04.04.2013 г.

Водеща: Казвам добро утро на Калин Христов - министърът на финансите в служебното правителство.

Калин Христов: Добро утро, благодаря ви.

Водещ: Здравейте. Дали се чувствате като пожарникар, който гаси пожарникар с капкомер, щото чухме такова сравнение по повод мерките на правителството за справяне със социалната криза в страната?

Калин Христов: Не.

Водеща: А как се чувствате?

Калин Христов: Чувствам се като финансов министър, който е министър в служебно правителство, което означава, че служебното правителство идва с определен мандат и е с определен хоризонт на управление. Служебно правителство, при което при неговото функциониране няма парламент, т.е. служебно правителство, което не може да състави бюджет, в който да вгради определени политики, и чрез тези политики, изпълнявайки този бюджет, да постига определени цели. Служебното правителство трябва да осигури стабилност на страната, да проведе честни избори и да работи в рамките на приетия бюджет, което означава, че специално за социалните мерки това, което сме се стремели, е в рамките на приетия бюджет да намерим максимални резерви, за да постигнем определени краткосрочни задачи, които сме идентифицирали като важни за изпълнение. Тук не става дума за капкомери и такива... Това са относително ефектни изрази, зад които няма значителна икономическа дълбочина.

Водеща: Сега към служебното правителство има известен толеранс в обществото. Ясно е, че то е за малко, ясно е, че е с ограничени възможности. Въпреки това обаче се появи вече недоволство. Например майките са недоволни от тези пари, които ще получат, защото първоначално беше анонсирано, че ще бъдат подпомогнати всички майки, а сега се въведе един подоходен критерии обаче. Как ще им отговорите?

Калин Христов: Първо, никога не е анонсирано, че ще бъдат подпомогнати всички, тъй като това е мярка, която е със социална насоченост, т.е. в мерки, които са с формата на социално подпомагане, при тях задължително трябва да има подоходен критерии, т.е. не подпомагаш всички, които влизат в критерия „майки", „между 1 и 2 години", а подпомагаш само тези...

Водеща: Очевидно не са го разбрали майките това, защото очакваха друго.

Калин Христов: Да, но ние никога не сме анонсирали, че ще бъдат подпомогнати всички, тъй като... И аз затова ви казах - трябва да се гледа обща политика и общи послания, които сме дали. Ние сме дали послание в рамките на бюджета това да се идентифицират средства, да се помогне на най-уязвимите - т.е. най-уязвимите, тези, които с подоходен критерии са под определено ниво на доход, а не просто механично раздаване на глава, тъй като, аз ви казах, няма я тази гъвкавост в рамките на бюджета и не е било това целта. Ние сме имали ясна цел и сме се движили в рамките на тази цел.

Водещ: Пари за майките искаха още по времето на министър Дянков, който тогава каза, че в този бюджет няма такива пари.

Водеща: Да, те останаха ощетени още тогава и може би затова са разчитали на някакви средства сега - това може би е обяснението.

Калин Христов: Аз ви казах, бюджетът е написан от министър Дянков.

Водеща: Разбрах, да.

Водещ: Интересното е, че сега намерихте средства, а тогава нямаше. Има ли риск за бюджетната дисциплина или просто по различен начин смятате с предишния финансов министър?

Калин Христов: Не, не смятаме по различен начин. Просто е въпрос на приватизиране на разходите. Това, което направихме - ние съкратихме издръжката на министерствата. Имаше я тази дискусия, има я и в протокола от заседанието към Министерски съвет, че това е свързано с определени тежести върху отделните министерства, т.е. те трябва да оптимизират разходи за издръжка, за да може да се пренасочи. Това е провеждане на определен тип политика, т.е. съкращаваш разход в определен сектор, за да можеш да го пренасочиш в друг сектор. Както и направихме - този пълен преглед на инвестиционните разходи, които потенциално не могат да бъдат реализирани поради забавяне или технологични причини, и за да не се блокират тези пари, да ги пренасочим, да се използват най-ефективно, с най-голямо влияние - пак ви казах - върху най-уязвимите хора, а не по принцип.

Водеща: Да.

Калин Христов: Така че няма никакво противоречие, въпрос на приватизация в рамките на развитие на годината на икономиката. Така че не мисля, че това... и то не мисля, аз съм сигурен, че по никакъв начин не създава риск за изпълнение, общо изпълнение на бюджета.

Водеща: И по принцип дали не създава риск за работата на различни министерства, за инвестициите, за големи проекти? Гарантирате, че това няма да се случи с изваждането на 41 милиона? Питам ви, защото знам, че и ваши колеги от правителството са реагирали остро на отделянето на средства от собствените си бюджети.

Калин Христов: Със сигурност няма да повлияе на инвестиционните, тъй като - аз ви казах - ние направихме този преглед и беше установено, че от тези 150 милиона, разпределени за Министерството на регионалното развитие, тези 19 милиона няма да могат да бъдат усвоени, така че няма смисъл те да стоят блокирани в бюджета на регионалното министерство. И същевременно, от издръжката всеки министър трябва да преструктурира част от издръжката, така че да се включи в по-малкия лимит, който има, но аз не мисля, че това по някакъв начин би застрашило функционирането на институциите.

Водещ: Като си говорим за помощите за хората в тежко социално положение, да ви покажем един пример какво мислят двама души, социално слаби, за мерките, как биха разпределили 50 лева, които евентуално ще получат.

Водеща: Тези хора са от най-бедния регион в България - Северозападна България. Вижте репортажа на Руми Попова.

Репортер: Славка Славеева цял живот е била сервитьор. Има всички квалификации, има и богат професионален опит, макар и в минало време.

Славка Славеева: В Клуба на търговския работник 14 години работих. Затвориха го, приватизираха го, съкратиха ни от там. Бях една година на борсата и след това отидох в едно заведение, в една механа а една седмица ми дадоха 12 лева и тогава реших да замина за чужбина.

Репортер: Така вече, близо 15 години в чужбина намира работа, но в България - не.

Славка Славеева: Без работа съм от 1998 г. Бях няколко години в чужбина, прибрах се, не намерих работа. Тъй като вече отивам към 60-те, никъде не можах да си намеря. С течение на времето мъжът ми се разболя, получи исхемичен инсулт - много тежко състояние, и се оказах вкъщи.

Репортер: Без работа преди три години остава и 43-годишният вече Красимир Костов, който бил съкратен от „Кремиковци". Прибрал се във Враца да търси работа.

Красимир Костов: Завършил съм текстилен техникум. Към БДЖ съм работил, маневрист съм по принцип.

Репортер: Въпреки това е съгласен да работи каквото и да е, защото има дете ученик, а съпругата му получава едва 200 лева. Пробвал на много места, но неуспешно.

Красимир Костов: Всеки ти обещава, взема ти телефон и нито те търси - е така.

Репортер: И двамата признават, че вече не се надяват някой да им помогне.

Красимир Костов: По принцип никой.

Репортер: А държавата?

Красимир Костов: Държавата какво може да ти помогне? То по принцип има ли държава?

Славка Славеева: Всеки се бори сам за оцеляване, поне според мен е така.

Репортер: Събитията за двамата наистина се развиха в различни посоки. Красимир остана на опашката за безработни, а след толкова години лутане Славка най-после започва работа като личен асистент. И двамата обаче не биха прахосали с лека ръка еднократната помощ от 50 лева, която държавата отпуска за най-бедните. Той би купил храна за семейството, а ето за какво би ги похарчила Славка.

Славка Славеева: Да купя на съпруга ми лекарствата за един месец.

Водеща: Тези пари са отдавна похарчени, това е нормално - хората, голяма част от хората наистина имат много сериозни затруднения. Кажете обаче, втори пакет от помощи към най-уязвимите групи възможен ли е и в какви срокове?

Калин Христов: Първо, искам да уточня за вече взетото решение, тъй като, ако вие сте гледали решението, всъщност голяма част от средствата отиват за...

Водеща: За осигуряване на заетост.

Калин Христов: Да, осигуряване на заетост. Ако погледнете в самата разбивка, има бюджет, който...

Водещ: 7500 души за шест месеца, на шестчасов работен ден.

Калин Христов: Не, общото влияние ще бъде върху 100 000 души. Има за младежка безработица, т.е. за хора до 29 години. Но вземайки пример от това, което показахте, има и мярка, която е насочена към хора над 50 години, които също са в уязвимо положение, тъй като, ако си във възрастовата граница между 50 и 60 години и напуснеш пазара на труда, т.е. загубиш работата, много трудно се връщаш наобратно. Неслучайно и за тази група са заделени средства в конкретна мярка, която да подпомага наемането точно на такива хора. Така че ясно е, аз ви казах, направен е анализ кои са уязвимите групи и средствата се разпределят там, където са най-уязвимите групи, т.е. от това, което показахте, хора в тази възрастова група - ще има средства, по които те да могат да бъдат наети временно, разбира се, в рамките на отделените средства. Следващото правителство трябва да реши дали тази мярка ще я продължи и дали ще осигури средства или не.

Водеща: Втори пакет е въпрос на следващото правителство вече?

Калин Христов: Втори пакет - да, е въпрос на следващото правителство.

Водеща: Добре, да се насочим малко към дребния и средния бизнес - нали казват, че той е моторът, който би могъл да задвижи колелото. Златен стандарт за ДДС - възможно ли е той да бъде въведен сега и веднага?

Калин Христов: Възможно е, той ще бъде въведен...

Водеща: Ще бъде въведен?

Калин Христов: ... вероятно от началото на месец май.

Водеща: Тоест изрядните фирми ще връщат обратно ДДС-то си в рамките на колко дни?

Калин Христов: В рамките на десет дни. Има списък от критерии, които тези фирми трябва да удовлетворят, за да могат да имат... Исторически трябва да са били на печалба, да не са имали нарушения, за да може властите, данъчните власти, да имат доверие в тях, че те няма да злоупотребяват, така че да могат да влязат в тази система и да получават връщане до десет дни. Първоначално ще започнем с определен брой фирми, които изпълняват тези критерии, и в последствие този къс ще се разширява. То вече има и анонси от някои политически партии, че всъщност в хоризонта на... до края на годината и следващата ще се съкращава периода за възстановяване, ще се обхващат всички фирми, но първоначално се започва с определен кръг фирми, които удовлетворяват тези критерии.

Водещ: Има ли проблем със събираемостта на приходите на този етап, защото такива притеснения се изразиха, особено покрай протестите - че държавата е спряла да работи, приходите не се събират нормално?

Калин Христов: Не, вие, ако гледате данните, които публикувахме за февруари, ще видите, че за първите два месеца спрямо първите два месеца на миналата година, има растеж на приходите с 4,4%. Има намаление на корпоративния данък, което не е в следствие на намалена събираемост, а промяна на сроковете за внасяне, т.е. сроковете са изтеглени във времето, което автоматично помага на фирмите, тъй като не се изисква още от началото на годината авансово да внасят данък, а се изисква... всъщност зависи от размера на фирмата, но колкото е по-малка фирмата, всъщност се дава цялата година възможност да не се внася авансово, а да се внесе данъка в следващата година. Тоест има изместване на данък, което номинално влияе на цифрите като намаление, но всъщност тази ликвидност остава във фирмите и те работят с нея, т.е. това е една мярка, която фактически подпомага фирмите. ДДС-то - имаме растеж 23% спрямо същия период на миналата година. Единственият спрян е акцизът само върху горивата, където има спад в първите два месеца, който с предварителните данни за март се показва, че има възстановяване. Там е просто самата несигурност и бих казал шумът от протестите февруари е довел до по-ниска активност най-вече във внос но горива и използване на горива, но нямаме системно...

Водеща: Очаквате във времето да се изчисти и този проблем.

Калин Христов: Да, да, то се вижда в данните, предварителните данни за март - като се публикуват, ще стане ясно, че има наваксване в това, така че няма никакъв...

Водеща: Компенсация.

Калин Христов: Да, компенсация. Така че няма никакъв риск по отношение на изпълнение на приходите на този етап на развитието.

Водеща: Кажете за тези 108 милиона лева, които държавата дължи на бизнеса. Знам, че премиерът ви насочи да помислите да започнете да чистите малко по малко тези пари. Каква част от тях могат да бъдат върнати в рамките на служебния кабинет, изобщо, какви са вашите възможности по тази тема?

Калин Христов: На първо място, аз ви казах и в предварителния разговор, като си говорихме - бюджетът е 30 милиарда, т.е. /.../ разплаща 30 милиарда на година. Тези 108 милиона, които са към края на февруари, от тях 85 милиона са концентрирани в две министерства - системни случаи на натрупване на задължения, без конкретните фирми да имат право да натрупват тези задължения. И останалото - остават фактически около 23 милиона, които всяко министерство трябва да си прегледа договорите, по които са останали тези задължения, и в рамките на бюджета, който има, да ги разплати. Няма никакъв проблем с това.

Водеща: Това може да се случи веднага, така ли - ако министерствата имат възможност?

Калин Христов: Вижте, всяко министерство има бюджет, да, и е въпрос на приоритизация и преглеждане на тези договори, за да се разплащат в срок с фирмите.

Водеща: Вие дали ще поемете ангажимент, като финансов министър, този процес наистина да се задейства?

Калин Христов: Аз имам ангажимент да осигурявам бюджета на всички министерства и го осигурявам. Няма министерство, което да не си получава бюджета.

Водеща: Тоест министерствата трябва да си разплатят тези пари и това е?

Калин Христов: Да, това е задължение на всеки, който е направил договора с тях.

Водеща: Защото не са го направили досега, затова питам дали в тези по-кратки срокове това може да се случи. Разбрах.

Водещ: Проход във валутния борд - широко се коментира тая тема в последните месеци.

Калин Христов: Проход?

Водеща: Проход във валутния борд. Говори се за това, градска легенда ли е?

Калин Христов: Каква е дефиницията на „проход" не знам...

Водещ: Министър Дянков седна тук, в това студио, и каза, че някои хора имат интерес да разклатят валутния борд. Има ли такъв интерес наистина? Вие забелязвате ли някой да иска да има пак хиперинфлация и да нямаме валутен борд?

Калин Христов: Вижте, всичко, което е постигнато от 1997 г. насам, дори членството в Европейския съюз, стабилността и инвестициите, които са имали, са основани на стабилността на лева, т.е. на валутния борд, на стабилността на банковата система и на стабилността на фискалната политика. Това е основата, върху която всичко е градено. Все пак трябва да имате предвид, че 1997 г., когато ние започнахме тези икономически промени, доходът на глава от населението в България беше 28% от средното за Европейския съюз. Сега е 45%, т.е. не може да се каже, че нищо не е постигнато в този период. Но всичко, което е постигнато, е основано на тези фундаментални принципи и няма алтернатива те да бъдат променени, ако искаме да продължим да надграждаме и икономиката ни да се развива. Никога...

Водеща: Защо тогава периодично се появява, като тънка червена нишка, тази тема?

Калин Христов: Не мога да кажа. Трябва да питате тези, които я...

Водеща: Нямате обяснение?

Калин Христов: Но тази политика на обща стабилност - ето, то се вижда, то е достатъчно да наблюдаваме съседите си. Страна, която няма обща стабилност, няма как да има растеж. Вижте Гърция - пет години подред с отрицателен растеж, виждате какво става с Кипър. Не може да нямаш основна стабилност, макроикономическа стабилност, и да очакваш хората да имат спокойствие да потребяват, фирмите да имат спокойствие да инвестират и от там да наемат работници. Това е основата на всичко и аз не мисля, и никой никога не е поставял под съмнение, тази основа. Дори сега ще видите, аз съм убеден, че в дискусиите около изборите, че никой няма да постави под съмнение - никоя сериозна партия, която ще има присъствие в парламента и ще решава за развитието на страната, няма да постави под съмнение тия фундаментални принципи на фискална стабилност, на банкова стабилност и на стабилност на валутния борд.

Водеща: Последно, в качеството си на експерт да ви попитам - дискусията за плоския данък. На чия страна сте вие? Да остане ли или не?

Водещ: Щото е поставен под съмнение от партиите.

Водеща: Той е поставен и е част от предизборната кампания вече.

Калин Христов: Плоският данък - каква е дефиницията на плоския данък? Ние имаме 10% корпоративен данък и 10% подоходен данък. Това е дефиницията на плоския данък.

Водещ: Подоходният данък ни интересува.

Водеща: Кажете за подоходния, другият е по-безалтернативен.

Калин Христов: Не, тя общата логика, с която да имаме тези два данъка на относително ниско ниво, тъй като има обща логика върху цялата данъчна политика - никой данък не е решен сам за себе си - общата логика е много проста. Когато имаш една икономика, която е относително неразвита, т.е. тепърва трябва да се развива и хората да забогатяват, ти трябва да насърчаваш хората да спестяват, тъй като спестяванията са източник на инвестиции - инвестициите на работни места и на растеж. Как насърчаваш това и трябва да насърчаваш хората да работят, т.е. да участват на пазара на труда? Как го правиш това? Как насърчаваш първо фирмите да инвестират? Като имат нисък корпоративен данък, т.е. това, което изкарват, се облага с нисък данък и те имат стимул да го реинвестират, от там - да наемат хора. Как насърчаваш хората да участват на пазара на труда? Като имат нисък подоходен данък, така че от тяхното индивидуално усилие голяма част от продукта, който получават от тяхното усилие, участие на пазара на труда, т.е. работене, ходене на работа, да остава в тях. А тук...

Водеща: Тоест вашата позиция?

Калин Христов: Да, концептуално - питате ме като експерт - за страна, която трябва да расте, която има относително високо ниво на безработица и трябва да създава стимули хората да търсят работа и да участват на пазара на труда, корпоративният данък и подоходният данък трябва да са ниски.

Водеща: Разбрах.

Калин Христов: А трябва да се облага с по-висок данък потреблението.

Водещ: Добре, благодаря ви.

Калин Христов: И когато се стигне по-високо ниво на развитие, каквото виждаме във Франция и други страни...

Водеща: Тогава вече може да се мисли.

Калин Христов: ... тогава ние може да позволим да увеличим данъците. Не трябва механично да копираме мерки от развитите страни и да смятаме, че те биха работили в нашия контекст.

Водеща: Добре, благодаря Ви.

Водещ: Добре, благодаря Ви.

Калин Христов: И аз благодаря.

Водеща: Желаем Ви успех.

Видео