16.07.2019 г.

|бТВ, „Лице в лице“ | 16.07.2019 |

Водещ: Хакерска атака към НАП разтресе държавата. Изтекли са огромно количество данни. Хакерът твърди, че течът е от 11 години и дори си позволява да нарече правителството ни бавноразвиващо се. Убеден бил, че никой нищо няма да разкрие. Може ли тези данни да се използват за престъпления, шантаж и кражба на бизнес и имоти? Припомням, че преди месеци имаше блокаж и на системата на Агенцията по вписванията. В студиото вече е финансовият министър Владислав Горанов и се надяваме максимален броя отговори да получим! Сега, на тези въпроси също ще Ви помоля да отговорите, но нека първо да обобщите какво се случи дотук и какво знаят властите и службите?

Владислав Горанов: Службите знаят много и тепърва ще разкриват това, което знаят. Първо искам да започна оттам, че нещата са изключително обезпокоителни и течът на информация е изключително неприятен, но можеше да бъде и много по-зле. Дадохте пример с търговския регистър, където имаше един технически срив, който на практика счупи регистъра за един не малък период от време без да сме сигурни дали ще успеем да го възстановим, което не е за хвалба, но тази криза е зад нас. В случая говорим за едно предизвикателство пред големите отворени информационни системи, които служат за държавната администрация да може да предоставя електронни услуги на обществото, в случая базата данни на НАП. Анонсът, с който започнах, че е наистина голям проблем, но можеше да бъде много по-голям, е свързан с това, че системата на НАП в минимален процент е копирана, но тя не е счупена, тя не е манипулирана, тя не е заличена. Действително дължим извинение на всички български граждани, които по един или друг начин ще бъдат засегнати от този теч на информация, но веднага бързам да се обърна и към тези, които се опитват да рециклират тази информация и към Вас медиите, че използването на разпространената информация публично отново представлява нарушение на закона дотолкова, доколкото тя остава защитена отношение закона и този или тези герои, които провокират по този начин държавата в опит да дискредитират една от най-сериозните институции, която през цялото време полага усилия да изгражда информационни системи в полза на обществото, защото не знам дали знаете, 114 електронни услуги предоставя НАП и около 100 хил. записи и декларации на ден се подават от българския бизнес в сайтовете на НАП. Не знам дали тези хора осъзнават, че всъщност те до голяма степен вероятно дискредитират изпълнителната власт, и в частност НАП и МФ, но те всъщност дискредитират и подлагат под риск милионите добросъвестни български граждани, които изпълняват закона и не си помислят, че, видиш ли, понеже е възможно могат да минат на червено или могат да решат да се направят на интересни и да злоупотребят с информационните системи, които държавата създава.

Водещ: Колко са изтеклите данни? Егенета, данни за фирми, лица, може ли да обобщите?

Владислав Горанов: Има милиони записи, които обаче не са уникални. В този смисъл това, което можем да кажем със сигурност, е, че 3 % от общата база данни на НАП е разпространена във файловете, които изтекоха в публичното пространство. Това, което бих могъл да направя като анализ, коментирал съм го и с колеги от администрацията, е, че данните, които се съдържат вътре, са откъслечни и са една от 60-те бази данни, които НАП поддържа и на база на тях не би могло да се направи достоверна преценка или анализ какво е, примерно Вашето имотно състояние или какво е имотното състояние на който и да било български гражданин. В този смисъл притесненията, че тя би могла да послужи за някакъв зловреден анализ или спекулации кой какво няма, кой колко е богат, кой колко е беден само на база на тази информация, което не намалява проблема и не го неглижира, не би могъл да бъде направен. В този смисъл нито един български гражданин не трябва да бъде притеснен, че би могъл да бъде притискан или да бъде манипулиран заради точно тази информация.

Водещ: Защо, аз точно това исках да разбера, възможно ли е данните, които изтекоха, да послужат за шантаж над хора? Какви Ви дава основание да мислите, че не е достатъчно, за да бъдете Вие или аз шантажирана?

Владислав Горанов: Ще го кажа така, на шантаж би могъл да бъде подложен всеки, който е укрил информация от държавата или от някой друг. Но тази информация е събрана и събирана и продължава да се събира в НАП на база на доброволно деклариране, разбира се регламентирано според правилата на правовата държава по закон. Ако някой има сметки в чужбина и не ги е обявил на съпругата си, това би могло да бъде проблем. Ако някой е подвел някой, че не разполага с определена банкова сметка или с определено имуществено състояние, това също би могло да бъде проблем и всичкото това обяснение не идва, за да омаловажи проблема като цяла за теча за информацията, а само да обясним, че всъщност това е информацията, която се събира по демократичен способ на база на обществения договор, че хората трябва да информират държавата за имущественото си състояние и да декларират доходите си. Друг е въпросът, че същият закон е казал, че тази информация трябва да бъде създавана и обработвана само в полза на приходната администрация и никой няма право да я обработва и разпространява. Но съвременните предизвикателства пред модерните IT-системи стават все по-големи и тук отново, пак казвам това не трябва да служи като оправдание, но мога да ви изредя поне десет примера на хакерски атаки в световен мащаб, които дискредитират далеч по-богати и по-убедителни общества от гл.т. на информационна сигурност. Примерно, през 2019 г. тръгна огромен скандал в Германия, където изтекоха огромно количество данни на немската политическа система, в това число лична кореспонденция на канцлера Меркел. Знаем наскоро за един пробив, който по-късно беше признат от Гугъл+. И примерите могат да бъдат десетки. Предизвикателството към големите системи, предизвикателството към големите информационни системи, които имат за цел да имат външен и публичен достъп, за да гарантират възможността за по-добро административно обслужване е как в максимална степен да бъдат защитени. И това състезание е между тези, които искат – дали да се докажат пред своите приятели колко са добре грамотни IT-специалисти, или хора, които наистина искат да създават провокации срещу определени правителства – ще е едно състезание на технологии до безкрай. Тук не искам да влизам в конспиративни теории дали има намесени правителства в тази атака, дали има връзка с други събития. По-скоро темата с киберсигурността, особено при системи, които са обречени да служат за масов достъп, защото коментирах преди малко, че имаме 114 публични услуги, електронни, които НАП предоставя, ами знаете ли, нямаше да има тема за кибератаки срещу приходната администрация, ако не можеше да достъпиш никаква информация в нея. Ако всичко се подаваше на хартия и ако се обработваше само аналогово, днес нямаше да водим този разговор. Но в същото време, ако Вие, седейки си вкъщи, можете да извършите над 100 услуги и така да не ви се налага да отивате до офис на НАП и да се сблъскате с административна тежест, този баланс е много труден.

Водещ: Добре, Вие казвате, че за шантаж не можете да говорите, макар че ако разбиете няколко семейства, също това е шантаж, нали, ако някой е укрил сметки в чужбина и прочие, или ако някой го използва, да речем, за някакъв откуп или нещо друго. Но хайде, да оставим това настрана. Възможно ли е с данните, които са изтекли, според Вас да се извършват престъпления? Например, кражба на бизнеси, ние в това отношение имаме много опит и без кражба на данни. Но сега при това положение... или някакви имотни измами възможни ли са?

Владислав Горанов: Аз не мисля. Първо... дотолкова, доколкото съм запознат с изтеклите данни, те се анализират постоянно, тъй като са доста записи, няма консистентна информация, за да може да се извърши подобна сделка или подобен опит за злоупотреба. Така че пак казвам, най-добрата новина в случая на фона на цялата неприятна информация за слабостите в едно от приложенията, които използва приходната администрация, е, че няма загубена информация и няма унищожена информация и държавата ще може да продължи да изпълнява своите функции. Естествено, ако има зловредно действие на хора вътре от администрацията, или ако успеем, а аз мисля, че имаме добри предпоставки затова и службите продължават да работят, да открием конкретните виновници за това посегателство, ще намалим негативизма към приходната администрация, въпреки че приходната администрация има за цел да гарантира спазването на обществения договор.

Водещ: Може ли да очаквате обаче огромно количество искове по Закона за защита на личните данни на хора, чиито данни са изтекли, защото всеки от тях може да заведе иск?

Владислав Горанов: Ние изпълнихме ангажимента си по Закона за защита на личните данни. Тук е моментът комисията да прецени дали има действия или бездействия, защото и регламентът, и нашият закон не коментират в достатъчно голяма степен форсмажорите или атаки от този тип, за които говорим в случая. Ролята на държавата и на проверките, които ще правим, е да преценим имало ли е нехайство, бездействие или нещо, което е създало предпоставка, за да се случи подобно недобросъвестно отклоняване на информация. И нека отново между другото да се върна на този призив, нека всички тези български граждани, които ще се изкушат да използват тази информация, да знаят, първо, че те ще бъдат преследвани от закона, защото тя остава защитена, и второ, нека не превръщаме тези терористи, които злоупотребиха с информацията на българските граждани, в герои и да страдаме за тях и да ги героизираме какво всъщност, видите ли, хубаво са направили. Ако този млад човек, който е извършил, или би могъл да извърши подобна хакерска атака, е бил добросъвестен и е искал да помогне за развитието на публичната среда и администрацията, и беше отишъл при службите и беше казал: вижте, Вие имате някаква слабост, дайте да я поправим, това е нормална адекватна човешка позиция. Ако той просто иска на някоя млада приятелка да се похвали колко е добър хакер и после да постне в интернет нещо...

Водещ: Ама ако смятате, че човек с такава психика може да разтресе държавата, нещата са много зле, защото аз си спомням, че... той твърди, първо, че от 11 години има такъв теч на информация...

Владислав Горанов: Вие смесвате две волеизявления на двама човека, които не са застанали нито с името, ни то с лицето си, и то през руски сайтове. Знаете, че информация на държавния департамент и на Пентагона беше изнесена, т.е. никой не е защитен, без това да звучи като оправдание.

Водещ: Вие подозирате, че са двама различни ли авторите на двете писма до медиите?

Владислав Горанов: Не, аз не подозирам нищо, само не виждам нито един автор зад някакви публикации, качени в електронната среда.

Водещ: Автор е този, който разтресе държавата...

Владислав Горанов: А Вие как разбрахте?

Водещ: Той ни даде сигнал. Той написа писмо и Вие признахте, че е извършено действието.

Владислав Горанов: Ние открихме файлове в интернет, за които след анализ признахме, че се съдържат и в БД на МФ, в случая на НАП.

Водещ: Случи се след неговото писмо.

Владислав Горанов: Факт. Впоследствие се появи днес до една медия изпратено още някакво писмо, което се твърди, че е от същия, който, видите ли, бил руски гражданин, бил женен за българка. Ние... малко заприличва на една жена каза. Ако сега и жена му се появи и потвърди тази информация, ние сме готови да я вземем на сериозно, но ние не намираме връзка между двете неща. Или поне не е сериозно.

Водещ: Между двете писма не намирате връзка?

Владислав Горанов: Ами аз след малко мога да пусна друго писмо от друг сайт или от друга част на даркнета и да твърдя нещо друго.

Водещ: Толкова ли сте добър, няма ли да Ви открият веднага службите?

Владислав Горанов: Това е лесно. Това е специално лесно, да пратите имейл отнякъде е лесно.

Водещ: Ами ако е толкова лесно, тогава значи ще откриете и този, който първи сигнализира и вие си признахте, че има такъв проблем?

Владислав Горанов: Службите работят.

Водещ: Добре обаче, г-н Горанов, от десетилетия, а може би от повече, ние непрекъснато даваме едни хиляди, а може би всъщност милиони за т.нар. електронно правителство, за т.нар. дигитализация. Имате ли някакво чувство, че и вие сте част от проблема да не се случи да твърдят някои български граждани, че живеем в аналогова държава?

Владислав Горанов: Аз смея да твърдя, че НАП, и точно тук е проблемът, че точно нея са атакували, но то винаги се бие в най-силното звено, да се дискредитира е най-електронизираната и най-френдли, ако може да използваме чуждици, в общуването си с българските граждани институция. Пак казвам, 114 и повече цифрови услуги, които не изискват посещението на офис на приходната администрация, с изключително добре развита информационна система. Колкото повече администрацията се отваря към външен достъп по отношение на електронните услуги, толкова повече рисковете за злоупотреби ще растат. И това е пример не само в много държави, а и в частния бизнес. Имайте предвид, че приходната администрация независимо от репутационните поражения и от престъплението, което беше извършено срещу информацията, която беше извадена от БД на приходната агенция, смея да твърдя, остава най-добре развитата държавна институция по отношение на електронните услуги.

Водещ: В парламента Вие се извинихте обаче някой поиска и Вашата оставка, това минавало ли Ви е през ума да приемете лична отговорност?

Владислав Горанов: Житейският ми път не е започнал като финансов министър и съм сигурен, че цялото ми семейство ще е щастливо, ако не завърша така. Но в случая приносът към решаването на проблема е по-добрата задача, която съм си поставил. Такъв разговор имахме и с премиера, отколкото политически действия, които... Представете си, че в следващия момент, въпреки че гледахме много кибератаки в цяла Европа, след които не последваха политически действия, представете си, че лесно дадем знак, че политическите оставки могат да бъдат завоювани с планирани кибератаки. Ами те изборите в Щатите продължава да се води дебат дали не са организирани чрез киберманипулации. За какво си говорим в момента? Представяте ли си, ако имейлът на някой служител в НАП бъде разбит и оттам изтече информация за данъчна ревизия, ами дайте направо да се разпуска парламентът за такова действие.

Водещ: Отговорът Ви за поисканата оставка е - не?

Владислав Горанов: Коментирахме с премиера, че от мен се очакват решения и събираемост, а не оставки.

Водещ: Вашият колега Младен Маринов, вътрешният министър, направи някаква странна връзка между кибератаката, хакването на НАП с Ф-16, с вземането на заеми. Вие виждате ли такава връзка? Каква може да е логиката освен че се подозира руски сайт или?

Владислав Горанов: Аз ще говоря само с факти без да спекулирам. Вчера беше взето решение за конкретна сделка, свързана с модернизацията на българската армия и за актуализация на бюджета. Първи факт. Втори факт – информацията пристига от домейн, за който се знае, че е с произход, регистрация е руската федерация. Трети факт е свързан с обстоятелството, че всички данни сочат, че тази информация не е вчера добита, а доста по-рано. Т.е. от тези три факта в никакъв случай не може да се заключи, че има връзка между тях, но със сигурност някой, който е разполагал с тази информация по-рано, е решил, първо, да я извади през вчерашния ден, разполагайки с нея доста по-рано, и второ, да направи така, че нещата да навеждат към конкретна посока. Оттам нататък всякакви интерпретации и спекулации са възможни.

Водещ: Т.е. и Вие не изключвате връзка между двете.

Владислав Горанов: Аз Ви казах три факта. Те могат да са и точно на обратно, но трите факта остават: вчерашният ден, решенията на правителството, домейнът, от който е изпратен имейлът и фактът, че информацията е добита по-рано, а е разпространена вчера.

Водещ: Сега почвам за сделката, обаче искам да финализираме темата под някаква форма с това, което се случи с НАП. Не е ли ирония на съдбата да имаме еврокомисар по дигитализацията и да се окажем в тази ситуация? Вие отказвате да направите връзка с Агенцията по вписванията и с хакването на сайта на ЦИК при изборите, но все пак има нещо, което не е наред с нашето електронно управление, нали?

Владислав Горанов: Пак казвам, колкото повече се развива електронното управление, толкова повече уязвимостта на системите ще нараства.

Водещ: А не че е лошо, просто е развито.

Владислав Горанов: Казвам, че колкото повече разчитаме на електронните услуги, толкова повече уязвимостта на машините и опитите за злоупотреби с външно проникване или опит за събаряне на тези системи ще нарастват. И Ви давам пример, ако нямаше нито една електронна услуга на НАП, днес нямаше да водим този разговор.

Водещ: Имах си хас, живеем в кой век, в Европа, как да нямаме електрона услуга. При тази хипотеза, затваряй държавата, пускай завесата.

Владислав Горанов: Ами много разузнавания на западните служби се върнаха в аналоговия свят заради предизвикателствата, за които си говорим. Знаете ли, че има разузнавания на чужди служби, които работят вече на пишещи машини?

Водещ: Признавам си, това не знаех.

Владислав Горанов: Може да го проверите, пише го в интернет.

Водещ: Ще го проверя, изненадахте ме. Сега, сделката за Ф-16. Струваше ли си? Имаше една карикатура – на гол тумбак, чифте пищови горе-долу.

Владислав Горанов: Нека да почнем разсъжденията така. Българската армия има авиация, изграждана с годините, част от бившия пакт отбранителен, в който България е членувала. От 2004 г. сме членове на НАТО. Имаме ВВС, които имат въоръжение, което трябва да се поддържа и трябва да се обновява. Нека, бидейки членове на НАТО, да си зададем въпроса, ако решим, че трябва да поддържаме ВВС и те да имат техника, какви са двете опции – да поддържаме, докато изтече напълно ресурсът на техниката, с която разполагаме, но упрекът, че тя е бивша съветска техника и че по този начин финансираме отбранителната индустрия на Русия винаги ще стои, спомняте си какъв дебат се проведе във връзка с ремонта на СУ25, и перспективите... Преди повече от 15 години сме заявили, че сме част от евроатлантическото семейство и разчитаме на колективната отбрана на НАТО – ако трябва да купуваме нова техника, откъде, според Вас, трябва да я купим? Вероятно биха се намерили държави извън НАТО, които дори само заради провокацията можеха да предложат по-евтини решения.

Водещ: И политици, които предпочитат това в България.

Владислав Горанов: И политици, които предпочитат това. Имаше един, спомням си, сякаш гласувал против членството на България в НАТО, но този цивилизационен избор днес не се оспорва от никой. В този смисъл покупката...

Водещ: Ф-16 беше безалтернативно?

Владислав Горанов: Не, можеше...

Водещ: В този смисъл, в който говорите.

Владислав Горанов: Можеше и Ф-35 да си купим, но все още обществото не е на това ниво на развитие. Но покупката на техника, произвеждана в натовски държави, в случая един от най-добрите за класа, който можем да си позволим самолети, Ф-16 е нашият избор и според мен той е правилен. Да, очаквахме....

Водещ: А има ли 1 млн. скрит разход, както твърди президентът Радев?

Владислав Горанов: Може би имате предвид 1 млрд.?

Водещ: Да.

Владислав Горанов: Аз не го виждам. Сумата, която е включена в писмените договори между българската държава и американската страна са ясно описани по конкретни компоненти и елементи. Не искам да влизам в задочен дебат с президента. Той през цялото време е бил критичен по един или друг начин към сделката, или по начина, по който се сключва, или по елементи от нея, но за мен сделката е единствената възможна сделка за натовска държава, която иска да бъде солидарна и част от колективната отбрана, която Северноатлантическият пакт...

Водещ: Как ще се отрази това на българските финанси? Взимаме заем, увеличава се бюджетният дефицит.

Владислав Горанов: Увеличава се бюджетният дефицит дотолкова, доколкото нашите очаквания през миналата година бяха, че ще успеем да сключим сделка, която да предвижда разсрочено финансиране на този разход.

Водещ: Защо не се сключи, отказаха американците?

Владислав Горанов: Те ни обясниха, че когато за първи път правят сделка, и когато все още нямат изградени търговски отношения, свързани с доставки на военно оборудване за дадена държава, това са единствените възможности по техния закон, по които може да се реализира сделката. Да, не е приятно на пръв поглед, но тук е по-важно къде искаме да се позиционираме на картата на света и Европа, и дали цялата тази колективна сигурност, която консумираме, трябва по някакъв начин да бъде споделена с нашите северноатлантически партньори. Да, плащането накуп донякъде е фискално усилие, но за радост, последните години успяваме да поддържаме добър размер на фискалния резерв, така че и тази доста сериозна за нас сделка ще успеем да я...

Водещ: Като изисква такова фискално усилие, няколко милиарда да дадем...

Владислав Горанов: 2 млрд.

Водещ: 2 млрд. за Ф-16, защо е пък такова усилие да дадем 20 или 30 млн. за машинно гласуване, г-н Горанов, така че защото било скъпо, тук излизат сто човека да ни обясняват колко е скъпа демокрацията и желанието на хората и в същото време имаме и закон, който ни задължава, и Вие знаете това, какво ни е толкова...

Владислав Горанов: Законите се пишат от депутатите и те винаги трябва да следват житейската логика, а не фиксацията...

Водещ: Ама написали са го преди няколко години.

Владислав Горанов: Написали са го, знаем кой и кога го написа. Искам да Ви задам...

Водещ: Ама знаем и кой кога го прие. То едно е да напишеш, друго е да приемеш закон.

Владислав Горанов: Вижте, аз няма да защитавам драматично нито едната, нито другата теза. Единственият въпрос, който бих Ви задал, е каква е ползата от машинното гласуване, Вие като граждани какво бихте ми отговорили?

Водещ: Ами тези мотиви са публично известни, това, че страховете ни, че няма някой да влачи бюлетини с...

Владислав Горанов: Вие сигурна ли сте, че...

Водещ: Остава на две места, в паметта на машината и в урната.

Владислав Горанов: А Вие сигурна ли сте, че машината е съвършена и не подлежи на манипулация?

Водещ: Нищо няма съвършено, но знам, че не може да изяде две кюфтета, както би казала Манолова, или както аз съм виждала от полата си да извади и да подмени бюлетините пред лицето на камерата и да не ѝ пука на жената, която е там в изборната комисия.

Владислав Горанов: А Вие сигурни ли сте, че този, който е изял двете кюфтета, ще натисне точно копчето, което...

Водещ: Има си индианска нишка, казват, не разбирам. Но казват, че тези хора са имали някакъв начин...

Владислав Горанов: Аз не съм специалист по изборно законодателство, но ще Ви обясня следното.

Водещ: Скъпи ли са машините, това Ви питам?

Владислав Горанов: Не знам дали са скъпи, но знам, че машините, които в последните години наемаме в последния момент именно заради дебата по какъв начин да бъде организирано машинното гласуване и водени от аргументите на това, че никъде в Европа почти този метод не се използва, именно по причините, ако искате да се върнем на дебата за НАП и какво качество носи една машина, която по всякакъв начин би могла да бъде манипулирана, да не говорим колко е цената на един изборен глас, разпечатан от едно устройство, което дори няма качествата на касов апарат, за да сме сигурни, че фискалната му памет е добре защитена...

Водещ: Ама ние ги наемаме, защото не ги купихме, досега всичко да е приключило. Наемаме, наемаме точно с идеята, че няма да се случи машинното гласуване. То дори с наемането се носи знака, че няма да се случи, вместо да си ги купим машините.

Владислав Горанов: Днес, ако сте гледали дебата в българския парламент, чух аргументи, и то от хора, които отдавна са в парламента, от типа, че машинното гласуване щяло да увеличи прозрачността на вота. Нали е таен? Кое да му увеличи прозрачността на вота?

Водещ: Е, сега, не са се изразили правилно. Това е безспорно.

Владислав Горанов: Добре, ние ако нямаме доверие в избирателните комисии, ако ние нямаме доверие в тези, които попълват протоколите, ако ние нямаме доверие в изборната администрация, която създава...

Водещ: Не винаги имаме достатъчно доверие.

Владислав Горанов: Каква Ви е гаранцията, че тези няколко хиляди машини, и то начинът, по който информацията...

Водещ: Допускам, че се увеличава тази гаранция, но нека да...

Владислав Горанов: Не, напротив, аз мога с аргументи да Ви кажа, че рисковете за манипулиране на тази информация се увеличават. Но тук...

Водещ: Чухме Ви мнението, обаче имам два важни въпроса, към финала сме на разговора, макар че това е много важна тема и ми се искаше повече време да ѝ отделим. И все пак, президентът наложи вето върху закона за финансирането на партиите с по 1 лв. на глас и с неограничено финансиране от бизнеса. Според Вас този закон добър ли е?

Владислав Горанов: Аз мисля, че ако продължите въпроса си, ще изясним на публиката президентът върху какво наложи вето. Защото, ако той беше наложил вето върху 1 лв. на глас, щеше да изрази ясна позиция по отношение на неговото виждане как е добре да се финансира политическата система, той изрази вето само по отношение на възможността физически и юридически лица да финансират политическите партии, едното левче остава. И всъщност дебатът, който трябва да се проведе по отношение на отказа на президента да обнародва закона ще бъде само по отношение на ролята на частния бизнес и физическите лица. Едното левче остана неприкосновена. И президентът възприе тезата на избирателите, които се явиха на референдум. Ако той имаше тезата, че това уврежда демокрацията, може би щеше да има друго виждане, но...

Водещ: Вие какво мислите, може ли да попаднат партиите в плен на бизнеса по този начин финансирани?

Владислав Горанов: Аз не мисля, че финансирането на партиите, въпреки че винаги сме защитавали тезата, че те трябва да имат достатъчно финансиране, за да не се поставят под зависимости ида не мислят аз глупости, аз не мисля, че финансирането на партиите е ключът два постигнеш убедителна изборна победа. Да, безспорно има нужда от партийна инфраструктура, партийни офиси, служители в тези офиси, но ако в края на краищата ние говорим за идеи и за партийно строителство, знаете кампаниите в Западна Европа колко много доброволци работят...

Водещ: Знам и един друг проблем у нас, който много ме притеснява, че всеки би искал да финансира властта и никой опозицията, защото не се знае дали няма да му се случи нещо. все още колаборацията между власт и бизнес у нас съществува. Но само на финала, най-краткият отговор, моля Ви, ми дайте – трябваше нещо да се случи юли месец във връзка с пътя ни към еврото, ще се случи ли нещо до края на юли?

Владислав Горанов: Миналия юли България павира пътят към това, открехнахме вратата към това да успеем да кандидатстваме едновременно за близко сътрудничество по отношение на банковия съюз и за ERM II. Ще се опитам по-малко думи да използвам. В процес сме, ЕЦБ скоро ще завърши нейната оценка по отношение на банките. Умерен оптимист съм, че нещата там вървят съвсем според очакванията и без притеснения. Изменяме законодателството, за да изпълним ангажименти, които сами поехме пред нашите партньори от Еврозоната. Трябва да получим оценка за напредъка в това отношение и от ЕК. Следващите няколко месеца ще имаме конкретни и ясни резултати. Преди края на годината ще е ясно кога точно влизаме в ERM II, като моите очаквания са да успеем да имаме основание, разбира се, в съгласуване с нашите партньори от ЕК, ЕЦБ и държавите членки на Еврозоната още преди края на годината.