01.12.2017 г.

БНТ, Панорама | 01.12.2017 |

Водещ: След драматични среднощни заседания днес България осъмна с приет бюджет. Добър вечер на Владислав Горанов, министър на финансите! Всичко хубаво, г-н Горанов, но защо трябваше по нощите тая работа да се върши? Какво имахте да криете и от кого?

Владислав Горанов: Аз мисля, че медиите бяха през цялото време там, а и денят в тази част на годината е къс, светлата част поне от него, така че това едва ли е аргумент. Колегите успяха да кажат всички свои тези и където бяха разумни, звучаха убедително. Имаше обаче и някакъв инатлък, който често се случва при гласуване на бюджета, разменяли сме си ролята в това отношение с опозицията, за...

Водещ: Т.е. когато вие сте на власт, се инатят те, когато те са на власт, се инатите вие, това искате да кажете?

Владислав Горанов: Това са ми наблюденията във времето, но така или иначе всяка една теза се чу и 23 часа общо не са малко време, за да се дебатират основните политики на държавата, измерени през парите.

Водещ: Добре, нито една идея на опозицията ли не си струваше да приемете или беше въпрос на чест да си наложите волята?

Владислав Горанов: Най-големите, най-едрите концептуални разлики остават. А иначе в случая, примерно ако веднага се хващате за това гласуване, което мина, с волята на залата да се отпуснат средства за бъдещ ремонт на храм-паметника „Св. Александър Невски” и на Зографския манастир, те могат да се реализират и ще се реализират. Примерно, още в следващата седмица, за да не остава с впечатление обществото, че това е поантата на бюджета за следващата година, още на 6-ти в сряда правителството ще гласува средствата, които са необходими за ремонта на западното крило. И те в случая ще се окажат повече от това, което дори колегите бяха предложили. Т.е. ние нямахме концептуални различия там. Там по-скоро имаше един технически дебат, който показва това, че дебатът по бюджета е сложен. Аз предпочитам обаче да коментирам добрите новини, и те са това, че икономиката се справя добре, българските граждани работят и то по-голямата част от тях. Много малко хора вече са без работа, ако гледаме размера на безработицата и на заетостта. Вярно е, че сме далеч от средноевропейското ниво, но сме вече по средата на този път, тъй като за последните 10 години успяхме да напреднем доста. От 28 % размер на БВП спрямо средното за Европа, вече сме на около 50 %. Ръстът на икономиката дава възможности за повече разходи. Бюджетът като цяло...

Водещ: Да е жив и здрав европейският данъкоплатец, който вдига икономиката и на България включително, не е ли така?

Владислав Горанов: Българският данъкоплатец също е европейски. Безспорно част от успехите на българската икономика се дължат на това, че ние сме ползваме от всички предимства и недостатъци на европейския пазар. Няма да крием, че кохезионната политика също помага, но това е част от ценностната система на Европа. Ние пък представляваме един отворен пазар за по-големите икономики в ЕС, така че взаимните ползи от съществуването на съюза и солидарността няма как да бъдат отречени.

Водещ: Обаче г-н Горанов, коя европейска страна си позволява да наложи мораториум върху нови лекарства? Не може да има нови лекарства, защото не можем да си ги платим.

Владислав Горанов: Много държави не бързат да си купят последния модел „Мерцедес” преди да са използвали докрай старото оборудване, което имат. Но в случая не говорим за точно това сравнение. В българската здравна система, или това поне, което ще плаща през следващата година НЗОК, има 100-процентов набор от медикаменти, които могат напълно да задоволят всички потребности на пациентите. Друг е въпросът, че големите компании се опитват и в един малък пазар, в който много по-лесно се пробива и заради по-слабия контрол от страна на здравно-осигурителната каса, да налагат комерсиално всички възможни най-иновативни и най-скъпи медикаменти, за които не е сигурно, че превъзхождат с нещо тези, които са произведени преди една година.

Водещ: А как се почувствахте вие, когато БАН вдигна черни знамена?

Владислав Горанов: Това не е новина. Новина е, че има 65 млн., освен петте, които се добавиха към бюджета на БАН, които са планирани за научни проекти в националния бюджет, т.е. това не са европроекти, за които те трябва да прилагат специално кандидатстване, заедно с други научни институти от Европа. Тук говорим за национален ресурс в размер на 65 млн., който е достъпен за научните институти в България, било то на БАН, на университетите или на Селскостопанска академия, за които те могат да кандидатстват и да доставят научен продукт. Защото все по-често когато говорим за ограничен ресурс, за ниски данъци и относително малка преразпределителна роля на държавата, трябва да търсим сметка за това кой лев, всеки похарчен от парите на българския данъкоплатец, носи добавена стойност. И тяхната претенция, че те трябва да бъдат обезпечени с ресурс, а след това евентуално да се търси сметка какво са произвели, е прибързано. Нека така да го кажем. Има достатъчен ресурс, подготвили сме целеви теми, по които да може да се кандидатства, които държавата да възложи. И примерът от 2017 г. е по-скоро положителен, когато в края на 2016 г. отпуснахме в началото на 17-та средства за БАН и поставихме конкретни цели. Моля институтите на БАН да отговорят на въпрос как се решава демографският проблем, имаше теми в екологията, теми в енергетиката. И тази тема и този подход за нас са по-добри.

Водещ: Нали, уж, образованието ви беше приоритет?

Владислав Горанов: Образованието остава приоритет.

Водещ: Да де, БАН не е ли част от образованието?

Владислав Горанов: БАН е част от фундаменталната наука, която трябва да търси много близка връзка с нуждите на обществото, докато образованието, и особено средното, е базова ценност и тя пряко е свързана с качеството на работната сила и качеството на обществото като цяло. Тук е моментът да си признаем, че закъсняхме с тази инвестиция, но да сравняваме средното образование и грамотността с фундаменталната наука и нейната приложност, има корелация, но е далеч. За нас по-големия проблем днес е това, че има деца, които са отпаднали от училище и можем да отчетем първите резултати от агресивната кампания за връщане на децата в училище. Около 17 хил. деца, които за момент бяха отпаднали от образователната система, след упоритата работа на всички институции, след 15 септември отново са в клас. 17 хил. деца, които ако не бяха се върнали в образователната система, щяха да произведат 17 хил. непригодни за заетост български граждани. Да не говорим, че човек, когато няма доходи и не може да полага качествен труд, той лесно може да се плъзне в зависимост от ценностната си система към това да вреди на обществото.

Водещ: Ами догодина трябва да видим резултата от това нещо.

Владислав Горанов: Не, няма да стане за една година, но пътят е това. Пропуснахме, залутани в прехода и от многото кризи, които преживяхме за последните над 27 години, да обърнем внимание на този процес. Всички носим вина за това. Но това не означава, че трябва да го отлагаме. И колкото можем да инвестираме допълнително в човешките ресурси на държавата, трябва да го правим.

Водещ: Да ви попитам за конференцията на ГЕРБ, г-н Горанов. Вие там смело обявихте, че ще гласувате за Бойко Борисов. То нямаше за кого другиго, нали така?

Владислав Горанов: Това не е задължително лошо, защото се видя, и особено напоследък, че лидерът на ГЕРБ е един от европейски признатите политици, с идеи, с ценности. Няма нищо лошо в това, че когато отборът е успешен, не се сменят централните нападатели.

Водещ: За партията обаче добре ли е? Когато лидерът е непоклатим, добре ли е за партията или не? Имах си хас да кажете, че не е добре.

Владислав Горанов: Няма да се субсидирам дори от опита на БСП. Ще кажа само, че партията до голяма степен се крепи на няколко основни личности в нея и това не я прави задължително лидерска партия, защото година след година дебатът в нея става все по-задълбочен. Опитите и грешките, които правехме през годините в управлението, ни прави да сме по-мъдри. Но забележете успешните примери от Западна Европа с дългите години на Хелмут Кол, който управляваше Западна Германия, на Тачер, няма да стигам до Путин. Но опитът и колкото по-обучен от практиката е един политик, особено ако има и природни дадености, дава възможност за по-качествено управление.

Водещ: Защо се заричате, че няма никога да управлявате с БСП? В политиката нали никога не се зарича човек?

Владислав Горанов: Аз имах възможност да го кажа много пъти, че заклинанията в политиката не са добрата формула. Но на този етап няма причина да се управлява заедно с колегите от БСП и никога не сме разсъждавали за подобна формула.

Водещ: Те и те не искат с вас.

Владислав Горанов: Обикновено лявото и дясното се срещат в момент, в който има някаква криза, в която е застрашена държавата, застрашено е обществото или цялата политическа система. Иначе когато два идеологически раздалечени партии декларират, че ще работят заедно, това поражда съмнения в обществото, че самоцелно в името на властта. И тук и колегите от БСП, и ние сме много предпазливи да заявим подобна теза. Друг е въпросът, че с цел вътрешнополитически разпри излезе този дебат в БСП и за да не ни пришиват подобна тема, ние решихме да заявим категорично, декларативно, че това не стои на дневен ред. Разбира се, пак казвам, в политиката не трябва да се казва никога, но до следващ конгрес тази тема не стои.

Водещ: Благодаря ви!

Видео