24.03.2013 г.

| БНР „Неделя 150\" | 24.03.2013 г.

 

 

Водещ: Добре дошъл в студиото на „Неделя 150\" на финансовия министър Калин Христов.

Калин Христов: Здравейте. Благодаря ви за възможността.

 

Водещ: Вие сте един от министрите, които влязоха в служебното правителство с най-високо доверие. Оказахте се и доста диалогичен. Как ви се отразява светлината на прожекторите?

Калин Христов: По-различно е от предишната ми роля, където по принцип имахме по-рядко на брой появявания, по-концентрирани. Тук работата в министерството изисква много по-честа комуникация, което е по-различно, но не е по-трудно. Просто е въпрос на нагласа.

 

Водещ: Добре, тъй като преди малко завършихме разговора с двама наши евродепутати за ситуацията в Кипър, да започнем нашия разговор оттам. Според вас урокът, който ни дава Кипър, какъв е?

Калин Христов: Уроците са много. На първо място, тъй като е важно и за нашето общество, това, което трябва да знаем е природата на това, което... какви фактори доведоха кризата в Кипър. Те са много по-различни, не много, но са по-различни от например кризата в Гърция. В Кипър основно проблемите идват от големия мащаб на банковата система, тя е осем пъти по-голяма от икономиката на страната. И при една такава голяма банкова система, ресурсът, който се акумулира в нея, част от него е привлечен от фирми и граждани, които не са кипърски граждани. Този голям ресурс трябва да бъде инвестиран някъде. Една част от него беше инвестиран в гръцки държавни ценни книжа, друга значителна част в кипърски банки имаха клонове в Гърция, тоест кредитираха гръцката икономика. И трета част е в самата икономика на Кипър, но в сектори, които бяха неефективни. Имам предвид ваканционни селища в самата кипърска икономика, които се продават на чужденци. И оттам тръгна проблемът с това, че те първо понесоха загуби при преструктуриране на гръцкия дълг. Впоследствие кипърските банки понесоха загуби и от влошаване на портфейлите или в гръцката икономика, тъй като гръцката икономика пет години подред се свива. И същевременно с инвестициите на недвижимо имущество в Кипър понесоха загуби всъщност и от експозициите, тоест от част от кредитите в кипърската икономика. Така че това е криза, която започва от финансовия сектор на Кипър. Но големият извод е, че малки икономики, банкови системи в пъти по-големи от икономиката си, загуби, които се генерират дори и като процент, малки загуби, които се генерират от тези портфейли, могат сериозно да навредят на цялата икономика, при което банковата система е много по-голяма от икономиката. Тя, икономиката, не може да понася сътресения в банковата система. Ирландия беше в подобно положение, Исландия е в подобно положение. Това са страни, които са близки като характеристики на кризата. Не случайно и голяма част от мерките и решенията, които бяха взети в Кипър, много прилича на това, което беше взето в Исландия като решения. Второто е, все пак трябва да знаем, че Кипър не беше фискално дисциплинирана страна.

 

Водещ: За разлика от нас ли?

Калин Христов: За разлика от нас и други страни в Европа, като Германия например, като Финландия. Тоест в допълнение на проблемите с банковата система Кипър имаше и фискални проблеми и продължава да има. Все пак знаем, че започна кризата с 80% дълг от брутния вътрешен продукт - много над максималния размер от 60% към брутния вътрешен продукт. Кипър влезе с над 60% дълг в еврозоната и никога не можа да доведе до по-ниско ниво на този дълг. Така че основният проблем е в банковия сектор. Но Кипър не беше фискално дисциплиниран, така че тези два проблема се усилват, поради това и кризата е изключително голяма от гледна точка на самия Кипър, не от гледна точка на цялата еврозона. Кипър е много малък като икономика, той е едва 2%.

 

Водещ: Интересна ли е темата какви пари и какви капитали са там, всъщност за спасяването на чии пари става дума?

Калин Христов: В общи линии данните са известни. Аз казах, банкова система, която е в пъти над като размер на икономиката, всъщност означава, че този ресурс е привлечен от чужбина. Данните самите показват, че има значителен ресурс привлечен от руски резиденти, което означава руски граждани и фирми, и украински. Това, което Германия изтъква като аргумент, че вероятно има проблем с режима за пране на пари, което е един от аргументите на Германия да изисква кредиторите да на тези банки да понесат, над 100 000 евро, да понесат загубите от реструктурирането на банките, е адекватен аргумент. В смисъл, тези пари са привлечени в Кипър като финансов и офшорен център, и тези, които са направили тези транзакции в Кипър, трябва да носят риска на страната, в която са решили да инвестират. Така че това е адекватен аргумент, който имат повечето страни от еврозоната.

 

Водещ: Добре, да влезем в България, защото всъщност това е нещото, което най-много интересува нашите слушатели. Аз си харесах едно изречение от анализ, който прочетох тези дни. И то звучи така: „Качеството на финансовия министър се познава по количеството на парите, което той успява да осигури в ден на нужда\". Всъщност това е нещото, с което се захванахте в първите си дни - да осигурите или да поемете ангажимент за осигуряване на пари към социално уязвими групи. След Националния съвет за тристранно сътрудничество в петък имаме ли вече яснота кои групи ще попаднат в този списък на подпомагани, за какви пари може да се говори, че ще бъдат осигурени, откъде?

Калин Христов: Значи, първо, не знам кой е направил този анализ.

 

Водещ: Харесва ли ви?

Калин Христов: Не. Работата на финансовия министър е много по-сложна от тая. На първо място, каква е ролята на едно финансово министерство и в частност на финансовия министър? Всяка страна има бюджет. Когато един финансов министър има перспектива, работи с парламент, той има възможността да състави бюджет, в рамките на който бюджет да бъдат градени определени политики, тоест данъчна политика, тоест какъв тип данъци, по какъв начин ги събираш. И определена разходна политика, тоест за какво изразходваш тези събрани от обществото пари и как ги изразходваш, дали това е по най-ефективния начин? В случая с нашето правителство ние нямаме тази привилегия да съставим собствен бюджет с вградени в него приходна политика и разходна политика. Ние в хоризонта, в който работим, трябва да се съобразяваме с приетия бюджет, с предметите, които той е приет. Което означава от страна на приходната част ние трябва да направим максимално възможно да си съберем приходите, които са определени в бюджета, които естествено зависят от развитието на икономиката, дали икономиката ще расте с процента, който е заложен в общата рамка. Разходната част - да насочим тези приходи по съответните сектори, така, както е написан бюджетът. Като се счита, че трябва в кратък период да се направи определена политика, която се различава от написаното в бюджета, какъвто случай вие...

 

Водещ: Какъвто е случаят сега.

Калин Христов: Какъвто случай вие реферирате. Тоест казвате да се направят по-големи разходи за най-бедните и ние имаме това съгласие в рамките на правителството, трябва да се реши кои разходи трябва да бъдат намалени. И оттам вече ролята също на целия кабинет, но и на финансовия министър - да преценим намаляването на разходите, свързано отново с определени тежести за обществото. Тъй като нереализацията на определени разходи води до нереализацията на определена икономическа активност. Тоест трябва да преценим да намалим разходите, които считаме, че се използват най-неефективно, и те да бъдат пренасочени, за да се направи подпомагане на най-уязвимите групи. Но не трябва... цитатът всъщност механично казва, и затова аз мисля, че е грешен, непълен и далеч от реалността какво един финансов министър, от сложността на това какво един финансов министър, какъв баланс трябва да намери. Дайте просто да вземем някакви пари или раздадем - така не работят правителствата и държавите, особено отговорните правителства и държави. Ролята е да определим кои са тези разходи, които считаме за по-неефективни и тях да ги пренасочим към най-уязвимите групи, като търсим максималния ефект от тези разходи, тоест да се постигне максималният ефект при изразходване на тези разходи.

 

Водещ: Синдикатите ви дадоха няколко конкретни предложения откъде могат да се намерят пари. Какво мислите за това? Да кажем, да се спести от администрация, да се вземат от капиталови разходи...

Калин Христов: Аз ги знам наизуст. Ние имахме дискусия в петък. Аз там имах конкретни бележки, но имах принципна бележка, в която мълчаливо се съгласиха, тоест никой не искаше да отхвърли този аргумент, че когато партньорите от тристранния съвет предлагат мерки, те винаги предлагат мерките така, сякаш те носят само ползи за обществото и няма никакъв разход от тях. За съжаление светът е по-сложен от това. Давам пример с това орязване на инвестиции. Когато има планирани инвестиции, една инвестиция се извърши, това означава, че има фирми, които извършват определена работа, тези фирми са наели хора, които получават заплати и плащат осигуровки. Механичното отказване от инвестиция, това е чисто директния ефект, означава, че тези фирми няма да имат работа за своите работници, няма да плащат осигуровки, тези работници тогава трябва да загубят работата си. Тоест това търсене в икономиката, което би генерирало инвестиране в тази инвестиция, ръководството механично ще отреже инвестицията, няма да съществува и тези разходи могат да бъдат пренасочени за друго. Но като общ ефект, общият ефект за цялата икономика не е задължително положителен. Другият аргумент, който ние имахме и аз ясно обясних в рамките на тристранния съвет, е, че инвестициите по принцип създават и дългосрочен потенциал за една икономика.  Когато изградиш нещо с инвестиционна цел, то в бъдещ период генерира допълнителен растеж. Така че... И затова имахме ясно това разбиране, по принцип механичното рязане на инвестиции не е задължително да има положителен ефект за икономиката. В повечето случаи има отрицателен ефект.

 

Водещ: Оставяте вратичка. Не казвате категорично „не\" за рязане на инвестиции.

Калин Христов: Аз ви казвам начинът на мислене. Вижте, въпросът не е да решиш просто нещо механично от не знам къде. Въпросът е да премислиш ефектите, които има. И това беше моят апел към всички в тристранния съвет - когато предлагат нещо, ние трябва да премислим целия ефект от него, не просто да вземем положителната му страна и да кажем, рязваме тук и даваме на тези и всички са по-добре, цялата икономика е по-добре. Не е задължително. Трябва да премислим целия ефект и да претеглим всички „за\" и „против\" преди да го направим, иначе ще стане едно механично вземане на решения, които повече могат да имат и негативен ефект. Но се връщам на инвестициите. Не случайно, ако по програми на всички страни в Европейския съюз за помощ от МВФ за инвестиции са едни от последните, които са в списъка за съкращаване, именно по тая причина, че инвестициите имат както директен ефект, така и динамичен. Аз казах ясно в петък, че групите от разходи, в които може да се търси оптимизация, не са разходите за инвестиции. С това уточнение, че има и много негативни ефекти от механичното съкращаване на инвестициите и разходите за издръжка, при които намирането на разходи за издръжка, които не във всички случаи са най-ефективните. Те могат да бъдат насочени като ресурс за подпомагане на уязвимите групи. Това е логиката и въпрос на решение,  следващата седмица да се вземе решение за точния размер на преструктуриране на...

 

Водещ: Точният размер е много важен въпрос. Аз не очаквам сега да ми кажете точната сума, която ще може да се отдели. Но, при все това, в какъв порядък е възможно  да се търси резерв?

Калин Христов: Правилно не очаквате. Няма да ви кажа точна сума преди да има дискусия между всички министри на Министерски съвет. И като имаме решение, ще бъде обявена точната сума.

 

Водещ: Все пак синдикатите също имаха конкретни цифри по този въпрос. Реалистични ли ви се струват?

Калин Христов: Аз казах на място защо не са реалистични предложенията на КНСБ. Тъй като там основно предложенията са за механично съкращаване на инвестиции, без да има този анализ за оценка на това какви негативи води след себе си върху заетостта и икономическата активност, механичното съкращаване на инвестиции.

 

Водещ: Все пак, когато се тръгва към такива спешни плащания, е добре и сумата да бъде някаква смислена, нали? Ако се направят просто някакви дребни плащания заради идеята, че са подпомогнати някакви групи, това не би имало ефект.

Калин Христов: Е, то ще има ефект в размера, на който са подпомогнати. Аз пак ви казвам...

 

Водещ: Така че всъщност амбицията за по-голяма сума има аргументи да се намери по-голяма сума.

Калин Христов: Не, вижте сумата трябва да е и тя ще бъде определена така, че, ако например се тръгне за оптимизация на разходи за издръжка, така че съкращенията в разходите за издръжка да не водят до дестабилизация на съответните министерства и цялото правителство, тоест има разумен лимит, който разходите за издръжка могат да бъдат намалени, тъй като те в една или друга степен са оптимизирани в последните няколко години. Така че ние не можем да търсим механично съкращаване на разходи с цел...

 

Водещ: Да, разбрах.

Калин Христов: ...с целите негативи, които следват, просто за да постигнем някакъв размер, който някой е изчислил, без да погледне цялостната картина.

 

Водещ: Разбрах. Разбира се, че анализът ще бъде изчакан, за да се стигне до окончателния резултат. Все пак в какъв срок планирате да бъде завършен анализът и да се стигне до окончателно решение? В края на следващата седмица ще има решение?

Калин Христов: В Министерски съвет.

 

Водещ: И едва тогава ще може всичко това. Добре, фирмите, работодателите гледат от друга позиция на същата тази тема. Техните искания как ви звучат и също това, което те поставят на масата? Вашият анализ какъв е?

Калин Христов: Тук отново стои този аргумент и аз ви го казах, и се надявам и занапред, когато дискутираме в тристранния съвет, исканията да не са така едностранчиви, тоест всеки да погледне от някой ъгъл, да види само ефекта, който има в неговата част от икономиката и да поиска, без да отчете негативните последствия за цялата икономика. Това е нашата роля всъщност, ние да обобщим цялата картина и да преценим смисъла за цялата икономика, а не за конкретен сектор, както е за конкретен работодател или пък някой представител на синдикатите може да си представи или може да има като искане. Работодателите всъщност нямаха някакви конкретни неща, значителни като искания. От това, което си спомням като аргументи, е аргументът за плащането навреме на разходите на държавата. Така или иначе такава политика в момента съществува да не се плащат навреме разходите за държавата или възстановяване на ДДС. Ако погледнем в 5-годишен исторически план, възстановяването на ДДС. Тоест ДДС-то, което в момента не е възстановено, е на най-ниското си ниво от 2008 година насам.

 

Водещ: Точно ДДС-то беше споменато, заедно с другите задължения на държавата.

Калин Христов: Не, аз ви казвам конкретните данни. От 2008 година досега, в момента, в края на февруари, невъзстановеното ДДС е най-ниското от 2008 година насам, всеки месец от 2008 година насам. Което означава, че спрямо средното за последните пет години, такъв проблем в момента не съществува.

 

Водещ: Състоянието на държавата какво е, финансовото здраве? Как го формулирате? Тъй като опасенията са големи, че бюджетът е в затруднение, числата са неясни. Един борави с по-стари данни, друг с по-нови. Това, което хората очакват от вас, е да кажете точно какво е състоянието на бюджета в момента.

Калин Христов: Значи, числата не могат да не бъдат неясни, тъй като Министерството на финансите публикува ясен отчет 30 дни след.

 

Водещ: Въпросът е кой какви числа ползва.

Калин Христов: Могат да се ползват само едни числа и това са на Министерство на финансите, тъй като Министерство на финансите отговаря за състоянието на бюджета и за събирането на данните по бюджета. И това е също нещо, което трябва от гледна точка на колегиалност и наистина неразбиране какво става в икономиката, да не си измисляме данни и да започнем да си дискутираме данни, които някой е измислил и някой частично е съставил по собствена методология или по... Има обща методология, която е обект на контрол и от Евростат, от която е ясно, че Министерство на финансите публикува данни за бюджета. Данните за януари са известни. За февруари има предварителни данни, те ще бъдат публикувани, както е нормално, 30 дни след изтичане на... тоест в края на месеца. Аз в петък казах, че има предварителни данни за бюджета към края на февруари и с дефицит кумулативен за първите два месеца в размер на 730 милиона лева. Казах, че като историческо сравнение това не е дефицит, който трябва да ни притеснява, от гледна точка на това, че дефицитът по принцип в първите месеци на годината е по-висок, поради сезонния характер и на данъчните приходи, и сезонния характер на развитие на икономиката. Така че текущото развитие ни показва, че ние можем да изпълним дефицита, който е заложен в бюджета, от 1,3% от /.../, тоест милиард и 700 милиона лева. Факторите, които определят допълнение на стандартно сезонните фактори, са по-слабата икономика винаги в първото тримесечие и постъпването на данъци след първото тримесечие. Има и еднократни фактори, които влияят на дефицита през първите три месеца. Това са промяна в някои закони, които са направени миналата година, които изместват по-напред във времето някои данъчни приходи,  като данъка върху осигуровките и данъка върху корпоративните печалби. Имахме и това плащане през януари на облигация на ликвидацията, която е в средата на януари, еврооблигацията, имахме малки лихвени плащания спрямо историческите плащания. Имахме и плащане на земеделски субсидии, които ще бъдат възстановени до средата на месец април. Така че някакви драматични развития, тоест те са очаквани и бюджетът може да бъде изпълнен така, както е заложен.  Друга дискусия, която е по-скоро политическа и не е техническа, вреди на икономиката, тъй като създава несигурност и шум - това е т.нар. дискусия за нивото на фискалния резерв. Фискалният резерв е на ниво от около 4 милиарда. Това, което е записано в бюджета за 4,5 милиарда, е в края на годината. Аз сигурно вече 10 пъти съм обяснил, но отново трябва да кажа - фискалният резерв, на първо място неговата роля е правителството винаги да има определено ниво на ликвидност, така че да може да поддържа плащанията. Но това не значи, че той трябва да е закован и да не се променя. Напротив, това е ролята на фискалния резерв - той да флуктуира в зависимост от сезонното развитие на икономиката, тоест по-големи плащания в първото тримесечие на годината. Фискалният резерв се използва за това. След това има по-добри данъчни приходи във второто тримесечие, тъй като данъчните приходи имат този сезонен характер. Нека да ви кажа ясно за фискалния резерв. Той вече се възстановява, но април и май с развитието на данъчните приходи и възстановяване на част от европейските фондове, той ще бъде дори над нивото от 4,5 милиарда. Така че по никакъв начин не трябва да се използва аргумента, че флуктуацията в нивото на фискалния резерв създава някакъв риск за икономиката. Това не е вярно. И единственото, което постигаме, говорейки по непрофесионален начин, е да създаваме несигурност в икономиката, което да кара фирмите да не инвестират и домакинствата да не потребяват, и да вредим на икономиката си.

 

Водещ: Аз разбирам логиката ви, но в тази дискусия по-голямото опасение беше дали се харчат пари от целевите фондове, Сребърния фонд...

Калин Христов: Не.

 

Водещ: Не? Категорично?

Калин Христов: Да.

 

Водещ: Това внася доста добра яснота, бих казала. По какъв начин приехте призива бизнесът да бъде солидарен с бедните?

Калин Христов: Вижте, това, което министър-председателят каза, е в много по-широк контекст. И аз не разбирам защо веднага то бе интерпретирано като: нека бизнесът да поеме някаква тежест. Това вече, така или иначе всяка корпоративна фирма има т.нар. бюджет за социална отговорност. Това е стандарт, който всеки го прави. Това, което министър-председателят имаше предвид, в рамките на тези бюджети за социална отговорност, които поне всички фирми, в които аз познавам или хора, които ръководят фирми, всяка една такава има бюджет за социална отговорност. Някъде виждате, например като се разхождате из парковете, виждате постройки, които са построени от определена компания, което е част от тази политика за социална отговорност. Това, което беше призив на министър-председателя, е по-скоро да има пак този процес на пренасочване на тези средства за подпомагане на най-уязвимите групи. Тоест, ако може фирмите да организират, и това е традиция и в други страни, да използва този ресурс за подпомагане на хората, които имат най-голяма нужда, да кажем пенсионери или хора в затруднено положение, като просто има механизъм в рамките на социалното министерство, така че тези усилия да се обединят и в който считаме, че трябва да бъде помагано най-вече на най-уязвимите. Този ресурс не е задължително да бъде събран от правителството, той може да бъде координиран, така че провеждайки тази политика, тя да е насочена към подпомагане. Това съм сигурен, че министър-председателят имаше предвид, а не някакви различни концепции, които някои медии измислиха като интерпретация. Това е проста логика, процес, който съществува в цял свят, може да бъде приложен и тук. Нищо повече.

 

Водещ: Ориентирахте ли се вече каква е ситуацията в Министерството на финансите? Казахте, че в основните агенции няма да правите промени по върховете. Но като цяло как оценявате работата и състоянието на звената, които са под ваш контрол?

Калин Христов: На първо място, това е естествен отговор, който бих дал, но съм убеден в това - Министерство на финансите е, бих казал, най-добре организираното министерство, с много високо ниво на професионализъм на хората, които работят. И това не го казвам просто защото вече съм в Министерство на финансите, а в работата ми в банката голяма част от работата ми беше свързана също в рамките на ЕКОФИН, на координация на международните въпроси; беше свързана и винаги е била свързана с работата в Министерство на финансите. Така че повечето хора аз познавам от много отдавна. Познавам добре работата и в частта, в която сме работили заедно. Така че нивото на компетентност и на организация е много добро в самото министерство и на много високо професионално ниво. От гледна точка на агенциите, това, което казах и пак ще кажа, най-важно на този етап е хората да чувстват стабилност, да чувстват подкрепа в работата си. Ние нямаме нужда от нестабилност, особено в приходните агенции, но хората да се чувстват стабилни и да вършат работата си с максимална мобилизация. И хората ще бъдат оценявани по резултатите. Тоест, в зависимост от резултатите могат да бъдат правени промени, ако резултатите, които постигат отделните хора, отделните агенции, се отклоняват от очакванията и от това, което е заложено като планове. Но това е естествен извод, нали, да оставиш хората да работят спокойно с максимална мобилизация и да ги оценяваш по това, което постигат, а не по това, което някой някъде е написал с неговия личен интерес за това, което пише. Това е много проста логика и аз мисля, че така трябва да се ръководят институциите.

 

Водещ: Какви са вашите лични амбиции в рамките на този служебен мандат? Чувствате ли се като някакъв спешен екип за спасяване?

Калин Христов: Не. Вижте, това е същото нещо, което нашето общество някакси излишно драматизира. Предсрочните избори са част от демократичния процес. Правителството подаде оставка, парламентът беше изчерпал възможността в рамките на този парламент да се състави правителство и естествено от това, което съществува в Конституцията като възможност за решаване на този времеви недостиг на управление, е съставяне на служебно правителство. Така че ние не трябва да считаме това като някакво изключително събитие или като някакъв тест. Така работят демокрациите. Нашата роля е да гарантираме стабилността на страната, или в частност моята роля е финансовата стабилност на страната, изпълнението на бюджета. Нашата роля е да проведем честни избори, така че да има нов парламент, който може със сформиране на мнозинство да избере ново правителство, което с мандата на цялото общество да решава проблемите на страната. Но не трябва тези неща да се разглеждат като някаква трагедия, в която...

 

Водещ: Никой не казва трагедия.

Калин Христов: Не, в повечето случаи точно така се получава. Аз ви казвам пак, такова драматизиране не помага нито на развитието на икономиката, нито на обществото като цяло. Ние трябва да сме по-реалистични, конкретно да оценяваме конкретните проблеми и да търсим тяхното решение. Така че ние сме просто служебно правителство, което трябва да изпълни задачите, които са му зададени по Конституция.

 

Водещ: Споменахте изборите. След малко в това студио ще говорим за начина, по който тръгнаха изборните процедури. Парите за изборите бяха публикувани, обаче вече започнаха искания да се увеличават в различни сектори. Има ли възможност да се отреагира? Не става дума за някакви грандиозни суми.

Калин Христов: Парите за избори, има решение на Министерски съвет - заделени 22 милиона за избори. На този етап аз лично не съм видял достоверни, подплатени с аргументи анализи, които показват, че трябва да има допълнително разпределение на ресурсите. Така че на този етап ние работим с решението на Министерски съвет, което вече е взето, за размера на разходите за изборите.

 

Водещ: Тъй като бяха коментирани нуждите да се дадат допълнителни пари за изборите в чужбина, ако не се лъжа, въпросът е, ако получите такива официални искания, ще има ли възможност?

Калин Христов: Ще се вземе решение, да.

 

Водещ: Ще анализирате и ще стигнете до съответното заключение.

Калин Христов: Да. Това е правилният начин да се прецени стойността на това. Да се прецени в рамките на съществуващите 22 милиона какви резерви има и какво точно, какви разходи покриват тези 22 милиона, и да се вземе решение. Но при всички случаи е ясно, че българските граждани в чужбина ще имат възможността да упражнят правото си на гласуване. Тоест това е приоритет, по който така или иначе не може да бъде правен компромис.

 

Водещ: Благодаря ви за този разговор. Министърът на финансите в служебното правителство Калин Христов.