12.02.2013 г.

Водещ: Продължаваме с темата за онова, което България успя да договори като европейски пари на продължилите драматични преговори в Брюксел. Наш гост тази сутрин е заместник-министърът на финансите Карина Караиванова. Добро утро, госпожо Караиванова.

Карина Караиванова: Добро утро.

Водещ: Добро утро.

Водещ: Да ви попитам, първо, понеже ние, журналистите тук следяхме повече, при такива продължителни преговори, интересните неща, които се случваха в кулоарите. Например как еди кой си премиер си поръчал пици, ако бъде така добър да дойде да си плати сметката за поръчаната в 03:00 часа, нощта, пица. Вие имахте ли някакво интересно преживяване по време на тези продължителни преговори? Какво ви направи най-силно впечатление по обстановката?

Карина Караиванова: Всъщност целия съвет беше едно интересно преживяване. По принцип всеки един Европейски съвет, когато става дума за приемане на бюджетна рамка, е много тежък, много продължителен. Но този, последния, беше изключително тежък. Всички европейски лидери се опитаха да защитят максимално националните интереси. Естествено, в контекста на европейския интерес. И последното заседание продължи 24 часа, при обявен, по дневен ред, начало на сесията в 15:00 ч. То започна в 20:30 ч., вечерта, като беше отлагано три пъти. Като междувременно се провеждаха интензивни разговори и преговори. Първото компромисно предложение ни беше представено в 06:30 ч., сутринта, можете да си представите. Като то не беше разпространявано по електронен път. Бяха ни представени по две копия на делегация. След което последваха още 2 сесии на заседанието, съответно още две компромисни предложения. И лидерите на Европейския съюз (ЕС) успяха да постигнат споразумение едва в 17:00 часа, следобед. Така че това заседание беше много интересно, в същото време много напрегнато. Всички лидери бяха твърдо решени да защитят максимално своите интереси, като бяха изправени пред предизвикателството да се сближат позициите на основните лагери и групи държави-членки, които се бяха оформили в процеса на преговорите. Едната, разбира се, група на държави-членки - нетни донори, които настояваха за драстично съкращение размера на бюджета за следващия програмен период. Другия лагер - на държавите-членки, които настояваха за осигуряване на достатъчен размер на средствата за общата селскостопанска политика. Представители на този лагер бяха: Франция, Испания, Полша, Италия. България беше част от лагера на т. нар. „представители-приятели на кохезията", които настоявахме да не бъде намаляван пакета за кохезионната политика. И в крайна сметка всички тези лагери трябваше да направят отстъпки, да направят компромиси. Разбира се, надделя лагера на нетните донори, които успяха да постигнат наистина значително намаление на средствата за следващия програмен период. В сравнение със средствата за настоящия - 2007-2013 година, намалението е в размер на 3.5%. Можете да си представите за какво значително намаление става дума.

Водещ: И това е илюстрация на българската поговорка „който плаща, той поръчва музиката". Общо взето, разбираемо е.

Карина Караиванова: Общо взето, така е, но въпреки всичко беше направен достатъчно добър компромис и бяха взети желанията на всички останали държави-членки.

Водещ: Като си говорим за интереси, госпожо Караиванова, смятате ли, че българския интерес беше защитен достатъчно добре, в рамките на тези преговори? Понеже и министър Томислав Дончев вчера, в това студио, а и премиерът Борисов веднага след края на тези интензивни, както разбираме и то вас преговори, се похвалиха, че България ще получи два млрд. повече за следващия програмен период. Но всъщност ние така и не разбрахме с какви амбиции тръгнахте на тези преговори.

Карина Караиванова: Тръгнахме с много големи амбиции и решение да защитим интереса на България. Всъщност резултата е повече от добър. По последни изчисления, тук искам да направя уговорката, че окончателните финансови пакети на държавите-членки ще станат ясни едва след одобрението на многогодишната финансова рамка, което ще стане факт след приключване на преговорите с Европейския парламент (ЕП). Но в крайна сметка, по последни изчисления, увеличението на финансовия пакет за България очакваме да бъде в размер над 2 млрд. и 200 млн. евро. Пак казвам, с уговорката, че това са едни предварителни изчисления на нашия екип. Успяхме да осигурим увеличение на пакета за кохезионна политика; успяхме да договорим увеличение на средствата за общата селскостопанска политика. По отношение на средствата за АЕЦ „Козлодуй", за извеждане на малките блокове, успяхме да договорим увеличение на средствата, които ще бъдат осигурени за България в размер на над 75 млн. от първоначалното предложение на Европейската комисия (ЕК). Така че считаме, че интересите на България в този момент, в който, както разбрахте, има силно намаление на разходите в бюджета, считам че са добре защитени.

Водещ: Не е ли малко прибързано тържеството на българската делегация? Защото настроенията в ЕП сочат, че там също предстоят никак нелеки дебати. И е твърде възможно, има такава опция, ЕП да върне това, което беше договорено в Брюксел.

Карина Караиванова: Със сигурност предстоят нелеки преговори с ЕП, чуваме такива настроения. Надяваме се, че успеят да постигнат договореност и неголямо мърдане в договорените параметри, защото, както обясних, в крайна сметка Европейския съвет постигна едно много трудно споразумение, много трудна договореност. Така че оттук нататък предстои да видим как ще се развият събитията.

Водещ: Когато говорим за условията, при които ще бъдат отпуснати европейските пари за България стана ясно, че ще бъде сключен нещо като партньорски договор, така го нарече министър Томислав Дончев, който всъщност ще задава необходими реформи и само срещу тях България ще може да получи европейски пари. Добре, обаче, има един тънък момент, вие ме поправете, ако не съм прав, че България ще трябва, в един момент, да избира между чуждите инвестиции и европейските пари. Всъщност, ако има някакъв проблем, той се оформя в тази насока - дали България ще се справи с необходимите реформи, така че да може да разчита на тези над 2 млрд. евро, за които вие говорите повече за следващия програмен период.

Карина Караиванова: Това е нормалният процес, в който ЕК поставя своите изисквания да бъдат финансирани сектори, които са реформирани и, които има поет ангажимент да се проведат реформи. България стартира този процес достатъчно дълго, така че да нямаме опасения, че няма да ни бъдат осигурени съответните средства, които да бъдат инвестирани в тези сектори. А иначе този избор, който вие казвате между европейски средства и чуждестранни инвестиции, той не стои. Двата варианта са абсолютно възможни, независими един от друг, разбира се, допълвайки нужните инвестиции на национално ниво.

Водещ: Казвате, че все още не са ясни конкретните /.../, те тепърва ще се уточняват. Кой е големият печеливш в България, госпожо Караиванова? Земеделците ли, които ще получат 20% увеличение през следващия програмен период? Кой ще се възползва най-много от тези 2 млрд. евро отгоре?

Карина Караиванова: Значителна част от увеличение финансов пакет за България, разбира се, отива за общата селскостопанска политика. Но, както казах, не са само земеделците. В крайна сметка ние ще получим увеличени средства и по структурните и кохезионни фондове. Т.е. ще можем да инвестираме по-голям финансов ресурс във всички сфери, които отчетем като приоритетни, разбира се, съобразявайки се с приоритетите и целите на „Европа 2020". Които цели и приоритети ще бъдат транслирани на национално ниво, както казахте вие, в това партньорско споразумение, което ще подпишем с ЕК. И още по-ясно ще бъдат дефинирани на ниво оперативни програми, които вече се разписват и имаме първоначални варианти.

Водещ: Имаше ли вариант, госпожо Караиванова, българските земеделци все пак да достигнат средните нива на парите за ЕС, които получават? Защото така май се получава, че дори в края на периода, към 2019 година, пак няма да сме достигнали средните нива за Европа.

Карина Караиванова: Не е така. 2016 година се очаква да ги достигнем тези средни нива за Европа по отношение на директните плащания.

Водещ: Понеже става въпрос за съкращаване на бюджета да ви попитам, като финансист, изобщо споделяте ли тази философия? Защото мнозина наблюдатели казват, че във времена на криза трябва да се засилят инвестициите, трябва да се засили влагането на пари. Същевременно обаче като че ли надделява философията за изход от кризата чрез икономии.

Карина Караиванова: Моята позиция тук като че ли няма особено значение, защото както стана ясно, такова е желанието на нетните донори в наистина тежка ситуация - политическа, икономическа, във всяка една от страните-членки. Тези държави няма как, очевидно, да обяснят съкращаване-намаляване на разходите в рамките на националните си бюджети и не защитаване на същия подход, от гледна точка, на същия бюджет. Така че това е позицията, която защитават нетните донори и, която те успяха, към момента, да наложат. Разбира се, България би предпочела увеличение на средствата, които ще бъдат изразходвани на европейско ниво, но такава е реалността, към момента.

Водещ: Да ви попитам, какви бяха аргументите на българската делегация? Четох статии и анализи, според които в съседна Румъния печели много сериозен дебат, понеже там очакванията са били за едни 9 млрд. евро повече за страната, за Румъния става дума. Очевидно не са били постигнати, макар че и там повечето политически сили отчетоха преговорите като успешни. Та се питам какви бяха аргументи на България, за да получи повече пари в абсолютна стойност?

Карина Караиванова: Общо взето, основните аргументи бяха средствата за кохезионната политика, тази която има съществено значение за нас, да бъдат разходвани на европейско ниво по предназначение. Т.е. да се постигне кохезия, изравняване на икономическо, социално развитие на всички региони в Европа. Очевидно България, бидейки най-назад в класацията, би следвало да получи достатъчно висок пакет, финансов ресурс, за да може да инвестира в тези области. В крайна сметка обаче, ако погледнем общата класация, България е най-големият нетен получател на евросредства към момента. Така че ние нямаме от какво да се оплакваме, на този етап.

Водещ: Увеличените европейски субсидии обаче, изискват и по-голямо вътрешно финансиране. Имаме ли достатъчни гаранции, че бюджета ще разполага с необходимите средства за съфинансиране на тези европейски проекти, които ще бъдат договорени?

Карина Караиванова: Нямаме основание за притеснения - тригодишната бюджетна рамка е приета. Там са заложени и предвидени едни съответстващи нива на национално съфинансиране. Така че от тази гледна точка не би следвало да има притеснения.

Водещ: Министър Дончев вчера в това студио каза на въпроса - какви ще бъдат приоритетите в следващия програмен период? Той каза, че ако в този са били магистралите, асфалтовите, то в следващия ще бъдат дигиталните. Има ли още нещо, което може да откроим като приоритет до 2020 година пред България, поне що се отнася до европейските пари?

Карина Караиванова: Инвестициите за малките и средни предприятия ще бъдат значително по-високи от тези, които бяха заделени в настоящия програмен период. Средствата за иновации, също ще бъдат значително по-големи. Както стана ясно, има одобрена нова оперативна програма - „Образование и наука". Така че в тази област също ще бъде увеличено финансирането.

Водещ: Звучи много хубаво - средства за иновации, обаче може ли да обясните какво означава това?

Карина Караиванова: Основната цел, разбира се, е да се направи една много по-сериозна връзка между бизнес, образование, висши учебни заведения, така че да може българската икономика да се модернизира и в крайна сметка да стане конкурентноспособна на тази в ЕС. Това е основната цел.

Водещ: Използвам възможността да ви питам един страничен въпрос, тъй като вие отговаряте за външния дълг в Министерство на финансите, нали така?

Карина Караиванова: Да.

Водещ: Създава се недоволство сред фермерите за забавяне на земеделските плащания. Земеделският министър Мирослав Найденов обясни това забавяне с необходимостта в началото на годината държавата да направи голямо плащане по външния дълг, действително е така. Но крайно наложително ли беше европейски пари да се използват за тези плащания? И кога може да очаквате те да си получат парите? Кога ще има постъпления в Министерство на финансите?

Карина Караиванова: Сега аз искам тук да кажа, че ангажимента на България такъв, какъвто е определен по регламент, е тези плащания да бъдат извършени до месец юни тази година. В крайна сметка това, което ние планираме е плащанията да бъдат извършени в края на месец април, началото на месец март. Както виждате, дори няма да изчакаме последния възможен срок да бъдат извършени тези плащания. Предвид, че става дума за голяма сума, а това са 900 млн. лв., наистина, плащането трябва да бъде съобразено с паричните потоци на бюджета и възможностите той да извършва такива големи плащания.

Водещ: Добре, как си обяснявате недоволството на фермерите тогава, които са свикнали да получават парите си, очевидно, по друго време?

Карина Караиванова: Това, което казвате, те са свикнали. Но пак казвам, ангажимента на държавата е до средата на годината и ние ще го изпълним предсрочно.

Водещ: Добре, фермерите ще си получат дължимите суми до края на април. Карина Караиванова - заместник-министър на финансите.

Видео