20.05.2022 г.

Водещ: В студиото е вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев. 0 % ДДС на хляба. Вярвате ли, че насъщният няма да повиши цената си в магазините?

Асен Василев: Това зависи, разбира се, от хлебопроизводителите и от цената на зърното, която, знаем, че драматично се качи покрай кризата с Украйна. Но това, което държавата може да направи, е да каже, че 20 %, с които държавата го оскъпява, тя няма да оскъпява хляба с тези 20 %.

Водещ: Питам Ви, защото преди известно време при други обстоятелства беше въведена подобна мярка за ресторантьорите и потребителите като че ли не усетиха това намаляване на цените?

Асен Василев: Не го усетиха, това е абсолютно вярно. В случая, пак казвам, това, което държавата може да направи, е тези 20 % да не утежняват цената допълнително. Оттам нататък дали хлебопроизводителите ще преценят и тези 20 % ще си ги вземат, за да увеличат печалбите, или не – ще лежи на тяхната съвест в интерес на истината.
Водещ: Това повече засяга и търговците, но в крайна сметка каква ще е дефиницията за хляб? Кифличката хляб ли ще бъде?

Асен Василев: Не, става въпрос за хляб, както той е дефиниран в потребителската кошница.

Водещ: Друга антикризисна мярка засяга горивата. Какво се случи с акциза на пропан-бутана?
Асен Василев: Акцизът на пропан-бутана е част от акциза на горивата, той не е метан и природен газ, съответно няма как да бъде намален, тъй като ние сме вече на минималната ставка. Акциз на газ можем да освободим, тъй като общото потребление на газ в енергийния микс на страната е под 15 % и имаме право по евродиректива да го намалим. Но за пропан-бутана специално 25-те стотинки отстъпка също важат, така че там не би следвало да има проблем, както мисля, че и намаленият ДДС за газа, което сме сложили също ще важи.

Водещ: А чуждестранните шофьори, които зареждат гориво от нас, те ще могат ли да се възползват от тази мярка?

Асен Василев: Не, мярката е само за автомобили с български талон. Ако чужденецът има български талон, регистриран в България…

Водещ: Гръцки шофьори, ако дойдат в България, няма да могат да се възползват от бензиностанциите?
Асен Василев: Няма да могат, да. Тя е специфично за българските граждани, тя е антикризисна мярка за българите. Ние за тях се грижим.

Водещ: 25 стотинки за литър гориво, разчетите Ви обаче какво показват? Кого подпомагате, в смисъл – колко са социално слабите хора, които разполагат с автомобил, могат да зареждат, пътуват много, ползват го… Тоест доколко тази социална мярка наистина ще докосне и ще бъде от полза на социално слабите, възрастните хора?

Асен Василев: Очакваме поне около 1 млн. човека да се възползват от мярката или семейства по-скоро, тъй като говорим за автомобили. Като тук е много важно да се каже, че отстъпките са за най-ниския клас горива – т.е. ако става въпрос за бензина, за А95, ако става въпрос за дизела – без добавки. Тоест скъпите автомобили, които ползват по-висок клас горива, няма да се възползват от тази отстъпка, така че тя наистина е насочена към уязвимите групи на населението, които зареждат по-евтините горива.

Водещ: Да се прехврълим към пенсиите и пенсионерите. Много голямо увеличение, но колко ще е дефицитът в НОИ?

Асен Василев: Дефицитът в НОИ ще се увеличи малко. Ще се върне горе-долу около 50 на 50, както беше преди това – 50 % самофинансиране, 50 % финансиране от държавния бюджет, което не е много устойчиво във времето, но е това, което имаме от самото начало на пенсионната система в България. По една проста причина – вие знаете, че имаше един период, в който реално всичко, което би следвало да е натрупано за финансиране на пенсионната система, изчезна. И в момента това, което се случва, е през пенсионните вноски, се финансират горе-долу половината пенсии, а през другите бюджетни постъпления се финансира другата половина.

Водещ: Да насочим вниманието си към инфлацията и дълга. Дългът на държавата до края на годината какъв се очаква да бъде?

Асен Василев: Дългът към момента спрямо началото на годината намаля. До края на годината се очаква да остане, както е разчетен в бюджета към момента, т.е. ние не предвиждаме допълнително увеличение на дълга над това, което е заложено в бюджета, както и на бюджетния дефицит допълнително увеличение също не се предвижда. Това, което става е вследствие на инфлацията, има повишение на приходите и реално държавата казва: „Част от тези приходи няма да ги съберем“ – по-ниски ДДС-та, по-ниски ставки и т.н. Част от тези приходи ще ги върнем към най-нуждаещите се граждани. Така че от тази гледна точка, това е и честният подход като антикризисни мерки – това, което идва като приход в следствие на инфлацията, да се върне обратно при гражданите.

Водещ: А какви са очакванията Ви за инфлацията до края на годината, защото чух, казахте по-рано през седмицата, ако не и миналата седмица, че като че ли се очаква намаляване на инфлацията, но пък други сигнали, включително от Кристалина Георгиева, и в световен мащаб казват – трудни месеци ни чакат?

Асен Василев: Средногодишната инфлация по прогноза, която сме заложили, е малко над 10 %. Така че това е, което предвиждаме сега и при новата бюджетна процедура – 10 %, 11 % средногодишна инфлация. Тези високи стойности, които видяхме през март и април – те първо бяха донякъде очаквани, още ако си спомняте при бюджетната процедура говорихме, че там ще е пикът – войната дойде, което допълнително ускори инфлацията, особено на хранителните стоки. И всъщност голямата въпросителна пред инфлацията в момента, ние, ако погледнем април месец детайлно – тя не идва вече толкова от енергийни продукти, идва от храни, от транспорт, облекла и обувки – всъщност остава последно строителната инфлация да влезе в икономиката. И ако ме питате дали можем да стигнем до по-високи нива – това ще го знаем чак септември по две причини. Първата е – трябва да видим какво ще стане с цените на храните, защото в момента има недостиг огромен. Индия затвори износа на зърно, както знаете вчера. Има голямо количество зърно в Украйна, което не е ясно дали ще успее да стигне до международните пазари. Цените на торовете се вдигнаха драматично, което оскъпява съответо цялата продукция. Цените на зърното влизат съответно и в месото, разбира се. Пилета, прасета – всичко това се храни с фураж до голяма степен и няма как това да не се отрази. Около 20 % е увеличението на потребителската кошница към момента. През лятото не очакваме някакви драматични движения, въпросът е какво ще се случи есента.

Водещ: А това ще се случи след актуализацията на бюджета или преди?

Асен Василев: Ами, след актуализацията на бюджета, но ние сме заложили буфери в актуализацията така, че да можем да реагираме, ако се наложи.

Водещ: Критици, не ваши критици, питат нов дълг ще се тегли ли?

Асен Василев: Дългът, който ще се тегли е в рамките на обема, който е заложен в бюджета още от февруари месец. Допълнителен дълг над този, който е заложен февруари месец, не се предвижда.

Водещ: Тегленето на тези заеми не ни ли отдалечава от еврозоната?

Асен Василев: Не. България в момента има, мисля, че второто най-ниско ниво на дълг към брутен вътрешен продукт в целия Европейски съюз. Ние сме на под 25 %. Изискването е 60 %, така че сме много далеч въобще от даже минималната гранична стойност на дълг, която би ни попречила за еврозоната.

Водещ: Не мога да не Ви попитам как се движат вече отношенията Ви с президента Румен Радев. По думите Ви те бяха стигнали най-нската си точка. В момента какво е състоянието им?
Асен Василев: В момента мисля, че г-н Радев и ние имаме обща позиция по това, че трябва да се подпомогнат най-уязвимите хора в държава и че тази криза, която се вижда по повод инфлацията, която е и в Европа, и в Щатите, и в България. Както казахме, изпреварващо и малко по-високо, просто защото сме по-бедни. Храните и енергийната кошница са много по-голяма част от нашата кошница от продукти. И мисля, че и президента това, което каза е: „Това са много добри намерения, нека да ги видим реализирани, превъплътени в законодателство“ – това смятаме да направим и с актуализацията на бюджета.

Водещ: Как гледате на критиките, че тези антикризисни мерки са проинфлационни?

Асен Василев: Те биха били проинфлационни, ако ние увеличавахме бюджетния дефицит, тъй като това означава, че ще наливаме повече средства в икономиката, създавайки по-голям дефицит. Това, което ние правим, е допълнителните приходи, които се очакват, се връщат обратно в икономиката и то при най-уязвимите групи целево. Така че от тази гледна точка не би следвало да създадат допълнителна инфлация.
Водещ: Продължава ли да е на добро ниво диалогът и вътре в коалицията? Дори по темата евро говорите ли си или това, което един от коалиционните Ви партньори беше написал във Фейсбук – „правите си, каквото си искате“?

Асен Василев: Да, говорим си. Имахме няколко коалиционни съвета. Имаме вече изготвен план какъв да е анализът, който искат да видят част от колегите. С конкретния повод за плана за въвеждане на еврото – този план от 5 юли миналата година е на обществено обсъждане, т.е. няма нищо ново в него. Има променени 1-2 технически срока, примерно банките колко по-рано трябва да си пренастроят част от системите. Така че от тази гледна точка не мисля, че имаме проблеми – специално в бюджет и финанси.
Водещ: Да се върнем на компенсациите за парното – очаква се то да скочи с до 50 %?

Асен Василев: Не бих казал, но това зависи от КЕВР, разбира се, и от цените на газа, които „Булгаргаз“ ще пуснат.

Водещ: Ами в Бургас днес заявиха и отговориха, че там се очаква да скочат с 50 %.

Асен Василев: Това за мен е изненада и, според мен, КЕВР трябва много внимателно да прегледа сметките. Това го казвам от собствен опит. 2013 г. влязох в правителството като министър на икономиката, енергетиката и туризма в една много тежка ситуация. Хора се палеха по улиците, си спомняте, заради високите цени на тока. Около 3 седмици по-късно всички дружества – държавни, недържавни поискаха увеличение на цената с 40 %. Не знам дали си го спомняте този момент. След което се направи един преглед на разходите – как се натоварва системата, какво може да се спести и накрая се стигна до увеличение от 1-2 % за две от дружествата и намаление с половин процент за едно от дружествата. Тоест, когато чуя увеличение с 50 %, първото нещо е да се прегледат всички разходи, да се види реално дали това са мечтите и желанията на някои и дали всичко е оптимизирано. И като се направи оптимизацията обикновено процентите спадат драматично.

Водещ: И все пак, какво би включвал този план Б – да се реагира на такова увеличение, дори да не е в такъв голям процент?

Асен Василев: Няколко неща. Ние вече имаме намаляване на ДДС при парното от 20 % на 9 %, т.е. 11 % от сметката отпада при текущите цени, т.е. ако се увеличава с 11 % за крайния клиент би следвало сметката да е същата. Второ – има предвидени компенсации за газа. И в България, както и на общоевропейско ниво се обсъжда план така, че да се получат компенсации за цените на газа или даже да се наложи пределна цена на газа в Европейския съюз. Всичко това се работи през лятото, за да може есента и зимата да не са драматични.
Водещ: По темата за Северна Македония – очаква ли се България да свали ветото? Днес започнахме емисията с това, че премиерът Петков призова президента да свика консултативния съвет за национална сигурност.

Асен Василев: Не. Според мен да се свика консултативният съвет за национална сигурност е много добра идея, за да се покаже, че всички сме обединени каква е точно българската позиция – тя си остава непроменена, поне доколкото аз знам. Така че е добре, вие знаете, започна един: „Европейският парламент взел решение, не знам кой какво направил…“ Добре е пак да се съберат всички партии плюс президентството, плюс службите и т.н. Да се каже какво се случи последните 6 месеца. На база на това нашата позиция остава, аз очаквам да остане непроменена.

Водещ: А има ли външен натиск?

Асен Василев: Всяка среща, международна, започва с какво се случва с Македония и ще се случи ли Македония и нашият отговор е: „Имаме ясна позиция. Парламентът е единственият, който може да се произнесе по тази тема.“ Преди това да се случи, трябва да видим много ясно движение от страна на Македония, както и от страна на европейските ни партньори в интерес на истината, за да сме абсолютно сигурни, че българите в Македония ще бъдат защитени и всички други елементи на рамковата позиция – аз не съм дипломат, не мога да ви ги изброя, но тя си е приета от Парламента и си се спазва. И външно министерство мисля, че много последователно водят тези преговори.
Водещ: Но като финансов министър сте свикнали на въпроса: „Кога ще има пари за пътища?“
Асен Василев: В момента има пари за пътища. Ако си спомняте, бюджетът на Агенция „Пътна инфраструктура“ стана 2,5 млрд. лв., което е безпрецедентно. Тоест средства за пътища има, оттук нататък въпросът е те да стигнат до фирмите и те да започнат да строят пътищата.
Водещ: А опозиция и експерти Ви питат за какво са похарчени 9 млрд. лева в края на 2021 г.?
Асен Василев: Този въпрос го отговорихме 10 пъти, в това число и на Парламента. ПМС по ПМС и решение на Народно събрание по решение на Народно събрание. 1,2 млрд. Лева отидоха, както знаете, за добавките за пенсиите от 60 лв. плюс добавките, енергийните, които бяха изплатени с решение на Народното събрание. Около 5 млрд. лева е нормалният разход на държавния бюджет декември месец, защото има страшно много плащания. Имаше допълнително средства заделени – около 100, 120 млн. лева за Ковид, които бяха използвани, и като се съберат всичките тези се стига точно до сумата. Бяхме ги извадили буквално решение на Министерския съвет по решение на Министерския съвет.
 

Видео