28.01.2013 г.

 

| в. „БАНКЕРЪ" | 26.01.2013 г. |

 

- Г-жо Караиванова, как се чувствате в креслото на заместник-министър?
- Удобно. Във всеки случай не ми създава дискомфорт от професионална гледна точка. А за мен това е най-важното. Винаги съм се смятала за експерт в областта, в която работя, и държа да запазя авторитета си на такъв, независимо на каква позиция се намирам.

 

- В предварителния разговор ми казахте, че не управлявате държавното съкровище, тъй като фискалният резерв не е ваша отговорност, но за сметка на това във вашия ресор е държавният дълг. Та каква ще е политиката по емитиране на държавен дълг през 2013-а?
- Това до голяма степен става ясно, ако прегледате календара на облигационните емисии за 2013-а, който ние публикувахме още в края на 2012-а. Ще продължим да предлагаме три- и петгодишни облигации в левове, седемгодишни в евро и за десет години и шест месеца в левове. Новоемитираният през 2013-а вътрешен дълг ще е около 1.2 млрд. лева. Предвид предстоящите погашения тези новоемитирани облигации ще осигурят нетно положително вътрешно финансиране от около 1 млрд. лева. Само че не трябва да забравяме, че през януари погасихме глобалните облигации, деноминирани в евро. Ако вземем предвид и това плащане, през 2013-а ще отчетем отрицателно нетно външно финансиране с облигации в размер на 1.6 млрд. лева. И в крайна сметка общото нетно финансиране от операции с държавни ценни книжа през 2013-а ще е отрицателно с близо 600 млн. лева. С толкова ще намалее и държавният дълг през 2013-а. Има и още една важна новина. Близо 77% от държателите на платената глобална облигационна емисия са български юридически лица. Затова вследствие на плащането очакваме увеличаване на ликвидността на българския финансов пазар. Все пак той ще получи 1.2 млрд. лева. Имайки предвид тази голяма ликвидност, ние възнамеряваме през първите три месеца на 2013-а да пуснем на пазара около 40.2% от целия обем облигации, който сме планирали за цялата 2013-а.

 

- Бързате да си запълните дупката във фискалния резерв, която се отвори след погасяването на глобалните облигации. Така ли?
- Не. Заради високата ликвидност на финансовите пазари смятаме, че първото тримесечие е най-изгодният момент да емитираме нови облигации.

 

- А убедени ли сте, че банките ще са готови да ги купят на ниските цени, на които им ги предлагате?
- Не виждам никакви причини да не приемат цените ни. А ако ни предложат по-високи и те според нас не отговарят на пазарните условия и на нашите очаквания, ние можем да не приемем предложенията им за покупка на облигациите ни.

 

- Можете да си го позволите?
- Напълно. Другата ви отговорност като заместник-министър е Националният фонд, през който се извършват европейските разплащания. Всъщност голяма част от кариерата ви в министерството е минала в този фонд.

 

- Що за структура е той?
- Националният фонд, бидейки част от Министерството на финансите, логично попада под отговорностите на неговия министър. Това е звеното, което получава всички европейски средства, отговаря за тяхното добро управление и осигурява необходимото национално съфинансиране по европейските проекти. Защото има изискване тези проекти да се пускат за одобрение само ако по тях има осигурен национален ресурс.

 

- Национален ресурс ли? Това бюджетни средства ли означава?
- Да, става дума за предвидени в бюджета пари. И точно по тази причина дирекцията „Национален фонд" има съкровищни функции, защото той се занимава с управление на ликвидността и с плащания.

 

- А защо се налага фондът да се занимава и с управление на ликвидност?
- Когато една структура получава средства, планира изразходването им в рамките на бюджета и извършва плащания, това е управление на ликвидност.

 

- Какви суми годишно преминават през този фонд?
- През 2012-а през него са преминали около 2 млрд. лева. Това са средствата от Европейския съюз и съответстващото им бюджетно съфинансиране.

 

- А има ли програми от ЕС, по които не се изисква да има съфинансиране от бюджета?
- По тези програми, които минават през Националния фонд, има една - за присъединяването ни към Шенген, която не изисква бюджетни пари.

 

- Иначе кои европейски програми преминават през вас?
- Това са трите предприсъединителни фонда: ФАР, ИСПА и САПАРД, които вече са почти на изчерпване, седемте европейски оперативни програми и програмите за трансгранично сътрудничество: „България-Сърбия", „България-Турция", „България-Македония и, за които ние сме сертифициращ орган.

 

- Какво в този случай означава сертифициращ орган?
- Това е другата функция на фонда освен трежъри функцията. Като сертифициращ орган ние подаваме заявки за плащане към Европейската комисия, като декларираме пред нея, че средствата по проекта, свързан със съответната програма, са изразходвани съгласно правилата и по тази причина Европейската комисия трябва да ни възстанови похарчените средства.

 

- А какво се случва, когато ОЛАФ установи, че въпреки тази декларация има нарушения при използването на парите?
- Обикновено, ако се установи подобен проблем, ние вземаме случая под специално наблюдение и чакаме да излезе доклад на ОЛАФ по него. А това може да отнеме доста време.

 

 - Колко?
- Една година е кратък период. Обикновено става дума за година и половина - две. Но зависи от случаите. Имайте предвид, че ОЛАФ разглежда много случаи и прави това по строго определени процедури и всичко това отнема време.

 

- Какви по-големи разплащания по проекти, финансирани от европейските органи, предстоят през 2013-а?
- По реконструкция и електрификация на железопътната линия Пловдив-Свиленград са планирани 103 млн. лева. За разширяване на метрото в София са заложени 75 млн. лева. За железопътната инфраструктура Пловдив - Бургас са предвидени 123 млн. лева, за автомагистрала „Марица" 176 млн. лева.

 

- Има ли през 2012-а спрени плащания по европейските фондове заради установени нередности?
- Не, и България е една от четирите държави, които могат да се похвалят, че няма спрени плащания през 2012-а. Всички звена у нас, от които зависи усвояването на европейските пари, работеха много усилено и не позволиха да преминем над допустимия процент грешка, над който вече се появяват проблеми с Европейската комисия.

 

- Процент грешка? Какво представлява той?
- Това са 2% от сертифицираните разходи. Процентната грешка се установява при проверка по специални одитни стандарти на всички сертифицирани плащания, които ние сме изпратили към Европейската комисия.

 

- И какво се случва, ако грешката е над 2 процента?
- В този случай в съответните одитни доклади ясно са посочени проблемите, заради които се допускат грешки, и се предприемат мерки за отстраняването на тези проблеми. Получените пари по тези проекти, където са допуснати грешки, се възстановяват на Европейската комисия.  И едва след като се уверим, че проблемите са отстранени и системата отново работи добре, възстановяваме сертифицирането.

 

- Често ли отказвате да сертифицирате плащания заради установени нередности?
- Да, има много случаи, когато се установяват нередности при изпълнението на изискванията по финансираните от европейските фондове проекти. Много често това става още на първото ниво на контрол, което се нарича управляващ орган/междинно звено и което в повечето случаи са министерствата. Когато има такава грешка, плащането веднага се спира. След това идва следващото ниво на контрол, което се извършва от Националния фонд. Ако ние констатираме грешка, просто не сертифицираме разхода и не пращаме до Европейската комисия искане той да ни бъде възстановен. Когато обаче ние извършваме контрол, дори и да имаме съмнение за грешка, често връщаме цялата поискана сума за плащане. Отговорност на съответното министерство е да установи и да ни каже в коя част има нередности. Може да се окаже, че сме върнали за проверка по-голяма сума, а ведомството да ни потвърди, че грешка е допусната само за дейности, които се покриват само с част от финансирането.

 

- А къде по тази верига на контрола се намесва ОЛАФ?
- ОЛАФ е извън системата на национално ниво. Всеки един гражданин на България може да подаде сигнал към ОЛАФ за нередности по някой проект и те вземат мерки.

 

- С други думи, вие може да сте сертифицирали плащанията по определен проект, но някой, който е преценил, че има нередност, или иска да навреди на бизнеса на конкурента си, или да натопи държавните структури, или просто от незнание, има възможност да подаде сигнал до ОЛАФ. И тази служба да ви се стовари на главата?
- Може. Много от сигналите, които се подават на ОЛАФ, след проведените от тях разледвания се оказват без основание.

 

- Само че тогава тези сигнали могат да се ползват в една търговска война между две фирми например. Защото самата вие казвате, че когато те са налице, плащанията се спират, а разследванията на ОЛАФ продължават над една година. Не е ли така?
- Ще кажа само, че когато има такъв сигнал към ОЛАФ, получателят на средствата по съответната програма от ЕС има проблеми. Да, най-често при наличието на такива сигнали плащанията се блокират, защото се смята, че когато ОЛАФ се занимава с определен случай, при него не става дума просто за някаква грешка или процедурна нередност, а за измама, което е друг вид провинение.

 

- В изпълнението на тези програми на Европейския съюз вие като Министерство на финансите и Национален фонд задължени ли сте да поддържате някакви парични наличности по банкови сметки?
- Да, имаме наличности по банкови сметки, които са свързани с отделните програми на Европейския съюз. Те са формирани най-вече от така наречените авансови плащания по програмите, които получавахме през първите три години след влизането ни в ЕС. Обикновено тези средства са между 9 и 10% от бюджета на съответната програма. От 2007-а до края на 2009-а получените авансови плащания са 634.87 млн. евро.

 

- Тези аванси част ли са от фискалния резерв на България?
- Да, където има наличности, и те са по сметки в БНБ.

 

- А в търговските банки има ли?
- Има някакви суми, но по предприсъединителните фондове. Защото когато ги получавахме, изричното изискване бе да са по лихвоносни сметки. Но като се има предвид, че предприсъединителните програми приключват, парите по тези сметки са незначителни.

 

Карина Караиванова е човек, чиято професионална кариера е свързана почти изцяло с европейските фондове. Родена е в гр. Гоце Делчев през 1975-а. Получава бакалавърска степен в Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски" и защитава магистратура по „Финанси и банково дело" в УНСС. Работи като аналитик на „Напредък холдинг" и по европейски проекти, финансирани по програмата ФАР в Министерството на труда и социалните грижи. От 2003-а е назначена в Министерството на финансите, като преминава през длъжностите експерт и началник отдел, а от август 2010-а е шеф на дирекция „Национален фонд". От началото на 2013-а е заместник-министър на финансите.