11.01.2024 г.

Водещ: Заместник-министърът на финансите Ивайло Яйджиев е тук при мен. Здравейте и добре дошли, господин Яйджиев.

Ивайло Яйджиев: Здравейте.

Водещ: Защо поканихме господин Яйджиев, да Ви кажа, уважаеми зрители? Защото се очаква кампанията за еврозоната да стартира, може би на някои от вас вече е направило впечатление как са започнали едни рекламни материали да се въртят под формата на видеа в различните канали, обяснява се на хората как ще тръгнат целият този процес, какво ще се случи. Но за да бъдем максимално детайлни и ясни, решихме да Ви поканим. Кажете ни какво предвижда тази кампания, която вече е в ръцете на властта в момента. Защото в момента текат информационни материали от Европейската комисия, ми казахте.

Ивайло Яйджиев: Точно така. Сега в България се проведе един доста широк дебат по принцип за и против еврото. Целта на тази …

Водещ: Само да кажа, че в момента виждаме всъщност част от тези информационни материали, които вероятно и нашите зрители вече са виждали. Продължете, извинявайте.

Ивайло Яйджиев: Чудесно. Ами, точно това щях да обясня, че имаме, имахме един дебат, който беше по принцип за и против еврото. Всъщност целта на тази информационна кампания е друга - тя е да даде конкретната информация, много практичните въпроси какво ще се случи, кога ще се случи, как ще се случи, евентуално да, също и така да развенчае някои митове около еврото. Конкретно кампанията на правителството е базирана на комуникационна стратегия, това беше първата стъпка, разбира се. Ние трябва да знаем какво да правим преди да го правим. Тази комуникационна стратегия беше актуализирана, след като се промени датата, целевата дата за приемане на еврото. Приета е и съответно съгласуване с Европейската комисия, и съответно сега тя се изпълнява. И част от тази комуникационна кампания много скоро ще видите и съответно логото, слогана и целия, цялата визуална идентичност.

Водещ: Кога ще стартира?

Ивайло Яйджиев: До края на месеца, кампанията е стартирала и всъщност това интервю показва, че…

Водещ: Вече е започнала.

Ивайло Яйджиев: …, че сме в подготвителната част на кампанията. Но до края на месеца може да очаквате логото, конкурса за логото да е финализиран и да бъде представен. Един много прозрачен конкурс беше проведен от Министерството на финансите. Интернет страницата веднага след това също ще бъде отворена.

Водещ: Понеже разграничихме в началото, че е част от информационните материали, които вече са пуснати на Европейската комисия, има ли такива, които са от страна на кампанията, за която говорим сега?

Ивайло Яйджиев: Разбира се, такива ще има. И те…

Водещ: За тях питам кога всъщност ще …

Ивайло Яйджиев: Да. В момента, в който имаме визуалната идентичност, беше необходимо все пак време, за да е наистина прозрачен, конкурентен конкурсът, което ще стане до края на месеца, даже преди това, ще започнат вече и съответните материали по всякакви канали - телевизия, печат, радио, социални мрежи, дигитални канали, събития на място. Като ще бъдат обявени съответно също толкова прозрачни конкурси за сътрудничество с телевизии, включително надявам се и с Вашата.

Водещ: Добре. Понеже аз си записвам и сега да тръгнем по конкретиката, която Вие загатнахте. Какво ще се случи, кога ще се случи и как ще се случи? Да отговорим на всеки един от тези три позиционирани въпроса, които и Вие споменахте преди секунди. Какво ще се случи? Тоест това трябва да се обясни на хората. И питаме какво ще се случи наистина. Влизаме в еврозоната, а преди нея какво ще обясним на хората и какво ще се случи за тях? Дали по магазините ще имаме вече разлепени цени и в евро, и в лева? Какво?

Ивайло Яйджиев: Именно сега няколко са основните моменти. Знаете 1 януари 2025 г. е самата дата за въвеждане на еврото. В средата на годината се очаква решението на Европейската комисия и на ЕЦБ, тоест това е другият важен момент.

Водещ: Това е въпросният конвергентен доклад, както го наричаме, или?

Ивайло Яйджиев: Конвергентният доклад е техническият документ, който ще информира решението на еврозоната, който ще излезе през юни и съответно се очаква решение през юли. Тоест затова и нашата кампания е структурирана на три етапа: от сега до този, това официално решение, която разбира се е подготвителна. Ние, докато няма официалното решение, не можем да комуникираме това като факт. Но е необходимо още отсега да започнем, защото има чисто практическа необходимост за подготовка и на граждани, и на бизнеси, и на банки. След което има реалната част, същинската част на кампанията, която ще е най-интензивна, която в момента, в който имаме решението до фактическото въвеждане на еврото и след това ще има и продължи, продължаване на една фактическа кампания и след 1 януари 2025 г. за още шест месеца, тоест цялата кампания е около 18 месеца. Акцентите в тази кампания са базирани на опита от другите държави. Ние… целта тук не е еврото, не е да бъде революция, то трябва да е естествена еволюция на това, което правим и днес с най-малко затруднения за бизнеса и за хората в този процес на смяна. Има осем държави, които са минали през този процес. Ние сме взели най-добрите практики от тях. Една от тези най-добри практики, а именно това, което и Вие споменахте – е двойното обозначаване на цените. Опитът показва, че това е една много ефективна мярка и затова ние искаме това да го направим възможно най-дълго.

Водещ: И тук отварям една скоба, извинявайте, и се усмихвам, защото вчера бях в такъв неформален разговор - как ще изглеждат цените, когато преминат в евро. Дали ще има едно завишаване или цената в левове ще отговаря абсолютно точно на евро стойността. Хората продължават да смятат, че ако хлябът е 2 евро, абсолютен пример давам, 2 лв., прощавайте, ще стане не 2 евро, а някой казва, че той ще стане 4 евро. Дайте да обясним всъщност какво на практика ще се случи. А и политическата реторика по темата, Вие я чувате всеки ден и от парламента, но и не само, извън парламента за това каква информация ни чака, след като приемем еврото. Аргументът до момента е примерът с Хърватия, която имаше 0,2% на 100 ръст на инфлацията. По данни не мои, а на Евростат.

Ивайло Яйджиев: Точно така. Всъщност тук има два елемента – единият чисто практически за хората е какво ще се случи. И ние много ще внимаваме това разписване на цените да е максимално прозрачно, тоест да бъдат сложени на едно място двете цени, с еднакъв шрифт и всичко това да се вижда не само на щандовете по магазините, но и на сметките, които плащат, на данъците, които плащат и така нататък. Но това е само прозрачност. С  прозрачност няма само да стане. Има необходимост и от законови гаранции, има необходимост и от контрол.

Водещ: Ще има ли, да, държавни мерки по отношение на опита за спекулиране с цените? Например, нещо, ако не е на кръгла цена, на кръгъл лев – 1, 2, 3, 5, 10, 100, а е и някакви стотинки, тоест да има едно закръгляне, което обаче да е в ущърб на потребителя. Това може ли да бъде стопирано?

Ивайло Яйджиев: Цялата идея, която ние правим с един закон за еврото, който ще въведе всички тези неща, за които си говорим като правна база и съответно санкции, ако не се спазват е, че ще има и механизъм за превалутиране. Тоест ще е ясно разписано как трябва да става превалутирането. Извън това, разбира се, вероятно някои ще се опитат и да спекулират с този процес. И тук идва ролята на държавата и на контролните механизми на държавата. Ще разглеждаме различни варианти да сложим в този закон, механизми, които Хърватия и други държави са прилагали, за да ограничат тази спекула. И тук идва ролята и на институции като НАП и Комисията за защита на потребителите, които ще трябва наистина да бъдат максимално мобилизирани в този период. Понеже Вие ме попитахте и за по-общия въпрос за инфлацията - какво ще се случи с нея?

Водещ: Само преди да стигнем до там, много е важно наистина да го уточним този въпрос, защото пак казвам, убедена съм дори, че и Вие в неформални разговори сте стигали до това да обяснявате на хората, на вашите близки, на хора, които срещате и разговарят с вас, простичко дадох пример с цената на един хляб – един хляб няма да е 4 евро, ако е 2 лв. в България, а ще е колко - 1 евро, или 1 евро и някакви центове?

Ивайло Яйджиев: Принципът, който ще е заложен в закона, е, че се превалутират до втория знак след десетичната запетая. Сега, има икономически процеси, те са нормални, но това, което и Вие казахте, видяхме, че във всичките осем държави, които са влезнали инфлацията, която се генерира от влизането в еврозоната е между 0,3 – 0,5%. Ние в момента сме на 5%, за сравнение, за какви мащаби говорим. Така че няма обективна причина за притеснение. Това не означава, че ние не трябва да сме внимателни, напротив, ние сме изключително внимателни. Но опитът и на Хърватска показва, ще Ви дам две числа - към момента на влизане в еврозоната инфлацията там беше 12,7%, една година по-късно – 5,4%. Това не се дължи само на еврото, но най-малкото показва, че еврото не води до по-висока инфлация.

Водещ: Да. Съжалявам за простичкия пример, който дадох, но стремим се да бъде разбираемо за хората, защото наистина има една част от обществото, която наистина се тревожи дали ще се повишат двойно цените след влизане на еврото в наша национална валута. Инфлацията - хайде да погледнем към нея. Защото Вашите прогнози са оптимистичните. Може би до някаква степен е очаквано. Обаче инфлацията все още у нас е висока от гледна точка на критериите, които трябва да покриваме, за да приемем еврото. Хърватия мина през един етап, в който получи компромис, точно по повод евро, по повод инфлацията, прощавайте, защото и там беше по-висока, отколкото се изисква. На компромис ли се надявате или на мерки, които да предприемете, за да ускорите успокояването на инфлацията у нас и да покрием този критерии? Кое е по-възможно?

Ивайло Яйджиев: Критериите, разбира се, те са четири + един, четири количествения и един законодателен. И хубавото е, че говорим само за инфлацията. Защото всички останали критерии не са поставени под съмнение?

Водещ: Дефицита разбрахме, че може да се държи на ниво, изискващо се от критерия на ЕС през капиталовите разходи.

Ивайло Яйджиев: Всъщност…

Водещ: И не само…

Ивайло Яйджиев: … въпросът, критерият, който се гледа е какъв е дефицитът за предишната година и дали той е над 3%. Дефицитът, на който приключихме по европейската методика, е 2,2. Тоест предишната година също бяхме 2,9. Тоест това вече сме го изпълнили като условие, дългосрочните лихвени проценти са под референтната стойност, която има…

Водещ: Тоест ще удържи дефицитът и тази година, нямате притеснения.

Ивайло Яйджиев: Не, няма притеснения. Всъщност то се гледа резултатът за 2023 г.

Водещ: А-ха, разбрах Ви, да.

Ивайло Яйджиев: Така, че тука вече сме в изпълнение. Относно инфлацията се гледа годишната инфлация между май 2024-и май 2023 г.

Водещ: Имаме още време?

Ивайло Яйджиев: Имаме още време. И всъщност това е интересното, защото при всички случаи виждаме, че ножицата се свива. В момента ние сме на около 5 и нещо инфлация, 5,4 може би, трябва да видим окончателните данни за декември, еврозоната в същото време всъщност там инфлацията се ускорява от 2,4.на 2,9.

Водещ: Какви са изискванията? Да покриваме инфлацията на еврозоната, не повече от това число, или …

Ивайло Яйджиев: Изискванията са малко специфични. Формалното изискване е, че трябва да сме с 1,5, до 1,5% над референтната стойност на трите най-ниски държави в еврозоната.

Водещ: Дайте сега да го кажем, конкретно число имаме ли?

Ивайло Яйджиев: То се движи. И затова казвам, че за нас е важно, защото то е плаваща стойност на трите най-ниски държави + 1,5.

Водещ: Кои са трите най-ниски държави …

Ивайло Яйджиев: Сменят се месец по месец. Но понеже казахте за Хърватия. При тях извадиха две държави от двете държави с най-ниски, съответно извадиха тях, останаха три държави …

Водещ: Там инфлацията каква беше тогава? Просто да се ориентираме…

Ивайло Яйджиев: Инфлацията беше, трябва да погледа конкретните данни, но беше в рамките на 1% над референтната стойност, като извадиха тези две държави, съответно влезна вътре…

Водещ: Задълбочено Ви питам, защото се опитвам да си представя колко над допустимото сме в момента като инфлацията.

Ивайло Яйджиев: Значи, това, което което е важно, е, че трендът със сигурност е за  свиване на ножицата. И ако погледнете прогнозата на Европейската комисия, есенната прогноза за края на 2024 г., тоест не е нашата прогноза, понеже казахте, че сме оптимисти, там се вижда ясно, че ако те прогнозират 3,2 инфлация в еврозоната, 4 в България, тоест те прогнозират, че ние ще сме в този критерий в края на годината. И даже комисарят по икономиката Джентилони ясно каза, че въпросът не е дали, а кога. И въпросът е съответно ние до юни дали този процес ще успеем да стигнем до референтните стойности, за които говорих.

Водещ: 4, около.

Ивайло Яйджиев: Пак казвам, казвам понеже то е то, зависи от това какво става в еврозоната, да се увеличава инфлацията в еврозоната …

Водещ: Да, знам тези условности и защо не искате да посочите конкретно число. Просто се опитвам наистина да се ориентирам колко още ни трябва, за да достигнем …

Ивайло Яйджиев: Понеже казахте, значи това е единият случай, че ние ще успеем да влезем в референтната стойност. А другото, което обаче е важно и което ние обясняваме на всички европейски партньори е, че България всъщност в момента има една от най-ниските инфлации в Източна Европа цялостно, Централна и Източна Европа. И ние устойчиво сме имали най-ниската инфлация в региона. Всъщност, ако погледнете региона, от петте държави с най-висока инфлация в Европейския съюз, четири са извън еврозоната. Така че ясно е, че България има устойчиво ниска инфлация в един период, който в момента беше свързан с цените на енергия и цените на храните, който доведе до това временно увеличаване на инфлацията. Понеже и от европейска страна, и от българска страна се вижда, и то с едни и същи данни и едни и същи изводи, че постепенно се смалява разликата между двата елемента. Въпросът е в момента, в който трябва да се вземе решението, каква ще е ситуацията. За Хърватия направиха двоен компромис - и за дълга, и за инфлацията, не само за инфлацията. Така че това ще е един разговор, който ще трябва да продължи и дипломатически. Но това, което искам да кажа е, че сигурност се върви към влизане в референтните стойности надяваме се още в рамките на май - юни.

Водещ: И още нещо, тъй като разговорът ни може за някаква част от нашите зрители да звучи като на всяка цена трябва да влезем в еврозоната. А знаете, че има едни и политически тези, и хора, които симпатизират на политическите субекти, които говорят по този начин, че еврозоната може да се превърне в нещо опасно за България, ако се гледа на нея като на нещо на всяка цена, което трябва да се случи, а пък ние не сме готови и тогава щяло да стане страшно, да избухне инфлацията. Дават се примери, се припомня историята на южната ни съседка Гърция. Отговорете всъщност - готова ли е България? Или в момента се прави всичко на всяка цена през това да се трупат политически дивиденти?

Ивайло Яйджиев: Абсолютно не. Еврото е инструмент, не цел. И е инструмент за повишаване на жизненото равнище на хората, защото ако погледнем реда на нещата, именно с по-ниски лихвени проценти, по-високи инвестиции се достига по-високи средно средни доходи от Европейския съюз. Всъщност еврото е инструмент, който ще ни позволи да повишим нашите доходи спрямо средните в Европейския съюз. Споменахте, че има притеснения дали българската икономика е готова, е единият въпрос. Българската икономика е напълно готова. Защото тя от ’97-а работи в условия на фиксиран валутен курс, тоест няма как да има някакви макроикономически сътресения. Ние сме и в Банковия съюз, което е другото изискване. Така че законодателно изпълняваме всичките условия. Така че няма притеснения макроикономически дали българската икономика може да устои на този фиксиран курс. А относно еврозоната, аз разбирам хората, които имат притеснения, даже моята докторантура е на тема кризата в еврозоната, защото имаше реални проблеми с еврозоната, които доведоха до криза в нея. Въпросът е, че еврозоната през 2023 г. не е еврозоната от 2008 или 2010 г. Има много по-активна парична политика, има нови инструменти за подпомагане на държавите, има Банков съюз, има начини за справяне с банки, които не изискват държавна помощ. Тоест и това е много ясно показано през ковид кризата. Ковид беше един голям финансов шок, но не чухме за за проблеми, финансови проблеми, поне от типа, който беше в евро кризата в еврозоната.

Водещ: Понеже споменахте и средноевропейските доходи. Това се е ползва като аргумент, или хайде доскоро се ползваше като аргумент, сещам се абсолютно на първо време за Има такъв народ като политическа формация. А от БСП мисля, че също сме чували такъв аргумент - да изчакаме да стигнем до средноевропейските доходи, които не сме ги стигнали все още, и тогава да вървим към еврозоната. Като мисля, че Пламен Данаилов беше представителят от Има такъв народ, в един разговор каза - ние не сме като партия против влизането в еврозоната, против приемането на еврото, не напротив, ние сме за, но първо да стигнем до средноевропейските доходи. ДПС някъде там във времето също между другото имаха подобна сходна теза, свързана с достигането на средноевропейските доходи. Как отговаряте на един такъв аргумент, който в интерес на истината звучи някак логично в чисто експертните сфера на нещата? Но може би има и друга гледна точка.

Ивайло Яйджиев: Сега ще отговоря и чисто експертно. Защото политическата реторика понякога е необходимо да намериш аргумент, който да съответства на политическата позиция. Икономически е нонсенс идеята, че намаляването на разходите за превалутиране или увеличаването на инвестициите, или по-евтиното финансиране на бизнеса всъщност е проблем за икономическия растеж. И ние това виждаме в абсолютно всички държави в еврозоната от Централна и Източна Европа, които са се присъединили. Всъщност те продължават да наваксат, някои от тях много по-бързо, след като влезнат - Литва и Латвия, много по-бързо, след като влезнат в еврозоната, отколкото преди това. И затова ми се струва, че икономически и аз не съм сигурен, че ще намерите много икономисти, експерти, които да кажат…

Водещ: Които да подкрепят тази теза.

Ивайло Яйджиев: … Но ми се струва, че объркваме малко причината и следствието. И моята препоръка е да разделяме политическите аргументи от икономическите аргументи.

Водещ: Спекулира ли се политически по тази тема? И с каква цел, според Вас - чисто идеологическа или нещо друго?

Ивайло Яйджиев: Значи, мисля, че има съвсем легитимен дебат, който се проведе и измина своя път в България по тази тема с всичките средства на демократичния дебат…

Водещ: Знаете, че подписка за референдум и т.н.

Ивайло Яйджиев: Да. И не всички са експерти. И нормално хората да имат притеснения. Затова започнах това изложение именно с идеята, че ролята на държавата е да даде информация, а не да казва за или против.

Водещ: И ето тук между другото идва ключовата роля може би на тази кампания. Защото хората, когато гледат телевизия или четат различни сайтове, сега ние като журналисти отразяваме всички позиции, мнения, няма как да цензурираме една или друга позиция, и когато чуем от едни политици, че примерно аргумента – първо трябва да стигнем средноевропейските доходи и тогава да влезем в еврозоната, те вероятно се замислят и вероятно допускат някакъв по-неприятен сценарий, след като се приеме еврото у нас преди да сме достигнали средноевропейските доходи. Та затова Ви задавам тези въпроси. И нека да завършим така, както започнахме - какво ще видят хората в тази кампания? Освен табелките в магазините с различните цени, всъщност това е първото нещо, за което се сеща всеки един от нас като плавното преминаване от лев към евро, друго какво конкретно?

Ивайло Яйджиев: Друго ще чуят как ще се случват редица практически неща, тоест те ще чуят какво ще се случи с техните влогове в банки например, те ще разберат, че без да е необходимо нещо те да направят, тези влогове автоматично ще бъдат превалутирани по конкретния курс в деня на приемане в еврото, и че те могат още веднага те да почнат да теглят евро валути от там. Те ще чуят, че заплатите, социални помощи, пенсии ще се изплащат в евро и ще бъдат превалутирани отново по курса, който имаме и в момента. И това няма да има нужда от тяхно, техни действия. Тоест една част от кампанията ще покаже, ще разчита точно на активни елементи, като които казахме, свързани с цените. Друга част ще обясни, че много от нещата ще се случат, целта е да се случи с минимално затруднения за крайния потребител и затова работим много активно и с банките, и с потребителски организации, въобще с всички останали организация в този период. Защото крайната цел на еврото, пак казвам еврото не е самоцел, то е инструмент, този инструмент не трябва да затруднява гражданите в техническият период на преход от една валута като друга, която осем държави вече са правили.

Водещ: Колко пари заделени за тази кампания? Финал на разговора.

Ивайло Яйджиев: За тази кампания има няколко милиона лева заделени…

Водещ: Колко?

Ивайло Яйджиев: Като, сега не мога да ви кажа точната цифра, защото има обаче, тя е и цифра, която зависи, от една страна имаме и участие на Европейската комисия в тази кампания, и в тази кампания ще има и възможност да се включат най-различни лица, включително медии. Така, че тепърва ще бъдат обявявани съответните…

Водещ: Но  ще научим всъщност колко струва тази кампания.

Ивайло Яйджиев: Разбира се.

Водещ: Благодаря ви, господин Яйджиев. Изпращам ви на живо от студиото, защото отивам директно към кулоарите. Днес е първият работен ден на депутатите и е доста динамично. Успешен ден и до скоро. Ще Ви очакваме отново.

Видео