13.03.2022 г.

Водещ: В студиото вече е вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев. Добър ден, г-н Василев.

Асен Василев: Здравейте.

Водещ: Трудни дни за правителството, няма никакъв спор. Трудни дни за целия свят, особено за държави като нашата, които са близо до там, където се водят военните действия. Но хайде да започнем с това, с което приключихме с г-жа Десислава Танева от ГЕРБ, която Ви обвини, че слагате посредници при покупката на зърно за държавния резерв, начинът, по който се дават парите, не е добър и намекна, че няма много смисъл да се прави това, което вие правите.

Асен Василев: Хайде да започнем от там, че зърното се купува на борсата, посредници няма. Борсовият механизъм е възможно най-прозрачният механизъм да се купи това зърно, а не да се правят договори с отделни фирми, които не е ясно как да бъдат избрани. Разбирам, че г-жа Танева може би е притеснена от това, че тя и може би част от нейните приятели няма да направят огромни свръхпечалби на гърба на българския народ и да изнесат зърното на страната, но за правителството най-важното нещо е да се подсигури продоволствието, и то да се подсигури до реколта 2023 г., тъй като, както и тя самата каза, реколта 2022 г. в Украйна все още не е засята и това е огромна част от производството и не е ясно дали и на какви цени ще излезе тази реколта.

Водещ: Но тя каза, че тази покупка се прави през държавна фирма, която била за ликвидация, нямала никаква дейност, вместо по Закона за обществените поръчки да се направи.

Асен Василев: Прави се през „Сортови семена“ през борсата. По Закона за обществени поръчки означава да се пусне поръчка и следващите шест месеца да избираме от кои фирми да купим зърното. През борсата може да се купи директно, всички производители могат да продадат на борсата и е абсолютно отворен механизъм, който е законово позволен.

Водещ: Вие казахте, вече стана дума, че няма ограничение, няма забрана за износ на зърно, но според г-жа Танева има административни ограничения, които така или иначе пречат на износителите. И ги лишавате от приходи по този начин.

Асен Василев: В момента в България има два пъти повече зърно, отколкото ни трябва до реколта 2023. И като казва трябва, това означава да подсигурим хляб, брашно, плюс фуражи за земеделците. И има много голям натиск всичкото това зърно да бъде изнесено, нищо да не остане в България. Това, което ние сме направили – абсолютно всички документи се проверяват и се ползва възможно най-дългата процедура за проверка и това ще продължи до момента, в който ние не подсигурим зърното за хората и за животновъдите до 2023 г., да го имаме като държава. Това е една доста по-пазарна намеса, защото държавата влиза и изкупува зърното. Можехме да подходим доста по-грубо към ситуацията, както го направиха в Сърбия, както го направиха в Унгария, където директно забраниха износа. И тогава щетите за земеделските производители наистина щяха да бъдат огромни. Това в нашия случай не е подходяща мярка, тъй като ние имаме повече зърно, отколкото ни трябва. Тоест те трябва да могат да изнесат излишните количества зърно, които не трябват на хората и на животновъдите до реколта 2023, от една страна, но от друга страна, ако видим, че не може да се подсигури продоволствието, може би ще тръгнем и ние в тази посока.

Водещ: Давам си сметка, че Вие не сте министър на земеделието и не отговаряте за това, но г-н Василев, станахме свидетели на някакви батални сцени пред магазини, докато хората чакат да си купят олио. Има ли спекула? Дори един човек почина на опашката, това не знам как да го... няма думи, с които да определя това, което се случи. Има ли спекула с цените на олиото и въобще с цените на хранителните продукти, както намекна г-жа Корнелия Нинова?

Асен Василев: Ние виждаме неоправдани увеличения при определени търговци за ден-два, след което всичко се успокоява. И това почти винаги е синхронизирано с организирано медийно отразяване, както примерно беше в случая с горивата – отрязяване от Младежи ГЕРБ и разпращане до 1 млн. човека – тука виждате ли какво става с цената на бензина. Подобни сцени забелязахме в олиото, когато едва ли не олиото станало 6 лева, а в магазина си е между 3 и 4 лева. Имаме информация, че подобни акции се подготвят с брашното, със захарта. Тоест това са едни медийни истерии, които се организират, без да има абсолютно никаква база. Те затова и за ден-два изчезват тези неща, защото, за олиото например имаме за четири години запаси от слънчогледово семе. В момента в страната няма как да има недостиг на олио.

Водещ: Ама казвате, че ГЕРБ организират тези медийни истерии.

Асен Василев: Специално за бензина беше ясно, защото там Младежи ГЕРБ разпространиха до 1 млн. потребителя във Фейсбук снимки. За олиото не мога да ви кажа кой организира, но определено имаше медийно отразяване ден-два преди това да се случи в Кауфланд, където пак в някакви такива по-селски магазини се показаха цени, които в нормален голям супермаркет бяха два пъти по-ниски.

Водещ: И какво ще направите по този въпрос?

Асен Василев: Ние сме сезирали вече за бензина и за горивата Комисията за защита на конкуренцията. За олиото сега се подготвя това. Ако КЗК не се задейства доста бързо, ще трябва да помислим защо не се задейства толкова бързо и дали това е правилният състав на КЗК, защото това е опит за манипулиране на пазара. Дали вследствие на картелни договорки, дали вследствие на доминираща позиция, дали чрез всяване на паника, но КЗК е правилният орган, който трябва да може да се произнесе защо, как и какво се случва. Тя има и възможността да разследва дали е имало предварителна координация.

Водещ: От години, г-н Василев, как да кажа, само този, който не иска да види, той не вижда, че бензиностанциите вдигат с едни и същи проценти цените, в един и същи ден, новите цени са налице навсякъде по бензиностанциите, поне в София е така, и цените са едни и същи. Както се казва, не е нужно да си специалист, за да разбереш какво се случва, нали така?

Асен Василев: Да, но не сме видели реални действия от страна на КЗК в тази посока. И тук въпросът е защо.

Водещ: Ще сменяте състава и на този регулаторен орган.

Асен Василев: Видяхте, че като сменихме състава на КЕВР, новият КЕВР си влезе във функциите и изведнъж се оказа, че не трябва да се вдига цената на електроенергията, без това да ощетява никой по веригата. А старият искаше още февруари да я вдигне с 10% и беше казал, че сега едва ли не сме 30-40% нагоре. Тоест при правилна регулация, при правилен анализ и работещи регулатори нещата си идват на мястото и регулаторите започват да работят за това да има един нормален пазар, а не за това определени играчи на този пазар да трупат свръхпечалби. Това им е ролята. Ролята на КЗК в един пазар, ако има картелизация, злоупотреба с доминираща позиция, внасяне на смут и паника, да си влезе, има огромен инструментариум, има възможност да налага изключително огромни глоби – мисля, че до 10% от годишния оборот на фирмата – и да постави ред в пазара. И ако този регулатор не работи като хората, трябва да се подмени, за да започне да работи.

Водещ: А той работи ли като хората?

Асен Василев: Това, което виждаме към момента, по-скоро не.

Водещ: Понеже Вие отворихте дума за цените на електроенергията, г-н Василев, може ли да бъде удължен мораториумът, който беше...

Асен Василев: Няма нужда.

Водещ: Няма нужда?

Асен Василев: Да. Мораториумът беше, за да може да се успокоят нещата, специално в битовия сектор, и за да може да влезе нов регулатор, който всъщност да разгледа целия сектор, да влезе в час и да каже има ли нужда, няма ли нужда да се качват цените. В момента, доколкото аз чух от регулатора, в публичните изявления, че няма нужда да се удължава мораториумът, те вече са готови с възможност да направят ценово решение и не виждат причина да се вдигат цените.

Водещ: Въпросът е какво ще се случи по-нататък, защото войната по всичко личи, че няма да свърши утре или тази седмица.

Асен Василев: Специално за електроенергетиката, ние сме много малко зависими от войната. При електроенергетиката гориво за АЕЦ „Козлодуй“ има до 2025 г., което ни дава възможност догодина, по-догодина да намерим алтернативни източници на гориво, ако от Русия не може да се внася. Въглищата са си наш национален ресурс, вода има в момента по язовирите, така че и водните каскади можем да ги използваме. Доколкото знам е завършен ремонтът на втората турбина на ПАВЕЦ-а, така че тя ще влезе в употреба скоро време, ако още не е влязла. ВЕИ ресурсите са си наши, единствено газовите централи са свързани с войната и с външни енергоизточници и техните цени, но те отдават сравнително малка част от енергията и излизайки от отоплителния сезон стават пък съвсем пренебрежително малки. Там по-скоро проблемът е свързан със структурирането на пазара. В момента 80% от енергията се продава за ден напред, което я прави пазар, изключително непредсказуем – от една страна, и скъп като цяло. Това, което сме говорили, което КЕВР с Министерството на енергетиката вече са задействали, е да се направи пазарен сегмент 12 месеца, 18 месеца, да се пуснат дългосрочн твърди договори. И на този пазарен сегмент и бизнесът, знаете, правителството също през общ търговец ще закупи за всички болници, училища, институции и т.н., и общините, ако искате, те се организират през Националното сдружение на общините. Така че да си закупят на този дългосрочен сегмент, така че ние да се разкачим от пазара ден напред. И когато 70-80-90% от енергията ти е с фиксирана цена, която си закупил по дългосрочни договори – 12-18 месечни, това какво се случва с цената на борсовия пазар по никакъв начин не се отразява на ежедневието ни.

Водещ: Ще има ли обезщетения, г-н Василев, включително и за бизнеса, както поискаха всичките национално представени работодателски организации?

Асен Василев: То вече има.

Водещ: А обезщетение за покачващите се цени на газа, например?

Асен Василев: Доколкото знам за газа има за битовите потребители. За небитовите потребители няма. Там през Ковид мерките, примерно за сектор Земеделие, има предвидени такива средства, общо около 111 млн. мисля, че има за сектор Земеделие, за анти-Ковид мерки, част от които могат да бъдат използвани примерно за зеленчукопроизводителите, да се дадат такъв тип обезщетения. Но това са средства към Министерство на земеделието, те се разработват индивидуалните схеми, как тези средства да стигнат до земеделците.

Водещ: А допълнителни пари за компенсации за цените на тока ще има ли?

Асен Василев: Всички небитови потребители получават 75% от разликата между средната цена, която са платили във фактурата си, и цената, която е била на 1 юли миналата година. Тоест 75% от увеличението се покрива от държавата, 25% от увеличението се покрива от фирмите. Като има таван от 250 лева на мегаватчас, но този таван досега не е достиган, така че няма ограничение по тази линия. Това е, което се разбрахме и стиснахме ръцете с работодателските организации и синдикатите в края на декември и началото на януари, което сме нотифицирали към европейските институции и което се прилага в момента.

Водещ: Помощи за домакинствата ще има ли допълнителни, г-н Василев?

Асен Василев: За домакинствата, заради мораториума и сега покрай решението на КЕВР, няма увеличение на цените. Каквото увеличение е имало към юли месец, каквито са били цените миналата година, те са такива и към момента. Така че там допълнителни помощи по линия на електроенергията няма. Има помощи по линията на газа, защото там мораториумът не работи и там наистина има драматични увеличения в цените. Това, което от края на този месец влиза, е увеличение на минималната заплата, както знаете, увеличение на редица социални плащания, които са свързани с минималната заплата. Много домакинства в момента се възползваха от възможността за намаляване на данъците, тоест да получат обратно средства и данъчен кредит по линията на облекчението за едно и две деца. Така че има средства, които стигат и до домакинствата по тези линии.

Водещ: Но допълнително не се налага да бъдат подпомагани на този етап, понеже няма да има драстично увеличение на цените, така ли?

Асен Василев: Цените на електроенергията, както казах, са същите, които са към 1 юли миналата година.

Водещ: И такива ще останат?

Асен Василев: Поне според регулатора няма да има драстични движения в цените на електроенергията за бита.

Водещ: Добре, от кои пера, г-н Василев, ще се вземат парите, така че да бъдат осигурени нуждите на бежанците от Украйна, с цялата условност, разбира се, на това, че те засега не са чак толкова много, но още веднъж да кажем, войната не е тръгнала да приключва?

Асен Василев: В момента основните пера... Първо, ние не знаем каква ще е сумата, тъй като тя е на фактически разходи. Но това, което ние разчитаме, са суми от порядъка на между 50 и 100 млн. лева, максимум, които да трябва да дадем. Вследствие на решението на ЕК от вчера, това най-вероятно ще дойде от ЕК по линия на подпомагане на всички гранични държави, които приемат бежанци. Междувременно имаме спестявания и буфери в бюджета, които могат да се използват, за да се покрият тези суми, преди те да бъдат възстановени.

Водещ: Тоест не се налага например да бъдат съкратени инвестиционните разходи.

Асен Василев: Не, не пипаме инвестиционните разходи към този момент.

Водещ: Ще има ли пари за бежанците, както се казва на ръка, г-н Василев, така, както е в други европейски държави? Защото хората идват тук, предполага се, със сравнително ограничени средства, не могат да си позволят, след няколко седмици сигурно няма да могат въобще да си позволят да се издържат и т.н.

Асен Василев: Това, което ние сме приели като решение на Министерския съвет към момента, е най-грубо казано пълен пансион. Нощувка плюс три хранения на ден. Като нощувката, разбира се, включва и всякакъв вид, тип шампоани и всякакви неща, които са необходими все пак тези хора да живеят. Не се предвижда към момента да им се дават средства в брой, които те да могат да харчат.

Водещ: Актуализацията. Вие залагате много на тази актуализация през лятото. Тогава ще има ли преосмисляне на разходите, например за отбрана, г-н Василев? Защото виждаме какво прави една Германия, с решение на парламента няма да пада повече под 2% от БВП разхода за отбрана. В България ще се случи ли това нещо?

Асен Василев: Стига да имаме готови проекти и яснота за какво тези пари ще бъдат похарчени.

Водещ: А имаме ли?

Асен Василев: Към момента всичко, което военното министерство беше поискало, свързано с инвестиционни разходи, беше удовлетворено. Единственото, което не беше удовлетворено – и това беше във всички сфери на администрацията – беше увеличение на калпак на заплатите. Това е единственият разход, който не беше удовлетворен, специално на военното министерство. Там има заложени разходи за подмяна на боеприпасите, допълнителни разходи за провеждане на маневри, горива, всичко, което поиска за реална дейност, плюс за инвестиции, беше удовлетворено.

Водещ: Тоест и на тях не им давате да си увеличат заплатите, така ли?

Асен Василев: На абсолютно всички сектори има заложени пари за това в бюджета. Знаете, 200 млн. плюс още стотина, около 300 млн., след като се направи преглед и преструктуриране. В момента този процес започна примерно в МВР с пожарната, с МВР и т.н. Очакваме до две-три седмици примерно да приключи и тогава това ще отключи тези средства. Знам, че започна и в няколко други министерства. Не знам дали е започнало в Министерство на отбраната.

Водещ: Да де, ама там трудно може да се съкращават хора във войската, нали така?

Асен Василев: От една страна, да. От друга страна, трябва да се прецизира дали е нормално да има военнослужещи, които са на предна линия, които да са в пенсионна възраст, примерно, дали пирамидата е зададена така, както е била оригинално предвидена, тоест да има много войници и сравнително по-малко командири или с течение на времето се е обърнала. Там има предвидени 77 млн. за преодоляване на недокомплекта, което означава, че на ниските нива войници, сержанти и т.н. нямаме достатъчно хора, а на високите нива може би имаме повече, отколкото ни трябват. Всичко това трябва да бъде огледано. Знаете, и в коалиционното споразумение е заложено да се направи един пълен преглед на структурата, състава на военните ни сили и на база на това да се вземат някои тежки решения, които с десетилетия са отлагани.

Водещ: Така или иначе живеем в променена среда, г-н Василев. Тогава налага предполага се и някакви по-различни решения, някак си нов подход към нещата. Можете ли, имате ли време да мислите стратегически, при положение, че се решава, че се налага да решавате проблеми, които са сравнително, така, краткосрочни?

Асен Василев: Ами, по-малко е, отколкото ми се иска времето за истински стратегическите задачи, въпреки, че те вървят. Те не се виждат, не са на телевизията все още, тъй като не е ежедневие. Но ключови стратегически задачи, които са заложени в програмата се случват. Истината е, че последните четири – четири седмици и половина бих казал ние слязохме на ниво буквално логистика. Защото тук не става въпрос дори за финансово обезпечаване…

Водещ: И цена на олиото.

Асен Василев: Да, ние сме … Дори цена на олиото. Някой решил да направи акция за два дни, създал паника. Утре ще влезете в магазина, цената няма да е мръднала драматично. Както и вчера нали пък затова бяха опашките, защото магазините имаха достатъчни количества олио на цени, които са от преди да се създаде паниката. Но чисто логистични неща имахме да решаваме, и то много тежки. Примерно, какво става, ако Газпром спре подаването на газ.

Водещ: Какво става?

Асен Василев: Как ние подсигуряваме, че имаме достатъчни количества газ и за бита, и за индустрията, по какъв начин този газ стига до България. И истината е, че имаме варианти. Имаме варианти примерно през терминалите за втечнен газ с Турция, реверс на стария трансбалкански газопровод да дадем достатъчни количества газ в страната. По-скъпо ще бъде, но няма да спре газа. По същия начин работим много близо с Лукойл да видим какви са там вариантите за рафинерията, ако изведнъж се наложи примерно ембарго на руския петрол или на руски кораби, или на каквато и да е логистика, за зърното стана дума, за торовете работим също по логистични варианти, защото примерно амонячната тръба, от която Агрополихим се захранва, тя тръгва от Русия, минава през Украйна и стига до България, тя е спряла да работи първия ден на войната. В момента амоняк идва с кораби. Но какво става, ако не дай си Боже в Босфора заседне кораб, както беше заседнал в Суецкия канал, какви са вариантите. Тоест не само ние, цяла Европа се връща на едно ниво на планиране на физическото движение на стоки. Защото това, че имаш парите, не означава, че може да си купиш нещо. То може да го няма на пазара или ако го има на пазара, да не може физически да стигне до теб, когато ти трябва.

Водещ: То това е, да, от една страна добре, от друга страна това е проблем, защото имат да се решават дългосрочни задачи, като например съдбата на Мариците. Кажете последно, г-н Василев, в новия, последния вариант на Плана за възстановяване и устойчивост каква ще е съдбата на тецовете в Маришкия басейн?

Асен Василев: Ето това е един от стратегическите проблеми, който, според мен, решихме успешно. ТЕЦ 1, ТЕЦ 2, ТЕЦ 3 остават да работят, няма да се закриват мощности в тях. За да си изпълним задълженията, поети от правителството на г-н Борисов 2019 г. за намаляване на емисиите, ще има периоди в годината, когато няма да ги използваме. Ама ние така или иначе тези периоди в годината ги имаме. Ние пролетта и есента тези тецове почти не работят. Просто ни трябва енергията от тях. Имаме много по-ниско потребление, имаме вода, слънце и т.н. Така че ние си запазваме мощностите, можем да ги използваме точно, когато ни трябват, което е през зимата, вечерта, когато стане много студено и всички мощности трябва да работят, а не само България и да се изнася.

Водещ: И отпада ангажиментът 2036 г. мисля, че беше.

Асен Василев: 2038.

Водещ: 2038 да затваряме тецовете, няма такъв ангажимент в плана?

Асен Василев: 2038 г., той ангажиментът си е в нашата енергийна стратегия. Този ангажимент си стои. Но до тогава така или иначе на пазарен принцип най-вероятно тези мощности ще излязат или Европа ще преразгледа въобще концепцията за квоти. Въпросът е, че към 2026 г., което е тук, имаше нали искане и доста напреднали разговори 1600 мегавата от въглища да бъдат затворени до 2026 г. и да бъдат заменени с газова централа. Всичко това отпада. И ако си говорим за стратегически задачи, това е абсолютно стратегическа цел на България, беше ние да не заменяме въглища с газ. По две причини – първо, газа ще го пуснем сега и след 10 г. ще трябва да го спрем, но второ, това означава да заменим местен, наш си ресурс с вносен ресурс. И ние виждаме, че върху вносния ресурс нито имаме контрол върху цените, нито имаме контрол над сигурността на доставките. Така че ако си говорим за стратегически ресурс, това, което всъщност се случи в енергетиката – ние удължаваме живота на нашия ресурс, което ни дава достатъчно време в плана, нали, това, което е заложено като батерии, като зелени инвестиции, като геотермалии да го развием, за да имаме вече база, на която да стъпим и да мислим за истинска от въглища към зелено, а не въглища – газ – зелено, както беше предвидено преди това.

Водещ: Не ви чух да споменавате ядрената, атомната енергия.

Асен Василев: Атомната енергия няма как да е в Плана за възстановяване. Но както знаете, говорихме и с Гърция и там има интерес да се подпише дългосрочен, 20-годишен договор. Така че в момента Министерство на енергетиката започна обследване как най-бързо да може да бъде построен още един реактор поне, най-вероятно в Козлодуй, тъй като там има готова площадка с ОВОС и по-лесно ще стане, има готов сглобен екип също така, може би и втори.

Водещ: Възможно най-бързо, така ли?

Асен Василев: Е, възможно най-бързо да започне. Сега, знаем, че изграждането на един ядрен реактор отнема минимум 6-7 г., може би към 8-9. Но ако го започнем 2022, ще го имаме 2028-2029-2030 г. примерно. Ако го започнем 2026, ще го имаме много по-късно. Така че там също се работи. Другото, по което се работи, което не е в Плана за възстановяване, е разширение на ПАВЕЦ Чаира. Това е договорено с Европейската банка за възстановяване и развитие и Европейската инвестиционна банка като финансиране. В момента имаме наказателна процедура, което министерство на екологията се опитва да махне, за да може да се отпуши процеса, реалната работа там и оглеждане на всичките ни каскади, за да видим дали има някои от тях, които могат да бъдат разширени или да започнат да работят в ПАВЕЦ режим.

Водещ: Защо е толкова необходим този завод за батерии, г-н Василев, заради който влязохте в режим на размяна на реплики с ГЕРБ, които ви обвиняваха, че точно ПАВЕЦ Чаира не искате да активирате, вместо да правите този завод, за който може да се наложи и глоби да плащаме на Брюксел?

Асен Василев: ПАВЕЦ Чаира се опитваме да го пуснем максимално бързо, защото ГЕРБ са го спрели и са го оставили с една от четири работещи турбини и две години ремонт заварихме, който беше до под кривата круша. Така че ПАВЕЦ Чаира е изключително важен, той трябва да се ползва. Но той не е достатъчен. Там са 864 мегавата. Това, което ние сме заложили в плана е възможност всичко, което се произвежда през деня, защото ако погледнете кривите, при нас най-голямото потребление е през нощта в зимен ден. И като казвам най-голямо, ако най-високото потребление през лятото е около 4500 мегавата, когато стигнем при такава ситуация през зимата, говорим за 7500 мегавата. Нали, не е двойно, но е един път и половина и нагоре. И ПАВЕЦ Чаира да кажем, че може да махне около 800 от тези 7500 мегавата, да ги поеме за около 6 часа. Въпросът е да имаме още един, още един ПАВЕЦ най-грубо казано, само че няма къде да го сложим в момента в планините покрай НАТУРА и всички тези неща. Ако можеше да направим каскада Горна Арда, нямаше да имаме нужда да правим батерии и завод за батерии. Но не можем да направим каскада Горна Арда, този момент е изпуснат. В момента два от язовирите са в НАТУРА. Абсолютно невъзможно да се изгради. И за да можем ние да вземем енергията и да я използваме, когато ни трябва, на нас ни трябва тя да бъде складирана. И в момента има достатъчно големи направени такива инсталации в света. Поканили сме всичките най-големи производители на батерии, от Тесла до който се сетите. Целият процес ще го ръководи ЕБВР, така че да няма игрички на местна почва. И идеята е тук да се произвеждат, след което ние да си ги разположим по подстанциите на ЕСО и да можем точно, когато ни трябват, те да бъдат пуснати.

Водещ: А ако се наложи да плащаме много под формата на компенсации или глоби най-общо казано?

Асен Василев: Не виждам защо в интерес на истината.

Водещ: ГЕРБ казаха, че можело до 100% да стигне сумата, 100% от инвестицията, тоест 1,5 млрд. да стигне сумата, която трябва да платим на Брюксел.

Асен Василев: ГЕРБ казаха, че бюджетът миналата година ще фалира държавата и актуализацията, не се фалира държавата. Казаха, че няма нужда от тази актуализация, щото всичко си било наред. Ако ние бяхме направили, ковид кризата есента и всичките помощи за бизнеса нямаше как да се случат. Казаха, че какво беше, щели сме да имаме 30% инфлация към края на миналата година, видяхте какви са цифрите. Така че като ви кажат ГЕРБ Добро утро, погледнете горе, нали, дали няма луна.

Водещ: Добре. Накрая, г-н Василев, нещо, което се случи тази седмица и което създаде впечатление, че има разногласия в коалицията, и то сериозни. Вашият депутат, г-н Дунчев обвини Министерството на земеделието, ръководено от БСП, че така, сложи ги в едно изречение с думата мафия, политически назначения, политически уволнения, изобщо нередности. Вие как се отнасяте към тази информация?

Асен Василев: Първо, да кажа, че г-н Дунчев го познавам доста отдавна и той наистина сърцето му е българската гора. Така че той каквото и да прави, го прави от чисто чувство, според мен. Оттук-нататък разговорът примерно, който аз имах с него е, че такива нередности, ако има, те трябва да бъдат документирани, след като бъдат документирани, да бъдат адресирани директно с министъра, а не през телевизора и през медиите. И ако тогава няма движение, вече може да се ходи към телевизии и медии. Както сме казали, всеки човек в нашата група си е самостоятелен, има си глава на раменете, ние не издаваме инструкции, не забраняваме и т.н. Всеки може да си каже каквото мисли. И това знам, че е много различно на фона на историята, която сме имали, нали, в парламента, но ние така сме събирали парламентарната група. Това не са хора, които ходят и козируват на някой. Това са хора, които като видят нещо нередно, повдигат въпроса и го адресират. Тук, според мен, начинът, по който това се случва не е най-удачният.

Водещ: То въпросът е какво сте склонни да преглътнете в името на това да запазите целостта на коалицията? Ако това, разбира се, е вярно, което казва г-н Дунчев?

Асен Василев: Със сигурност не сме склонни да преглътнем, ако някой краде, той да не бъде наказан. Това няма как да го преглътнем. И ако има доказателства в тази посока, хората трябва да си ходят по затвора и да им се наложат всичките възможни санкции.

Водещ: Добре. Ще следим какво ще се случи с тази история, защото е интересно, наистина. Благодаря ви. Вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев в Неделя 150.