Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

Календар

  • 2024
  • ДЕК
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31

СИМЕОН ДЯНКОВ: ИСКАМ ДА ВДИГНА ВСИЧКИ ДОХОДИ С 3-5% ОТ АПРИЛ

СИМЕОН ДЯНКОВ: ИСКАМ ДА ВДИГНА ВСИЧКИ ДОХОДИ С 3-5% ОТ АПРИЛ
Снимка: СИМЕОН ДЯНКОВ: ИСКАМ ДА ВДИГНА ВСИЧКИ ДОХОДИ С 3-5% ОТ АПРИЛ

13.07.2012 г.

Симеон Дянков, Вицепремиер и министър на финансите | 13.07.2012 03:19 | 24 Часа | стр. 13 |


- Усмихнат ли сте, г-н Дянков? "Файненшьл Таймс" намери 950 милиона "причини за усмивка "след успеха с еврооблигациите ни. Това ли бе голямото ни завръщане на пазарите?
- Да. И то успешно. Постигнахме много изгодна лихва -4,25 %, при рекордно търсене. И неочаквано - при голям интерес от Близкия изток - Кувейт, Ливан, Египет. Това означава, че там имаме добър имидж. И че в този регион има голяма ликвидност. Тепърва ще го анализираме.


- Критиците ви казват, че лихвата не е ниска. Че само разсрочвате дълг...
- Лихвата е директно сравнима само с тази на предната емисия. Прякото бюджетно следствие е, че годишно ще пестим по 62 млн. лв. от дългови плащания. Съзнателно не исках да се вържем за по-дълъг матуритет.
Изкачихме се на по-висока позиция и като ни вдигнат рейтинга, което очаквам, можем да имаме още по-ниски лихви.


- Как избрахте старта й?
- Изчакахме гръцките избори, да излезем от процедурата по свръхдефицит, да приключим разговорите с инвеститори. И срещата на премиерите в Брюксел, където бе Борисов. Звъняхме си с него през половин час. Нямаше лоши новини. Така че, емисията е резултат от много добре написано домашно и малко късмет.


- Разбирам защо не искахте държатели на книжата ни да са от Испания, Гърция... Но защо отрязахте българските?
- Аз от началото смятах, че е по-добре да останем на вътрешния пазар. Изненадващо се стигна до пълен политически и експертен консенсус за излизане навън. И банките го искаха. Послушах ги. Но продължавам да мисля, че нашият пазар е с достатъчна ликвидност за такава емисия. А логиката ми бе - оставаме вътре, вие печелите и лихвите остават тук. Или излизаме навън. Няма да лъжем външните инвеститори с емисия, която не достига. Доста банки са ми ядосани, но на мое място и те биха постъпили така.


- Чакате по-ниски лихви по кредитите. Нали водехте разговор с банките, защо замря?
- Вече наистина има преки доказателства за по-ниски лихви. А защо буксуват разговорите? Аз тактически ги изчаках да мине емисията, защото банките знаеха, че завися от тях за нея. Есента продължавам със същата идея. А и виждате, че макар и сърдити, те тихичко свалят лихви - от април досега с 0,7%.


- Връщаме кредити предсрочно, пестим, не харчим. Така изглежда българинът в анализ на „Уникредит". Още го е страх, или...
- Интересен факт. Темпът и размерите на спестяванията на българите са характерни за азиатските държави. До преди година мислех, че е заради несигурността. При съседи, в еврозоната. Това вече не е вярно. Миналата година бяхме пети по растеж в ЕС. Странно. Народопсихология може би.


- Обещавате доходите да растат, но с 3%, а не с 30%. С колко точно през 2013 г.?
- Не бях добре разбран. Коментирах, че нашето увеличаване на доходите като процент е над европейското. За 10 години сме тръгнали от 28% от средното и сега сме на 45%. Аз казвам, че към 2% средноевропейски ръст трябва да добавим 3%, за да стигнем до средното за Европа.


- Няма да сте конкурентен с 3% в изборна година. Трябва да наддавате с тези, които ще обещават 30%.
- Няма да позволя да стане, както на мен ми бе сервирано. Отсега казвам- има възможност за 3-5 % ръст на доходите. Ако намалим разходи в министерствата и отидат в доходи, добре. Знам, ще има борби с министрите Затова съм поискал бюджет с мотиви. В отбраната например установявам, че 1 млн. на година струва военен телевизионен канал. Питам, защо финансисти, учители, или медици нямат канал? С един милион един общински път може да се направи. Казват, че в миналото през него набирали доброволци... Искрено се съмнявам, че бъдещите доброволци гледат тоя канал. Затова вкарвам темата доходи отсега. Да има време всеки министър да помисли. Искам да вдигна минималната заплата, пенсиите още от март-април. Технически е по-лесно да не е от януари. А не да чакам изборите, като тройната коалиция - „хайде вдигаме всички доходи, и поздравления за победителите, дето ще ги плащат". Не е честно.


- От БСП настойчиво искат ревизия на плоския данък. Давате ли им ухо?
- В рамките на този мандат - не. Не защото не си струва да се говори за данъчната политика. Досега не го правех, защото ми трябваше време за фискална стабилност. А за нея всяка промяна в данъците води до неочаквани обрати. Бюджетът ни зависи много от непреките данъци. Като консерватор аз съм за ниски данъци - както е при преките.


- Чувате ли гласовете за надценен лев и че влизане в ИРМ-2 не ставало направо от валутен борд. А спекулантите само това чакат.
- Грешат. Няма такива сценарии. Няма причини да не може да се отиде от борд към евро. Докато съм финансов министър няма да дам и дума да се издума за друга политика извън него. А на теоретиците с надценения лев казвам, че това е важно за големи икономики. Ние зависим от външните цени.


- Тезата е, че натрупаната инфлация в еврозоната е 25%, а нашата - 130%...
- Начинът за битка с инфлацията е друг. Защо си мислите, че още първата година вдигнах акцизите?


- За да спечелят контрабандистите, каза БСП...
- За да туширам инфлационните очаквания от предстоящи вдигания. Знаех, че 2009 г. ще е най-тежката кризисна година, което означава, че останалите цени ще вървят надолу и ще тушират инфлацията от повишения акциз. А разговора за инфлацията трябва да е в посока към по-висока конкурентоспособност през структурни реформи.


- Те са ясни - здраве, образование, пенсионна...
- Енергетика! При ефективна енергетика всички пестим разходи за енергия, не се вдигат толкова бързо цените, а е възможно и да падат. Звучи далечно, но със структурни реформи убиваш инфлацията.


- Хайде да не говорим точно сега за енергетика. Виждате цените на тока...
- Никой не трябваше да е изненадан. Освен такива като мен, които си идват след 20 години. ДКЕВР трябваше да го знае. И да го каже. Толкова се впечатлих от онази... "печатна грешка"... Но тези, които са го направили, са много вътре, вътре в далаверата. Знаели са, че за строителство на соларен парк отиват 2 години и към 2011 г. ще има скок. Инвеститорите са го очаквали...


- Е, те май са си го поръчали, как няма да го чакат...
- Да. Недоумявам как ДКЕВР не знае. Все едно моите бюджетари да не знаят такава ситуация: купуваме самолети, първата година плащаме 10 млн. лв., а след 3 години - 300 млн. лв. И понеже разходите в началото са скромни, минава...


- Казахте, че опцията разваляне на договори не съществува. Тогава?
- Правова държава сме. Не трябва да има приоритети. Да се дава в бъдещите договори средната цена за всеки, който иска да прави соларни паркове. Другият вариант е, да се занижи цената до тази на настоящите технологии, които стават все по-евтини.


- Щяхте да редите йерархия по заплати до най-високите длъжности. Подредихте ли я?
- Почти е готов законът за висшите държавни длъжности. След ваканцията на парламента ще го входираме. От 1 юли е в сила другия закон - за държавния служител. Най-високопоставеният чиновник - главният секретар на МС, може да получава до 4000 лв. на месец бруто. Въпросът е един министър председател повече отговорности ли има? В момента той взема около 3500 лв. Септември ще представя за обсъждане анализ как е решен въпросът в държави със сходна покупателна способност. Убеден съм, че ще има сериозен разговор.

- С колко е решен?
- Излиза 15 000 лв. на месец.


-Абсурд!
- Дори и аз не съм толкова смел, че да го предложа. Смятам да започнем дебата от половината - 7500 лв. И оттам надолу - министри, шефове на комисии. Има казус със зам.-министрите -законите така са се развили, че техните заплати се решават с отделно постановление. Но няма да влизам и в конституционен дебат. Когато влизах в министерството, Орешарски ме покани на разговор. Показа ми това-онова, други работи не ми показа, аз после сам си ги видях. Той ми каза: „По заплата ще си по средата само в министерството". Мислех, че се майтапи, но се оказа прав. Системата е объркана. Искам да я пооправя. Не мисля, че ще успея в този мандат. Но обещавам законът за висшите държавни длъжности да е в сила от 1 август 2013 г. За да няма подозрения, че си го правим за нас. А ако чуя такива гласове, ще кажа, значи вие отсега знаете, че губите изборите.

- Започвате местенето на агенции. Вярно ли е, че решението било взето при игра на карти между членове на кабинета?
- Аз карти не играя. А вие трябва да помните, че още през 2009 г. го предложих. Тогава не стана тема. И сега половината министри мислят, че е добре, а останалите - че не е добра идея. До края на този мандат ще преместя поне 20 администрации. Сега мислим за Русе, за митниците. НАП в Търново - да, но не този мандат. Започвам разговора, за да се превърти, да мине времето на „ах колко е глупаво и как няма да стане". Защо например не са всичките университети в София? Накрая ще стане, защото е положително.


- Убеден сте, че ГЕРБ взема втори мандат. А вие си пишете биографията и влизате в историята, както каза премиерът.
- Аз си я имах. Изградена кариера и без тези много трудни за мен 3 години. Убеден съм, че ГЕРБ ще направи втори мандат и дори че ще състави сам правителство. И Бойко ще е втори път премиер. Вижте кои са банкрутиралите държави - тези, в които социалисти или социалдемократи управляват. Хората усещат тези неща. Виждат, че в тежка обстановка се правят добри неща, не са само магистралите. Фискалната стабилност я има, въпреки че средният човек я възприема като въздуха, като даденост. А аз дали ще съм министър? Ако ме повика Борисов, да. Иначе има много интересни неща за правене. Аз с бизнес не съм се занимавал и нямам намерение да опитвам. Но като си 3 години финансов министър, виждаш много неща. Убеден съм, че Европа ще се променя. Ще е интересно да бъде описано.


- Не ми казвайте, че отивате в БАН...
- До такава крайност няма да стигна. Но с научноизледователски въпроси ще се занимавам.

 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация