СИМЕОН ДЯНКОВ: ФИСКАЛНАТА ПОЛИТИКА ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 10 ГОДИНИ НИ СПАСИ ОТ ГРЪЦКИ СЦЕНАРИЙ
14.07.2011 г.
Вицепремиерът и министър на финансите в интервю за в. „Дума"
Цитати:
- Г-н Орешарски се е придържал към 2% дефицит и не повече от 40% преразпределение, което даде идеята за пакта за финансова стабилност
- "Евро плюс" е само една чернова, ще продължи да има чернови поне още една-две години и на края ще е "Евро плюс, плюс, плюс"
- Сега можем да си позволим лукса да изчакаме, да видим какво става в еврозоната и тогава да преценим дали ни е необходима
- Каква е вашата оценка за първите две години на това управление?
- Първите две години за мен минаха в борба за излизане от кризата - да се избегне това, което става и продължава да става в много държави в Европа. Ето пак имаме лоши новини от Гърция, дефицитът се увеличава спрямо м.г. с близо 30%, има лоши новини от Италия, от САЩ - там също дефицитът се увеличава. Затова първите две години като министър на финансите минаха в това да излезем от кризата и мисля, че успяхме. Резултатите от последните четири тримесечия показват, че икономиката се стабилизира. Не се наложи да взимаме външни заеми, няма и да се наложи. Не стана лошият сценарий. И следващите две години от мандата моят фокус ще бъде много повече върху отделни сектори на икономиката и, разбира се, социалната политика, доходите как могат да растат.
- Лично на мен натрупаната инфлация през тези две години ми изяжда по едно зареждане на хладилника всеки месец.
- М.г. нямаше кой знае каква инфлация - беше около 3,2%. За т.г. първите три-четири месеца бяха с ръст на инфлацията в световно ниво. През май инфлацията беше нула, а за юни имаме близо 1% дефлация. Т.г. ще имаме по-нисък ръст на инфлацията от м.г. Но първата задача беше да излезем от кризата без големи сътресения. Това успешно стана. И не случайно решихме от 1 септември да се повишават поетапно доходите, като се започне от вдовишките пенсии и минималната заплата.
- Скоро казахте, че се надявате след две години да бъдем по-богати от румънците.
- Убеден съм, че след две години средният българин ще бъде по-богат от средния румънец. Като доходи може би ще сме настигнали Латвия, която в момента е пред Румъния, но това са някакви междинни цели. По-важното е да достигнем средното равнище за Европа, за което ще ни трябват два мандата.
- И затова ви трябва пакт за финансова стабилност, който според хората ще бетонира бедността? Освен това, вкарвайки параметрите на пакта в закон, лишавате следващи правителства от правото да водят самостоятелна фискална политика.
- Идеята на пакта за финансова стабилност е да се избегнат всички възможности в бъдеще да влизаме във финансови кризи, които ние самите си предизвикваме заради нашите политики. Вече близо 15 години сме във валутен борд, т.е. монетарната ни политика не се определя в България и за нас влизането в дефицит е много по-проблемно, отколкото за повечето държави извън борд. Това го разбираха добре и предишните две правителства и през последните десетина години се е водила добра фискална политика като цяло. Затова всъщност България е била и е един от отличниците от фискална гледна точка. Съществената част от промените в т.нар. пакт за финансова стабилност вече са в т.нар. органичен закон за бюджета - дефицит до 2% и публични разходи до 40%. Остава само третата част да се приеме като промяна в конституцията - преките данъци да не могат да се увеличават с обикновено, а само с квалифицирано мнозинство в парламента. Това е необходимо, за да се избегне възможността бъдещи популистично настроени правителства да влязат в твърде големи дефицити, което може би за една година ще изглежда добре, но след това ще стане този тип сценарий, който има в Румъния в момента и в много по-лош вариант - в Гърция.
- При положение, че признавате, че през последните 10 години се е водила добра фискална политика, защо смятате, че след вас тя няма да е такава и трябва да се вкарва в някакви рамки?
- Макар средно през последните 10 години да е била добра фискалната политика, винаги преди избори тя за няколко месеца се е разваляла. Моят предшественик г-н Орешарски за три и половина години е бил добър финансов министър, но в последните няколко месеца влиза внезапно в много по-големи дефицити. Това може би като политически цикъл е донякъде неизбежно, в много държави го има. Искам в бъдеще да избегна възможността преди избори да се влиза в по-големи харчове. С този закон се вързват и моите ръце, и ръцете на следващите финансови министри. Но по-голямата тема е това, което става около нас, което става в Европа. Преди година се страхувахме какво ще стане в Гърция, сега се страхуваме какво ще стане в поне 6-8 страни в Европа. След Гърция бе Ирлания, след това - Португалия, днес големите страхове са за Италия и Белгия. Условията се промениха и самата Европа стана много по-рискова, отколкото когато и да е било през последните 10 години. И, за да смекчим този риск, трябва вътрешните ни механизми за финансова дисциплина да са много по-силни.
Но ако се види политиката на предишното правителство, точно тези 2% дефицит да не се преминават и 40% преразпределение, всъщност г-н Орешарски се е придържал към това. Във всяка една година са имали тези правила, като в 2008-а и 2007-а са ги имали разписани, макар и не в закон, и са се придържали към тях.
- Но намираха пари за увеличение на пенсии и заплати. За четири години почти двойно се увеличи минималната заплата, почти двойно се увеличи минималната пенсия.
- Инфлацията беше много висока тогава. 2008 г. беше 12,5%...
- !?
- Да, 2008 г. инфлацията е 12,5%. 2007 г. също беше над 10%. От 2005 до 2008 г. светът като цяло растеше доста, но растеше и инфлацията на световно ниво и в България. Така че, като се види какъв е бил инфлационният индекс, има, разбира се, голям смисъл да се увеличават и доходите. Но най-важното нещо - просто светът беше в друга икономическа ситуация, растеше средно с 6,3%, България растеше малко по-малко - 6-6,1%. Бяха по-добри времена за всички. Сега всички са в трудни времена и следователно главната цел на всички финансови министри и правителства е, първо, да се излезе от кризата и тогава вече, когато имат възможности, да мислят и за доходите.
- Пактът за финансова стабилност се преплита с един друг пакт - "Евро плюс". За какво ни е "Евро плюс", ако ще бъдем толкова дисциплинирани финансово, че няма да имаме нужда от финансова помощ, а само ще плащаме някакви вноски - говори се за над 6 милиарда евро за целия период?
- Тук наистина си заслужава малко по-обстойно да се обясни. Първо, пактът за финансова стабилност като идея е съществувал и преди. Както казах, предишното правителство е водило такава финансова политика, която помага и на нас, а и България да е различна от всичките ни съседи. Като станах финансов министър, от самото начало си мислех, че тази идея трябва да се осъществи и започнахме да я разработваме. Т.е. българската идея е доста по-стара и по-отлежала от "Евро плюс". Пактът "Евро плюс" тръгна през ноември 2010 г., отчасти като отговор на това, което се случваше в Гърция, и тогава се виждаше, че в още една-две държави - Ирландия и Португалия, нещата не вървят добре. Оттогава той е претърпял вече три големи промени. В първоначалния вариант беше доста тромаво направен и с доста проблемни моменти. Примерно се казваше, че трябва да има единна данъчна ставка.
- Обсъждаше се за ДДС.
- Не само, всички данъци с времето трябваше да се изравнят. Каквато е ставката в Германия, такава трябва да е и в България, което от икономическа гледна точка е много лоша идея. На държави като България впрочем тук става въпрос за цяла Източна Европа, за да имат по-висок ръст от Западна Европа и да стигнат средните за ЕС доходи, им трябва различна данъчна политика - тази, която сме постигнали благодарение на последните две правителства, а ние успяхме по време на кризата да я задържим. Така че идеята за единна данъчна ставка в пакта "Евро", както първоначално се наричаше, беше необмислена и ние бяхме твърдо против и съумяхме заедно с няколко държави от Източна Европа плюс Великобритания да убием тази идея като несъстоятелна. След което се мина на идеята да има единна данъчна основа - ставките да са различни, но начинът, по който се начисляват върху фирмите и върху гражданите, да е единен. Ние смятаме, че и това е лоша идея... Всъщност пакт няма. Това много хора не разбират. Няма разписан пакт "Евро плюс".
- Искате да кажете, че това е една идея.
- Продължава да е идея, която се развива и главната причина, поради която решихме да влезем на този ранен етап в разговорите, е именно, за да променим нещата, които смятаме, че са лошо обмислени - главно в данъчната политика. И сега в последната чернова се говори много по-общо за единен данъчен модел. Не е много ясно това точно какво е, но вече излязохме от първоначалните лоши за нас идеи. Също в социалната сфера първоначалната идея беше твърде ограничаваща, най-общо се казваше, че ако няма определен ръст в Европа и различните държави, тогава не може да има увеличаване на доходите. Това също се премахна от черновите. С други думи, идеята продължава да има развитие и по мои прогнози, като виждам как други теми започват да излизат, напоследък Италия е на дневен ред, този пакт "Евро плюс" ще продължи да има чернови поне още година-две, преди да почне по-сериозно да се говори. А относно идеята, че за нас ще има големи тежести и ще плащаме за други държави, това също не е така. Държавите, които имат твърди задължения по пакта "Евро плюс", а според мен ще бъде "плюс, плюс, плюс", когато стане, ги имат само като съчленове на еврозоната. Държави, които влизат в еврозоната, отсега нататък ще ги имат 12 години, след като са станали членки на еврозоната. България не е член на еврозоната, ние дори още не сме член на ERМ-II. Ако влезем в ERM-II, имаме поне две години подготовка, така е по европейската директива. Поне две години там, самото кандидатстване на други държави е отнело около година, плюс 12 години, така че поне 15 години е разтеглено във времето това дали България има някакви задължения или не. И тези задължения, ако въобще ги има след 15 години, ще са към тогавашна дата - примерно, ако през 2027 г. има държави, като в момента Португалия, Ирлания, Гърция, на които ЕС има задължения да им помага.
- Трябва ли ни еврозона изобщо?
- Става все по-интересен въпросът, при положение, че България има стабилна монетарна политика от 15 години, вече 10-ина години има стабилна фискална политика. Сега можем да си позволим лукса да изчакаме, да видим какво става в еврозоната и тогава да преценяваме дали ни е необходимо, дали ни е важно и кога. Докато преди 2-3 години това беше значителна цел не само на това правителство, сега това бързане не е необходимо. И самата еврозона трябва да приеме някаква по-стабилна програма - как тя ще се развива с времето и какви допълнителни механизми, извън монетарния, са й необходими.
- И дали няма да се разпадне.
- Аз съм оптимист, не смятам, че проблемите пред еврозоната са чак такива големи, но определено последната финансова криза показа, че само монетарен механизъм не е достатъчен в тежки финансови кризи. Трябва и нещо друго, въпросът е какво е то. Първоначалната идея беше правилната - че трябва някаква обща фискална политика, в смисъл този тип неща, които първо Германия прие, после няколко други държави - Финландия, Швеция, аналог на нашия пакт за финансова стабилност, разбира се, с някои различия. Вече има 6-7 държави, които вървят по този път, и това е достатъчно за стабилизирането. В момента, в който се вкара и единна данъчна политика, България и въобще държавите, които трябва да растат много по-бързо, сме твърдо против, защото това един вид помага на големите държави за сметка на малките. Но по това се работи от време на време, след което се появява поредният проблем в еврозоната - тази седмица са Италия и Белгия. Италия има след Гърция най-големия дълг спрямо БВП - 120%. Гърция е на 150% вече. На последните разговори на съвета на финансовите министри към България се задава въпросът как сме успели за 10-12 г. да намалим дълга си спрямо БВП от 130% на 16%, колкото е сега.
- Повечето държави не се притесняват от това, че имат дълг?
- Доскоро не се притесняваха, но вече започват много да се притесняват. Например Италия, третата по големина икономика в Европа. Доскоро се казваше, че 120% дълг за добре развита икономика не е проблем, но техният рисков профил - премията, която трябва да плащат, само за тази седмица се е увеличила с 1,5% над това, което беше миналата седмица, за Белгия се е увеличила с 1% - и тези държави започват да имат проблем. Защо, защото при предишни кризи се казваше, че могат временно да се увеличат данъците, след което да се балансира донякъде бюджетът и по този начин да се излезе от кризата, и дългът да може да продължи да се плаща. Гърция първа показа, че това е невъзможно, сега вече за няколко други държави това е проблем. Така, че смятам, че големият резултат от тази криза е, че всички държави в Европа рязко ще намалят дълга си спрямо БВП. Ние сме една от трите държави, заедно с Естония и Люксембург, които нямат този проблем. Малките държави с право поддържат такава политика, те са много по-подложени на влиянията от спада на световната икономика.
- Не смятате ли, че много по-лесно ще излезем от кризата и много по-конкурентоспособна ще бъде икономиката ни, ако се влагат повече средства в образование и наука?
- Образование, наука, аз бих увеличил и в здравеопазването. Ако нацията е по-здрава, тя е и по-можеща - да се учи повече и да работи повече. Една от големите ми цели до края на мандата е да се направи по-голямо преразпределение към тези сектори и към културата за сметка на сектора за сигурност. България спрямо средното за Европа трябва да харчи повече за образование и наука, за да сме по-ефективна нация като икономика.
- Не знам какви идеи имате за влагане на средства, но реално за наука точно наполовина са намалели средствата?
- Не, не са такива разчетите. Трябва да се влага много в наука наистина, но трябва да се влага в наука, която води до развитие на икономика и на самото общество. Например влагане на повече в археологията помага и на самата археология, за да покажем какво голямо историческо богатство има България, но и за развитие на културен туризъм, нещо, което аз лично съм убеден, че е едно от перата, в които България може да се развива много в следващите години. Затова в това перо в последните две години сме вложили десет пъти повече, отколкото в предишни години.
- А пари за иновации ще има ли? Ние сме на едно от последните места в света по средства, вложени за иновации.
- За да се влага в иновации, трябва да има връзка между науката и българския бизнес.
- Бизнесът няма възможност да плаща за това.
- Ние сме готови да плащаме за иновации, когато обаче бизнесът каже: "Трябва ни този тип иновации, за да можем да пробием на тези пазари, на които в момента не можем." Някои го разбират. Например във фармацевтиката сме в много силна позиция и дори по време на кризата успяхме да станем в по-силна позиция благодарение точно на това, че България исторически разполага с много добри химици, химическа промишленост. Трябва да има връзка между бизнеса и науката. Напоследък това се случва и в техническите науки - в Техническия университет в София, в Русе, Варна и Бургас се работи по доста иновации, които помагат на българския бизнес. Така че аз съм оптимист. Има нещо, което за мен е доста перспективно - да се дават повече пари приоритетно на университети, които имат по-високо качество на обучение и развойна дейност. Миналата седмица подписахме първите 6 милиона лева над това, което се дава на университетите - Техническият университет получи 1,3 милиона, Софийският университет - 1,2 милиона. За мен това е бъдещето - да се дават повече пари в университетите.
- Искате науката да се съсредоточи в университетите?
- Да, защото там е връзката между младите научни кадри, науката и съответно бизнеса, който много по-естествено влиза в университетите, в които е учил. Разбира се, част от науката, която е фундаментална, не може да се поддържа само в университетите, защото там трябват много по-големи, специфични инвестици, и ще си остане в научни институти към БАН.
- Ще има ли повече пари за БАН?
- Не. БАН има достатъчно пари. Във времето над 90% от парите й са идвали от държавата. Европейският опит е, че около 50% от парите на този тип институции трябва да дойдат от държавата, а другите - по европейски или въобще по международни проекти, по съвместни проекти, които са от интерес за бизнеса. Така че ние 50% ще даваме, другите обаче трябва да си осигурят с проекти.
- Смятате ли за голямо постижение това, че минималната заплата се вдига с 30 лева?
- Добра първа стъпка е. Тези 30 лева представляват 13% увеличение, което е два пъти над инфлационния индекс за тези две години.
- След две години какви ще бъдат минималната заплата и минималната пенсия?
- По-високи от тези, които са сега. И зависят точно от бюджетните процедури. Ако икономическият растеж е около 4%, както прогнозират някои анализатори, ще можем да си позволим и по-голямо увеличение на доходите в рамките на бюджета за 2012 г. и следващия. И другото, от което зависи, е дали в рамките на бюджета може да стане по-голямо преразпределение от секторите, които не водят до някаква голяма ефективност в икономиката, към секторите, за които си говорихме - наука, образование, здравеопезване.
- От предишното правителство получихте 8 милиарда лева резерв. Бихте ли оставили на следващото правителство 8 милиарда? Макар че по закон може да е по-малко.
- 7,7 милиарда получихме, в момента е 5,1 милиарда. Но винаги по време на криза имаш три избора. Единият е да увеличиш данъците. Това за мен е лоша политика. Не го направихме. Другият вариант беше да се взимат големи външни заеми и да се разплащат с времето. Това също не го направихме, защото тежестта се прехвърля в бъдещето. Тогава ще страдаме след 5 или 10 години. И третия вариант - да, благодарение на спестяванията по време на добрите времена на предишното правителство ние имахме такъв резерв, който използвахме. Този резерв е точно за тази цел - в добри времена спестяваш, в лоши времена го използваш. Той, за разлика от всички други възможности, не ни струва лихви и от тази гледна точка за мен беше правилният избор да се използва.
- За какво бяха похарчени тези 2,6 милиарда лева от резерва?
- Те просто отиват за покриване на дефицита, който се появява главно в социалната система. Голяма част от тях отиват за пенсии, защото НОИ последно е бил без дефицит през 1996 г. и всяка година през последните 14 години държавата покрива една голяма част от пенсиите. Така че почти половината от тези пари са отишли за пенсии и други социални плащания.
- Бихте ли оставили 7,7 милиарда лева на следващото правителсто?
- Ако имам възможност - да. Но не мисля, че това е важната цел. Важно е да се мине през кризата, без да се увеличават данъците и без да се вземат големи външни кредити. Това, че се използват пари от фискалния резерв, е нужно по време на криза, както и е нужно, след като се излезе от криза и има растеж, да се слагат пари в този резерв.
- След колко време българинът ще усети по джоба си, че излизаме от кризата?
- Още от 1 септември, когато се увеличат вдовишките пенсии и минималната работна заплата. При вдовишките пенсии би трябвало 700 000 души това да го усетят, за минималната заплата - около 120 000 души.
- Казват, че средното увеличение на вдовишките пенсии ще е с около 5 лева.
- Доста голяма група хора ще получат от 15 до 30 лева месечно.