25.06.2012 г.

Водещ Димитър Цонев: Това е стола на истината, след него сяда само след секунди заместник-министърът на финансите Владислав Горанов.

Репортер: Десет години от кариерата на Владислав Горанов минават в Министерство на финансите. Там 35-годишният финансист постъпва в 2001 година като главен експерт за да достигне до поста заместник-министър. На парламентарните избори той е в софийската листа на ГЕРБ, става депутат от където влиза в изпълнителната власт. Владислав Горанов обаче е редом с Бойко Борисов още преди да почне предизборната кампания. Тогава той е във  финансовия екип  на ГЕРБ. Владислав Горанов е човек, овластен да обяснява същността на законопроектите и решенията взимани от министерството. Заместник-министър Горанов не се бои от медиите и е готов да предложи непопулярни мерки, както има куража да ги защити. Младостта му в никакъв случай не е порок. Тя по-скоро му помага да бъде в крак с модерните финансови стандарти и да настоява те да се спазват.

Водещ: Добре дошъл на младия замаместник-министър на финансите Владислав Горанов. Вярно ли е това? Правилна ли ни е оценката, че не се страхувате от медиите и не се страхувате непопулярни решения да ги представяте пред публичното пространство?

Владислав Горанов: Добър вечер и от мен. Най-вече не се страхувам да казвам истината, когато в период на криза се налага да се вземат непопулярни решения.

Водещ: Ето затова сте и на Стола на истината и започваме с първия въпрос, който според мен е важен за всички българи. Това ДДС, за което се спори и се коментира, и се говори толкова дълги години дали трябва да се диференцира. В момента Вие имате твърда позиция, на Министерство на финансите - няма да се диференцира ДДС о аз ви питам - защо?

Владислав Горанов: Има поне три причини, поради които не сме съгласни да диференцираме данък върху добавената стойност. Първата е това, че България е с най-ниските преки данъци и то е в основата на приходната част на бюджета. Втората причина е, че самият данък добавена стойност е много труден за администриране и изисква много голям административен капацитет, за да се избегнат кражбите и точенето на ДДС. И третата причина, която не е за подценяване е, че философията на нашите публични финанси е настроена към това политиката да се прави през разходната част на бюджета, а не през приходите. Затова ние ще продължаваме да настояваме да не диференцираме данък добавена стойност. Между другото, старите държави...

Водещ: И все пак в туризма има една ставка, която е малко по-различна отколкото ДДС?

Владислав Горанов: Така е, но 2005 година, ако не ме лъже паметта, по настояване на Милен Велчев и Лидия Шулева се въведе. Ние толерираме подобна диференциация. Първо, от гледна точка на това, че и за България туризма е основен експортен отрасъл. Второ, старите държави-членки през 70-те и 80-те години, когато са предлагали данък добавена стойност са допуснали многобройни диференцирани ставки. Ние въвеждаме данък добавена стойност от 1994 година и сме се предпазили от тази относително благоразумна, от гледна точка на фиска,  политика за диференциация, тъй като пак повтарям много трудно е да администрираш многопластов данък добавена стойност с отделни стойности.

Водещ: Да, но аз си мисля, че пък не е невъзможно, за да бъда опонент на това, което казвате. Примерно, да вземем за пример учебниците. Много се говори, че учебниците би трябвало да бъдат с намалена ставка, за да могат повече деца да плащат по-малко пари и да могат да учат по едни добри учебници, които да бъдат с високо качество и да струват по-малко парички.

Владислав Горанов: Вие сте прав. Държавата е припознала това като приоритет и учебниците, всички учебници, които са включени в задължителен курс на обучение, било то в частни или държани, средни, основни или висши училища,  голяма част от тях са освободени от ДДС, друга част от тях са безплатни въобще за  учениците, дотолкова-доколкото в средния курс...

Водещ: Те са безплатни, но все пак се плащат, нали?

Владислав Горанов: Те се плащат от държавата, но ние говорим за потребителя на образователната услуга.

Водещ: А, един последен въпрос. В Гърция, например, храните имаха една ставка, която беше много по-ниска отколкото, пак заради туризма, въпреки че сега я вдигнаха. Това не Ви ли се вижда един стимул, все пак,  и за производителите и за туристическия бизнес?

Владислав Горанов: Когато правиш ниска ставка за данък добавена стойност по отношение на туризма ти общо-взето освобождаваш чуждестранния гражданин от облагане, докато вътрешното потребление го товариш с по-висока ставка. Има и такава гледна точка, но аз пак повтарям първата причина, поради която ние се въздържаме от положителен поглед върху диференциацията. Нашата данъчна система в последните 12-13 години беше настроена към косвено облагане, т.е. ние имаме най-ниските в Европа ставки за преките данъци - 10% корпоративен данък, много ниска осигурителна тежест, 10% плосък данък върху доходите на физическите лица. Общо взето, ние нямаме възможност за допълнителни отстъпки и диференциации по отношение на косвените данъци по отношение на косвените данъци и акцизите на добавената стойност.

Водещ: Продължаваме, обаче,  по темата с ДДС-то, защото за последните, особено в последните месеци се говори много за ДДС-измамите. Как Министерството на финансите регулира този процес, така че да бъдат намалени драстично тези ДДС -имами, защото непрекъснато излизат различни казуси и се оказва, че доста са гъвкави всички, които са ангажирани в този бизнес, имам в предвид, източването на ДДС от държавата?

Владислав Горанов: Щом ми задавате този въпрос, той е отново в подкрепа на тезата, че много внимателно трябва да се работи с ДДС материята по отношение на диференциацията на ставките. Това, което направихме още от влизането на мандата беше ангажимента за намаляването на възможността за избягване от укриване на обороти. Първо, ние въведохме Закона за ограничаване на заплащанията в брой, което до голяма степен прекратява възможността големи сделки да се документират или да се извършват в кеш, като по този начин се губи действителния обем и размер на сделката. Второ, знаете, че приехме законодателство, което да изисква свързването на всички касови апарати поетапно с Приходната агенция и това доведе до огромно, на фона на българските мащаби, увеличение на оборотите, както по отношение на търговията с горива...

Водещ: Колко? Имате ли някакви данни? Колко горе-долу се е увеличило?

Владислав Горанов: Трудно се вади ефектът само от това увеличение, тъй като първо имаме номинал -  нарастване на брутния вътрешен продукт, второ - ние нямаме база за сравнение назад, тъй като нямаме свързани от преди апаратите. Но анализът на Агенцията по приходите показва ръст за първите четири месеца на годината от порядъка на над милиард и половина повече регистриран оборот. Да не говорим, че по отношение на горивата обемите са драстични, говорим за пълното свързване на всички бензиностанции с Приходната агенция.

Водещ: А това свързване докъде ще стигне?

Владислав Горанов: Това свързване ще стигне дотам, че...

Водещ: Това свързване докъде ще стигне? Можем ли да чакаме една цялостна система - завършена - в рамките на територията  на България, която да обхване ДДС-то?

Владислав Горанов: До голяма степен отговорът е „да", тъй като миналата седмица в Парламента се прие изменение в Закона за  акцизите и данъчните складове, с което се регламентира и действието на новата система по отношение на администрирането на акцизните стоки, която завършва етапа на проследяване на търговията с акцизни стоки, най-вече горива. Това от една страна. От друга страна, отново през предходната седмица решихме един въпрос стоял дълги години, свързан с автомобилните превози по градските и междуградските линии  -  автобусни. Премахнахме възможността да се пътува с предварително отпечатан хартиен билет, има разбира се гратисни периоди за въвеждането, но съвсем скоро всички превози ще бъдат извършвани с превозен документ, издаден от фискално устройство, тъй като там има доста голям обем.

Водещ: Значи тази политика е правилна и тя върви към разширяване. Третият въпрос е свързан пак с приходната част - Закона за хазарта. Какви са очакванията на Вашето министерство с новия закон или по-скоро с промените в Закона за хазарта? До какво ще доведат? Действително ли драстично ще се повишат приходите от този закон?

 Владислав Горанов: Новият Закон  за хазарта, освен че решава доста теми нерешени в стария и натрупани в практиката необходими промени, най-вече е въвеждането и регламентирането на онлайн хазарта. Нещо, което в България не съществуваше. По този начин целия този пазар беше принуден от една страна, от друга страна натискът отвън беше много сериозен, да бъде нерегламентиран и да губим доста голям размер на приходи, които хазната би могла да получи. Вече имаме проявен сериозен интерес от международни компании, специализирани в онлайн хазарта, които изчакват окончателно приемането на наредбите, които да регламентират реда на лицензиране. Предвижда се да бъде приет скоро специален закон за облагането на хазарта, който да регламентира специфичния начин на облагане на онлайн хазарта и очакваме доста сериозни постъпления от този нов вид хазарт.

Водещ: Тук технологията според мен е много важна. Ще успеете ли да намерите правилната технология, защото да регулираш онлайн залагания в интернет, това ми се вижда доста трудна задача.

Владислав Горанов: Трудно е. Не сме го измислили ние, взаимствали сме  европейски практики. Монтират се контролни сървъри, които са под наблюдение от Националната агенция по приходите. Има и много други чисто технологични детайли, които са свързани с контрола на онлайн хазарта. Може би,  до някаква степен онлайн хазарта се явява по-лесен за контрол заради технологията, която е вложена в него от офлайн хазарта, както се шегуват специалистите,  или конвенционалния хазарт, който познаваме досега.

Водещ: Да, може и да се окаже така след някоя друга година. Ние сега прекъсваме за реклама, а Вие гласувайте на сайта http://www.247.btv.bg/ дали вярвате на всичко това, което каза до този момент заместник министъра на финансите Владислав Горанов.

Водещ: Отново гледате 24/7. Продължаваме със Стола на истината, там е заместник министъра на финансите Владислав Горанов. Стигнахме до въпроса, който е много важен за всички, които са ангажирани в държавната сфера. Как новите заплати на държавните чиновници, които ще кажете откога ще влязат в сила, защото тук прочетох, че някакви обърквания са настъпили. Как ще се отрази на бюджета за тази година и дали тези пари са заложени в бюджета за тази година?

Владислав Горанов: Лимитът на средствата за заплати е определен с Годишния закон за бюджета. Новото в 2012 година, за разлика от предходните години, е че ние обединихме няколко показателя, за да съвсем просто да се опитам да го обясня. Показателят за разходите за осигурителни вноски, за граждански договори и обезщетения плюс традиционния показател за разходите за заплати вече за обединени и всеки ръководител на администрацията може да избере дали да наеме повече хора по граждански договори и как да балансира съотношението между числеността на персонала, с който работи и неговото възнаграждение, така че гъвкаво да определи заплатите. Общо взето това, което се реши с новия модел на заплащане е дълго натрупани изкривявания в заплащането в публичния сектор в края на 90-те години. Много закони, в които беше предвидено заплащането на допълнителни възнаграждения и други.

Водещ: За стаж, най-вече?

Владислав Горанов: За стаж. Стажът е нещо традиционно. Добавката за стаж, по-известна като клас, въпреки че от гледна точка на нормативната уредба това не е прецизно. Над 60 закона, по памет 62 закона променихме, за да премахнем предвидените възможности да се получават на различно основание, в  различен размер, бонуси от служителите, без достатъчно добре това да е обвързано с техния принос към администрацията, първо, от една страна. И второ - тези бонуси бях обвързани с приходи от глоби, такси и други постъпления в отделните администрации, което от една страна, изкривяваше модела на формиране на държавните такси. Администрацията тласкаше ръководителите да увеличават таксите, за да могат да получават по-голямо ДМС, от една страна. От друга страна, пример ще дам с приходните агенции. Те бяха стимулирани да разкриват все повече нарушения, вместо да дават насока на данъчно задължените лица, бяха подтиквани едва ли не да ги глобяват, да събират подобен тип приходи, за да могат от тях да формират своето ДМС. Този грешен стимул - първо - за натоварване на бизнеса с нелогични такси и по размер, и по вид, и второ - да се търси целенасочено глобяването на поднадзорния или контролен обект, за да може по този начин ти да формираш база за твоята заплата са премахнати. Всички такива изкривявания, считано от 1-ви юли тази година не съществуват вече. Това е една стъпка, обсъждана от много правителства, от дълги години. Събрахме достатъчно политическа енергия, за да може да го прекараме. Що касае фиска, не смятам, че в  2012 година ще има какъвто и да е проблем за него, тъй като, пак казвам, всичко е в рамките на разчетените средства  и всички досега планирани средства за ДМС и друг вид бонуси по един съвсем прозрачен и нов модел ще бъдат...

Водещ: С едно изречение - какво ще се случи с предложените много по-високи заплати на висшите етажи на държавната администрация? Имам предвид министър председател, председател на Народното събрание,  министри и т.н.

Владислав Горанов: Следващата логична стъпка след реформата в заплащането на администрацията в тесен смисъл...

Водещ: На чиновниците...

Владислав Горанов: В тесен смисъл администрация, която е политически независима и  не подлежи на подмяна заедно с номенклатурата на политическите партии, е едно по-добро рамкиране, според нашето виждане, на съотношенията на възнагражденията първо на тримата държавни ръководители на изпълнителната власт, на парламента и на републиката в лицето на президента и оттам по веригата надолу до най-ниското ниво в политическите кабинети, примерно - парламентарен секретар, началник-политически кабинет, заместник-министри...

Водещ: Тук влизат ли и депутатите? Депутатските заплати?

Владислав Горанов: Депутатските заплати също биха могли да намерят място тук, тъй като цялата тази система е с един временен статут от решения на Великото Народно събрание от 1991 година. Тя сама по себе си вероятно за времето си е била адекватна, понастоящем шефа на парламента или Министър председателя вземат възнаграждения, които са много пъти по ниски от отговорността или реалните икономически обстоятелства в държавата.

Водещ: Това многократно сме го коментирали, още миналата седмица го коментирахме. По-нататък. Как върви изпълнението на бюджета? Споменахте, че сте доволен, доколкото аз разбирам? Какви са прогнозите до декември?

Владислав Горанов: Всички мерки, за които говорихме по отношение на събираемостта вече дават своите плодове. Това се показва най-вече от обстоятелството, че ние нямаме реално нарастване на икономиката. Разбира се, имаме номинални ръстове на брутния вътрешен продукт заради цените, но и при относително ниската инфлация, която е под 2% и имайки предвид това, че нямаме реален ръст на икономиката ние успяваме да генериране значителни по обем повече приходи, както от акциз, така и от данък добавена стойност. Има леко забавяне спрямо прогнозите на постъпването на корпоративния данък спрямо първите месеци, но това  е, може би, защото фирмите имат право пет години поред да отписват натрупаните през пика на кризата загуби. Така или иначе, положителното, което очакваме е, че бюджетът ще бъде изпълнен в предвидените от първоначалния план рамки, с очаквано преизпълнение в частта на косвените данъци, най-вече данък добавена стойност, леко неизпълнение  на преките данъци по отношение на корпоративния данък, малко повече разходи за пенсии, заради предвиденото от средата на годината и вече състояло се от 1-ви юни увеличение на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и общо взето в края на годината очакваме дефицитът да бъде в рамките на планирания.

Водещ: А какъв е той?

Владислав Горанов: 1,3 на сто от БВП - малко над 1 милиард. Дори е възможно при добро стечение на обстоятелствата тази цел да не бъде достигната, тоест да имаме допълнителни спестявания.

Водещ: Добре. Естествено следващият въпрос е свързан именно с този дефицит и с този фискален резерв и най-вече с тази част от фискалния резерв, който всички наричат Сребърен фонд. Какво е сега в крайна сметка последното решение на Министерство на финансите, на министъра, на вас, като хора, които взимате основните решения за управлението на фискалния резерв и Сребърния фонд? Какво ще се случи с тях?

Владислав Горанов: Фискалният резерв е сборът от салдата на всички наличности, с които разполага правителството. Това го казвам, за да не звучи някак си свръх теоретично какво е това всъщност фискален резерв. Това са наличностите, с които правителството разполага в сметки в търговски банки и БНБ. Сребърният фонд, тук ще кажа нещо, което едва ли би било общоприемливо, но Сребърният фонд в България се въведе твърде късно и той вероятно никога няма да изпълни ролята, която му се залага в следващите двадесет години, но така или иначе като част от фискалния резерв той носи относително ниска доходност. Темата, заради която въобще се повдигна въпроса как трябва да се управлява фискалния резерв, дойде именно от това, че сега в период на криза и състоянието на европейските пазари дългови, доходността, която би могъл да носи фискалния резерв, е относително ниска. И се предложи част от него, разбира се, може би...

Водещ: Плавно?

Владислав Горанов: Да, плавно и може би от парламента ще излезе един доста по-нисък процент. Но да може да се инвестира в дълг на самата държава, така както е между другото в повечето държави, които имат подобни на нашия сребърни фондове. Това не е приоритетна тема засега - в смисъл тя се постави на масата, беше дебатирана, чухме всички становища. В момента за нас по-приоритетно е да успеем да реализираме една успешна емисия при добра доходност, емисия на...

Водещ: Говорите за еврооблигации.

Владислав Горанов: ... еврооблигации, която за радост, намаляването на политическото напрежение в Гърция доведе до намаляване и на рисковата премия, която се поставя върху българския дълг.

Водещ: Каква ще бъде лихвата в крайна сметка?

Владислав Горанов: Ако знаех, може би нямаше да работя това, което работя в момента. Но искрено ми се иска да вярвам, че тя ще бъде, аз съм оптимист, става дума за 5 процента, под 5 процента ще бъде.

Водещ: Защото предвижданията бяха някъде около 7-8, поне в началото, когато тръгна да се дебатира из общо за този заем?

Владислав Горанов: Няма, никога не е имало такива дебати. Може би в главите на различни хора. Вие виждате, че на една Испания, на която с много степени намалиха кредитния рейтинг. Една Испания, на която освен финансиране на банките е необходим доста сериозен ресурс за финансиране  на самия дефицит, който генерира нейния бюджет, успява да продава дълг под 7 на сто - 6,1 - 6,2. Съвсем нормално е за България, която успява да показва, че има кураж, политически кураж, защото е относително трудно да спестяваш вместо да харчиш, това трябва да бъде оценено и възнаградено. Нашите оценки са, че лихвата ще бъде под 5%.

Водещ: Добре, това ще бъде една добра лихва. Накрая естествено ще завършим с един по-скоро, тук говорихме технократски, един политически въпрос. Ако бъдете натоварен, в което аз лично не се съмнявам, да изработите финансовата част от изборната кампания, изборната кампания или по-скоро платформа на ГЕРБ преди следващите избори, кои са основните параметри и какво ще залегне в нея според вас, за да убедите гражданите пак да гласуват за ГЕРБ?

Владислав Горанов: Задачата за финансовия екип на партия ГЕРБ е относително лесна. Неслучайно едни от основните успехи оценявани отвън са за фискалната и финансовата политика. Друг е въпросът, че ако разглеждаме икономическата политика, там имаме резерви.

Водещ: Те са взаимосвързани.

Владислав Горанов: Те са взаимосвързани, но фискът е функция на икономическата политика. Безспорно и фискът може да влияе негативно върху икономическия цикъл, но голямото предизвикателство е постепенно обръщане към мерки за растеж, които не е задължително да са фискални. Имаме много резерви по отношение на работата на съдебната система, най-вече с регулацията на търговския оборот. Много резерви по отношение на процедурите в несъстоятелност, много резерви по отношение на гражданските дела свързани със защита на вземанията на бизнеса. Все неща, които правят бизнес средата неблагоприятна, без да са свързани с някакви тарифни мерки. Тук са резервите, те не са, никой няма да открие топлата вода, ако ги предложи, но ако се положат целенасочени усилия именно тук, това ще бъде нещото, което освен ниските данъци и относително ниската цена на труда в България, ще гарантира още по-добра среда за правене на бизнес. Малко повече справедливост и честност в отношенията между бизнеса. Затова върху темата несъстоятелност и въобще върху темата за коректност на гражданския оборот има още какво да се предложи.

Водещ: А как ще убедите избирателите, че ще вземете правилните решения, които да доведат до по-висок икономически растеж в тази държава и по-голяма стабилност, за да се върнат инвеститорите у нас?

Владислав Горанов: Политиката е едно състезание на доверие и тя не почва и не свършва с една предизборна кампания. Аз се надявам, че сме могли да покажем дотук, че когато бъркаме сме готови да се поправим, а когато вярваме, че сме прави не се поддаваме на улични протести и на манипулации. Така че, общо взето, трудно е да се каже как ще убедиш хората за един ден, в една за относително кратко време...

Водещ: Имате една година даже.

Владислав Горанов: ... една относително кратка по време предизборна кампания. Но пък мисля, че последователните действия от началото на мандата показват, че има желание да се променят правилата на играта в широк смисъл на думата и начина, по който се случват. Понякога сме укорявани, че се отмятаме от някакви решения или предлагаме най-различни, това е просто част от комуникацията - да предложиш на хората вариантите и те да ти подскажат с техните действия и бездействия кое според тях е най-правилно. Възможно е и политика да се прави на тъмно и на сянка и накрая да се сервират готовите решения по пътя на най-малко съпротивление, но може би това не е успешния модел.

Водещ: Понеже приключваме накрая с „да" или „не" - по-трудно или по-лесно ще бъде на ГЕРБ след 2012, след 2013 година?

Владислав Горанов: Всяка година ще бъде в чисто управленски план относително по-лесно на ГЕРБ, тъй като всичко свършено преди това ни помага занапред. Друг е въпросът дали ще успеем да убедим хората, че ние трябва да продължим да управляваме самостоятелно. Ако се налагат различни комбинации, което ще покаже само времето, вероятно коалиционната култура на българите ще е предизвикателството пред политическата партия ГЕРБ.

Водещ: Това е много добре казано, благодаря Ви.

Видео