22.07.2012 г.

Интервю с финансовия министър на България за „Шпигел\"

 

Финансовият министър Дянков: „Всеки месец откриваме нов участък от магистрала\"

Не само германското правителство приканва Гърция да пести. В България не проявяват разбиране към тежкото положение на южната си съседка. Финансовият министър Симеон Дянков обяснява защо неговата страна се възприема като образец и поставя условия за влизането в еврозоната.

С икономически растеж от пет процента за изминалото десетилетие, с едно от най-ниските нива на обща задлъжнялост в ЕС и с икономика, която в момента дори разполага с малък излишък, България, която заедно с Румъния дълго беше лошото дете на Европа, се превърна в отличник по време на кризата. Зад този подем стоят сериозни икономии и политици като Симеон Дянков. Икономистът, който е работил дълго за Световната банка, преди да стане финансов министър и вицепремиер на България през 2009 г., не съчувства на южноевропейските си колеги: „Понятията растеж и икономии не си противоречат.\"

 

„ШПИГЕЛ \": Г-н Дянков, като служител на Световната банка Вие бяхте автор на доклада „Doing Business\", който измерва инвестиционния климат в 183 страни. В момента Българи е на 59-то място, а южната Ви съседка Гърция е под номер 100. Какво могат да научат гърците от Вас?

Симеон Дянков: В Световната банка научих, че реформите трябва да се правят бързо. Съставихме правителство през 2009 г., горе-долу по-същото време в Гърция на власт дойдоха социалистите. Ние веднага намалихме разходите с 15%. Казах на моя гръцки колега, че и те трябва да действат бързо. Три години по-късно обаче там не се случва нищо.

 

„ШПИГЕЛ \": Европейската комисия призна напредъка на България по пътя към превръщането ѝ в пълноценна правова държава. Според Комисията обаче този напредък „се дължи преди всичко на външен натиск\". Дали България е пример за това, че външният натиск за реформи кара ленивите политици да се размърдат?

Симеон Дянков: Именно за това става дума в ЕС: промените в дадена страна се подкрепят, а понякога се предизвикват отвън. Много от реформите сме направили по предложение на ЕС. Откакто съм финансов министър, аз се придържам към критериите от Маастрихт. Така би трябвало да постъпват всички мои колеги. В момента обаче освен България в ЕС има само още две страни, които изпълняват тези критерии.

 

„ШПИГЕЛ \": Въведохте дори „спирачка\" пред дълга, която позволява повторно задлъжняване с максимум 2% по-малко от ЕС. В същото време България все още е една от най-бедните страни в Европа. Икономиите не са ли за сметка на Вашите граждани?

Симеон Дянков: Това е едно недействително и опасно противоречие, на което южноевропейците се позовават в последно време. Страни като Германия, Финландия и България отбелязват растеж, като в същото време спазват правилото за дефицита. Значи понятията икономии и растеж не си противоречат. Важна е обаче да се направят нужните реформи, както ние повишихме пенсионната възраст. Но докато Източна Европа като цяло прави необходимите реформи, Южна Европа не прави почти нищо, освен да се оплаква.

 

„ШПИГЕЛ \": В Гърция определено се правят опити за реформи, но има силно противопоставяне от страна на населението.

Симеон Дянков: И при нас има гневни граждани и стачки. Ние обаче показваме на населението, че спестените пари се използват за смислени проекти. В момента ние почти всеки месец откриваме нов участък от магистрала или жп линия. През изминалата година открихме дори три нови музея.

 

„ШПИГЕЛ ОНЛАЙН\": Макар че изпълнявате критериите от Маастрихт, в момента Вие се колебаете относно влизането в еврозоната. Защо?

Симеон Дянков: Не само, че се колебаем. Нещо повече, ние замразихме процедурата. Първо искаме да видим как ще изглеждат правилата в еврозоната в бъдеще. Ние одобряваме банковия съюз, който беше сключен по време на последната среща на лидерите на страните от еврозоната. Ще изчакаме обаче, за да видим как се развиват нещата.

 

„ШПИГЕЛ \": Какво е мнението Ви за заемите на общността и за еврооблигациите, които Международният валутен фонд отново препоръча?

Симеон Дянков: Ние сме решително против тях. На този етап еврооблигациите биха повишили разходите на държави със стабилна финансова политика като Германия, без да редуцират значително разходите на недисциплинираните страни. Едва когато страните пристъпят към значителни икономии, можем да говорим за еврооблигации - по този въпрос ние сме още по-категорични от Германия.

 

„ШПИГЕЛ\": Оставате безкомпромисни и по отношение на необичайно ниските данъци върху доходите на физическите лица и печалбите на предприятията, чиято единна ставка в страната е десет процента. Държави като Ирландия и Кипър привлякоха толкова много спекулативен капитал с ниските си данъци, че накрая трябваше да се обърнат към ЕС за помощ. Ниските данъци са несолидарни.

Симеон Дянков: Нуждаем се от ниски данъци, за да повишим благосъстоянието си. Когато то се изравни с това на Европейския съюз, ще бъдем готови и за хармонизиране на данъчните ставки. Ние можем и още сега да ги хармонизираме, но с нашата десетпроцентова ставка.

 

„ШПИГЕЛ \": В началото на юли България за първи път от повече от десет години насам отново зае пари от международните пазари. Доволни ли сте?

Симеон Дянков: Да, пласирахме петгодишни облигации на стойност почти един милиард евро при доходност малко под пет процента. Това е по-добре от много страни в криза в еврозоната. И показва, че пазарите не ни поставят в един кюп заедно със съседните страни.

 

„ШПИГЕЛ\": Имате предвид Румъния, където социалистическото правителство назначи президента при доста съмнителни обстоятелства.

Симеон Дянков: Да. Ситуацията там много ни притеснява. Румъния също проведе важни реформи, чиито успехи в момента са поставени на карта.На юг е Гърция с нейните проблеми, а на север - Румъния. Все по-трудно става да представяме навън региона ни като стабилен.