18.01.2013 г.

Водеща: „Добро утро, България\". Започваме дългоочакваният разговор с министъра на финансите Симеон Дянков. Добро утро.

Симеон Дянков: Добро утро, и на вас.

Водещ: Добре дошъл.

Водеща: Много въпроси има към Вас сутринта. Телефоните не спряха да звънят. Нямаше такива, които да не искат да Ви се накарат и да Ви попитат разни неща. Започваме обаче, тъй като с пенсиите ще го оставим малко по-нататък, за да останат хората с нас до края, към един от въпросите, които вълнуват бизнеса у нас - а именно забавянето на плащанията към тях. Данъкът добавена стойност обикновено се бави между шест и осем месеца, понякога и до година.

Симеон Дянков: Няма такова нещо. Всъщност по закон ние трябва да връщаме ДДС в 30-дневен срок. Като влязохме на власт, законът казваше 60 дни, свалихме го на 45 дни 2010 г. и от 2011 г. е 30 дни. Той може по закон да се забави само, ако са намерени нарушения в съответната данъчна проверка и по тези нарушения върви дело. Във всички останали случаи до 30 дни се плаща данък ДДС. И това е всъщност един от успехите в последните две години при НАП. Мислим и почва да се прави анализ за това дали може допълнително за най-добрите данъкоплатци, тези които не само за тази, а и за няколко поредни години са си плащали редовно данъците и при проверки, при ревизии се оказва, че са напълно изправни, най-добрите данъкоплатци, дали можем още да го свалим и примерно да стигнем до десет дни, в срок от десет дни да се върне данък ДДС. Надявам се, че някъде до месец ще имаме този анализ.

Водеща: Колко са делата, защото казахте, че по случаите, които има забавяне има заведени дела? За колко случая на забавяне става въпрос?

Симеон Дянков: В момента има някъде около 2000 дела. Това не става въпрос за дела в прокуратурата, а дела в данъчната агенция, където при ревизия се оказва, че нещо не е наред и започва данъчно дело.

Водеща: Добре. Надявам се бизнесът да е доволен. Още един въпрос обаче. Въвеждането на единната сметка, която според някои може да доведе до това хората да останат например, аз го обяснявам простичко, за да стане ясно на зрителите, а и на мен също. Хората могат ли да останат без здравни осигуровки? Тъй като при въвеждането на тази единна сметка, до колкото разбрахме, Министерството на финансите ще решава кои задължения да погасява. То може да погаси задължения със заден, със стар период.

Симеон Дянков: Здравните осигуровки са така да се каже пред скоба, така че в никакъв случай някой, който и да било дори и фирмата да се окаже неизправна за период от време няма да остане без здравни осигуровки. Това беше един от проблемите на първоначалното предложение и в парламента се изчисти. Така че здравните осигуровки винаги се изплащат, дори и тази фирма да не си е платила корпоративен данък, ДДС и т.н. Оттам нататък обаче единното данъчно, това е и идеята му от една страна да намали администрацията, сега средната фирма на годината има някъде около 600 различни документи, които трябва да внесат в НАП. Средната, не става въпрос за големите, където е повече стига до 1200 на година. В момента те имат само по една на месец. Всъщност 12 за цялата година. Но е вярно също това и това е целта на промяната единното данъчно, че по този начин не може, се прекъсват ДДС измамите до голяма степен, не може да има фирми, които се създават, за да са част от ДДС верига, ДДС измама. Не плащат примерно социални осигуровки, не плащат корпоративен данък няколко години и след това просто изчезват, банкрутират. Идеята тук е да се прекъсне възможността такива фирми да съществуват, защото по единното данъчно на тях няма да им се връща данъчен кредит преди те да са си платили социалните осигуровки.

Водещ: А това го казвате на база някакви резултати ли вече или просто така трябва да стане?

Симеон Дянков: Това беше идеята за въвеждане на единната данъчна сметка. Тя започна от 1-ви януари. От 5-ти януари вече съществува електронната система.

Водещ: Тоест в началото на февруари може би ще имаме някакви резултати?

Симеон Дянков: Точно така. Така че в началото на февруари вече след първото месечно плащане заедно можем да отидем да видим точно първо как се разплаща това, че администрацията е много по-малка и електронна изцяло. И второ, че вече не финансовото министерство, а самият софтуер, тя е автоматична система, ако някой внесе нещо и каже аз искам да плащам само ДДС примерно, но не е платил социални осигуровки, което най-често се случва...

Водеща: Тоест софтуерът е направен така, че сам да погасява?

Симеон Дянков: Напълно е автоматично, няма нито Краси Стефанов...

Водеща: Няма човешка намеса?

Симеон Дянков: ... нито аз гледаме фирма по фирма къде и какво да стане.

Водеща: Добре. Ще си отворите малко забавна работа.

Симеон Дянков: Заповядайте в началото на февруари.

Водещ: С най-голямо удоволствие, това е много интересно.

Водеща: Идваме.

Водещ: Да Ви питам нещо друго. Идеята на БСП за тези прословути икономии, за които Вие споделихте преди време - да бъдат дадени на младите майки за увеличаване на пенсиите от 1-ви януари, тези 700 милиона. Какво мислите затова?

Симеон Дянков: Пак показва БСП от една страна популизъм, от друга страна незнание как се прави бюджет. Но това са го правили те 2008 г., 2009 г., не се учудвам. В смисъл такъв, че всеки бюджет си е за определената година. Той е гласуван в парламента. „Бюджет 2013 г.\" беше гласуван знаете декември и той вече се изпълнява. Нито финансовият министър, нито който и да било друг има право да казва ние сега обаче, понеже завършихме предишната година по-добре, това наистина е факт, сега вече тази година можем да си позволим по-големи харчове. Всеки бюджет е година за година и особено в началото на годината няма как да се казва дайте сега ние да изхарчим повече. Трябва да се спазват законите.

Водещ: Сега започват да се види за какво ги кътате тези пари, какво ще ги правите. 700 милиона са си 700 милиона.

Симеон Дянков: Това обаче беше 2012 г. - тя завърши. Тя завърши по-добре, отколкото беше прогнозата, отколкото беше гласувано в парламента. Трети сме всъщност в Европа след Швеция и Германия по най-добър завършек на 2012 г., но това беше миналата година. Сега сме в „Бюджет 2013 г.\", разходите и приходите вече са гласувани и са разпределени и ние трябва да ги следваме така, както са. Чак към края на годината, това ще е следващо правителство реално, когато се види, че месец след месец разходите вървят добре и приходите вървят добре, чак тогава може да се позволи и да се каже годината върви добре, дайте да направим нещо допълнително. Междувременно единственото, на което аз съм склонен още от сега да се работи и работим активно с Тотю Младенов и с премиера е няколко програми, допълнителни програми за увеличаване на работните места особено за младите хора - тези, които идват от училищната скамейка или университета. И заради това, че Европа е вече пета година в тежка икономическа ситуация не могат лесно да си намерят работа. Искаме там още от сега, ако може до края на този месец да фокусираме допълнителни пари.

Водещ: Много интересно нещо сте казал по време на посещението си в Москва. Понеже говорите за 2013 г., предстои една спокойна година за цяла Европа. На базата на какво го казвате това, при положение, че всички хора продължават да се притесняват, отвсякъде идват информации, че кризата все още не е свършила и не е свършила, и ние си я чакаме тази криза все да отмине в някакъв момент?

Симеон Дянков: В България голямата криза ще отмине, като икономическият преход, който за разлика от политическия, започне едва 2009 г., наистина завърши. А затова трябват, според мен, още два мандата на десноцентристки правителства. Но кризата в Европа, икономическата криза наистина е вече пета-шеста година. За страни като Гърция вече шеста година. Всъщност те са в дълбока рецесия. Това, което казах, в Москва бях до вчера няколко дни за конференция там, е, че за разлика от предишните четири години, когато като се говореше за какви са проблемите на света, икономическите проблеми, и първият проблем винаги беше Европа и по-конкретно Еврозоната. Това, според мен, няма да е така тази 2013 г., защото в самия край на декември, може би след доста забавяне, политическите лидери на Европа решиха две-три основни задачи, които правят 2013 г. много по-спокойна от предишните няколко. И затова коментарите ми в Москва бяха тези, че сега като се споменава какви са проблемите на света 2013 г., проблемите на Еврозоната не са номер едно. В Съединените щати, в Америка има доста големи финансови проблеми , това ще бъде тема, според мен, продължаващите проблеми в Близкия Изток, виждате днес Алжир. Според мен това ще са големите проблеми на света през 2013 г.

Водеща: Дай боже това, което казвате да е истина. Какво ще се случи обаче със сектори, които бяха изключително активни преди кризата 2008 г.? Говоря за строителството, за банковия сектор. Какво се случва с тях, има ли шанс те да се възстановят и да започнат скоро да се връщат на нивата от 2008 г. или ще бъдат заменени от други сектори, които ще наберат скорост в тази криза?

Симеон Дянков: До голяма степен те ще бъдат заменени от други сектори, това вече се случва.

Водеща: Кои?

Симеон Дянков: Земеделието набира голяма скорост отчасти, защото има голямо търсене на храни в целия свят и това е тенденция, която ще продължи в годините, отчасти, защото там се изливат огромни средства и от Европейския съюз, и от държавния бюджет. Така че земеделието все повече, и се вижда, година по година то печели в Брутния вътрешен продукт.

Водеща: Да посъветваме ли хората да се върнат към обработването на земи?

Симеон Дянков: Инвеститорите вече са се ориентирали и затова и миналата година примерно някъде около 11% има ръст на земеделието, 2012 г. Туризмът расте доста добре и според мен тази година ще има още по-голям скок, защото, помните ,миналата година ние улеснихме влизането на украински, руски, турски туристи, такива, които имат шенгенски визи вече могат да влизат в България без допълнителни административни пречки и т.н. И очакваме, и го виждаме вече в статистиката, тази година всъщност да има голям скок от тези туристи, научили, видях го и в Москва между другото, главният въпрос към България в Москва беше може ли още да улесните влизането на наши туристи в България. Та това е друг сектор. Строителството - знаете, по големи инфраструктурни проекти там има много пари и тази година с 40% повече пари от европейски средства и от бюджета. Така че това се увеличава. И има голям шанс и жилищното строителство пак да тръгне, ако законът за...

Водеща: Бавно.

Симеон Дянков: Бавно, но не случайно го свързах с руските туристи и с украинските туристи - има голямо желание на тези групи туристи да купуват жилища в България. Между другото, сега има около 350 хиляди руски граждани, само руски граждани, с жилища в България. Главно по Черноморието, Пампорово, Банско и т.н. Биха искали да купуват много повече. Законът за инвестициите в момента е в парламента на второ четене. Надяваме се да смъкнат допълнително границата за получаване на постоянно жителство, пребиваване. Не на гражданство, а на постоянно пребиваване. Нашето първоначално предложение, което не се прие от парламента беше за 500 хиляди лева за постоянно пребиваване, надяваме се да стигне някъде до 300 хиляди лева. Тогава смятам, че ще има още по-голямо желание за купуване на жилища от тези граждани в България.

Водещ: Ясно. Няколко конкретни неща има, които са много важни. Във вчерашния ден направо ни подлудиха нашите зрители с обаждания по отношение на съдбата на ВМЗ-Сопот. Безлихвен заем се искаше от около пет милиона лева, който би могъл да спаси ВЗМ-Сопот. Как реагирате вие на тази идея?

Симеон Дянков: Няма да дам такъв безлихвен заем. Първо, защото по закон е забранено още от 2007 г. Между другото подобни искания са имали и при предишното, и при по-предишното правителство. От 2007 г. моят предшественик господин Орешарски разумно е извадил тази възможност от Закона за бюджета, така че за каквото и да било - за държавни търговски дружества като ВМЗ-Сопот, за общини - финансовият министър и въобще правителството нямат право да дават безлихвени заеми. Още повече в този случай, че всъщност ВМЗ-Сопот дължи над 150 милиона, от които между другото 60 милиона ги дължи на хазната. Те не са плащали данъци от много години.

Водещ: Въпросът е кой е виновен затова състояние в момента на завода и хората, които излизат на протести през цялото време обвиняват държавата и казват - Вие сте виновни, Вие не ни давате пари...

Водеща: Защото е държавно предприятие, нормално е да се търси отговорност от държавата.

Водещ: ...да, Вие не ни осигурявате работа.

Симеон Дянков: До някъде с право, защото наистина собственикът е държавата. Кой е виновен - конкретното ръководство и сегашното ръководство на ВМЗ-Сопот, че не се е справило и по-рано не е показало проблема, и предишните ръководства. И фактът, че това предприятие за разлика от почти всички други предприятия в този сектор не е минало в частни ръце навремето, когато е било възможно. Защото в този сектор има пет-шест сходни, между другото, частни предприятия. Всички те са на големи печалби. Това е всъщност добър... Един от секторите в световен мащаб, които растат, за съжаление заради проблемите в Близкия Изток, всъщност е доста печеливш сектор. И това е единственото предприятие, което е на загуба в сектора. Трябваше още преди много време то да е в частни ръце, грешка на поредни правителства, включително и нашето, и на самото ръководство.

Водещ: Как ще излезете от тази ситуация?

Симеон Дянков: От една страна трябва да се търсят пазари. Такива пазари има. Между другото, за другото предприятие - „Терем\", държавно предприятие, в октомври във визитата ми във Виетнам те бяха едно от няколко предприятия, които бяха с мен във Виетнам и получиха доста голям договор, подробностите от Министерство на отбраната. Но има възможност за такива договори.

Водеща: Значи предлагате на ВМЗ-Сопот да се съсредоточат...

Симеон Дянков: Но пари от държавния бюджет няма...

Водещ: Няма да видят пари, това е ясно.

Симеон Дянков: Просто не е това начинът постоянно да се наливат пари от държавния бюджет.

Водещ: Как ще приключи този спор при това положение? Кажете им на хората какво могат да очакват? Това е най-важното, те това искат да знаят.

Симеон Дянков: Ние сме готови да помогнем с излизане на външни пазари. Ръководството обаче и синдикатите в случая трябва да разберат, че сходни предприятия в България, не в други държави, работят със 700-800,1000, до 1200 души. Тук има три пъти повече персонал.

Водещ: Тоест няма да мине без съкращения?

Симеон Дянков: Трябва да има някакви съкращения сега, за да може всички останали да продължат да работят. А за тези съкратени имаме достатъчно пари, готов съм допълнително да дам аз социални програми. Но не просто да наливаме заем, които с времето...

Водещ: Като бездънна каца.

Водеща: Имаше една поговорка, сега прочетох във вестника - „от гънс на роузес\".

Симеон Дянков: Да, точно така.

Водеща: Така казват, че щяла да бъде съдбата на оръжейниците. За да разчупим малко темата и към следващата сериозна - приходите на НАП и Митниците. Какво се случва, какво очаквате за тази година и не бяха ли твърде малко заложените приходи за миналата?

Симеон Дянков: Митниците всъщност за миналата година изпълниха с около 800 милиона повече от по-миналата 2011 г. И всъщност сравнението особено с 2009 г. до 2012 г. е показателно - с два и половина милиарда повече са събрали Митниците спрямо 2009 г. Така че там всъщност бяха доста завишени прогнозите и те се справиха дори със съвсем малък излишък, някъде около 20 милиона. При данъчните нямаше такова голямо завишаване миналата година. Те си преизпълниха с близо 150 милиона. Тази година има сравнително голямо завишаване някъде около 600 милиона допълнително трябва да съберат. Мисля, че ще се справят, защото миналата година направихме доста законови промени. Знаете, че вкарахме касови апарати навсякъде, онлайн връзки. Само вкарването на касови апарати навсякъде даде допълнителни приходи около 150 милиона. Но то стана някъде март-април. Очакваме, че ако има пълна година с тези онлайн връзки на касовите апарати това ще донесе, само това някъде около 200-300 милиона допълнително тази година. И затова смятам, че бюджетът ще се изпълни.

Водеща: Умишлено пропускам въпроса за контрабандата. Няма да го зададем на вас. Чакаме Ваньо Танов тук в студиото. Минаваме на следващия.

Водещ: Обаче имате доста интересно предложение, затова служителите на НАП да получават правомощия и да се превърнат в нещо като полицаи, да провеждат разпити, огледи, претърсвания, вземания, всякакви такива неща. Не е ли малко опасно това, което искате?

Симеон Дянков: Тя е малка първоначална стъпка, не е толкова плашеща, както се говореше преди това и е много по-малка, отколкото примерно създаването на митническото дознание, което от януари миналата година вече влезе в сила. Вече там имаме една година опит. Това е всъщност една от причините, поради която митничарите успяха добре да се справят и да преизпълнят плана миналата година. В данъчното предлагаме, сега е на обществено обсъждане, данъчно разследване. Което не е дознание, дознанието си остава в прокуратурата и в Икономическа полиция. И е доста малка форма, първоначална казах форма, която най-общо е следната. Ще ви я дам с пример, за да...

Водещ: Не, аз ще Ви го прочета. Защото Вие казвате, че е малка форма, но да извършват разпити на проверяваното лице, да извършват оглед на подлежащи на контрол обекти, да претърсват помещения, да претърсват транспортни средства, да изземат книжа, документи и т.н. Стряскащо звучи.

Симеон Дянков: Но това не е нарочно дознание, не е нарочно разследване. В смисъл те не отиват заради това, както може да ходи прокуратурата или Икономическа полиция. Те вече са. Там правят основна проверка или ревизия, както се прави доста често във всички фирми. И в момента, това е новото, което предлагаме, в момента, в който те проверяват всичките счетоводни книги и т.н., те имат право, но вече са влезли по друга причина, да кажат - вие тук пишете нещо, но аз така като гледам на първо око изглежда, че нещо не е наред. Само тогава имат право да правят устни разпитвания, да проверяват и да взимат показания.

Водещ: Това е много важно да го уточните, защото иначе, така както...

Симеон Дянков: Само тогава. Нямат право да влизат на нарочни проверки. Това си остава и ще ви дам всъщност тук каква е главната идея. Тя се свързва с началния й въпрос. Често се оказва, че като влязат данъчните да проверяват просто годишните отчети в хода на тези разговори те виждат някои нередности, главно свързани с неплащане на социални осигуровки. Примерът е следният, и той ми е даван много често особено по страната: Отива данъчният, говори си със счетоводителите и в самите отчети пише, че в тази фирма работят 20 души. Той обаче вижда от прозорчето, че долу в момента работят 40 души. В момента той няма право да направи каквото и да било, защото в книгата пише 20 души и той проверява, че 20 души се осигуряват. Сега с това той ще има право веднага да иде и устно да разпита тези 40 души - вие тук ли работите, от кога работите и ако установи вече, че има нарушения пак отива, вика прокурорите, вика Икономическа полиция.

Водещ: Просто им се увеличават правомощията, но няма нищо страшно.

Симеон Дянков: Но е на място, не е допълнителна инициатива.

Водещ: Да, това е важно.

Водеща: Лихвите по депозитите, дойде време и за този въпрос, кажете ни. Ще Ви цитирам пример от Румъния, където лихвите по депозитите се прилагат от една година, фискалният ефект бил почти нула. Т.е. тези 120 заложени милиона като приход, според вас, ще бъдат ли осъществени, които ние очакваме за тази година?

Симеон Дянков: Да, ще бъдат осъществени. Някъде около 10-ти февруари ще имаме първите данни, на месечна основа това ще се отчита. Ще бъдат, защото българите са доста по-спестовни от румънците. В Румъния влезе преди година. Затова е добър този пример, но първо Румъния беше в доста по-дълбока криза от нас в последните три-четири години. И те исторически не спестяват толкова, колкото българите. При нас се получи един парадокс, че в кризата всъщност спестяванията рязко се увеличиха. И сега българските граждани, физически лица имат близо 36 милиарда. Същото имат и фирмите, но при фирмите всъщност такова облагане има още от 2006 година. Убеден съм, че ще се изпълни, но някъде към 10-ти февруари ще имаме и първите данни.

Водеща: Дано, въпреки че банките измислиха как да ви надхитрят и имат едни пакети, които предлагат. Аз искам да се изкуша и да помоля за още един много последен въпрос.

Водещ: Само и аз имам един много важен, последен, от зрителите.

Водеща: И ти ли? Хайде, давай ти и после аз.

Водещ: За да уважим зрителите. Един наш зрител се обади сутринта от Ню Йорк и каза, че според статии в американски вестници българската държава дължи на щата Ню Йорк 52 милиона долара данъци. Вярна ли е тази информация?

Симеон Дянков: Почти е вярна. Не българската държава, а външно министерство, все пак има разлика, и не е общата държава Съединени щати, а наистина на щата Ню Йорк. Това е за неизплащане с над 30 години, между другото, за неизплащане на местни данъци и такси. И не само за посолството. Там има отделна тема, че Тройната коалиция никога не е разплащала. Та там има допълнителни някъде 8 милиона, които трябва да намерим как да платим. А още някъде от 80-те години тогавашните лидери, Александър Лилов, между другото, често е обичал да ходи в Ню Йорк и са построили вид резиденция, но никога не са й плащали данъците. И миналата година, Ню Йорк също има финансови проблеми, ни представиха сметка за 52 милиона долара, не лева. Сега се опитваме по някакъв начин да разсрочваме, но трябва да се плати.

Водещ: Няма да се разминем без плащане?

Симеон Дянков: Не, няма как да стане.

Водеща: Плюс още 7 милиона за посолствата от външно министерство, та около 60 милиона долара се дължат.

Симеон Дянков: Около 60 милиона дължим. Не е само това, между другото. В Германия, в Берлин не са плащали някъде около 10-11 години за посолството ни и там дължим някъде около 10 милиона. Въобще и Калфин, и предишният, Паси, Соломон не са плащали, където и то в големи държави, не е нещо просто да са го забравили.

Водеща: Няма да задам последния си въпрос, който е много интересен, защото Ви очаквам да дойдете отново в студиото.

Водещ: Кажи го какъв беше поне?

Водеща: Не. „Бъдете с „Добро утро, България\" и в следващите дни.

Водещ: Много ви благодаря за това участие. Останаха страшно много неща, но се надявам, че следващият път ще можем да ги изговорим до край.

Симеон Дянков: И аз благодаря, и успех.

Водещ: Благодаря Ви много.

Видео