29.05.2012 г.

Владислав Горанов, зам.-министър на финансите в интервю за вестник „168 Часа".

 

- Г-н Горанов, можем ли да се справим с дефицита през тази година, ако не трансформираме част от Сребърния фонд в държавни ценни книжа?
 - Разбира се. Предложението за промяна в Закона за Сребърния фонд е с цел по-доброто управление, а не, за да бъде изхарчен. В този смисъл емисията еврооблигации и вътрешните емисии на дълг, които си вървят по график, ще осигурят достатъчен ресурс да посрещнем необходимостта от финансиране в рамките на следващите 12 и повече месеци. Няма да се налага да се използва Сребърният фонд за финансиране на дефицита. Каквото и да реши парламентът, това няма да повлияе на осигуряването на нужното финансиране до края на 2012 г.

 

 - Така излиза, че вземаме заеми, за да покриваме дефицита и плащанията по дълга и паралелно се говори за увеличение на пенсиите?
 - Увеличение на пенсиите ще има през 2013 г., въпросът е дали ще е в размера, предвиден от кодекса, или ще има възможност за по-голямо увеличение. По този въпрос ще имаме яснота в края на годината.

 

 - Ще се съобразите ли с препоръките на МВФ и Европейската централна банка повече да не намаляваме размера на фискалния резерв?
 - Притесненията на МВФ са свързани с това, че според тях е възможно Европа да изпадне в много тежка криза и страните, които нямат фискални буфери, ще се справят много по-трудно. Общо взето, има много държави в Европа, които изобщо нямат фискални резерви, но успяват да се справят. Няма точна формула колко трябва да е фискалният резерв. Необходимо е да се търси баланс между това да заемаш средства от пазара и да ги държиш на лихва, за да поддържаш размер на резерва, за който няма точна формула колко трябва да бъде. Самите експерти на МВФ не казват какво е препоръчителното ниво на фискалния резерв, тъй като няма точна формула. Затова нашата политика винаги е била да поддържаме резервите на възможно най-ниска цена. Неразумно е да се вземе самоцелно заем, който да стои дълго време на разположение на правителството, без да бъде харчен, само за да се държи едно определено ниво на резервите. Защото се плащат лихви в размер на десетки и стотици милиони за сметка на данъкоплатците.

 

 - МВФ не ни препоръчва да се поддържат минимални нива?
 - Колко трябва да бъде резервът?

 

 - 4,5-5 млрд. лв. не е ли екзистенц-минимумът? При земетресение като сегашното на какво можем да разчитаме?
 - В Италия също имаше земетресение, но тя няма фискален резерв, тогава на какво разчита?

 

 - Тя не е във валутен борд.
 - В същата ситуация сме, италианското правителство взема заем, ако трябва да посрещне някакъв разход. Въпросът за размера на фискалния резерв е много спекулативен. С тази тема се цели дискредитиране на цялостната политика, която водим в областта на публичните финанси. Няма точна формула за размера на фискалния резерв, самоцелното му поддържане на високи нива излиза прекалено скъпо. Разбира се, при катастрофични сценарии всяка държава трябва да поддържа някакви минимални резерви, но да имаш свръхрезерви в ситуация, в която цената на ресурса е много висока, не е оправдано.

 

 - Когато се създаваше бордът, идеята беше резервът да е буфер за различни плащания на правителството.
 - Той се създаде по препоръка на МВФ, за да има гаранции, че ще си плащаме заемите към него. Това няма нищо общо с това какъв трябва да е размерът му. Никой сериозен икономист няма да заяви колко трябва да е резервът и под какви нива не трябва да пада. Да, хубаво е да има резерв от психологическа гледна точка и на фона на несигурността в ЕС, но трябва да се търси баланс между цената на тези резерви и тяхното използване. Ако бяхме емитирали еврооблигациите, както се предлагаше, щяхме да сме платили вече доста сериозна лихва от десетки милиони, без да сме използвали средствата. Това щеше да даде някакво условно спокойствие до началото на 2013 г., но щяхме да плащаме двойна лихва - по старите и по новите облигации. Да, резерви трябва да има, но в разумен размер, балансиран с тяхната цена.

 

 - МВФ препоръчва да имаме фискални буфери.
 - МВФ препоръчва да се увеличат ликвидните фискални буфери, тоест да увеличим размера на фискалния резерв или поне той да не намалява. На наши въпроси колко трябва да е резервът, нямаше отговор. От фонда по-скоро казват, че е възможно ЕС да изпадне отново в рецесия и че ние трябва да имаме резерви, които през 2009 г. и 2010 г. ни помогнаха да минем през тежкия спад. Това е един краен сценарий, според който ще има реален спад в БВП. За радост той не се развива към момента.

 

 - Ние ще правим ли фискални буфери или не?
 - Ние сме дали достатъчно основания да се мисли, че водим адекватна и благоразумна фискална политика. Няма нужда МВФ да ни казва какво да правим в една или друга посока. Не случайно при предстоящата мисия на фонда в края на годината експертите му ще се занимават с теми далеч от фискалната политика като несъстоятелността. Те ще обръщат внимание по-скоро на бизнес средата и не толкова на фискалната политика. В тяхната последна мисия констатираха, че бюджетните цели са постижими и само при евентуален катастрофичен сценарий ще е необходимо правителството да има по-високи ликвидни резерви, за да се финансира бюджетът при един по-сериозен спад.

 

 - Преди доклада на ЕК ще има ли още разкрития по ДДС измамите?
 - Работата там не е спирала от началото на мандата. Връзката на фискалните устройства с НАП и бензиностанциите не беше свързана с външни доклади. Няма кампанийност. Предвижда се и обща система между НАП и Митниците по отношение на акциза върху течните горива. Така всяка възможност за укриване и неплащане на акциз и ДДС ще се елиминира.

 

 - Събираемостта как е?
 - Тя расте, както показват данните от първото тримесечие. При нулев растеж на икономиката регистрираме по-високи приходи от акциз и ДДС. Последните данни сочат, че има ръст при акциза за периода от 1 януари до 19 май в размер на 7,3%, което е със 101 млн. повече спрямо миналата година. По отношение на ДДС от внос, ръстът е 12,7 на сто или 154 млн. лв. повече. Това са общо около 260 млн. повече приходи от Агенция "Митници". При НАП има 10% повече приходи за първите четири месеца на годината спрямо същия период на миналата година. Това са около 390 млн. лв. повече в сравнение с 2011 г. При нулев реален ръст на икономиката това означава, че усилията ни за по-добра събираемост дават резултати.

 

 - Как така хем расте събираемостта, хем има огромен дефицит?
 - Всеки януари се плащат лихвите по дълга. За първи път, за да подпомогнем земеделските производители, бяха изплатени над 600 млн. лв. субсидии. През април дефицитът чувствително намаля и вероятно и през май ще продължи да спада.

 

 - Как се повишава събираемостта на акцизите, след като продажбата на легални цигари намалява?
 - Борбата с контрабандните цигари е голяма тема. Правим усилия да се монтират рентгени на всички КПП-та. Вероятно до края на годината ще сме покрили всички сухопътни граници, което до голяма степен ще намали контрабандата. Виждате, че постоянно се залавят пратки с цигари.

 

 - С рентгените ще се събират ли бази данни със снимки, за да не разчитаме, че някой митничар може да си затвори очите и да пусне контрабандна стока?
 - Човешкият фактор е проблем във всяка административна работа. С директора на Агенция "Митници" коментирахме всички служители на граничните пунктове периодично да бъдат тествани с известните тестове за лоялност.