19.03.2011 г.

Интервю с вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков в предаването \"Седмицата\" на Дарик

Очаква ли я световната, като част от нея и българската, икономика цунами заради земетресението в Япония?

В краткосрочен план наистина земетресението, съчетано, разбира се, с политическите проблеми в Близкия изток, имат известен отрицателен ефект. Чрез различни цени на храни, на енергия и т.н. В дългосрочен план обаче мисля, че няма да е така. В смисъл, виждали сме и след други такива големи природни бедствия как икономики, особено добре организирани като икономиката на Япония, бързо се съвземат и вървят напред.

Напротив, има други прогнози от седмицата, че тяхната икономика ще се свие, а оттам и световната ще изпадне в рецесия, защото те ще ограничат вноса си, тъй като ще трябва всички инвестиции да правят в собствената си страна. От друга страна, ще изтеглят инвестициите си от чужбина, впрочем и в България има такива.

Песимистите винаги в икономиката и като цяло в живота са повече от оптимистите. Има обаче анализ. Последният анализ, който е сходен, от 2005 г., ураганът \"Катрина\", като удари крайбрежието на Щатите и на Мексико, тогава, 2005 г., около два месеца и половина, в конкретния случай имаше свиване, след което до края на годината, напротив, всъщност имаше голямо разширение, защото много финансови ресурси отидоха за спасяване на положението там. Според мен същото ще се случи и на този етап. И аз лично смятам, че всъщност японската икономика до края на годината ще е по-силна, отколкото сегашните прогнози.

Може ли държавата да свали цената на горивата, г-н вицепремиер? До вторник вие трябвало да дадете отговор на една поредица от предложения. Имате ли вече идея на първото например - акциз, ДДС възможно ли е да бъдат пипани, включително с цената на убеждаване на останалите европейски партньори на България, че в такъв кризисен момент държавите трябва да бъдат освободени да боравят с данъчни инструменти, за да намаляват цените.

Акцизът като цяло и ДДС-то няма да се променят, не могат да се променят. Преди два дни аз бях... лично ходих в Брюксел и се срещнах с комисаря Шемета, който отговаря за данъци и акцизи, и той недвусмислено каза, че това няма как да стане. Това ще бъде дълъг, много дълъг процес. Аз си мислех, че е няколко месеца. Той каза, години това ще мине и най-накрая няма да се приеме, просто понеже това означава всички други 26 държави и с 4 референдума в 4 държави това да го приемат. Просто няма как да стане. Но при първата ни среща с товарните превозвачи, с търговците, с производителите и, разбира се, с другите отговорни министерства, излязоха две-три други идеи, по които се работи, и вчера имаше работна група. Първата идея, която е най-перспективна, е, в дизела в момента има 4 процента ставка на биодизел, който всъщност доста го оскъпява и тази част или може да отпадне като цяло, това е възможно по европейски директиви да стане, или по някакъв начин акцизът само върху тази част да се промени. Там според мен до вторник ще имаме анализ, който показва това как може точно да...

Колко стотинки би се намалило? Верни ли са прогнозите, че така може да се падне с около 15 ст. надолу, като всеки от двата варианта, за които говорихте, би носил по 6-7 стотинки всъщност?

Те, двата варианта, са, така да се каже, взаимно заменяеми. Така, че единият вариант само може да стане, като засега се фокусираме върху първия вариант, който всъщност е по-благоприятен.

Изобщо да отпадне биокомпонентатът.

Изобщо да отпадне за известен период биокомпонентатът. Това според изчисленията на нашите експерти, в Министерството на икономиката и Министерството на финансите, ще доведе до положителен ефект, в смисъл намаляване на цената, някъде от порядъка на 6 до 7 стотинки. Предполагам, че ще намерим начин това да стане. Тук въпросът обаче е, и всъщност информацията, която получих, предварителна информация от комисаря Шемета е, че комисията в срок от месец, месец и половина, те предвиждат, ще внесе за разглеждане в Брюксел нова директива, която да влезе в сила от 2013 г., която в големия си смисъл всъщност върви точно в противоположната посока, в смисъл те казват \"ние искаме да налагаме по-големи акцизи върху горивата, които са по-замърсяващи\". Дизелът всъщност е най-замърсяващото гориво, което масово се използва. И, напротив, да облекчаваме режима за биогоривата. Така че дори ние нещо да направим тази година, трябва да мислим в перспектива, че европейската тенденция е всъщност биогоривата да стават сравнително по-евтини, а дизелът да се увеличава чрез общоевропейския акциз.

Тоест има вариант още например от 1 април да се вземе решение за до края на годината или до общоевропейско решение да отпадне акцизът върху биокомпонентата в дизела?

По-скоро сега се върви към решението биокомпонентата в дизела, като цяло...

Изобщо да отпадне.

Това е просто лесно да стане, защото иначе и за акциза на биокомпонентата пак трябва да ходим и да питаме Европейската комисия. Просто, ако отпадне... но това ще бъде временно. Защо временно? Защото казвам, че от 2013 г., това са, разбира се, предварителни разговори, още не е влязла директивата официално, но тя е подготвена вече. Всъщност дизелът ще става по-скъп, ако това влезе в сила, и биогоривото ще става по-евтино. Тук има едно добра новина в перспектива за България. Понеже ние сме една от държавите, където нетно, така да се каже, не замърсяваме, в смисъл имаме квоти от въглероден двуокис, които ние продаваме, не се налага да купуваме, вероятно този преходен период от 2013 г. до 2020 г. ние можем да се спазарим по-късно в този период да влязат по-големите акцизи. Но такива явно ще има.

Ще намалите ли задължителните запаси на горива на 30 дни? В момента било 60, макар че някъде четох, че директивата е за 90 дни. Тоест производителят трябва да държи такъв запас от горива за екстрени ситуации. Ако обаче не го държал, можело да се отиде в 5 стотинки надолу, четох отново анализи.

Всъщност европейската директива, то не е точно директива, а по-скоро съглашения, които всички държави са подписали, е, че общо между държавата и производители трябва да се държат 90 дни запас на гориво. В момента по национално законодателство държавата държи 30 дни от тези 90, а пък производителите 60.

Така че второто предложение на превозвачите беше това да стане 45 дни на 45 дни и всъщност тази разлика от 15 дни... един вид държавата да плати повече, за да ги държи, и съответно от производителите ще отпаднат тези 15 дни и на тях ще им стане по-евтино. Това наистина е така, като математика наистина е така. Работи се, както казах и вчера вечер, работната комисия, която включва всички, всъщност... които бяха на срещата ни в началото на тази седмица, бяха там. Това законово може да стане, пак може да стане само за определен период време, защото такива са разликите и в другите страни, но там още изчисляваме пък какъв ще е ефектът, фискалният, върху самата държава. И до вторник определено ще имаме този анализ. Но това на прима виста поне е нещо, по което се работи. Може би ще стигне...

Тоест от цялата сметка излиза, че десетина стотинки на литър може да падне цената благодарение на държавата. Тоест, ако някой сипва 30 литра, ще печели 3 лв.?

Да. Не, наистина така е. Факт е, че това е един пазар, който се определя всъщност на световно ниво. Знаете, че има световна цена на суровия петрол, а той е главната ставка в цената на горивото и за горива, като бензин примерно, всъщност цената на суровия петрол, плюс акциза, който в случая е на европейско ниво, определя над 90 процента от цената.

Трябва ли да има орган в България, който да регулира тази цена, както се регулира цената на тока, на водата от ДКЕВР? То може би и името й може би няма да се налага да се променя, тъй като и петролът носи енергия.

За мен, първо, това предполага една законова промяна, която и в най-добрия случай ще бъде няколко месеца, и не е за мен явно как с този тип допълнителна регулация ще се реши въпросът за по-ниските цени.

Имате ли съмнения, че производителят, той е един в България, в Бургас основният производител, не прави по най-ефективния начин това производство, каквито съмнения изказа икономическият министър.

Икономическият министър е изискал с писмо подобен анализ, който все още не е дошъл, но разбирам, че до вторник вероятно ще има такъв анализ. Просто да видим какъв е, така да се каже, ценоразписът от суровия петрол до крайното потребление. Но всъщност на българския пазар, макар че, да, в самата България има една рафинерия, всъщност в радиус от 200 - 300 км. има още 17 рафинерии. Има рафинерии в Румъния, Турция, Гърция и т.н. Така че от тази гледна точка ние не лицензираме кой произвежда и също кой внася. От тази гледна точка по официални данни има над 240 вносители или производители в България. Така че не бих казал, че въобще може да се говори за някак си затворен пазар. Има възможности и сега да се внася друго гориво, преработено в други рафинерии.

В началото на годината имаше голям дебат за контрабандата в горивата. Всъщност тази контрабанда не е ли изгодна за потребителя, тъй като сваля цените?

Да, макар че това е един вид перверзна мисъл по тази тема. Да, идеята на контрабандата е точно да се свалят цените.

Какъв дял е тя?

Аз бих казал, че в момента контрабандата на горивата в България е близка до нула. Защо? Защото ние там много успешно със законови промени от миналата година затворихме възможностите за контрабандно вкарване на гориво отвън, в смисъл, че сега по всички данъчни складове имаме датчици какво влиза, какво излиза. Вече в бензиностанциите на колонките имаме такива датчици. Мина и промяна в Закона за акцизите, в която и на самите резервоари в бензиностанциите ще имаме такива датчици. И слагаме и JPS на всички цистерни, които влизат в България. Така че от тази гледна точка мисля, че в последните 12 месеца се направи доста да няма такава контрабанда. В горивата, бих казал, всичките акцизни стоки сме имали досега най-големия прогрес от гледна точка на това да изчезне контрабандата.

А най-големият неуспех?

Продължаваме да се борим с контрабандата на цигари. Там за мен една закъсняла стъпка, която обаче най-после... има консенсус около нея, е, митниците да имат дознателни функции. А пък МВР вътре в държавата да имат същите функции, каквито имат митниците. Това 2006 г. всъщност е било факт, махнато е 2006 година и в резултат сега ни е доста трудно да се справим, от една страна, по границите, от друга страна, тази тема, която е злободневна и наистина е така - идете на Женския пазар в София, идете на други пазари, вижте, че се продават цигари.

На това се възразява, г-н министър. Защо да има митническо дознание, а да няма примерно трудово дознание, ще каже вашият колега Тотю Младенов, Инспекцията по труда да придобие същото полицейски функции. Министърът на културата ще каже \"защо да няма, както да го наречем, авторско дознание, да ходят по кръчмите, да слушат каква музика да се слуша\". И всъщност какъв е смисълът да има полиция, ако всяко ведомство ще си прави дознание?

И отговорът е в сравнение тогава, бих казал. Ние сме правили такъв анализ. Правосъдието... министерството е правило такъв анализ. От 1 януари 2011 година България е единствената страна, която няма митническо дознание. Миналата година бяхме две - ние и Румъния. Румъния от 1 януари има такова митническо дознание, така че в момента България е изключението в Европа, която няма митническо дознание. Докато по някои от тези други теми, примерно трудово дознание, както вие казахте, ние сме правили такъв сравнителен анализ, има четири държави в Европейския съюз. С други думи, тук можем да кажем, щом 26 европейски държави са решили, че това е добра идея, може би наистина е добра идея.

Още за приходите. Трябва ли според вас да се презонира София, така че да се плащат по-високи данъци?

Да, определено трябва да се презонира София. Сегашното зониране е, така, на доста голяма възраст. Последните... всмисъл 12 години... в последните 10 години всички сме свидетели колко много е построено в София. Част от това, разбира се, е легално, част от това не толкова легално. Спомняте си от миналата година акцията за снимки по някои софийски квартали, които се оказва, че въобще не са дори зонирани. От тази гледна точка не само презониране, а и вкарване в зониране на някои, така да се каже, богаташки квартали.

Да, но точно тези богаташки квартали са квартали без асфалтирани улици, без канализация. Както пише \"24 часа\" в коментар, по-големи сметки трябва да се плащат за нормални и чисти улици, а не за местоположение.

Тези хора използват каквато и да е инфраструктурата... И предишният кмет, сегашен премиер, и сегашният кмет Дани Фандъкова всъщност строят ударно, така че и към тези квартали, Южната дъга примерно се строи или Околовръстното като цяло много повече, отколкото в последните 20 години. Така че те така или иначе използват инфраструктурата на София и трябва да си плащат за това. В момента сме в едно странно положение, което най-богатите, които живеят в тия квартали, всъщност не плащат или нищо, или плащат нищожни суми. Така че презонирането определено трябва да стане в София и между другото в някои от другите големи градове в България.

Вярно ли е, че стотици хиляди фирми, както пише \"Сега\", ще бъдат засегнати, вече не само в София, а в цялата страна, от една малка поправчица, че данък сгради вече ще се дължи от по-високата, от отчетната стойност и данъчната оценка, а не както е било досега според отчетната стойност.

В смисъл... да, до степента, до която могат да имат някаква друга данъчна оценка от сегашната оценка, все пак...

В смисъл, че с амортизирането на имота намаляват. Бяха дадени примери даже за болници, които са много стари и които са плащали няколко хиляди лева, сега ще започнат да плащат няколко десетки хиляди лева, защото данъчната оценка е определяна според местоположение и други различни критерии, и е примерно десетократно по-висока от това, което се води в балансите.

И точно затова всички имат интерес да си направят съвременна данъчна оценка. Ако се окаже, че данъчната оценка наистина е по-висока... Между другото цените на имотите в България като цяло в последните 10 години са се над удволи. Тогава, разбира се, има смисъл тези имоти да плащат по-високи данъци.

Да, въпросът е, че сега моментът е такъв, че на бизнеса му е трудно да вади пари. Тази промяна дали е най-удачният момент да се направи. Иначе от гледна точка на справедливост със сигурност сте прав.

България има най-ниското данъчно бреме от цяла Европа. И от една страна, ние всички сме радостни за това, от друга страна, има някак си това мнение, че все пак дайте и другите данъци също да не си ги плащаме или да казваме, като има някакво справедливо решение... презонирането е справедливо решение, данъчни оценки да са съвременни е справедливо решение, \"а, това сега не е добрият момент\"... Сега е добрият момент това да стане.

Ще се съгласите ли на петгодишен данъчен рай. Облекчение за бизнеса във Враца, Монтана, Северозападна България, изобщо както иска депутат от вашата парламентарна група, от ГЕРБ, Николай Коцев. Даже той плашел, че ще пусне мобилния ви в интернет, за да ви се обаждат тия хора от този край, които са зле.

Не, няма да се съглася на данъчен рай. Просто, пак казвам, България има най-ниското данъчно бреме в цяла Европа и това можем да си го позволим точно ако нямаме някакви изключения. Така че изключения не могат да се правят. Да, има тема в Северна България, но там има законово решение, което е в сегашния закон за инвестициите. Има клас А инвеститори, които са определени за определени региони, които са по-бедни, примерно Северозападна България. Тези прагове могат примерно могат да се понижат, но в рамките на закона за инвестициите и тогава за тези по-големи инвеститори, но може би по-малки в този регион, това да стане. Но като цяло за региона да се каже \"дайте да сме извън закона\" - не, това няма да го позволя.

Как изглеждат приходите, които сте събрали през първите вече завършващи три месеца на годината.

Януари и февруари всъщност са най-тежките месеци от всяка година. Март, април почват да се подобряват, просто понеже...

Повече или по-малко събрахте този януари и февруари в сравнение с миналата година и в сравнение със собствените ви очаквания?

Събрахме повече за януари и февруари, отколкото миналата година. Имаме и някакви начални данни за месец март, защото ДДС идва до 15-и... месеца. Същата тенденция, в смисъл, бих казал, че за първото тримесечие на тази година ще сме по-добре като данъци и акцизи и т.н. от първото тримесечие на 2010 година. Вървим точно по план, в смисъл агенция НАП е точно на 100 процента от това, което предполагахме...

А митницата?

Митницата са малко над 100 процента. Те всъщност са събрали с около 114 милиона засега поне повече от плана.

Това сигнал за заработване на икономиката ли е.

Това е отчасти сигнал за заработване на икономиката, която вече това ще е четвъртото тримесечие, в което ще има някакъв плюс. Отчасти поне при митниците, това е сигнал за някои от тези промени, за които говорихме, особено в горивата, свързването с онлайн връзка на бензиностанции и т.н., че почва първоначално да работи. Но, разбира се, някои части от икономиката тепърва трябва да се съживяват. Строителството е един такъв сектор. Тази година много повече строителство ще се прави - над милиард и... близо милиард и половина лева повече има за строителство тази година от минала година, но това ще го усетим чак като почне пролетният и летният сезон. За този сектор все още има какво да се желае.

Тоест пари има. Да поговорим сега за разходите. Ще се съгласите ли да се вдигнат пенсиите?

Пари има, но те са точно по план. Аз не случайно... и вие ме попитахте коректно как вървят плановете и плановете вървят на 100 процента. Така че от сегашна гледна точка в бюджета няма допълнителни средства, за да се вдигат пенсии. Но ние и без това бяхме казали чак месец юни, като имаме вече представа за първото полугодие, можем да мислим за някаква политиката... социална политика от гледна точка на пенсиите. Искам тук да поясня, ако може, това няма да е индексиране на всички пенсии. Такова нещо не сме казвали. Това ще е някаква диференцирана политика, ако можем да си я позволим, в определени групи пенсионери и всъщност това е записано в програмата на ГЕРБ.

Кои групи?

Там има две основни групи, които са най-социално слаби. Това са т.нар. вдовишки пенсии и т.нар. пенсии за хора над или 70, или 75 години. Това са всъщност хората, които по исторически обстоятелства или нещастие в момента са най-социално слаби.

Тоест вие няма да вдигнете само най-ниските пенсии, например каквито подозрения имаше, и така да изкривите осигурителния модел, защото, ако някой има ниска пенсия, значи той просто се е осигурявал, като е работил например по-малко, сравнено с друг. Вие ще вдигнете пенсиите на всички, които... пенсионери, които са останали сами, и всички, които са над определена възраст, независимо че може да се окаже, че такъв пенсионер е на много висока пенсия.

Това за мен... Първо, не казвам дали ще или не. Ако има пари, може да се мисли за това. Ако няма пари към средата на годината, няма как да стане, така че има и вариант това да не стане и го казвам ясно. Но ако има някакви възможности, те няма да са повсеместни, така да се каже, и няма да се получават изкривявания в социалния модел. Трябва да се действа по анализ, а анализът, който е правен и в предизборната ни програма, и сега пак го правим, показва това. Това са групите, хората, които са останали, пенсионерите, които са останали сами, без съпруг или съпруга, и най-възрастните, които са най-ощетени. Тук искам да поясня защо най-възрастните. За вдовишките пенсии може би е ясно, най-възрастните не толкова, че те, така да се каже, не са работили достатъчно, а защото по социалистическо време просто надбавките са били много по-ниски в някои сектори, примерно в селското стопанство въобще е нямало такова изчисление. Така че тези хора, на които трудовият им стаж е изцяло в социалистическото време, реално са ощетени.

Добре, но какъв е смисълът от швейцарски правила в България, ако те веднъж ще се спазват, друг път няма да се спазват? Нали всички уж политици бяха постигнали съгласие в България, че специално с пенсиите ще се прави като с... както правят в Швейцария, и с определени коефициенти те ще се променят всяка година. Тези коефициенти не дават ли и тази година необходимост от промяна през юли?

В бюджет 2011 г. ясно е записано, че швейцарското правило за тази година не важи, не само защото това е година на излизане от кризата, а защото всъщност, както току-що казахме, има някои социални слоеве, които най-много страдат по време на криза, и за мен благоразумното решение е да се помага на тях. Но по справедлив начин, без изкривяване.

Това с пари от държавния бюджет ли ще стане, както предлага управителят на НОИ Христина Митрева? Тя също не е за увеличение изобщо на пенсиите, а бюджетът да даде целево пари на най-бедните казва тя.

То няма друг начин да стане, защото го няма разписано и в сегашния бюджет на НОИ, така че ако има нещо такова, подчертавам обаче това... за това може да се мисли само от юни т.г. И тогава да има разговори и ако има финансови възможности тогава - да, ще дойде от бюджета.

Предшественикът ви Пламен Орешарски каза в \"24 часа\", той ще гостува по-късно, към обед, в предаването, \"Дянков да си събере приходите и ще може да вдигне пенсиите\", като всъщност намеква не, ами направо си казва, че има повече възможности да се съберат пари, отколкото дори сами планирате.

Хубаво е да го питате г-н Орешарски защо той ми остави 2.5 млрд. лв. имаше задължения, които на 27 юли 2009 г. не бяха разплатени, при положение че 2006, 2007, 2008 г. бяха най-добрите години за световната икономика от поне 30 години насам, при положение че се хвалеха толкова тройната коалиция, че са оставили голям фискален резерв. Всъщност над 2 млрд. от този фискален резерв отиде просто да разплащаме техните неразплатени задължения. Аз имам уважение към г-н Орешарски, той три години и половина за мен добре е водил финансите на страната. Последните шест месеца обаче предизборно просто се е харчело, без да има никаква визия какво ще стане след това, може би защото са знаели, че ще загубят.

Ами, добре, а вие също предизборно сега се отказвате от добро решение, както вие го наричате, презониране на София.

Решението е добро. Аз вчера слушах по \"Панорама\" Дани Фандъкова. Тя също явно го каза - необходимо е, добро е, просто не са направили добре анализа нейните финансисти, затова не е виновна кметицата. И просто трябва да направят по-добър анализ, но доколкото разбрах, поне аз, те не се отказват от това решение. Аз говорих всъщност и с Дани Фандъкова. Предложих й допълнителни експерти, ако са й необходими. Просто наистина трябва да стане това справедливо. Сегашният анализ, който е правен там, не е бил, така да се каже, най-точният. Трябва да е справедливо.

И ще стане след изборите?

Мисля, че ако беше направен по добър начин анализът, беше казано на хората точно как става и беше коректно, разбира се, щеше да стане сега. За мен всъщност това е добър сигнал, защото показва, че кметицата и въобще ГЕРБ като цяло е дясна и център-дясно партия. Просто не прави неща и казва \"хайде сега по време на изборите да не вдигаме въобще данъци и да раздаваме наляво-дясно пари\". Така че за мен поне като финансов министър критерият ще бъде, но ще го знаем октомври, ноември, декември, дали съм се поддал, както предишният министър се е поддал последните шест месеца, на голямо харчене, дали виждате от май, юни, юли внезапно почваме да харчим повече, отколкото можем.

След малко ще отидете на национален съвет за тристранно сътрудничество, където ще чуете официално от синдикатите предложенията им за вдигане на минималната работна заплата на 290 лв. Колегата ви, министърът на труда и социалната политика, Тотю Младенов предлага 270 лв. Ще приемете ли?

Нито едното, нито другото няма да стане. В Министерски съвет за радост има достатъчно здравомислещи министри, така че съм напълно спокоен от тази гледна точка, че това няма да се случи тази година.

Здравомислещо ли е това обаче от друга гледна точка - как да се насърчи потреблението? Как хората да харчат повече, икономиката да произвежда повече, оттам държавата да събира повече данъци върху това произведено, ако доходите стоят ниски?

Доходите в една част от хората всъщност се увеличават. Данните за 2010 г. показаха, че средната заплата се е увеличила с 9 процента. А аз отговарям за стабилна фискална и макрополитика в България, която... може да са каже, че България е една от най-добрите държави в Европа в това отношение. Ако нямаме тази база - да, това не храни директно хората, но ако нямаме тази база, стават огромни сътресения, виждате всичките

наши съседки, и доходите не само тогава не се увеличават, а масово падат. Вижте Румъния, вижте Гърция, вижте Португалия напоследък, вижте Ирландия. Така че първоначалната работа да имаме добра база е свършена. Оттук нататък - да, трябва да се мисли как да се увеличават доходите, но при положение че България има най-ниското данъчно бреме, това не може да става \"дайте тук да не плащаме, дайте там да не плащаме, дайте да няма презониране\" и не може държавата, самата тя да казва \"дайте сега да влезем в още по-голям дефицит, за да вдигнем минималната работна заплата\". Трябва да правим това, което можем да си го позволим.

Грешка ли е да се пести сега в България? Верен ли е анализът на тема от вчера, че докато ние спестявахме, навън обезценяваха стойността на заделеното от нас?

Нормално е и от гледна точка на бюджети лични, на домакинствата и от гледна точка на държавата да се пести, когато времената са добри.

Да, но долар, евро се обезценяват.

Не, казах, когато...

Когато са добри, т.е. сега, когато...

 ...нещата са добри.

...са лоши, трябва да не се пести.

Сега, когато нещата са по-сложни, макар че вече се излиза от това положение и има всъщност сигурност, че се излиза от това положение, защото вече три последващи тримесечия сме на положителен растеж, е моментът хората да не се притесняват, че ще стане гръцки сценарий или румънски сценарий, или ирландски сценарий в България, няма да стане, и да почнат да харчат повече, както между другото почва и държавата. Аз не случайно казах, тази година милиард и половина повече се дават за инфраструктурни проекти, отколкото миналата година, а миналата година знаете, че и тогава ударно се строеше, така че и държавата, и домакинствата трябва да са по-спокойни и да харчат повече.

Два анализа от седмицата. На \"Труд\" - болниците ни обедняват още повече, до 20 на сто намаление на парите за най-големите според справка, която имал вестникът, \"Стандарт\" - шефовете на болниците наредили \"връщайте пациентите свършат ли парите\".

Над 3 млрд. т.г. има в болниците и вчера имах среща в Министерството на здравеопазването как върви там системата. Системата има достатъчно пари и за първи път тази година влизат и европейски пари и за общински болници, и за големите, т.нар. седем многопрофилни.

Защо тогава се намаляват парите на най-големите болници?

Защото една част от... Първо, не е явно, че се намаляват парите. Може би се говори за кардиохирургия, където огромни пари са се харчили, бих казал, по неразумен, меко казано, начин. Така че там наистина през пътеките намалихме какво се заплаща и с право го намалихме, на базата на анализ. Болниците просто трябва да си вършат работата и наистина да се грижат за болните хора, а не да виждат къде са най-скъпите пътеки и там да казват \"дайте сега да правим кардиооперации просто защото там ни се плаща повече\".

Не е вярно според вас това, че българите обеднели дотолкова, че спрели да купуват лекарства, дори когато са болни, както се сочи в анализ на Световната банка от тая седмица, който вие нарекохте социологическо проучване, а не икономически анализ, и те май го потвърдиха после.

Да, вчера излезе и съобщение от Световната банка. Значи, интересно е защо излиза точно сега тоя т.нар. анализ, но той какъв е. Всъщност това е базирано на въпросник, в смисъл това не е статистика, не е истински анализ, а, общо взето, консултанти са ходили и са питали най-бедните части на населението в няколко държави, включително и в България, \"вие какво мислите, по време на криза ще ви намалеят ли доходите и ще ли имате по-малко доходи за лекарства, храна и т.н.\". Това е просто... така е зададен въпросът. Е, какво мислите, че хората ще отговарят по време на криза? Естествено е те да кажат \"да, вероятно доходите ни ще са по-малко\". Та не е истинска статистика, това е изследване. Не само това, изследването е правено в края на 2009 и началото, до февруари, 2010. Февруари 2010 - да, тогава точно бяхме в най-голямата дълбочина на кризата, доста неща се случиха, положителни за икономиката като цяло. Не казвам, че няма част от населението, което наистина страда. Така е, все още е трудно, но това, което се случва около нас... трябва да сме реалисти. Вижте Румъния, вижте Гърция. На тази база имаме прогрес. Световната банка вчера точно това каза - благодарение на стабилната фискална политика има основа за добро икономическо развитие и на доходите.

Растат ли дълговете на хора и бизнес, които не могат да бъдат връщани? Дали може да се правят обобщения от новината от седмицата за самоубийството на двама съпрузи от Враца заради това, че не са можели да си върнат дълговете.

Икономиката, като тръгне надолу, известно време, има поне година - година и половина, където хората имат някакви резерви и фирмите също и успяват да си изплащат дълговете, което е положителното. Отрицателното, негативното е, че икономиката като тръгне нагоре, както вече тя е тръгнала, на макрониво става въпрос, има един период, в който приходите и на фирмите, и на домакинствата все още не тръгват заедно с нея и ние сме точно в тоя период, където макроикономиката върви нагоре, а доходите все още и на фирмите, на някои фирми, извън износа, не тръгват толкова силно. Но тоя период е преодолим, той е въпрос на няколко месеца, след което нещата ще са много по-добре. Просто трябва да сме реалисти и да знаем как минаваме през един икономически цикъл и да сме радостни, че ние излизаме от този икономически спад, докато около нас има няколко държави, които и тази година прогнозират негативни икономически тенденции.

Обосновано ли е финансово местене на ведомства извън София? Горите да се управляват от Пловдив, рибарството от Варна. Обосновано ли е да се разменят сгради между общината и земеделието в София?

Обосновано е не само от икономическа гледна точка, но и от социална гледна точка. Има много примери по света защо това помага, аз говоря за първата тема, а не е явно защо в София трябва да са всички не само министерства, но агенции, администрации и т.н. Първо, има много положителен ефект, ако някои от тези агенции са по другите градове - Пловдив, Варна, Бургас, Ловеч, а защо не и някои по-малки градове. Тогава там ще има по-голяма покупателна база, повече експертиза също по някои теми. Просто държавата като цяло ще живне, а няма да е само в един-два града. Това е социалният аспект. Икономическият аспект, освен че там, разбира се, ще има повече търсене, е, че по този начин стават и финансово много по-смислени някои от инфраструктурните проекти. Примерно представете си, че има няколко агенции в Габрово, Ловеч, моя любим град, Търново и т.н., магистрала \"Хемус\" тогава прави много повече смисъл.

Каква е позицията ви за \"Белене\" в новия контекст на аварията на \"Фукушима\" в Япония? Логиката е, че централите трябва да станат по-скъпи, за да станат по-безопасни.

Вие знаете, че още от началото на влизането ми в правителството аз съм имал последователни коментари по \"Белене\". Нито стотинка от държавния бюджет, нито като пари, нито като заеми, нито като гаранции. Радостен съм, че до... там вече всички има национален консенсус. Ние сме излезли от предишната тема на тройната коалиция държавата да плаща. Ако има добър външен или добри инвеститори, тогава може да се мисли как държавата да го регулира. Новата тема, която излиза - да, ще има много по-голям фокус върху безопасността. От тази гледна точка смятам, че досегашната политика на това правителство за повече анализ, за влизане на международен консултант е добрата политика. Това, което ни учи Япония, е, че още допълнителен анализ трябва да се направи за известно време, което означава евентуално да има някакъв допълнителен период за размисъл, преди да се стига до крайно решение. Аз съм убеден, че премиерът е мъдър човек, ще стигне до това решение в скоро време.

Кога ще внесете предложението за промяна в конституцията, която да регламентира вашата идея? Впрочем коректно е да кажем, че тя тръгна и от сините, но вие я приехте и развихте, за финансова стабилност. Да повторим, бюджетен дефицит до 3 процента от брутния вътрешен продукт, впрочем задължение от членството на България в Европейски съюз. Държавни разходи до 37 процента, впрочем това си се прави и в момента, като се изключи европейското финансиране. И промяна в преките данъци само с две трети от депутатите в парламента. От сондажите, които направихте, излиза, че само левицата няма да ви подкрепи, т.е. имате мнозинство да промените конституцията. Кога?

Надявам се да можем да влезем в парламента през месец май и това да е, така да се каже, надпартийно решение, в смисъл да бъде подкрепено от депутати от всички партии, се надявам, или поне от почти всички партии. Ние имаме тази готовност след един втори тур на работни срещи, който ще започне още от следващата седмица, където вече работният вариант, който сме представили, да се подобри, някъде в края на април Министерството на финансите да е готово, така че, както казвам, се надявам на обща подкрепа от всички депутати или огромна част от тях, това да е надпартийно решение, защото е в интереса на България.

Няма ли да се обезсмислят общите правила, обраствайки, ако ползваме израза от \"Медиапул\" тази седмица, с форсмажорни допълнения? Тоест да се предвидят толкова възможности за изключения, оправдания с форсмажор и световни кризи, арабска криза, японско земетресение, където всяко следващо правителство и управление ще може да казва \"да, по принцип приемаме\", обаче сега се налага да променим.

Ще има само едно изключение, то затова се казва форсмажорно, и то ще има явен начин за как да се изчислява, дали това е природно бедствие. То това е най-много, което не може да се прогнозира с времето. Има явно определение какво е това бедствие, в смисъл като каква част от икономиката то удря. За радост такава дефиниция има в немската конституция, ние оттам я заимстваме. Много ни харесва техният текст за форсмажор, ние сме го доразработили, за да влезе в нашата конституция по по-добър начин. Така че просто тук следваме немския опит. Няма да има различни... няма да има... (не се разбира - бел. ред.)... Ако това се случи, това, това... ще има просто един явен начин, по който се влиза във форсмажор. И по-важното, което е, този форсмажор няма да се решава от правителството, защото тогава наистина всеки финансов министър може да казва \"сега сме във форсмажор\", а ще се решава от Народното събрание. Това е нашето предложение.

Срещахте ли се тая седмица с Алексей Петров? \"24 часа\" пише, че ще правите такава среща с него в качеството му на представител на Съюза за стопанска инициатива.

Не, нямаше такава среща, не е имало досега. Тук темата, разбира се, медията донякъде прогнозира какво може да се случи, че като председател на тристранния съвет аз по задължение, и това ми е работата,