2014-2015, ще дадат глътка въздух. Те са свързани с увеличаване на осигурителната вноска с 2%, с поетапно увеличение на възрастта за пенсиониране, което върви, макар и с по-бавни темпове от предложените. Подобни мерки могат да се приложат и в бъдеще, когато дефицитът стане такъв, че измести другите разходи на държавата и принуди правителствата да мислят за допълнително преразпределение.

Така или иначе при увеличаващата се продължителност на живота, при демографските процеси, които наблюдаваме от двадесетина години, и при ниската осигурителна вноска не можем да очакваме пенсионните фондове да тънат в охолство. Въпросът е доколко прогнозите, които сега се правят за след 2040 г., ще останат актуални, и дали процесите няма да се променят. Аз съм убеден, че много български граждани, млади хора, които заминават да учат в чужбина, все по-често се връщат веднага след завършване на висшето си образование, или малко след това. В последните две години повече хора се връщат, отколкото заминават.  Със сигурност внасянето на външна работна ръка извън ЕС не е задължителна панацея. Аз гледам скептично на такова решение. Макар че ако се налага краткосрочно, сме готови да го подкрепим.

Автоматизацията и изкуственият интелект вероятно ще разтърсят основно трудовия базар в близко бъдеще и ще обезсмислят напълно много от нискоквалифицираните професии. При тези обстоятелства е разбираемо, че правителството определи образованието като основен приоритет. Не би ли могъл обаче този приоритет да бъде финансиран по-сериозно? По прогнози на Министерство на образованието до няколко години училищата ще загубят 40% от учителите си заради навършена пенсионна възраст...

- По-добре късно, отколкото никога. Можеше и по-рано да се постави този приоритет. Но щом постигнем това учителската заплата да е по-висока от средната за страната, по естествен път ще бъдат привлечени по-добри учители. Смея да твърдя, че подобна тенденция вече се забелязва. Това, че учители се пенсионират, не значи, че няма кой да влезе на тяхно място.

По-скоро нашата политика е насочена към повишаване на ролята на българския учител, и на възможността да изискваме повече от него. Ролята на семейството - аз самият съм родител - се неглижира в последните 20-25 години. Родителите сякаш очакват образователната система да свърши цялата работа по обучение и възпитание на децата. Нещо, което при каквито и да е нива на възнаграждение не можем да очакваме само от учителите.

В годините преди 1989 г. в класните стаи влизаха най-добрите 30 % по успех от завършващите висше образование. Днес не е така. Искам да се върнем към тази статистика. Но за да стане това, трябва да дадем възнаграждение, което да привлече тези млади хора.

България е една от страните с най-ниски данъци като дял от БВП в Европа - ако не греша, изпреварена само от Ейре и Румъния. Това не противоречи ли донякъде на обявените цели за намаляване на социалното неравенство? С оглед и на възходящия икономически цикъл, логично ли ще е да се преразгледа данъчната система в близко бъдеще според вас?

- Тук по-скоро въпросът е дали концептуално искаме държавата да решава вместо нас, преразпределяйки по-голяма част от нашия доход, или сами да решаваме за себе си. Този въпрос се свежда до общия размер на данъците.

Вторият въпрос се отнася до облагането на доходите на физическите лица. Той често се повдига - дали не трябва да въведем прогресивно облагане, така че този, който е по-инициативен и печели повече - да плаща повече. Моето мнение е, че все още няма достатъчно аргументи в полза на прогресивното облагане в момента. Освен това, че някои са по-неуспешни в живота и затова трябва другите да им плащат. За мен политиката за справяне с неравенството има място, но тя трябва да минава през по-добър достъп до образование и по-широка система за социална закрила, а не през прихода. Тоест да не стане така, че този, който е по-слабо образован и няма високоплатена работа, да бъде освобождаван от ангажимент за плащане, а този, който е инвестирал повече в себе си, който е по-успешен и изкарва повече, да бъде натоварван допълнително.

Справянето с неравенството трябва да започва от по-добрия достъп до образование. Това не изключва дори мерки, свързани с принуда. Знаете колко деца върнахме в образователната система с административни мерки срещу родителите, които не носят отговорност дали децата им посещават училище... Ако едно дете не бъде нахранено или заведено на лекар, то се отнема от родителите му, защото те не се грижат добре за него. В същото време ако не ходи на училище, ако е лишено от социални компетентности - а увреждането от това може да е дори по-голямо - държавата няма никакви претенции към този родител, и не го смята за безотговорен. Колкото до цялостната преразпределителна роля на държавата, няма и 30 години от времето, когато тя решаваше изцяло вместо хората. Много хора са с носталгия по това време. Но за да може държавата да решава преобладаващо вместо индивида, трябва да имаме много силно развити институции и гражданско общество. За да сме сигурни, че държавата е ефективна във взимането на решения. Ако имаме съмнения за това, трябва да оставим на обикновения, образования човек сам да решава как да разпределя доходите си. В този смисъл продължавам да смятам, че поддържането на ниски данъци е добро.

Някои данъци - например такса смет - бяха преразгледани така, че да намалят тежестта върху бизнеса и да я увеличат върху гражданите...

- Сметосъбирането и поддържането на чистотата са услуга, която трябва да е обвързана с това кой колко замърсява. Премахваме постепенно една несправедливост: юридическите лица да плащат на база стойността на активите, без да се държи сметка дали действително тяхната дейност замърсява. Безспорно поправянето ѝ ще е предизвикателство за местните власти, защото ще пребалансира тежестта между бизнеса и населението. Общините трябва да положат усилия да направят сметосъбирането максимално ефективно.

В същото време държавата регулира много други фактори, като цената на тока, с обратната философия - ниска тежест върху населението и висока върху бизнеса. Логично ли е да се уеднаквят принципите на таксуване?

- Ако визирате енергоснабдяването, отчасти сте прав, отчасти - не. Предстои обаче едно голямо уравнение да се реши, свързано с дългосрочните договори на т. нар. "американски" централи, с които сме в доста напреднала фаза на преговори. Очаквам в следващите няколко месеца да постигнем резултат, който ще облекчи тежестта върху бизнеса и населението. Ще спра дотук, защото част от преговорите са още на работен етап.

Да, това са части от изкривявания на социалната политика. Имаше още по-лоши примери през годините, когато се потискаше промяната в цената на електроенергията по чисто политически съображения. Това доведе до декапитализиране на енергийната система и до нейната огромна задлъжнялост.

Да не говорим, че допуснахме твърде рано, още преди поставените срокове, България да изпълни квотата за енергия от възобновяеми източници. Оценяваме го като стратегическа грешка, защото технологиите постоянно поевтиняват и високата цена, която се плати за подобни инвестиции в миналото, можеше да е доста по-ниска, ако не бяхме избързали.

За съжаление често политическата класа се подчинява на конюнктурни и популистки решения с оглед някакво очаквано политическо дълголетие. Но през годините е доказано, че популизмът не е донесъл дълголетие на нито една партия, и на нито един политик. Крайно време е да разберем, че трябва да сме повече рационални, отколкото привидно угодни на избирателите.

България има най-стария автопарк в ЕС, донякъде и в резултат на облагането, което се основава най-вече на платежоспособността на купувачите им и съответно толерира най-евтините автомобили. Повечето страни в съюза вече прилагат облагане на база замърсяване. Какви са аргументите този принцип да не се прилага и у нас? Как гледате на схемите за субсидиране на екологични автомобили, които се прилагат в някои други европейски страни?

- Има различни примери в Европа. Факт е, че у нас моделът, по който се облагат леките автомобили, е свързан най-вече със стойността им, без в достатъчна степен да отчита замърсяването и екологичната следа, която всеки автомобил оставя. Правим анализи в министерството заедно с Националното сдружение на общините. Сигурни сме, че това е проблем, който ще се задълбочава, защото в доста европейски страни в момента се обмисля или вече налага политика за пълно премахване на дизеловите леки автомобили.

Това автоматично ще увеличи естествения натиск България да се превърне още веднъж в гробница на автомобили втора ръка от Европа, в случая - дизелови. Така че със сигурност нямаме много време за реакция. Трябва да засилим ролята на екологичния компонент в облагането на леките автомобили. И не трябва да е толкова лесно да имаш лек автомобил. На практика сега с една средна работна заплата в София можеш да отидеш до Дупница, да си купиш един автомобил и пак в рамките на тази заплата да го регистрираш и да започнеш да участваш в движението. Нещо, което го няма никъде - поне в Европа.

Отдалечаването на обикновения човек от държавата го превръща в хейтър, който смята, че някой друг му е длъжен. А всъщност държавата - това сме всички ние и всеки сам трябва да намери своето място в нея. Както с претенциите към политиците като част от гражданското общество, така и със собствения си принос към правилата, които трябва да се спазват.