22.03.2012 г.

Вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков в интервю за Българска национална телевизия, предаването "Денят започва", 22.03.2012 г. 

Водещ: Добро утро казвам на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков. Да започнем разговора с правителствените промени. Не искам да пресоляваме нещата, достатъчно неща се изговориха последните дни, но има много въпроси, които ми се струваха, че останаха недоизяснени. Само да ви питам, вчера имаше изнесено заседание на правителството в Кюстендил. Беше ли редно да сте сам в пленарната зала, когато се гласуват две толкова важни оставки и две толкова важни номинации? Комфортно ли ви беше да бъдете сам?

Симеон Дянков: Комфортно ми беше, аз съм ресорният вицепремиер. Когато решавахме за изнесеното заседание в Кюстендил, всеки месец имаме по едно такова заседание, това беше някъде преди три месеца, така че, не можехме тогава да знаем, че ще има и извънредна тема. Беше комфортно, първо защото познавам добре и министрите, които си дадоха оставка и новите двама министри познавам много добре. Мисля, че е хубаво Министерският съвет да върши работа, а не просто всички да сме там, да слушаме едно и също нещо, когато работата може да се свърши от един.

Водещ: Ако трябва съвсем накратко да формулирате мотивите за оставките на министър Трайков и министъра на здравеопазването Стефан Константинов, как ще звучи?

Симеон Дянков: Донякъде те са различни. В здравеопазването по липса на управленчески движения, имаше добри идеи, министър Константинов имаше много добри идеи как да управлява, но дали нямаше достатъчно опит от преди, дали просто не успя бързо да се споразумее с парламентарната група, със здравната комисия, със заместниците си. Просто, там нещата не вървяха, макар че имаше добри идеи. И за мен, Деси Атанасова е много добър избор, защото тя е работила дълго време в парламента, познава из основи всички теми, познава всички хора, които са работили и в парламента, и в правителството. Така че, тя влиза с летящ старт, познава много добре нещата. При министър Трайков, знаете, не е тайна, той беше мое предложение в кабинета, отстояваше много добре позициите на България, особено в енергетиката, нещо, което двадесет години не беше правено, и това ми се признава от всички, от премиера, от мен. Заради това, аз съм убеден, че ние ще продължим с него да работим. Последните няколко дни сме се виждали всеки ден, обсъждаме различни идеи...

Водещ: Любопитно как ще продължите да работите, в какво му качество?

Симеон Дянков: В скоро време ще се разбере. На мен ми се иска, премиерът също е на това мнение, че може да му се намери конкретна, важна, много важна задача, за да продължим да работим заедно....

Водещ: Чакайте сега, Вие събудихте любопитството ми. Каква е тази важна задача, с която би могъл да бъде нагърбен довчерашният министър на икономиката и енергетиката?

Симеон Дянков: Споменах вече, че той работеше с мен, с премиера, с останалата част на правителството, по най-важните теми в областта на енергетиката, тези теми си остават и понеже има много опит, познаваме се добре, оценяваме работата му и сме в процес на разговори за една такава задача. До дни това ще стане известно.

Водещ: Какво, специален пратеник за „Белене" ли, какво...?

Симеон Дянков: Има две-три идеи, ще ги разберете в следващите няколко дни. Става въпрос, че оценяваме това, което е направил и искаме да продължим да работим с него. Но, да стигнем до но-то. Но-то, донякъде е същото като в здравеопазването, беше голямо министерство и някои теми се предвижваха по-бавно, отколкото трябваше да се придвижват. Това, може би не е негова..., не е само заради него, но екипът около него не беше, според мен поне, това е мое мнение, не беше достатъчно организиран...

Водещ: Кое се движеше бавно?

Симеон Дянков: Например, интерконекторите, това, което каза премиерът. Наложи се всъщност по някои от интерконекторите, например турския, да се занимаваме аз и моят екип. Последното посещение, последните разговори по интерконектора с Турция преди заседанието, преди визитата тази седмица го правихме аз и моят екип, защото виждахме, че нещата вървят бавно. По разговорите с руската страна за „Белене". Също на някакъв етап... всъщност на няколко етапа се намесвах и аз като вицепремиер и хора от моя екип, защото искахме да има сравнително ясна линия. А министър Трайков, самият той имаше много ясна философия и линия, къде трябва да отидем. Но, от време навреме по пътя се загубваше темпото и трябваше да се набавя от други хора. Мисля, че с Делян Добрев, който познава добре темата, работил е в парламента... За мен е голям плюс, че хората излизат от парламента, вече имат добри знания как се работи там и е много важно изпълнителната и законодателната власт да работят добре заедно. Това, според мен, е бъдещето на правителството за този мандат и за следващи мандати.

Водещ: Господин вицепремиер, приемате ли неуспехите на Трайчо Трайков и Стефан Константинов и за ваши неуспехи дотолкова, доколкото и двата ресора са във вашата юрисдикция, метафорично казано?

Симеон Дянков: Да, разбира се, и аз донякъде съм отговорен за това, доколко добре или не вървят тези ресори. Аз всъщност имам... десет от ресорите в Министерски съвет са към мен, така че, и аз донякъде съм виновен за това. В здравеопазването особено страшно много време и аз съм прекарал, и моя екип, и премиерът, може би, като процент от нашето време, последните близо три години, най-много сме прекарвали по здравеопазване. Аз съм прекарал повече часове по темата здравеопазване определено, отколкото по темата финанси. Но, труден сектор, някак си не може да случим на добрата комбинация досега. Сега съм убеден, че е много по-добра комбинацията, просто заради управленческия опит, който Деси Атанасова има, заради това, че тя познава законодателния процес, нещо, което досега някак си липсваше. И не само в нашия, аз като финансист, проверих във времето кой е най-проветривия сектор, има много кандидати, но в здравеопазването, безапелационно е най-проветривия сектор. Имало е обикновено по две промени, на два пъти, в предишни правителства по три промени е имало, в смисъл, нещата не вървят от дълго време.

Водещ: Ще поговорим за здравеопазване, още повече, че тримата уважавани от мен, а мисля, че и от вас директори на болници, преди малко съвсем конкретни въпроси отправиха към вас. Но за „Белене" ми се ще да кажем няколко думи. В петък, когато ни гостуваше тук, в това студио, премиерът Бойко Борисов каза, че преди месец ви е изпратил заедно с министър Трайчо Трайков, да кажете на руснаците, че няма да строим „Белене", цитирам дословно думите му от миналия петък. Аз си спомням, че след тази визита ми бяхте гост, тук в това студио, питах ви за „Белене" и вие ми казахте, че няма новини. Защо не ми казахте истината?

Симеон Дянков: Някои неща се развиват във времето и е добре, особено като имаш преговори, да преговаряш докато има цялостно, пълно решение и тогава да го съобщаваш. Особено във финансите това е така, ще стане след малко дума и за еврооблигации, ще кажа там каква ни е донякъде стратегията, но случаят е такъв. От около четири месеца разговаряме, поне от октомври месец, разговаряме с премиера, с Трайчо Трайков, с голяма част от кабинета, икономическия по тази тема, че по една или друга причина проектът „Белене" на мен никога не ми се е струвало нито икономически обоснован, нито финансово обоснован. Това е моята тема, казвал съм я от самото начало. Един проект като не е финансово обоснован, като не знаеш колко ще платиш, за какво ще го платиш и на каква цена, по-добре той да не се прави. Винаги това ми е било мнението. В последната година излязоха вече и други утежняващи факти, като например „Фукушима". И все повече ми се струва, че този проект не трябва да се строи. Посещението ни в Москва преди около месец с министър Трайков, аз имах няколко срещи..., с четири министъра там се срещнах... Общо взето, беше да им кажем точно това. И е факт, това, което премиерът е казал преди няколко дни.

Водещ: Как да кажа, нещо като официално предупреждение, че нашето решение ще е „не" на „Белене"?

Симеон Дянков: Понеже сме партньори с руската страна, и с правителството и с компаниите, които участват в проекта „Белене", беше коректно и го направихме от коректност да се отиде и да се каже: В най-скоро време ние официално ще обявим, че този проект в „Белене", по този начин няма да се строи. Така че, това по-скоро беше официално, дотолкова, доколкото беше среща между министри, но неофициално от тази гледна точка, че им казахме - в най-скоро време предстои такова решение. Затова не исках да го обявявам тук, за да не стане тази тема, кога точно ще стане това...

Водещ: Ето, днес вече е тема, още повече, чухте...

Симеон Дянков: Щом премиерът го е казал, ето, и аз го потвърждавам. Наистина беше...

Водещ: Въпрос на време е да кажем „не", но вие виждате, от вчерашните изявления на Сергей Киренко, това е шефът на „Росатом", руснаците губят търпение и казват:-Кажете ни „не", за да си вършим ние нашата работа.

Симеон Дянков: Преди месец, аз, министър Трайков, хора от моя екип, бяхме в Москва срещнахме се с министър Шматко, срещнахме се с главния директор на „Атомекспортстрой", срещнахме се с хора от „Росатом", с финансовия министър, с няколко други министри и ясно им казахме, че това предстои. Така че, господин Киренко, не съм чел точно какво е казал, но определено е информиран за това ни предстоящо решение. Защо се информира занапред, защото ние искаме да останем партньори. Не в „Белене", но така се прави в бизнеса, така мисля, че е коректно да се прави и в политиката. Казваш - стигнали сме до това решение, вие да го знаете предварително. Както, между другото им казахме и за „Бургас-Александруполис" преди окончателно да се оттеглим. Имаше точно същият шум между другото тогава в руската преса, кой, какво казал, спомняте си, че няколко пъти ме пращаха, уж, че съм в Москва, да преговарям с тях, тогава въобще не бях ходил в Москва, но ние се оттеглихме. Вървим по същия път и тук.

Водещ: И, въпросът който остава след всичко това, което току-що казахте, какво ще го правим този реактор, който както каза премиерът, на две трети сме си го платили?

Симеон Дянков: Действително сме си го платили на две трети, отчасти ние, отчасти предишното правителство. Две възможности има. Тук вече е въпрос наистина на договорености с руската страна и затова е добре да се стигне до крайното решение от юридическа гледна точка, преди много да се шуми по него. Има две възможности. Едната възможност е ние да си го купим, ако не можем да постигнем с тях някаква договореност, ние да си го купим и вече, оттам нататък какво си правим ние с него, или го препродаваме, единият вариант. Другият вариант, префасонираме го, условно казано, правим хибриден проект, като 7-ми реактор в „Козлодуй". Това е възможно, от финансова гледна точка и юридическа е възможно. Вече технически, трябва експертите да ни кажат по какъв начин това може да стане. Но това са двете възможности, или по някакъв начин с руска помощ, защото те знаят пазара, го препродаваме някъде и почваме отначало 7-ми реактор в „Козлодуй", или ако можем, го правим като хибрид, като 7-ми реактор тук.

Водещ: Последен въпрос за „Белене". Това, че се отказваме от този проект, означава ли, че ще търпим някакви неустойки по дотук подписаните споразумения с Москва?

Симеон Дянков: Точно заради тези теми, ние искахме да имаме първо тези предварителни разговори, за да ги предупредим, за да почнат и те да се подготвят. Ние се подготвяме от дълго време разбира се за различните сценарий, както и за „Бургас-Александруполис". Макар че, и двата проекта са доста различни, но всъщност имат и доста общи неща. За минута ще си позволя да направя сравнението. И двата всъщност нямат договор, и двата са почнали с междуправителствени споразумения. Срещнали се правителствата и са казали: -Ние вярваме в светлото бъдеще и искаме да направим този проект. Договор реално няма, нито по единия, нито по другия. Изхарчили са се доста пари, и по единия, особено по „Белене", другият по-малко, но пак става въпрос за 10-15 милиона евро, са се изхарчили по „Бургас- Александруполис". Като почнеш да гледаш всъщност договорите, както моя екип направи за „Бургас-Александруполис", работихме над една година, но така юридически сме го изпипали, че аз съм убеден, там никакви неустойки няма да се плащат. Между другото, досега такива не са ни предявени. По „Белене", също съм убеден, че с добра юридическа работа, България няма да плаща неустойки, или ако руската страна почне да ни съди, ние имаме достатъчно възможности, достатъчни претенции, които ние може да проявим, да ги съдим. Това ще протече 10-15 години поне ще се точат тези съдебни процеси и накрая съм убеден, че нетно българската страна няма да е ощетена. В смисъл, те ако ни осъдят за нещо, ние ще ги осъдим за нещо друго. Затова не се притеснявам за тази тема.

Водещ: Добре, благодаря ви за яснотата по тази тема. Сребърният фонд, не по-малко важна тема. Всички пенсионери се интересуват какво ще се случва с парите им. Поискахте парите в този Сребърен фонд, да започнат да се управляват по-активно. Трябва да признаем, че получихме шамари и от своите критици, представители на други политически партии, но и от своите. Стоян Мавродиев няма смисъл да припомням какво точно каза. Кристалина Георгиева беше по-мека, като ви посъветва да не слагате всички яйца в една кошница. Ще се вслушате ли в тези критики?

Симеон Дянков: Да, ще се вслушам в тези съвети, затова е точно идеята, предварително да си лансираш идеите, да показваш какво смяташ и да ги дадеш на обществено обсъждане. Всъщност, официално, процеса за промяна в Закона за Сребърния фонд почва от днес, влизайки в Тристранния съвет... След два-три часа ще имаме първата си среща. Така че, всички коментари, които бяха досега, бяха от наша страна желание - това смятаме, това се прави в Европа, да видим какво ще се прави тук. Защо стигнахме... макар че в Закона за Сребърния фонд промените, които предлагаме, всички се фокусираха върху една тема, която е нашето предложение, в сегашния текст, всъщност до днес, до 70% от парите в Сребърния фонд, да се влагат в държавни ценни книжа. Тук е важно да се уточни защо са тези 70%. Проверихме какво се прави в Европа. В Европа от 27 държави 11 имат Сребърни фондове, 16 въобще нямат такива пари за пенсионерите. Средно аритметично, в тези 11 държави, 70% се инвестира в държавни ценни книжа. Някои държави имат 100% задължително инвестиране, това са Ирландия, Швеция, Белгия е така, Португалия е така. Някои имат 50%, средно аритметично 70. Така че, ако се чудите откъде дойде цифрата 70, средно аритметично за ЕС. Защо искаме по-активно управление на Сребърния фонд? Защото сега парите си стоят на нулева сметка в БНБ. Защо е така? Защото сегашният закон позволява две неща. Или да стоят на сметки в БНБ, или да се инвестира, това е доста абсурдно, но е факт, законът го казва, на чужди борси, в смисъл - в чужди държавни ценни книжа и на чужди борси. Представете си, ако сме инвестирали в Португалия, Гърция и т.н. какво щеше да стане. Ние искаме да отворим възможността да се инвестира и в България. Предложихме първоначално варианта 70%, почти никой не е особено радостен, както казахте всички политически партии, без изключение, консенсусно смятат, че това е ниско...

Водещ: Един личен момент - сърдите ли се на Стоян Мавродиев?

Симеон Дянков: Не, според мен е хубаво различни експерти, включително и от ГЕРБ да коментират. Това помага, особено в тази част, преди ние да почнем реално да правим законовата промяна. Като резултат, днес на Тристранката, ние предлагаме нов вариант, който вместо 70% веднага, ние предлагаме до края на тази година - 2012 година, да е 30%. В смисъл, с много намаляваме прага, с логиката, че принципът е правилен. Всъщност, принципът никого не го е оборвал, всички казват: - Да, трябва да се инвестират в държавни ценни книжа, но защо с толкова? Нали с това ще плащате заема на Милен Велчев. Всъщност, това е основната тема, не че трябва да се инвестира в държавни ценни книжа. И ние сега казваме, правим си поука. Не тръгваме със 70%, тръгваме с 30%, за да няма това обвинение, че по този начин ще си плащате дълга на Милен Велчев. И постепенно с времето, в срок от шест години, да има възможност, това реално е следващо правителство, да стигне до 60-70%, колкото смятат.

Водещ: Тоест да се надгражда над тези 30 процента?

Симеон Дянков: Да. Но за 2012 година, за да е много ясно, че януари като трябва да се плаща този голям дълг на Милен Велчев, няма да се плаща с, основно с пари от Сребърния фонд.

Водещ: Няма да се плаща основно с пари от Сребърния фонд.

Симеон Дянков: И по този начин смятам, че и на Кристалина Георгиева съветите, и на целия политически спектър, би трябвало да са доволни, че сме постигнали консенсус.

Водещ: Добре. И по тази тема мисля, че постигнахме пределна яснота - външния дълг на Милен Велчев както се изразихте вие. Преди няколко дни казахте, че ще използвате средства от три източника?

Симеон Дянков: Точно така. Като вече с тази корекция, която току що обявихме и за първи път днес всъщност официално ще се представи в Тристранния съвет, Сребърния фонд ще бъде една сравнително малка част. Между другото аз винаги съм смятал, че тя ще бъде малка част - просто исках да вкарам принципа в България, че Сребърния фонд не трябва да губи. А той между другото всяка година досега губи около 40 милиона лева, защото просто инфлацията е по-висока от възвръщаемостта. Аз искам това да се обърне. Но Сребърния фонд ще бъде много малка част, показваме го с тази промяна. Една голяма част ще бъде външен дълг - еврооблигации. Всъщност също една много консенсусна тема - без изключение всички партии, почти всички коментатори някак си се обединиха около това. Аз признавам, че доскоро бях скептичен по темата по две причини. Първо, България има сравнително лош опит с излизане на пазара на еврооблигации, от предишния път става въпрос, от правителството на НДСВ. Знаете, че тази сделка е многократно е коментирана, анализирана - сме загубили над 1 милиард по сметки на някои анализатори.

Водещ: Точно така помня, че казахте.

Симеон Дянков: И това не е мой анализ, това е анализ и на предишния министър Орешарски и на независими анализатори. И заради това аз имам скептицизъм относно нуждата България да излиза главно с еврооблигации. Но както казахте и вие, има голям консенсус около тази тема. Другата причина, която поне за мен е по-важна е, че доскоро темата „Гърция" висеше върху целия Европейски съюз и на много увеличаваше лихвите и за страни като България, като съседи. В смисъл, ако бяхме излезли преди месец, преди два месеца или три месеца на пазара на еврооблигации, щяхме да платим някъде за еврооблигация, примерно 5 или 7-годишна, някъде около 7.5 процента, колкото между другото струва сегашния ни дълг, този, който е взет по времето на НДСВ. Аз исках да изчакам, за да се реши темата „Гърция", за да може да ни е по-евтино. Сега ако излезем, тази седмица, на пазара на еврооблигации ще ни струва около 5.5 процента, в смисъл много по-евтино. Така че времето за излизане на пазара е между сега и някъде юли месец. Това поне аз го следя всеки ден, всяка сутрин.

Водещ: Как във времето ще се случи при нас?

Симеон Дянков: Много бързо. Това е много лесна, много лесна сделка. На един финансов министър, това съм се опитвал да го обясня, това му е най-лесната сделка - за три седмици може да стане. Минава през мандат на Министерски съвет, това ще стане в най-скоро време и след това като мине през мандата и има около три-четири седмици подготовка на документи, те за България са сравнително лесни, защото ние сме във Валутен борд, в смисъл за еврото ни е лесно да излизаме на пазара, така че може да стане някъде до края на май - началото на юни.

Водещ: Имате ли и частица съмнение, че можете да не получите мандат от правителството за това?

Симеон Дянков: Не, всъщност процесът се разви много добре, защото всъщност аз съм скептикът по тази тема, а всъщност без изключение всички политически сили - от социалистите, до Синята коалиция, почти всички анализатори казват, че това е начина. Следователно на мен ще ми бъде много лесно да вляза в Министерски съвет и окончателно в парламента и да кажа, ето има консенсус, аз изпълнявам волята на всички парламентарни групи.

Водещ: Няколко думи за „Горубсо-Мадан". Дадохте на концесионера на дружеството Валентин Захариев ултиматум до днес, до утре всъщност, до петък, да плати заплатите иначе ще го сполети данъчна проверка. Смятате ли, че това, този ултиматум подейства дисциплиниращо на господин Захариев?

Симеон Дянков: Това беше, леко преувеличено излезе. Наистина имахме два разговора. Не е работа на финансовия министър да дава ултиматуми на частния бизнес. Но имахме две срещи, преди това и всъщност без да се шуми през уикенда преминах, в събота бях в Мадан и в Златоград да се запозная с друга подобна мина. И ситуацията е следната - първо говоря като финансист, прегледах финансовото състояние на тази мина и я сравних с други мини. Мината „Горубсо-Мадан" би трябвало да е печеливша и то доста печеливша. Защо? Защото последните пет години цената на оловото и на цинка са се увеличили близо четири пъти, 400 процента.

Водещ: Същото казва и вашия колега Делян Добрев днес, министър на икономиката.

Симеон Дянков: Да. Както и тогава, ако цените са се увеличили, въпроса е - може би се е намалил добива. Проверих специално за тази мина и добива за последните пет години - той е стабилен, в смисъл няма намаляване на добива. Следователно това би трябвало да е доста печеливш бизнес. Той е бил с времето, напоследък не е. Тук става въпрос, пак говорим днес много за управленчески умения, явно става въпрос за някакво управленческо умение, в смисъл липса на такова. Това като се установи означава, че този бизнес има, има перспектива, много бързо той може да стане печеливш бизнес. Има два варианта - единият, който синдикатите напоследък доста говорят, а донякъде и миньорите, дайте да ги вкараме в несъстоятелност. Тогава наистина е вярно, министър Тотю Младенов може да им даде еднократна помощ на миньорите 1000-1500 лева. Проблемът обаче с несъстоятелността е, че тя ще трае година-година и половина. Те ще получат сега някакви пари, но година и половина няма да може да работи бизнеса. Най-лесния начин, който да продължи работата и миньорите да си получат на 100 процента заплатите, е този бизнес да се купи от друг инвеститор условно казано, който се занимава с минно дело. И следователно моята работа в последните два-три дни, не като ултиматуми, а по-скоро като за информация и като, ако трябва някаква помощ финансова, става въпрос като коментари, беше и с потенциални инвеститори, има вече трима потенциални инвеститори и сегашния собственик господин Захариев, просто да видя дали ние можем с някакви съвети да помогнем. Така че до утре и аз съм оптимист между другото, че до края на днешния ден ще има нови собственици, мажоритарни собственици там, които веднага да поемат всички стари задължения, да изплатят на 100 процента заплатите към миньорите и на 100 процента задълженията към НОИ, а и към държавата, защото там се дължат близо 10 милиона общо към миньори и към държавата.

Водещ: А тези трима потенциални инвеститори, за които говорите, кои са те?

Симеон Дянков: За които поне аз съм информиран. Пак казвам, тук не е ултиматум, не е ролята на държавата да се меси, просто ние се опитваме да спомагаме. А тримата инвеститори, условието така или иначе по закон е да са се занимавали вече с минна дейност, в смисъл да имат този тип лиценз. Те са всичките български инвеститори - кой в крайна сметка ще подпише договора, смятам, че ще знаем към края на днешния ден. Който и да е обаче, добрата новина е - заплатите на миньорите ще са изплатени на 100 процента и работата ще продължи веднага, няма да има спиране, което за мен е най-важното, защото и аз всъщност за това отидох и Делян Добрев се занимава с този случай, защото Мадан изцяло зависи от това предприятие. Не е въпрос само сега да се изплатят тези заплати - трябва да продължи бизнеса.

Водещ: Така е, това е поминъка на хората в града.

Симеон Дянков: Да.

Водещ: Добре, министър Дянков, със здравеопазване да завършим, защото мисля, че трябва да уважим въпросите, които тримата директори на болници ви задаваха. Генерал Тонев ви попита - колко плащате в САЩ вие, вашата съпруга какви здравни осигуровки плащате там?

Симеон Дянков: Там се плаща като семейство. Общо семейството, две деца, две момчета плюс съпругата ми и аз, плащаме някъде около 4000, малко над 4000 долара на месец и някъде близо 50 хиляди долара на година. Да, там наистина се плаща повече, както и в повечето държави в Западна Европа, може би това им беше коментара на уважаемите директори на болници и доктори. В САЩ, разбира се, има много здравни каси, друга тема, която те споменаха, има си една държавна каса, но примерно ние плащаме, аз като бивш работник, служител в Световната банка, съпругата ми също работи в Световната банка, тя има договор с частен здравен фонд и ние там си плащаме осигуровките, за да получим по-висока здравна помощ.

Водещ: Ще падне ли монопола на НЗОК до края на мандата на правителството на ГЕРБ?

Симеон Дянков: Идеята е добра, но не мисля, че може да се осъществи до края на този мандат. Може да се подготви всичко, така че до средата на следващ мандат, следващият мандат това да стане. Защо? Защото преди това да стане, какъв е големия плюс да има и частни здравни фондове. Техен интерес е тогава те да следят кои болници надплащат, правят някакви шашми. Здравната каса сама, макар че има интерес, не може да се справи с 400 и няколко болници. Ако има втора и трета здравна каса, условно казано частни, контролът ще бъде много по-голям. Но за да може те ефективно да работят, ни трябва електронната здравна карта. Това е нещо, което може да се случи този мандат. Ако имаме вече електронната здравна карта, на следващите здравни каси, и на държавните каси ще бъде по-лесно да упражняват този контрол.

Водещ: Ще дадете ли повече пари за Спешната помощ? Доктор Димитров каза: Не може нощният труд на един медицински работник, който работи в Спешната помощ, да бъде 11 стотинки през 2012 година.

Симеон Дянков: Те са дори заложени в бюджета за тази година. Не помня точната сума, но помня, че бяхме освободили над 100 милиона лева за този тип болнична помощ, някои по-специфични болници в далечни населени места, така че, парите ги има. Донякъде това е жалкото като си говорим за здравна реформа. Има една голяма разлика между 2010 и 2012 година в здравеопазването. Това е, че в системата на здравеопазването, има над 700 милиона лева повече тази година, отколкото 2010 година. В смисъл, много повече пари са влезли в здравеопазването от страна на държавата. Говорим просто за държавната субсидия. Би следвало, ние всички да сме малко по-доволни от здравеопазването. Но не сме. И излиза идеята - защо, след като харчим доста повече, какъв е проблема? Дали наистина е управленски, дали, както казаха докторите преди мен, трябват няколко основни реформи, които не се случват. За мен, досега, големият проблем на здравеопазването е, че там влизат доктори, които голяма част от тях нямат управленски опит, може да са много добри специалисти, обаче трябва човек, който да знае как се управляват процеси, да е работил преди в тази област, и да познава добре парламента. Деси Атанасова е първият такъв човек, от много време насам, не говоря само за нашия мандат.

Водещ: На изпроводяк, доктор Константинов ви каза нещо честно, в очите, макар и през медиите. Каза, че винаги е бил съгласен с вицепремиера Дянков, който естествено желае парите да бъдат държани здраво, да няма излишно харчене в здравеопазването, но че никога не е съгласен с кадровика Дянков, който се е опитвал да кадрува в Министерство на здравеопазването. Тук само вмъквам, казаното от генерал Тонев, че имате в министерството двама генерал-губернатори, които се опитват да командват, но това не е редно. Така ли е?

Симеон Дянков: Това им е задължението. Може би става въпрос за заместник-министърките. И с двата коментара не съм съгласен, но това беше една от причините Константинов вече да не е министър. Може много да си говорим, но аз ще дам един пример. Той като дойде, си избра и доведе от Кюстендил, заместник-министър, който отговаряше за болничната помощ. След пет месеца, самият той, изгони този заместник-министър. Ако се говори за кадруване, той е кадрувал и неуспешно. Хората, които аз съм предложил, бяха там още от предишния министър, Деси Димитрова и сега зам.-министър, е всъщност заместник-председател на Световната здравна организация. Тя, след Кристалина Георгиева е най-изтъкнатата българка в световна организация. Така че, доктор Константинов документира по този начин, неговите неуспехи не могат да се прехвърлят върху друг. Един управленец, и с това ще приключа, кога знаем кога един човек е неуспял, като управленец? Когато той започва на своите хора от неговия екип публично да ги обижда, без да може да им каже: - Вижте какво, не ставате, дайте да направим промяна. В момента, в който той почне да обижда своя колектив, аз му поисках оставката.

Водещ: Вие?

Симеон Дянков: Тя, щеше да дойде така или иначе, но този беше момента, дотогава смятах, че има добри идеи, че ще има време да ги разгърне. В момента, в който той се обърна против собствения си колектив и започна тях да ги набеждава, че той не е знаел какво става, явно беше, че не му е мястото там.

Водещ: Гергана Павлова, Ваш съветник ли е, или не?

Симеон Дянков: Не, не е мой съветник. Появиха се такива информации в жълтата преса. Тя беше човек, с който аз работих добре и се надявам в скоро време също да работим добре. В момента обаче не е мой съветник.

Водещ: Кой ще бъде шеф на Националната здравноосигурителна каса?

Симеон Дянков: Не се меся там. В НОИ признавам, че имах по-голяма роля, защото парите там са много и донякъде е финансова тема. Здравната каса също е финансова тема, но Деси Атанасова прекрасно познава системата, така че, може изцяло да се разчита на нейното мнение. И това, между другото, трябва до днес да е решено, до края на деня.

Водещ: Вие, какъв човек искате да е начело на НЗОК?

Симеон Дянков: Подобен на Деси Атанасова, човек от парламента, който вече познава парламентарния процес и човек, който е ръководил нещо. Вече е крайно време в този ресор да не идват просто хора, които са лекари.

Водещ: Менда Стоянова е един жокер, който бих предположила аз, по Вашите...

Симеон Дянков: Менда Стоянова я пазим за втори мандат. А и тя ни е много полезна в парламента.

Водещ: Ще ви видим ли част от второ правителство на ГЕРБ, ако такова има, разбира се?

Симеон Дянков: Ще участвам активно, за да има второ правителство на ГЕРБ. Убеден съм, че такова ще има. Ако ми се предложи да вляза в него, може би ще вляза. Но ГЕРБ вече има доста възможности в тази област, Менда Стоянова е една прекрасна възможност.

Водещ: Благодаря ви за този разговор. Вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков.

Видео