04.12.2022 г.

Водещ: Специалният ни гост в „Неделя 150“ е Росица Велкова, министър на финансите в служебното правителство. Добър ден, госпожо Велкова, добре дошли!

Росица Велкова: Добър ден! Благодаря!

Водещ: През седмицата парламентът гласува на първо четене така наречения удължителен закон, с който ще се прилага през 2023 година бюджетът за тази и отхвърли декларацията, с която „Продължаваме промяната“, господин Кирил Петков беше преди малко тук, искаха да ви задължат да внесете бюджет за 2023 година. Защо толкова упорито отказвате да го направите, госпожо Велкова, да внесете нов бюджет?

Росица Велкова: Мотивите ни за това са, тъй като, както знаете, бюджетът е финансов план на политики. Ние сме едно служебно правителство, което по принцип не би следвало да провежда политики. Ако ние внесем един бюджет, първо, той трябва да бъде с политики, които служебното правителство да предложи, защото, знаете, че бюджетът се приема със, като мотиви към него, средносрочна бюджетна прогноза. Тези политики ще имат отражение в тригодишен период и не считаме, че е редно едно служебно правителство, което е назначено от президента, което не е избрано от парламента, което няма парламентарно мнозинство, да предлага на парламента политики, които имат отражение в тригодишен период. Считаме, че това трябва да се направи от редовно правителство. Този удължителен закон запазва действието на политиките такива, каквито са били приети от парламента с последната актуализация, която се направи от 1 юли 2022 година на текущия бюджет.

Водещ: Добре, госпожо Велкова, обаче казват партиите в парламента, или част от тях, не всички, очевидно по-малката част, защото декларацията беше отхвърлена от „Продължаваме промяната“, но все пак част от политиците в парламента казват – обричате страната, или поне част от хората в страната, на бедност, обричате на невъзможност да бъдат взети мерки срещу инфлацията, срещу задаващите се кризи, срещу продължаващите кризи?

Росица Велкова: Не считам, че може да се каже, че страната се обрича на бедност, тъй като последната актуализация беше от 1 юли. Там бяха увеличени пенсиите, беше проведена политика по доходите в определени разпоредители с бюджета. Имаше допълнително увеличение на част от пенсиите от 1 октомври. Миналата годишна също имаше удължителен закон, който удължи действието за първите три месеца на закона, който беше през 2021 година. Тогава, знаете, минималната работна заплата се увеличи от 1 април 2022 година, а дотогава действаше тази минимална работна заплата, която беше през 2021 година. Мерките, които са за подкрепа на бизнеса, високите цени на ел.енергията, те ще продължат да действат. Всички мерки, които са предприети за справяне с инфлацията, с актуализацията 2022 година ще продължат да действат и през 2023 година чрез така наречения „удължителен закон“.

Водещ: Като казвате помощ за бизнеса, тук да отворим една голяма скоба. Министерството на финансите тази седмица излезе с една много интересна констатация, че има фирми, които регистрират свръхпечалби именно заради това, че, от една страна, са компенсирани от държавата заради цените на електроенергията, а, от друга страна, те увеличават цените за крайните клиенти и през тях реализират компенсацията заради инфлацията. Тоест, от две места взимат печалба и регистрират по-високи печалби. В този смисъл, не е ли логично да се помисли за някакъв смисъл таргетиране, по-специфично таргетиране на определени небитови потребители на ток?

Росица Велкова: По принцип, от Европейската комисия, от всички международни организации, с които разговаряме, също така и нашето експертно мнение е, че мерките и за бизнеса, и за хората в този ситуация, в която се намираме трябва да бъде строго таргетирани.

Водещ: А защо не го направите?

Росица Велкова: Защото това го предвиждаме за 2023 година, както го предвиждаме и за тези 25 стотинки. Защото нито помощта, която се дава през 25-те стотинки е таргетирана. Тя е за всички, които притежават автомобили с българска регистрация, и за която имаме в момента от Европейската комисия, даваме обяснения дали това нарушава под някаква форма единния пазар, тъй като тя се отнася само за български номера на превозни средства.

Водещ: Разбрахме от министъра на икономиката, че тази помощ спира под тази форма.

Росица Велкова: Тази помощ ще действа под тази форма, нетаргетирана, ще действа до края на тази година и през другата година тя ще бъде вече таргетирана и ще продължи помощта, но не във формата, в която се предоставя в момента.

Водещ: А как ще бъде?

Росица Велкова: Ако бъдат приети предложенията, които са направени в Закона за корпоративното подоходно облагане, до края на годината министърът на труда съвместно с министъра на икономиката ще предложат таргетирана помощ за ползвателите на обществен транспорт, тъй като целта е да се стимулира да се ползва обществения транспорт в такава ситуация, също и за гражданите чрез подоходен критерий.

Водещ: Тоест, отново ще има помощ за горивото, но ще има подоходен критерий?

Росица Велкова: Ще има подоходен критерий за ползвателите на лични моторни превозни средства и ще има подкрепа за лицата, които ползват обществения железопътен, автобусен градски и междуселищен транспорт.

Водещ: Ще ходим по бензиностанциите с малкия талон на колата и с декларация какви са ни доходите, така ли е?

Росица Велкова: Не, както знаете, в актуализацията бяха създадени разпоредби, с които да се изгради доходен регистър на физическите лица към Националната агенция за приходите, където е натрупана информация за доходите от пенсии, за доходите от труд, доходите от отдаване на имущество под наем, доходи от земеделска рента. Така че, когато се определи прагът, ще има информация, така че да се знае кои граждани имат право да получат такава помощ. Регистърът вече е създаден и наличен, ние имахме срокове, в които трябваше да бъде изпълнено.

Водещ: А каква ще бъде границата, под какви доходи ще може да се възползват?

Росица Велкова: В момента подлежи на обсъждане и се уточнява съвместно с министъра на труда и социалната политика.

Водещ: И казвате, че бъде таргетирана и помощта към бизнеса, към небитовите потребители за цената на тока, така ли? Как ще се промени това?

Росица Велкова: Да, тя също би следвало да бъде таргетирана, тъй като именно авансовите вноски по корпоративния данък, които през ноември се администрираха и  постъпиха в бюджета показаха, че има сектори, в които, в момента се прави анализ точно от кои сектори, се появява такъв висок размер на авансовите вноски по корпоративен данък, за да може да се направи дизайн на таргетирана схема. И съответно таргетирането на схемата за помощта на битовите потребители тя ще бъде съобразена и с регламента, който е приет в тази посока от Европейската комисия.

Водещ: Това от 1 януари ли трябва да влезе в сила, или по-нататък през годината?

Росица Велкова: От 1 януари.

Водещ: Тоест, от 1 януари вече и бизнесът няма да получава помощи на калпак за високите цени на тока, така ли?

Росица Велкова: Да, би следвало да е таргетирано, обаче конкретният дизайн ще бъде разработен от Министерството на енергетиката.

Водещ: Какво се случва с минималната работна заплата, госпожо Велкова, защото бюджетната комисия в парламента, ако не се лъжа, прие едно предложение, според което…на БСП, нали така, не бъркам, според което на практика минималната работна заплата трябва да стане около 850 лева следващата година. Има ли пари в бюджета да бъде покрито това увеличение?

Росица Велкова: Към момента то е прието мисля, че от комисията по труда и социална политика, в бюджетната комисия мисля, че все още не е разглеждан този законопроект. Това, според нас, е един изключително висок ръст на минималната работна заплата, тъй като за бюджета, салдото на бюджета се влошава с 50 милиона лева при всяко увеличение на минималната работна с 10 лева. Тоест, когато минималната работна заплата се увеличава от 710 на 850 лева, това е…

Водещ: 14 пъти по 50…така ли, 900 милиона?

Росица Велкова: Близо към милиард, под милиард, но около един милиард лева са необходими, влошаване на бюджетното салдо. Тъй като минималната работна заплата… основната тежест, която влияе върху бюджетното салдо, са възнагражденията на асистентите за хора с увреждания, тъй като те са обвързани с размера на минималната работна заплата, което е логично, защото те в крайна сметка полагат труд и е логично тяхното възнаграждение да бъде обвързано с минималната работна заплата. Също с минималната работна заплата е обвързано осигуряването, което се прави от страна на държавата, здравноосигурителни вноски на лицата до 18 година и на учащите. Така че, има и други разходи, това са най-значителната тежест, които оказват… здравноосигурителните вноски, които трябва да прави държавата върху размера на минималната работна заплата и възнагражденията на асистентите по Закона за личната помощ и за хората с увреждания. Така че, такъв драстичен ръст и скок на минималната работна заплата никога не е имало. Както знаете, последните години тя е увеличавана със стъпка от 50 лева…

Водещ: Вие сте против, така да ви разбирам?

Росица Велкова: Аз мисля, че това е много висок ръст на минималната работна заплата, определено трябва да има ръст на минималната работна заплата, но не с такава голяма стъпка. Още повече, че очакванията, които са за растежа през следващата година, както знаете, нашата прогноза е за 1.6% реален растеж на брутния вътрешен продукт. Дебатираше се с прогнозата на Международния валутен фонд, които в момента са на мисия в България, които казаха категорично, че правят ревизия на тяхната прогноза, тъй като времената са много волатилни и техният ръст, който те бяха дали, който беше най-висок от всички международни прогнози - за 3 процента, ще бъде ревизиран и се очаква да бъде между 1 и 1.5 процента реален растеж на брутния вътрешен продукт. Те имаха също среща и с бюджетна комисия на парламента, на която обясниха притеснения и ревизията, която ще правят на макропрогнозата, която те са дали в момента. Не се знае дали в даден момент и прогнозата, която Министерството на финансите е направило,  няма да се окаже, че е твърде оптимистична, като се има предвид, че прогнозата на БНБ е за 0.1 процента реален растеж.

Водещ: Госпожо Велкова, ако ви върна на предишната тема с таргетирането на компенсациите за бизнеса, за цените на тока и 25-те стотинки за гориво, там каква сума се очаква да бъде спестена от това, че ще бъдат таргетирани въпросните компенсации?

Росица Велкова: Към момента 25-те стотинки, които се дават за горивото, грубо разходът на месец е около 30 милиона лева. При едно таргетиране тепърва не мога да кажа каква сума ще бъде спестена, защото, както ви казах, в момента Министерството на труда заедно с Министерството на икономиката трябва да определят какъв ще е подоходният критерий, което определено ще има влияние върху разчетите.

Водещ: Но по-голямата сума, като че ли беше за компенсациите за бизнеса. Там се говореше май за милиарди, нали така?

Росица Велкова: Компенсацията за бизнеса зависи от цената, която е на „Ден напред“ за конкретния месец, тя варира между милиард до 500 милиона, тотално зависи от средномесечната цена на „Ден напред“.

Водещ: Тоест, там не може да се каже каква сума ще бъде спестена?

Росица Велкова: Там не може да се каже, защото там…правят се прогнози на цената на „Ден напред“, но, както разбирате, те са прогнози и те се влияят от много фактори.

Водещ: Ако се върнем на темата за минималната работна заплата и за работните заплати изобщо, един частен случай - много силно впечатление направи стачката на служителите във външното министерство тази седмица, защото това не се е случвало в 140-те години история на това ведомство. Те искат сто процента увеличение на заплатите, Министерството на финансите на какво мнение е?

Росица Велкова: Абсолютно имат основание от Министерството на външните работи да поставят тези искания. Напрежението в много публични бюджетни организации нарасна. Тъй като през 2022 година бяха увеличени заплати от парламента, от правителството с 30 процента, с 20 процента, с 10 процента, с различен размер на проценти, нямаше единна политика по доходите. Тези увеличения на заплащане влязоха от различни периоди на годината. Те не влязоха дори за цяла система на първостепенен разпоредител с бюджет. Има първостепенни разпоредители с бюджет, от които определени второстепенни разпоредители с бюджет получиха увеличение и това създаде напрежение. Винаги, когато няма единна политика по доходите, а се прави на парче за определени структури това създава неимоверно напрежение във всички останали бюджетни организации, в които не е имало увеличение. Именно поради тази причина колегите от Министерството на външните работи явно се почувстваха, че техният труд не е достатъчно добре оценен и затова поставят това искане. Естествено, искане от сто процента увеличение на заплатите е твърде високо, но трябва да се търси от едно редовно правителство, което трябва да намери как това, което се получи през 2022 година определени системи да получат увеличение, а други системи въобще да не бъдат засегнати от увеличение на заплатите, да се намери начин това да бъде изчистено и разрешено. Само увеличенията, които се направиха през 2022 година за 2023 година, ако се преведат тези увеличения в целогодишен размер са допълнително 1,9 млрд. лева.
Водещ: Разбрах, няма да има със сто процента увеличение на заплатите във външно министерство. Госпожо Велкова, казусът „Лукойл“ - изведнъж се оказа, че тази рафинерия, която досега беше май на загуба и не плащаше данъци в България щяла да внася…колко милиона трябва да внася от следващата година като данъци и като корпоративен данък и изобщо?

Росица Велкова: Стандартният корпоративен данък е 10% и в момента има разпоредби, които предвиждат да внасят данък свръхпечалба, който е 30%. Очаква се те да внесат авансова вноска около 100 милиона лева до края на тази година и индикативно за следващата година да внесат около 700 милиона допълнително, извън стандартните данъци, които се плащат.

Водещ: Как така се получи, госпожо Велкова, че една компания, която досега не е платила данък в България, ще внесе 700 милиона за една година?

Росица Велкова: „Лукойл“ досега работеше на ишлеме. Заявили са намерение да преместят седалището си и да облагат печалбата си в България. Ако те осъществят това намерение, вече ще внасят тези данъци и суми индикативни, за които говоря.

Водещ: Има ли подписано нещо с тях черно на бяло, така че да е сигурно, че ще прехвърлят дейността си тук?

Росица Велкова: Те просто публично го заявиха, сега трябва да извървят пътя, по който са решили да вървят.

Водещ: Облагането на енергийните компании с 33% и облагането на свръхпечалбите на енергийните компании с 33% - каква сума трябва да донесе в бюджета за следващата година, имате ли разчети вече?

Росица Велкова: В момента не мога да кажа, има разчети, но в момента ще подведа, ако кажа…

Водещ: Влизането в еврозоната тогава, няколко думи да кажем. Все още ли е приоритет на правителството влизането в еврозоната, защото изглежда, че настроенията някак си се променят. Има хора на високи етажи в българския политически живот, които… да не говоря, че в някои ведомства също има такива хора, които изглежда са против въвеждането на еврото. В смисъл единодушно ли е в момента управляващото тяло а България по този въпрос?

Росица Велкова: Ние считаме, че е абсолютен приоритет, тъй като ние имаме решение на Народното събрание, което е взето с конституционно мнозинство. При условие, че ние сме парламентарна република и имаме с конституционно мнозинство взето решение на Народното събрание, което възлага на правителството да ускори действията по подготовката на България за приемане на еврото от 1 януари 2024 година, ние го считаме за абсолютен приоритет. Работим изключително активно по изпълнение на post ERM commitments в контекста на публичните предприятия, на програма за преобразуване на държавните предприятия, които да… Програмата е готова, всеки момент ще бъде подложена на приемане в Министерския съвет. Подготвяме законопроекти, които са свързани с изпълнението на наши ангажименти по post ERM commitments, които трябва следващата седмица да бъдат приети на МС. Това са три законопроекта – Закон за изменение и допълнение на Закона за БНБ, изменения в Кодекса за застраховане и изменения в Закона за мерките срещу изпиране на парите. Паралелно в Народното събрание подлежи да бъде разгледан и ЗИД на Търговския закон, който също е свързан с ангажименти по еврото. Така че, законодателството, което е свързано с изпълнение на post ERM commitments ще бъде съвсем скоро на разположение на Народното събрание,  за да могат да го разгледат и евентуално приемат. Комуникационната стратегия е одобрена и се работи по нея. Готово е едно социологическо проучване, чиито резултати ще бъдат представени в четвъртък на брифинг … За настроенията сред бизнеса, сред хората..
Водещ: Какво показва това за настроенията сред хората? Много е интересно, защото все повече гласове се чуват, които казват, че по-голямата част от българите са скептично настроени към приемането на еврото?

Росица Велкова: Не искам да изпреварвам събитието, на което ще бъде представено…

Водещ: Потвърждава ли се тази тенденция?

Росица Велкова: Единственото, което ще си позволя да кажа, е, че нагласите са – има известен скептицизъм в нагласите на хората, но в следващия момент, от практическа гледна точка, когато те са ползвали еврото като валута, когато те продават жилищата си и искат плащането да бъде в евро, на практическа основа има много позитивно възприятие от хората. Това подробно ще бъде представено на 8 декември.

Водещ: Честно, госпожо Велкова, реалистичен срок ли е 1 януари 2024 година за влизане в еврозоната?

Росица Велкова: Абсолютно честно си мисля, че той е реалистичен, ако положим максимално усилия, той е реалистичен. Ако този срок бъде изпуснат и не успеем да се справим, следващ прозорец не виждам да имаме в близко бъдеще.

Водещ: Благодаря ви! Росица Велкова, министър на финансите в служебното правителство.