20.01.2022 г.

В новия бюджет залагаме 5% ръст на цените, 4,9% на БВП, бюджетен дефицит, без COVID мерките e 2,5%, а с тях- 4,1%. Минимална заплата 710 лева, казва вицепремиерът и финансов министър

Още акценти:

Обмисляме за централните администрации, болници и училища фонд да купува ток за по 12-24 месеца. Ако 70- 90% от потреблението е по дългосрочни договори, ще има и стабилност, и предвидимост, и по-ниски цени

Надявам се, чрез новия бюджет да възродим отделянето на социалното подпомагане от пенсионната система. Това бе предложено от служебния кабинет, но парламентът не го прие

С промени в Закона за държавния служител, които ще се внесе с актуализацията на бюджета, осигуровките на държавните служители ще се изчисляват така, както за всички работещи граждани

Субсидията за партиите трябва да е свързана с дейността им, а не да се получават пари безотчетно.  Тя трябва да  офис и сътрудници, може да се мисли и за субсидиран достъп до ефирно време преди избори

Не трябва „изчегъртване“ заради самото „изчегъртване“. Хората, които си вършат добре работата и са без обвързаности, остават, ако не си я вършат, трябва да си ходят, независимо от коя политическа партия са

Така, както ДАНС влезе в „Булгаргаз“, така ще се подхожда абсолютно безкомпромисно към всеки един сигнал и всяко подобно действие

Коалицията не е крехка. Планираме за 4 годишен мандат. В бюджета са заложени много амбициозни социални и инвестиционни програми, които ако се изпълнят, ще дадат видими и осезаеми промени в живота на хората

- Г-н Василев, извън контрол ли е ситуацията с цените, въпреки,  че по-голямата  инфлация е вносна?

- Инфлацията е приблизително в средноевропейските норми, ние сме два процента над средната за ЕС. Няма нещо, което да е извън контрол. Истината е, че беше ясно, че ще се случи 5 до 7% инфлация. Ние очакваме пикът да е до март-април, след което да започне да се успокоява. Тогава и енергийните цени ще започнат да намаляват и ще се приближим до средноевропейската инфлация. А голяма част от инфлацията е вносна, тъй като сме вързани с еврото.

- Работите ли вече по следващата стъпка след отмяната на мораториума върху цените на енергийните източници? Каква ще бъде тя? Премиерът спомена, че отмяната може да се случи и преди март.

- Работим с Министерството на енергетиката. Започна преглед на разходите на енергийните дружества и промяна на част от правилата за търговия на борсата. Целта е да се премахне леко спекулативният елемент в цените, а от друга страна - да се оптимизират разходите в системата, така че да се достигне до приемливи цени и за хората, и за бизнеса.

- Има ли шанс болници и общини да станат като битовите потребители на ток? Нали това поискаха от вас и от енергийния министър кметовете при срещата ви в петък?

- Има такива идеи, но ние мислим за един по-пазарен подход. За централните администрации, за болници и училища да се направи фонд, който да купува за всички и с дългосрочни договори по 12-24 месеца. Така че да не е нужно всяка болница да разбира от ток. Доколкото знам, всички общини имат такъв механизъм за провеждане на общи търгове.

Така че това е по-пазарният и по-разумният начин. Защото основният проблем в момента идва от това, че всички купуват от платформата “Ден напред”. Ако постигнем структура на пазара, където 70-90% от потреблението са по дългосрочни договори, ще има стабилност, предвидимост и по-ниски цени.

- Има ли износ на евтин газ от Чирен, за който се твърди, че сте дезинформиран, а вие отговорихте, че информацията ви е от ДАНС и Икономическа полиция?

- Нека да си свършат работата ДАНС и Икономическа полиция и тогава ще видим.

- А ще има ли наказани заради гафа с пенсиите? Ще се промени ли формулата? Получиха ли вече социалният министър и експертите от НОИ задачата как да не се смесва осъвременяването на пенсиите със социалното подпомагане?

- От гледна точка на финансовото министерство ние сме осигурили пълния ресурс и за пенсиите, и за добавките. Както знаете, предложението на служебния кабинет от миналия септември имаше разграничаване на осъвременяването от социалното подпомагане. Тогава парламентът не възприе тази идея. Сега се надяваме да я възродим чрез новия бюджет и да отделим социалното подпомагане от пенсионната система.

- Очертайте новия бюджет. Още се остойностяват големите разходи, но кажете поне параметрите на макрорамката - ръст, дефицит, инфлация, заплати…

- Заложили сме средногодишна инфлация от 5%. Ръстът на БВП е 4,9%, отделно имаме и малък ръст на приходите от събираемост, които сме заложили. Бюджетният дефицит без COVID мерките ще се движи около 2,5%, а с тях - 4,1%. Минималната заплата е 710 лв.

- Вече отговорихте на критиците за “профуканите” 9 млрд. лв. за нула време. Новата дъвка обаче станаха споменатите от вас 4,1 млрд. лв. за издръжка на правителството. Този разход необичаен ли е, увеличен ли е, имате ли намерение да го намалите и как ще се случи това?

- Ако погледнете през годините, всички институции, които са на бюджетна издръжка, харчат между 3,8 и 4,5 милиарда лева на месец. Така че няма нищо необичайно в този разход. Както знаете, през декември разходите винаги са по-високи, защото тогава се разплащат капиталовите. А освен това се извършват и големите разплащания по земеделските програми.

- Как ще бъде реформирана “чиновническата армия”? Какво им готвите от юни - нови заплати, нов начин за внасяне на осигуровки, съкращения на незаети щатове и какво още?

- Има вицепремиер по ефективно управление – Калина Константинова, която започна вече изготвянето на програми за споделени услуги. Това би оптимизирало процесите в администрацията, което върви с електронизация, по-лесен достъп за гражданите до административни услуги. Изобщо добре е това електронно управление да започне да се случва най-накрая. Другото, което сме говорили и със синдикатите, и с работодателските организации, е да се промени Законът за държавния служител заедно с актуализацията на бюджета, така че осигуровките в системата на държавните служители да се изчисляват по същия начин, както това се прави в системата на търговските дружества. Така те ще се изравнят с всички останали работещи граждани. И оттам нататък всяко министерство с оглед на новите политики и задачи си прави преглед на устройствените правилници.

Така, от една страна, си прави оптимизация с оглед на новите задачи, от друга – на хората, за да се пристъпи към намаляване или увеличаване. Да дам един пример - в Агенцията за обществени поръчки 21 служители трябва да проверяват 14  000 поръчки. Това е практически невъзможно да се случи, а е изключително важна дейност. Това, което сме говорили с всички ресорни министри, е, че в рамките на текущите им бюджети те могат да правят каквито искат размествания на хора и на заплати.

- Не е ли прекалено амбициозна инфраструктурната програма с няколко моста над Дунав, летище, поне две магистрали и незнаен брой първокласни пътища. Ще може ли бюджетът да си позволи, та дори и за 4 години, да вложи в нея 12 милиарда лева?

- Ще може, това не е сериозен проблем. Време е и България да започне да прави истинско капиталово инвестиране със собствени средства, а не само да разчитаме на европейски средства. Бюджетът може да си позволи подобна инвестиция, попадаща напълно в определението за инвестиция и която ще отключи икономиката и достъпа до голяма част от регионите. Освен това голяма част от тази програма може да бъде директно финансирана и с европейски пари, с инструменти като Connecting Europе и други, които никога досега не сме ползвали.

- Загатнахте за край на субсидирането на партиите според броя на получените гласове при избори и замяна на този модел с друг. Какво не ви харесва в този и какви са идеите за новия?

- По принцип субсидиите, които се дават, трябва да позволяват на партиите да поддържат на регионално ниво офиси и сътрудници, така че хората да имат достъп до партиите. Ако това не се субсидира под някаква форма от бюджета, то ще започне да се финансира от неясни хора по неясни критерии. Това е субсидия, базирана на разходите, а не на това кой колко гласа е получил на последните избори.

Идеята за промяна е да се осигури партиите да имат нормална партийна дейност над някакъв праг на гласове например, защото не може да се субсидират всичките 200 партии. Но субсидии в големи размери, за да съществуват партии, които ги трупат по сметките си, ми се струва неразумно. Отделно, когато предстоят избори, може да се помисли за субсидиран достъп до ефирно време като субсидия за явяване на избори. Но това трябва да бъде субсидия, която е свързана с дейността, а не да се получават пари безотчетно и после да не се знае какво се случва с тях и да няма реална дейност.

- Отказахте ли се от “изчегъртването” на ГЕРБ? Тези, които ви подозират в подобно прегрешение, смятат, че уволненията буксуват, а новите назначения са на хора, познати от близкото минало, и дори семейно-роднински. Защо се получи така?

- Аз не знам какво имате предвид под семейно-роднински. Истината е, че например във финансовото министерство работим с новите екипи, които още по времето на служебния кабинет аз сформирах. Вкарахме и няколко човека зам.-министри, които нямат нищо общо с ГЕРБ, а са професионалисти. Ивайло Яйджиев например се връща от Брюксел, той беше в преговорния екип за Брекзит, Андрей Цеков също добре се вписа в контролните системи, които трябва да управлява.

Не мисля, че хора трябва да се уволняват, защото са от една политическа партия или от друга. Ако си вършат добре работата, остават, ако не си я вършат добре, трябва да си ходят независимо от коя политическа партия са. Честно казано, не мисля, че има и че трябва да има изчегъртване заради самото изчегъртване. Ако се види, че някои хора не могат да си вършат работата или имат определени обвързаности, трябва да си отидат и на тяхно място да дойдат други, които могат и искат да свършат тази работа и нямат зависимости.

- Предстоящи заради изтекли мандати рокади в регулатори, в агенции и институции могат ли да препънат крехката коалиция, или и тези прогнози, а за някои и надежди ще се сгромолясат?

- Не мисля. Първо, не мисля, че коалицията е крехка. Много добре започва да се сработва екипът. Имаше такива предсказания за министрите, имаше такива предсказания за областните управители, нищо от това не се случи. Сега има такива предсказания за регулаторите. Мисля, че всички са достатъчно разумни, за да няма особени сътресения.

- Текат ли вече разговори кой да оглави БНБ, кой - КФН, кой ще получи място във фискалния съвет, кой ще оглави КЕВР? Какъв експерт си представяте начело на БНБ например?

- За голямата част от регулаторите не сме стигнали до там, защото все още се подрежда изпълнителната власт. За БНБ изборът е важен, защото това ще бъде исторически мандат, защото това е гуверньорът, който ще вкара България в еврозоната. И съответно ни трябва личност, която да е широко разпозната от професионалните кръгове и в България, и в чужбина. Да има визия и желание за работа, да има много опит, така че да може да се справи с тази сложна задача. И да стои наравно с всички други гуверньори на централни банки в ЕС.

- Има ли вече в правителството сигнали за хора, стъпили накриво? Каква ще бъде реакцията, за да защитите обещаната нулева толерантност към корупцията?

- В кабинета постъпват сигнали за всякакви хора на различни позиции. Има, да. Започнахме разговора ни с това, че ДАНС проверява “Булгаргаз”. Когато има такъв сигнал, той се дава на компетентните органи и се разследва от всички страни - от паричните потоци, които НАП и Икономическа полиция разглеждат, до националната сигурност, което е приоритет на ДАНС. Така че ще се подхожда абсолютно безкомпромисно към всеки един сигнал и всяко подобно действие.

- Забавянето с невнесения все още български план за възстановяване може ли да се окаже фатално?

- Много е важно да се каже, че планът за възстановяване не се прави, за да може някои да получат едни пари. Планът за възстановяване е възможност да се инвестира в неща, които България трябва да свърши. Например обновление на енергийната система. Или реформата в спешната помощ, която да даде възможност всички български граждани да имат достъп до качествено здравеопазване.

Това е начин на финансиране, който идва с много условия зад себе си и много реформи, които трябва да се случат. И за разлика от европейските програми, ако тези реформи трябва да се случат и не си изпълним задълженията, ще трябва да връщаме парите. Така че много по-важно е да договорим правилно и условията, и реформите, преди да вземем едни пари, за да не се окажем в ситуация да трябва да ги върнем, ако не сме си направили домашното.

- Очакванията ви за 2022 г. – по-спокойна от миналата или не по-малко напрегната? Така всъщност ви питам очаквате ли да изкарате пълния си мандат, или се задават нови предсрочни избори?

- Ние планираме за 4-годишен мандат. И 2022 г. вече е по-спокойна от предишната. Виждаме, че дори от гледна точка на непредвидими фактори като пандемията влизаме в щамове, които са по-заразни, но по-малко хора стигат до интензивните отделения. Това позволява и икономическите мерки да са по-щадящи. Така че очаквам постепенно нормализиране на икономическата ситуация. Затова и в бюджета за тази година вече са заложени много амбициозни както социални, така и инвестиционни програми, които, ако се изпълнят, ще дадат видими и осезаеми промени в живота на хората.