21.02.2015 г.

| Дарик радио, „Седмицата" | 21.02.2015 |

Водещ: Министърът на финансите Владислав Горанов в „Седмицата". Здравейте.

Владислав Горанов: Здравейте.

Водещ: Кога очаквате парламентът да гласува, да го наречем по-правилно, договора с банките, които ще обслужват наличните и бъдещите дългове на България? Защото това не е само по себе си договор за взимане на заем.

Владислав Горанов: Аз много благодаря, че започвате да разбирате, или поне вие, като опитен журналист, че всъщност пропагандната машина на опозицията почти успя да внуши, че в момента се поема дълг. Лошото е, че материята е относително сложна технически и голяма част и от колегите, дори от ГЕРБ, не могат да разберат, че всъщност тук не говорим за поемане на дълг, лимитите, за които се залагат всяка година със Закона за държавния бюджет...

Водещ: Това не е ли нещо като кредитна карта, все едно си взимаш, от банка? Това, че я имаш, не означава, че ще я ползваш.

Владислав Горанов: И този пример е удачен, но по-скоро тук говорим за дългосрочно наемане на консултанти. Защото това е международен договор, а той по силата на Конституцията трябва да бъде ратифициран.

Водещ: А после всеки лев ще бъде отделно одобряван, вече като конкретен заем, освен тези пари, които вече са одобрени, от парламента.

Владислав Горанов: Точно така, с годишния закон за държавния бюджет.

Водещ: И съмненията са, че ако сега парламентът ви каже: - Да, вземи едни хора да те консултират как да вземем 16 милиарда, и после вие, или който и да е финансов министър, ще казва: - Вие вече казахте, че ще взимаме 16 милиарда.

Владислав Горанов: Годишният лимит за дълга, така е и по закон за държавния дълг, се определя ежегодно с годишния държавен бюджет. И това, което обяснявах дълго и на опозицията, и на колеги, които подкрепят мнозинството, че всъщност нищо не е предрешено. Трябва да сме наясно, че този договор по никакъв начин не обвързва нито правно, нито финансово българската държава. И не предрешава дали ще се взимат. Дори таксите, които се плащат, които са договорени с посредниците, между другото те са в пъти по-ниски от таксите, които мои предшественици са плащали, и това е лесно установимо, те се плащат само ако се вземе и до размера на взетия кредит. Те са пропорционални на размера на емисията. Те не са твърди и не се дължат, ако...

Водещ: Тук пак работи сравнението с кредитната карта.

Владислав Горанов: Пак работи, да. Пропорционално на ползваните услуги.

Водещ: Ако купуваш неща с кредитната карта, върху това ти начисляват такса.

Владислав Горанов: Върху това само ти се начислява, да.

Водещ: Все пак, кога, от гледна точка на плановете ви, трябва парламентът да гласува този договор, за да можете например да вземете вече одобрения за 2015 г.? Той е към колко, около 7 милиарда лева?

Владислав Горанов: Д, приблизително.

Водещ: Така и трябвало, според в-к Преса, през май да се направи плащане, което е докъм 3 милиарда.

Владислав Горанов: 6-месечният мостови кредит, който взехме в края на миналата година, за да подпомогнем Фонда за гарантиране на влоговете да разплати гарантираните влогове, да разплати гарантираните размери на вложителите в КТБ, падежира 6 месеца след края на миналата година, тоест през месец май.

Водещ: Той е към 3 милиарда.

Владислав Горанов: Той е 1,5 млрд. евро.

Водещ: Да, 3 милиарда лева.

Владислав Горанов: Малко по-малко.

Водещ: Но да има технологично време да се вземат тези пари от друг заем, за да се върне този кредит, кога би трябвало парламентът най-късно да е решил?

Владислав Горанов: Аз мисля, че в рамките на следващата седмица най-късно ще има решение. Предполагам, че още в сряда ще мине окончателно гласуване по ратификацията на този международен договор. И тогава вече ще отвори ръцете на финансовото министерство, заедно с Централната банка и банките посредници ще се направи т.нар. „роуд шоу", което е един вид презентация на държавата пред външните финансови пазари, за да могат те да се ориентират и да предложат ценови равнища, които аз съм оптимист, че ще бъдат, не заради мен, а заради състоянието на пазара в момента, едни много благоприятни като нива за вземане на дълг.

Водещ: Опозицията ви упреква обаче, че включвате в сметката и вече погасени дългове. Например този през януари от 1 млрд. 850 млн., за който правителството на Орешарски теглил заем през 2014 г.

Владислав Горанов: Обяснявах го много пъти на колегите, очевидно има някакво неразбиране и връзване на панделки. Но аз ще задам въпроса така: Опозицията правилно коментира, че през миналата година изтеглиха този заем с идеята с него да рефинансират падежиращите в средата на месец януари доларови облигации. Но аз задавам въпрос, дали някой от опозицията, защото съм сигурен, че те си го спомнят добре, или някой от моите колеги-партньори, отчита, че всъщност дефицитът за 2014 г. трябваше да е 1,5 млрд. И на тази база са правени сметките на правителството на Орешарски за ликвидността, а всъщност достигна 3 милиарда.

Водещ: Всъщност тези повече от 1,5 млрд. се прибавят да покриват онзи недостиг.

Владислав Горанов: Отчитат ли те - и този дебат го водихме в края на мината година, но услужливо и удобно беше забравен както от опозицията, така и от част от партньорите, които подкрепят правителството, че ние осигурихме и ликвидна подкрепа за банковата система. Това също са пари, които не бяха в сметките на Пламен Орешарски.

Водещ: Точно в това ви упрекват. Снощи ви гледах с Румен Гечев в „Панорама" при Бойко Василев. Той питаше дали в тези сметки не вкарвате два пъти рефинансирането на Първа инвестиционна банка с 1,2 млрд. лева например.

Владислав Горанов: В сметките са направени...

Водещ: Които ще бъдат върнати, нали това е логиката. И още един път да бъдат взимани през тези банки.

Владислав Горанов: Отговорът на този въпрос се съдържа в разликата между сбора на планираните дефицити за този 3-годишен период, падежиращите емисии, които трябва да възстановим, които са 6 милиарда евро, над 3,2 млрд. евро са дефицитите, които се планират по 3-годишната бюджетна прогноза до кря на 2017 г., двете суми са над 9 милиарда.

Водещ: Те ви оспорват 6-7 млрд. лева, защото казват, че Фондът за гарантиране на влоговете ще върне парите, получени от държавата.

Владислав Горанов: Пак казвам, да се върнем към тази сметка. Не ни трябват само 2 млрд. за дефицит, защото той няма да е само 2. Той ще е по план 3,2 млрд. евро. Но тези 3,2 млрд. евро аз не ги търся през този инструмент, аз предлагам само 2 млрд. евро. Тоест разликата е този резерв, който се претендира. И той е калкулиран.

Водещ: А нямаше ли да е по-просто, след като имате одобрени 7 милиарда, да сключите договор с тези банки консултанти за одобреното от парламента и да не подлагате и парламента, и коалицията ви, и правителството на това изпитание.

Владислав Горанов: Има два отговора - единият е технологичен, единият е политически. Политическият отговор е, че този дебат щеше да се води всяка година, и то с един и същи интензитет.

Водещ: Никой не казва, че няма да се води. Знае ли човек какво ще се случи следващата година.

Владислав Горанов: Когато говорим за бюджет обикновено, досега лековато се пропуска темата за финансирането на дефицита, който се одобрява с годишния закон за бюджета. Обикновено когато се води дебат по бюджета по повод на неговото приемане, думата „дефицит" е най-рядко споменавана, защото тя не е интересна на политиците. На тях им е по-интересно какви разходи и за какво ще направим. Много интересна теза, примерно, на част от колегите, подкрепящи правителството, видите ли, ние сме съгласни с поемането на дълг за падежиращите емисии, но не сме съгласни с поемането на дълг за дефицита. Което автоматично прави прекрасна услуга на финансовия министър, като му отваря поле за действие за рязко и бързо ограничаване на дефицита. Но съгласете се, че 2,5 млрд. дефицит за 2015 г. създават нови дългове. И питам аз, кой от министрите - образователният, социалният или здравният, вътрешният или на отбраната, искат да водим този разговор за дефицита?

Водещ: Вие откъде знаете, че българският парламент през следващата година и по-следващата година няма да приеме друга политика и да каже: - Не, ние ще ограничим разходите и да няма нужда изобщо от тези пари.

Владислав Горанов: Аз съм съгласен и ще водя упорито този дебат с колегите. Ако тези пари не са нужни, те няма да бъдат взимани. Нали допреди малко си говорихме, че има консултантски договор и правна възможност да излизаме колкото пъти е необходимо в рамките на лимитите на годишните закони за бюджета, на международните пазари да емитираме дълг. Но това, което пропускаме е, че по една или друга причина конституционният законодател е запазил територията за инициатива по отношение на бюджета само за Министерския съвет. И ние в него, когато започнем да водим дебата за бюджета, сблъскваме, или по-скоро противопоставяме, за да приоритизираме една или друга разходна политика. Ако колегите - и ние ще водим с тях този разговор, защото очевидно той е наложителен - са съгласни и намерим инструментариум да орежем 2 милиарда от разходната част на бюджета, въпреки че на пръв поглед това ми се струва относително трудна задача, аз ще съм най-щастливият. Защото финансовият министър с какво може да се похвали? Финансовият министър може да се похвали с нисък дълг, с нисък дефицит, с добра събираемост на приходите. По отношение на приходите полагаме неимоверни усилия и резултатите се виждат месец по месец. И месец февруари е значително по-добър като приходи спрямо февруари 2014 г. Усилията на всички български служби, плюс органите по приходите - НАП и Агенция „Митници", под контрола на българската прокуратура, ден по ден, заради усилените мерки за контрол, постигат все по-добра и по-добра събираемост. И резултатите, пак казвам, са отчетливи. И не се измерват в 1-2 млн., а говорим за разлика от десетки, стотици милиони спрямо 2014 г. При положение, че нямаме очаквания за драматичен икономически растеж. Реалният растеж, за съжаление, остава близък до нулата, очаква се да бъде около 0,8 на сто.

Водещ: За три години дефицитът щял да бъде според прогнозите ви 6,5 млрд. лева.

Владислав Горанов: 6 млрд. 390 млн. и 500...

Водещ: Прибавяме към 11 млрд. 720 млн. лева, ако вярно съм намерил тази сума за стари дългове. По тези сметки излиза, че трябва да се вземат 18, а не 16 млрд.

Владислав Горанов: Ето това са парите в Първа инвестиционна банка и във Фонда за гарантиране на влоговете, които рано или късно в рамките на този период ще се върнат.

Водещ: А те са повече. От Фонда за гарантиране на влоговете са 3 млрд. и 1 млрд. от ПИБ, значи са 4. Значи излиза, че 13 пък трябва да се вземат.

Владислав Горанов: Точните суми са 1,5 млрд. във Фонда за гарантиране на влоговете, 1 млрд. 450 млн. лева. И малко под 900 млн. към момента в Първа инвестиционна банка. Сборът на тези две числа е някъде около 2 млрд. и 300 млн. лева. И следва да се има предвид, че дори да се вземе 200 или 300 млн. повече дълг, спекулацията, че това може да бъде с лека ръка похарчено от правителството, е тежко невярна. Всеки лев разход на българския бюджет е в рамките на одобреното с годишния закон. Правителството не може да направи в рамките на действащото законодателство, а и благодарение на приетите в предходния мандат на ГЕРБ промени в рамковото законодателство за бюджетиране, с приемането на закона за публичните финанси, правителството не може да изхарчи един лев над гласуваното му с годишния закон за държавния бюджет. В този смисъл, ако (...) се казвам, хартисат едни пари, те ще са в БНБ. Но да довърша онези две тези, от които развих само едната. Представете си, че в тази несигурна политическа обстановка и коалиция, която изисква доста политическа умелост, за да бъде поддържана, представете си, че по една или друга причина след година, след две, след три, се получи политическа нестабилност и отново българският президент трябва да носи отговорност за изпълнителната власт, без да има възможност за законодателни решения. Ако липсва такъв инструментариум, който аз в момента предлагам, той няма възможност да сключи международен договор за поемането на външен дълг. Тогава българският президент, ако му се налага да плаща, неговият служебен финансов министър ще трябва да интернира само на вътрешния пазар, защото няма да има инструментариум да излиза навън. И ако вътрешният пазар няма готовност да поеме ликвиден натиск, реална е опасността за неплатежоспособност заради ликвидност в някой от периодите, за които говорим, че ще имаме сериозни (...).

Водещ: Впрочем това е друг възможен упрек към вас - защо не вземете парите от българските банки, където има милиарди спестявания. Само за година 1,5 млрд. лева нови спестявания имало, ако се вярва на публикации в пресата, независимо даже, че гръмна КТБ.

Владислав Горанов: Между другото, именно поради това, че гръмна КТБ, голяма част от вложенията в нея и от изплатените гарантирани влогове се преместиха в друга част на банковата система, което е добра новина. Тоест хората разбират, че случващото се в КТБ не е една неудача на банковата система, а едно граничещо с криминални действия управление...

Водещ: Защо да взимаме чужди пари?

Владислав Горанов: Изчакайте, г-н Вълчев, за да ви обясня. Вие сте прав. И нямаме разлика в това отношение. Други години финансовите министри не са допускали заявки на български търговски банки, които са искали да купуват на външните пазари нашите евро облигации.

Водещ: Това е като - съжалявам, но познатите ми аналогии - да си купиш почивка на българското море през чужд туроператор.

Владислав Горанов: Да, тогава обикновено е по-евтино. Но българските финансови министри, от съображение да съхраняват ликвидността на българския пазар, за да може впоследствие да го използват за вътрешните емисии, не са допускали българските инвеститори до тези инструменти. Аз имам намерение да ги допусна. И тогава те ще си купят евро облигации, които между другото са много интересни като инструмент, и са ценни за тях, защото, примерно, тези банки, които са част от групата, като примерно „Уникредит", „Уникредит" ако си купи от тях, ще може да ги използва за залог пред ЕЦБ. Те са изключително ликвиден инструмент и ще бъдат много удобни. Неслучайно и сега 60-70% от старите ни емисии се държат от български инвеститори. С тази разлика, че те не са могли да ги купят на първичното предлагане, а са ги купували на вторичния пазар.

Водещ: Въпросът ми е по-глобален. Защо изобщо да се минава през чужбина, а не се обърнете направо към българските банки за нужния кредит. 50-60 млрд. лева имало спестявания в българските банки.

Владислав Горанов: Има спестявания, но има и кредитиране.

Водещ: Колко са свободните пари а банките?

Владислав Горанов: Мога да кажа, че е лесно установимо в статистиката на БНБ, че в момента 4,5 млрд. приблизително са свръхрезервите, тоест над необходимото, които се съхраняват по сметките. Но 4,5 млрд. лева едва ли са...

Водещ: Това са ви парите за дефицита.

Владислав Горанов: И сами стигате до извода, че само вътрешният пазар няма как да поеме...

Водещ: Така можем да стигнем и до извода вземете само 12-те млрд. навън, което ви предлагат от ПФ, ако разбира вярно, от АБВ също. Някъде ги пришиваха и ПФ, че били склонни да приемат 16-те млрд.

Владислав Горанов: И това е възможен сценарий, защо казваме, че го изключваме. Нека тази стратегия да се управлява гъвкаво година по година.

Водещ: Чета, че вие казвате, че няма да отстъпите от 16 млрд.

Владислав Горанов: Аз няма да отстъпя от договора, който вече е сключен, но не е ратифициран, в който си даваме лимит като правна възможност за 8 млрд.

Водещ: Какво значи, че няма да отстъпите? Оставка ще дадете, но няма да се съгласите с АБВ и евентуално патриотите, да се намали тази сума на 12 млрд.?

Владислав Горанов: По-... как да кажа... за да ме разберат добре и вашите слушатели. Този договор вече е сключен. Колегите могат или да са „за" него, или „против" него. При ратификацията на международни договори българският парламент не може да променя параметрите вътре. Той или казва на правителството: - След мандата, който ти дадох да водиш преговори, одобрявам какво си постигнал, или казва: - Не го одобрявам.

Водещ: Тези 4 банки, нали като отидете и им кажете или 12, или нищо...

Владислав Горанов: Това е процедура, стартирала в средата на месец ноември 2014 г. И то пред очите на нашето общество, с ясно заявени намерения за многогодишна програма. Преценката за това число не ми е възникнала в главата някоя сутрин, а преценката е направена от екип от експерти. Същите експерти, които работиха и за предходното правителство, и за първото правителство на ГЕРБ, и за правителството на Орешарски. Но го казвам не за друго, а защото това е било плод на експертен анализ, че това е разумното число като инструмент, който трябва да стои...

Водещ: Това за ноември обаче е също част от упрека. Че не са разбрали. Да ви кажа, нямаше и в тази посока дебат през ноември, че България обвързва, примерно, взимането на парите да покрие влоговете в КТБ, с работа със същите банки за 3 години напред. Вие може би сте се разбирали помежду си...

Владислав Горанов: Не е толкова просто, да сме си се разбирали. То го има в официално документи. Мандатното писмо е входирано и се намира в деловодството на българския парламент, ако някой е забравил. Може да си прочетат и мотивите към законопроекта.

Водещ: Парламентът тогава ви даде съгласие да преговаряте, тези, които дадат пари за КТБ, казано простичко...

Владислав Горанов: И не само за КТБ.

Водещ: ... Да се обвърже България с тях по-дългосрочно.

Владислав Горанов: Тези документи са в българското Народно събрание, могат да бъдат прочетени и могат да бъдат прочетени от всеки народен представител. Това, че удобно забравят и дискусията тогава, и удобно забравят, че българският финансов министър представи това и пред комисиите, и пред пленарната зала, не го прави, че не се е случвало. За радост в българския парламент се водят стенограми. И между другото, ако отворите стенограмите от 2013 г., от актуализациите на бюджета, тогава ще видите, че народният представител от опозицията Владислав Горанов, като част от основните си критики, прави прогноза, че ще са необходими около 15,5 млрд. Отворете. Аз ще ви я донеса тази стенограма в едно следващо участие - 2013 г., лятото, по повод на актуализацията на бюджета за 2013 г...

Водещ: От опозицията ви припомнят точно и това време, как за половин милиард евро, взети от Орешарски, тогавашната опозиция в лицето на ГЕРБ, извънпарламентарната опозиция, в лицето на РБ, говореха колко е ужасно това, че се взимат тези пари. А сега същите хора казват, че е нормално.

Владислав Горанов: Не исках да стигам до това, но ще ви представя две неща. Първо, когато тогава критикувахме, ние критикувахме желанието на управляващите да харчат повече и повече и да увеличават разходната част на бюджета. Защото актуализацията през 2013 г. само частично беше мотивирана от по-слабата от предвидената събираемост. Тогава БСП и ДПС, за да захранят потребностите им от това да правят разходи, увеличиха и разходната част на бюджета за 2013 г., което допълнително отвори дефицита.

Водещ: Сега и премиерът говори за това, че ни трябват пари, за да правим проекти. Нали ако България се откаже от определени проекти, сигурно ще се съберат парите.

Владислав Горанов: По-голяма част от инвестициите се правят, за съжаление, за сметка на еврофондовете. В този смисъл дефицитът в никакъв случай не може да се намали за сметка на инвестиции, защото те не се финансират от него. Затова казвам, че дебатът по отношение на намалението на дефицита трябва да се води със следните министри: министъра на образованието, на здравеопазването, на труда и социалната политика, на отбраната...

Водещ: И може би на регионалното развитие. Ако сме толкова бедни в момента и сме толкова закъсали, сега ли е моментът да си правим панелките? Ако си толкова зле...

Владислав Горанов: Няма връзка, г-н Вълчев, и това го обяснявахме многократно, между финансовия инженеринг, през който ще се финансира санирането, за който използваме ББР, ние я използваме като инструмент за инженеринг за финансиране на държавни задачи, а не както предшествениците са я използвали за финансиране на техни фирми...

Водещ: Нито лев от държавните пари, взети назаем или от бюджета, няма да отидат за саниране?

Владислав Горанов: Нито лев за 2015 г.

Водещ: То няма еврофондове. От догодина говореше г-жа Павлова, че ще се санира. Някакви пари за саниране ще се използват от нашите пари в момента, от наличните ни.

Владислав Горанов: Нито лев за 2015 г. от българския бюджет няма да бъде използван.

Водещ: А от 2016 г.?

Владислав Горанов: От 2016 г. ще започне на части възстановяването на заема, който ББР взима от пазарите, за да финансира тази схема.

Водещ: Значи ще стане назаем. И се задава простият въпрос трябва ли да правиш ремонт на апартамента в години, когато нещата са зле.

Владислав Горанов: Вероятно го има като тема, но това, повтарям, става на части през българския бюджет, не става накуп. И ние през 2016 г. също няма да харчим 1 млрд. за саниране.

Водещ: Понеже вие поставихте въпроса, че трябва да мислим дългосрочно. И ако дългосрочно ни излиза за 3 години напред, че сме зле с парите, защото това излиза от сметките, които правите, на дефицит сме, може би трябва да се съберем като общество и да решим ще правим ли ремонтите в тези три години.

Владислав Горанов: Добре, а смятате ли, че след 3 години ще сме драматично по-добре, за да чакаме момента, в който ще почнат да падат панелките, за да се чувстваме по-добре и тогава да трябва да вложим в пъти повече ресурс. Проблемът е, че тази тема с конструктивното укрепване и с енергийната ефективност е решена много отдавна в държавите, където са управлявали комунисти и е имало такива панелни блокчета.

Водещ: То не е решено точно по начина бедни да плащат за богати. Аз лично познавам хора, ще ви кажа после имена, министри, които имат панелни апартаменти, джипове карат. Защо трябва един човек от село, през данъците си, да им плати за тяхното саниране? Това е по-глобален въпрос. Хубаво звучи за солидарността, но тая солидарност..

Владислав Горанов: Концепцията взимаме от едни и даваме на други всъщност е концепцията за съществуването на държавата. Данъците се събират, за да се харчат.

Водещ: Въпросът е, че трябва да се дава на нуждаещите се. А дали фактът, че имаш панелен апартамент предполага, че си нуждаещ, не е достатъчно.

Владислав Горанов: Водим го този дебат, той е част от предизборната кампания на ГЕРБ...

Водещ: Със спрял джип пред блок...

Владислав Горанов: Нека ви го обясня така. В ГЕРБ преценихме, че това е добро. Предложихме го в нашата управленска програма. Спечелихме изборите. Съставихме за втори път правителство с премиер Бойко Борисов. След като хората са ни подкрепили, защото ние смятаме, че това трябва да стане и то е добро, значи те изпращат повече представители на тази партия в парламента и с нейното мнозинство това се гласува. Това е едната гледна точка. Другата гледна точка е, че след като години наред се видя, че ако има някакъв процент на съфинансиране, системата и схемата не тръгва, сега сме предложили да няма никакво съфинансиране и да бъде изцяло финансирана за сметка на общите разходи, които държавата прави. И дори сега виждате опозицията колко неловко критикува, защото вижда, че това е добро и ще донесе дивиденти за управляващите, които са измислили схемата и са я сложили на масата на дневния ред на обществото. Ако нещо на колегите от БСП, от ДПС или „Атака" не им харесва от начина, по който се случва, защо не го направиха те преди? Проблемът с панелните жилища стои от доста години. Защо не го направиха те?

Водещ: Това със съфинансирането може би не докрай така, както го казвате, защото ако хората се сдружат, кандидатстват и след това им бъдат предписани мерки, които те не са подозирали, например, че трябва вътре да си разбичкат апартамента, за да се санира нещо по самите връзки между апартаментите, защото това е възможен сценарий при обследванията, Лиляна Павлова каза, че ще си плащат хората. Тоест всеки, който кандидатства, става дума за обследването...

Владислав Горанов: Има дейности, които няма да бъдат покривани.

Водещ: И ако откажат, ще трябва да връщат парите за обследването. Въпросът е колко пари е едно обследване и всеки трябва да е наясно, че ще трябва да извади. Има хипотеза, че пак ще изваждаме едни пари, ако се откаже съседът му, например.

Владислав Горанов: Често го повтарям и често го казвам когато започнем да водим дебат за прякото облагане на имуществото на хората. Да имаш не е задължение. Да имаш е право.

Водещ: Тегоба е по някой път

Владислав Горанов: Тегоба да имаш, нали? Концептуално се приема, че хората полагат усилия да имат и не са длъжни да имат - имоти или каквото и да било. Но ако имат, те трябва да се грижат за тях.

Водещ: Добре, всъщност да не потъваме в темата... Да се върнем на темата за дълговете на България. Вие плашите с гръцки сценарий. Тази сутрин съобщението от Атина, цитирано от БГНЕС е, че ръководството на държавата е казало, че пенсиите няма да падат, данъците няма да се увеличават. Разбрахме се. И всъщност не знам как да задавам въпроса за плашенето с гръцкия сценарий, то вече става...

Владислав Горанов: Не е толкова страшно ли?

Водещ: То стана не плашене, то стана... Ето, пенсиите им няма да падат, данъците няма да се увеличават. 4 месеца им дадоха още нещо да преговарят. Някак си не им се случват трагедиите, които се описва, че ще им се случат.

Владислав Горанов: Това, че европейските политици в лицето на държавите-членки на еврозоната разбират, че е много възможно гръцкият народ да е сбъркал, подведен от популисти, и че те се опитват да му дадат шанс да разбере, че трябва да се направят структурни реформи в Гърция и не може повече европейският данъкоплатец, и германците, и испанците, да плащат на гърците за охолния им живот, който са водили години наред, това не значи, че те им правят отстъпление. СИРИЗА казва: - На нас не ни харесва тази програма. И в концепцията за идването на власт на СИРИЗА беше, че от първия ден прекратяват програмата. Това казваха те. И се опитаха да накарат еврозоната и еврогрупата да прекрати програмата. Само че еврогрупата каза: - Ако искате пари от нас, ще бъде в рамките на тази програма. Ако искате да си говорим, поискайте удължаване на действащата програма и след това да видим какви мерки ще предложите, различни от тези, които вече сме преговорили с гръцкото правителство в предходен негов формат, които да доведат до същия резултат. И аз имам подозрението, че тези 4 месеца, които еврогрупата дава на Гърция, няма да променят нещо съществено за гръцкия народ, само ще дадат време и шанс, защото Европа все пак е съюз на ценности, ще дадат време на гръцкото общество и на неговото ръководство, защото демокрацията е измислена там, да разберат, че поети веднъж ангажименти могат да бъдат изменяти, но крайната цел, това, че който е взел нещо назаем трябва да си го плаща, е неизбежно.

Водещ: А говоренето вчера не беше такова. Мисля, че вчера трябваше да кажат на гърците, че не става. Сега всъщност пак (...)

Владислав Горанов: Не е така. Ще ви обясня. Европа не е отстъпила и на сантиметър.

Водещ: Отстъпи 4 месеца.

Владислав Горанов: Отстъпи във времето. Каза на гърците: - Добре, даваме ви шанс. Това е вашият избор. Гръцкото общество предлага да се управлява по този начин. Искате от нас време. Време може да ви дадем, но не и да отстъпим в ангажиментите, които сте поели за реформи. И тези 4 месеца, през тях гръцкото ръководство казва на еврогрупата: - Ние не искаме тези мерки, които сме договорили, искаме да заместим част от тези мерки с други мерки.

Водещ: ще си говорим пак след 4 месеца дали няма да има нови 4 месеца, защото няколко години все има нови и нови.

Владислав Горанов: Доста съществена е разликата, а и вече проблемът за европейското общество и за еврогрупата не са парите.

Водещ: Всъщност започнах с Гърция, защото Янис Варуфакис, финансовият министър на Гърция, казва нещо във връзка с разговора но досега за българските дългове. Гърция няма да взима нови дългове, казва той преди да има план за растеж на икономиката. Това също е възможна гледна точка.

Владислав Горанов: Колегата...

Водещ: Нямало да бъдат дългова колония.

Владислав Горанов: Колегата говореше, че няма да удължават по никакъв начин споразумението. Само че се изтърча благоразумно до петък - срокът, който им беше даден, да поска удължаване. А цялата им предизборна платформа беше, че те веднага се отказват от всичко договорено досега. Той излъга гръцкия народ, че няма да удължава програмата. Той я удължи. Което е правилното. Но цялата концепция, че може само с популизъм да управляваш обществото, е безкрайно погрешна. И другите европейски държави няма да допуснат тази заблуда да се разпростре и върху техните територии. Какво значи, например, ако отстъпят на Гърция? Значи, че веднага Кипър заминава. Всички договорености на кипърското общество с външните му кредитори, аз ако съм на тях, ще кажа: - Я вижте, вие отстъпихте на гърците, веднага искаме и ние да отстъпите.

Водещ: Е то вие сте на България, както се казва, трябва българите да кажат, че тая година ни излизат тези падежи, но гърците може 4 месеца, хайде и ние да не сме през май, дайте да е през октомври.

Владислав Горанов: Разликата е, че по една или друга причина българското общество не е интегрирано достатъчно в ЕС. С вас сме го водили този разговор. Нас са ни пуснали в преддверието. Нас са ни пуснали в къщата, но седим в преддверието. Далеч сме от това да седнем на масата на нашите европейски партньори. Ние не сме в Шенген, ние не сме в еврозоната. Ние сме, пак казвам, ако трябва алегорично да поставим къде е България в процеса си на интеграция в ЕС - да, пуснали са ни в къщата, но стоим отвън до входната врата. На топло сме, на сигурно място сме, не сме през нощта сами на улицата, но сме много далеч от масата, много далеч от споделянето на пълното предимство на пълноправното членство.

Водещ: Можете ли да обясните за лихвите? Те сега били рекордно ниски. По последната емисия облигации лихвата на България е била 8,5%, а надеждите са, че сега ще се договорят 2-3%.

Владислав Горанов: Не, не, не.

Водещ: И аз не разбирам, не се ли договаря прилагане на лихва, която да е обвързана с нивата на лихвите по света? Дори и нещо да е договорено 2003 г. на 10%, ако се променя пазарът, ти продължаваш ли да си плащаш зверските лихви, които си договарял?

Владислав Горанов: Цената на финансирането се определя към момента на поемането на дълга. След ратификацията ще се направи т.нар. „роуд шоу", което е презентация, или реклама на държавата - вижте, елате, купете си от нашия дълг, финансирайте ни и ни предложете на каква цена искате да го направите. Това е „маркет ту маркет", това е този, който е продавач на дълг, отива при този, който е купувач на дълг. И купувачът на дълг му предлага цена към момента.

Водещ: рекламната ви кампания няма много да върви, ако виси в Конституционния съд дело, заведено от опозицията, както те обещават за този дълг.

Владислав Горанов: рекламната кампания ще върви много успешно, защото на нея няма да присъства Румен Гечев, на нея няма да присъстват други колеги, които използват този терен за популистка политика, а не за дебат по същество.

Водещ: Ама тези хора нали ще виждат, че има дела в КС, че опозицията не е съгласна. Тази опозиция някога ще стане управляваща, например. Това всичко се отчита в цената. По-разумният вариант не беше ли това, което и Румен Гечев ви казваше вчера: - Елате, като ноември сте почнали, елате, дайте да видим като държава какво правим.

Владислав Горанов: Тези разговори са водени и се водят. Но нали се сещате, че опозицията няма как да подкрепя управляващите, а партиите, които имат аналог в парламента - примерно „Атака" и ПФ, БСП и АБВ, които гравитират по-скоро в ляво, винаги ще имат проблема да подкрепят правителството, защото веднага техните конкуренти на терена ляво или популизъм, веднага ще започнат да извличат тежки политически дивиденти от едно решение, което на пръв поглед изглежда непопулярно. Как да ни подкрепи АБВ, като БСП веднага ще каже виждате ли тези какви са. Как да ни подкрепи ПФ, като „Атака" веднага ще каже виждате ли тези какви са. Но, пак казвам, участието и подкрепата на едно управление не може да търси само позитиви. И ГЕРБ е наясно с това. И ние се опитваме, носейки щети на едни по същество правилни решения, да вървим напред и да си вършим работата. Ние не се притесняваме да взимаме и непопулярни решения, защото само с популизъм и само с хубави новини не може да се управлява държавата.

Водещ: За процента на лихвата. Това с 10-те процента е разбираемо да запишеш... даже защо не запишете 30.

Владислав Горанов: Бихме могли и 30 да напишем.

Водещ: Целта е да напишеш такова нещо, че то да е безсмислено. Защото, ако се напише 3,5%, тогава нямаш никакъв шанс да вземеш за под 3,5% - всеки ще разбере, че ти си си сметнал, че имаш 3,5%.

Владислав Горанов: Категорично.

Водещ: А ти трябва да се правиш, че имаш повече.

Владислав Горанов: Ликвидните равнища на пазара, на европейския пазар особено, са много високи. Доходността на 5-годишните германски ценни книжа е отрицателна.

Водещ: Така че за 2-3% лихва ще се вземе. А няма ли смисъл тогава да се реорганизира и бъдещият дълг веднага? Този, който излиза догодина, по-догодина излизат и по-големи плащания, по които са по-високи лихвите, защото казвате, че са договорени когато са взимани?

Владислав Горанов: И това е вариант, и това е възможна стратегия, само че това означава да започне българската държава сама да си изкупува обратно вече направени емисии и да ги канселира... с новия дълг.

Водещ: Или както хората го правят това, много реклами има на банките - ела, обедини си кредитите при по-изгодна лихва... Защо да не го направим това?

Владислав Горанов: Това е вариант... Целта на дългосрочното планиране беше да покаже, че българското правителство има стратегия, инструментариум, с който да финансира големите обеми падежиращи дългове, в рамките на този тригодишен период и дефицитите, които не са предрешени, не са предрешени, но като стратегия на правителството са посочени в тригодишната бюджетна прогноза.

Водещ: Съгласен ли сте да се запише както иска Георги Първанов, че това е за увеличение на пенсии и социални плащания? Че, тези пари, които ще се вземат за покриване на дефицит, този дефицит ще е точно за пенсиите и за социалните плащания? Защото те са предвидени така или иначе увеличение за следващите години?

Владислав Горанов: А, според вас, при положение че държавата дава над 12 милиарда-13 на година за социални разходи само, и тук не говорим за образование и здравеопазване, а само за социални помощи, обезщетения и пенсии дава над 12 милиарда... Според вас, дефицитът от 2.5 милиарда на коя сметка да го пишем - на социалната...

Водещ: Понеже Кръстьо Петков предполага в „Труд", че парите в повече били за превъоръжаване на армията. И за да няма такива съмнения, че ще отидем и с тези пари ще купим два американски самолета и където дошли парите там отишли...

Владислав Горанов: За съжаление, господин Петков е един професионален революционер, той не може да разбере и това ме учудва, че толкова години е пред публика, не е разбрал как функционира механизмът на българския бюджет и механизма на публичните