17.07.2015 г.

| Канал 3, „Факторът Кошлуков" | 17.07.2015 |

Водещ: Добър ден, г-н Горанов! Благодаря ви, че приехте поканата за това интервю! Първо ще си позволя да ви попитам за Гърция. Едно от притесненията след кризата там и всичките преговори с Европа и с Тройката е, че тези 100 хил. българи, които живеят, може да се върнат, това донякъде ще натовари бюджета, ще трябва да им се плащат помощи, ще увеличат безработицата, но второ и парите, които са изпращали досега, ако приемем, че те изпращат на семействата по 100 евро, ще намалеят. Това ще се отрази ли на нашата финансова стабилност и сигурност? Какъв може да е ефектът от Гърция?

Владислав Горанов: Дългосрочно би могло по някакъв трудно оценим отсега аспект да се отрази дотолкова, доколкото наистина би могло част от българите, които работят там да загубят своята работа и да потърсят връщане в България. Със сигурност това, което на мен ми е известно и доколкото аз познавам проблема, българските граждани работят в реалната икономика в Гърция, където проблемите, ако се стигне до такива, ще бъдат доста след първоначално засегнатите държавни служители и банков сектор. Така че възможно е след година-две, ако кризата в Гърция се задълбочи, да има и такова проявление. Но аз не очаквам много голям поток на обратно. Пак казвам, българските граждани, доколкото ми е известно, са заети основно в селското стопанство и в услугите. В този смисъл предполагам, че няма да са директно засегнати толкова от случващото се.

Водещ: А предложението и страните извън Еврозоната, тези, които не ползват тази валута, да помагат и да плащат сега на Гърция, беше направено такова от Европа?

Владислав Горанов: Европа търси максимално бързо механизъм за мостово подпомагане на Гърция в следващите три-четири седмици, за да може да покрие настъпващите падежи към МВФ и ЕЦБ. Особено голям е проблемът с ЕЦБ, тъй като ако там Гърция изпадне в просрочие или не плати на падежната дата, се задействат автоматични законово регламентирани механизми на дифолт, на фалит. Които за да бъдат избегнати се търси много бързо, временно пак казвам, мостово решение през...

Водещ: Но британският министър каза, че Англия няма да плаща и никой да не си мисли, че ще е приемливо да решат...

Владислав Горанов: България поддържа точно същата позиция и ние водим много интензивни преговори с ЕК и с останалите държави членки. И ако не се дадат достатъчно ясни гаранции, че каквото и да е развитието на ситуацията България няма да бъде засегната пряко финансово и няма да се налага да правим определени вноски или да губим средства от европейския бюджет, ние ще бъдем против. Нашата позиция ще бъде по-скоро отрицателна.

Водещ: И това ще отстоявате вие?

Владислав Горанов: Уверенията, които получаваме са, че от държавите членки на Еврозоната са готови да предложат легитимно решение, което напълно да гарантира, и общата позиция на държавите извън Еврозоната в момента се защитава координирано от Обединеното Кралство, от Великобритания, имаме уверението, че каквото и да се случи няма да се стигне до пряк финансов ефект за България. Нещо, което...

Водещ: Няма да плащаме ние пари заради Гърция?

Владислав Горанов: Точно така. Основният проблем е,че докато се задейства новият план, е необходимо определено време да бъде изработено решение. През това време е необходимо мостово финансиране, за да се покрият задълженията, които падежират в близките няколко седмици.

Водещ: На този фон мислите ли, че е време да говорим за нашето влизане в еврото? След като видяхме какво стана в Гърция, добре ли е за България да приемем тази европейска валута или да си седим с левовете?

Владислав Горанов: Категорично е добре.

Водещ: Защо?

Владислав Горанов: Категорично е добре, най-малкото защото лихвите в България ще паднат, валутните рискове ще намалеят...

Водещ: Защо ще паднат лихвите в България, ако влезем в еврото?

Владислав Горанов: Лихвите в България ще паднат, най-малкото защото българските банки ще могат да разчитат на евтино финансиране от ЕЦБ.

Водещ: Където са много ниски?

Владислав Горанов: Дето лихвите са изключително ниски. Има и много други предимства и почти никакъв недостатък. Ситуацията в Гърция не е следствие на това, че тя е член на Еврозоната. Ситуацията в Гърция е следствие на това, че в последните 20 години, а и повече те са харчили повече, отколкото изкарват. Многократните натиски да се правят определени реформи в Гърция не са били провеждани и в края на краищата това е естественият резултат.

Водещ: Последен въпрос по тази тема. Има много гръцки банки в България...

Владислав Горанов: Няма нито една гръцка банка в България всъщност.

Водещ: Добре, а тези, които знаем както гръцки - Пиреус, Алфа и т.н.

Владислав Горанов: Това са български банки, които се регулират по българското законодателство, на които собствениците са им гърци. Но това не са банки, които работят под надзора на Гръцката централна банка и имат експозиции към Гърция.

Водещ: Т.е. няма рискове за тези тук?

Владислав Горанов: Бързах да направят това уточнение, тъй като много опити се правят да се спекулира с тази тема абсолютно безпричинно, и да се създават ненужни опасения в хората. За радост, това, което се наблюдава е,че независимо от безотговорното... безотговорния опит да се повдигне тази тема, хората не изпитват притеснение и цялата банкова система е изключително ликвидна и...

Водещ: И тя е стабилна?

Владислав Горанов: Категорично. Трябва всички да са наясно, че това не са предприятия гръцки. Това са български предприятия, чиито собственици са гръцки компании.

Водещ: И работят по този закон.

Владислав Горанов: И са изцяло под регулацията на БНБ. Това е причината те да останат отворени и да работят и да няма никакви ограничения, такива, каквито са наложени в Гърция.

Водещ: Избрахте, не вие разбира се, а и в парламента видяхме изслушването, но новият управител на БНБ е факт. Какво очаквате да се промени в политиката на БНБ? Критиката срещу надзора на БНБ по повода КТБ, защото работата беше огромна досега?

Владислав Горанов: Фалитът на КТБ изключително много дискредитира управителя на БНБ и той загуби доверие. Загуби доверие, независимо дали чисто формално от гл.т. на закона е знаел, или е могъл да знае или носи пряка отговорност за случилото се в КТБ. Като цяло проблемите в КТБ дадоха повод за много сериозно сриване на доверието...

Водещ: видяхме го в изследването, БНБ е с много ниско доверие.

Владислав Горанов: Така че най-добрата новина от избора на нов управител е, че това дава категоричен шанс за възстановяване на БНБ като институция, отговорна за стабилността на цялата банкова система. Аз лично съм удовлетворен от избора на Димитър Радев. Не е тайна, че ГЕРБ издигна неговата кандидатура, като чисто експертна кандидатура. Положихме доста усилия да го убедим да напусне работата си в САЩ и да се върне в България, за да поеме тази отговорност. За нас винаги водещото в решенията по отношение на управителя и подуправителите на БНБ е било в него не трябва да влизат политически фигури, а трябва да влизат професионалисти.

Водещ: Тук го показахте същото, той не е един от ГЕРБ, дори биографията му е свързана по-скоро с БСП навремето, но възниква въпросът, и това беше въпрос и преди, българските банки, те всички са български, но и тези, които са с чужди собственици, винаги се е чувствало като някакво противопоставяне между двата типа банки. Това ще бъде ли решено сега?

Владислав Горанов: Аз не съм съгласен, че има някакъв тип противопоставяне. Но общо взето...

Водещ: Трябва ли да насърчаваме български банки, това ми е въпросът? Защото в крайна сметка те познават по-добре местния бизнес, те познават хората тук...

Владислав Горанов: Мениджмънта и на чуждите банки, ако можем така да ги наречем, банките, които са собственост на чужди компании, като примерно Си банк на Кей Би си Груп, Уникредит и други, да не пропускаме някои и да фаворизираме други, техният мениджмънт също е от българи. И общо взето те оперират на българския финансов пазар, абсолютно еднакво са третирани и не би трябвало да има разлика между тях. Ако някъде има съмнения или проблеми, натрупани от лоши управленски практики, типичният пример КТБ, те трябва да бъдат много внимателно изследвани от банковия надзор и да бъдат коригирани. Точно затова е много важно много бързо да се избере ново ръководство на централната банка и да започне всичко това, което си го говорихме - преглед на качеството на активите на банковата система, надзорни мерки, приемане на новото законодателство за преструктуриране на банкови и небанкови финансови институции.

Водещ: Да ви върна в България и в частта , за която вие отговаряте - бюджета. Отчитате добри постъпления за първите 5 месеца на 2015 г., отчитате подобрение и на балансите над 2 млрд. лв., или близо 2.5% от БВП. На какво се дължи тази изненадваща събираемост, как така изведнъж събрахме 2 млрд. повече от миналата година?

Владислав Горанов: Тук по-скоро...

Водещ: Няма ли счетоводни игри, в това ви обвиняват, че сте прехвърлили едни доходи от едно място на друго?

Владислав Горанов: Те парите са в БНБ, във фискалния резерв. Ако смятате, че със счетоводен трик може да се напълни хазната, значи сме много добри счетоводители. Но не това е отговорът. По-скоро за да се разбере защо е такава добра събираемостта в 2015 г., трябва да се даде отговор на въпроса защо е толкова лоша в 2014 г.

Водещ: Чудесно, нека да поговорим за това!

Владислав Горанов: Защото приходите, които са в повече в 2015 г., са били в нечии други джобове през 2014 г.

Водещ: Т.е. това не се дължи на увеличаване някакво драматично на икономиката, ами на по-добра събираемост?

Владислав Горанов: Знаете, че статистически икономиката, макар и с много бавни темпове върви напред, но те далеч не съответстват на темповете на постъпване на повече приходи. И всъщност винаги, когато говорим за повечето приходи в 2015 г., коректният въпрос е къде бяха същите тези пари през 2014 г.?

Водещ: Къде са големите разлики - митници или данъци, откъде е голямото разминаване?

Владислав Горанов: Голямото разминаване е и от двете места. Имаме по-голяма събираемост към полугодието само от НАП с над 1 млрд. Това включва осигурителни вноски и ДДС. Имаме над 148 млн. повече приходи в митницата от акциз. Нито сме взели да пушим повече, нито сме взели да ползваме по-голямо количество горива, нито сме взели да пием повече. Не съм забелязал това.

Водещ: Значи тази огромна разлика...

Владислав Горанов: Значи тази огромна разлика преди е била в сивата икономика, в толериране на схеми и канали и в нечии джобове.

Водещ: Ще успеете ли да стигнете до това, сега като виждате постъпленията откъде идват повече, ще видите ли къде са се губили точно тези и в чии джобове са отивали?

Владислав Горанов: Аз мога да ви кажа точно по кой елемент на приходите от акциз, примерно горива, цигари и алкохол, колко повече съответните икономически оператори освобождават за крайно потребление. Т.е. колко повече акциз се внася. Заедно с прокуратурата и с колегите от МВР и ДАНС работим много усилено, знаете за прословутите ежеседмични срещи при министър-председателя, на които координираме работата си...

Водещ: На тези три институции: МВР, ДАНС и прокуратурата.

Владислав Горанов: МВР, ДАНС и прокуратура, като...

Водещ: Заедно с НАП и финансовото министерство.

Владислав Горанов: НАП, митници и финансово министерство. От МВР дирекция на полицията, гранична полиция и разбира се ГДБОП. Всички тези звена всяка сряда по един, по два часа, колкото е небоходимо...

Водещ: Резултатите са видими. Тези числа са в бюджета, 2.5 млрд. повече.

Владислав Горанов: Тези числа са в бюджета, където винаги им е било мястото. И по-скоро анализът и изводите са, че през време на управление на предходното правителство, на БСП и на ДПС, с многото кадрови решение в агенция „Митници" и с очевидно политиката на толериране на подобни схеми тези пари не са стигали до бюджета, а са потъвали в нечии джобове.

Водещ: Това означава ли сега, че ще имаме достатъчно пари и накрая на годината ще може да си позволим малко повече харчене - било за болници, било за учители? Какво означава тази по-висока събираемост за хората?

Владислав Горанов: Тази по-висока събираемост за хората означава по-малко задлъжняване. Защото знаете, че бюджетът...

Водещ: Няма да взимаме заеми.

Владислав Горанов: Бюджетът за 2015 г. беше разработен при предела от 3% дефицит, близо 2.5 млрд., пределът от 3% дефицит, заради който рискувахме в 2014 г. да ни вкарат процедура за свръхдефицит.

Водещ: Но сега този риск го няма?

Владислав Горанов: Този риск значително намалява. И всъщност усилията, които полагаме, ще ни помогнат да намалим дълговото бреме върху сегашните и бъдещи поколения...

Водещ: Като казвате дългово, това означава ли, че няма да се налага да взимаме толкова много заеми отвън? Засега се справяме.

Владислав Горанов: С всяко подобрение на събираемостта спрямо заложеното в бюджета, необходимостта от външно финансиране намалява точно с размера, с който сме успели да получим повече приходи. Защото и тогава, когато се водеше разгорещеният дебат за приходната част на бюджета и за поемането на дълга, коментарът беше, че ако успеем да съберем повече приходи, те ще отидат за...

Водещ: Вие го казахте, тогава ви критикуваха за тези 16 млрд., вие казахте, нищо не взимаме, това е само рамково споразумение и се оказа, че събирате. Поздравления, успяхте да го постигнете! Но има две-три сфери при вашите колеги министри, в които като че ли нямате много промени, а ви засяга и вас. МВР, въпросът за ранното пенсиониране, за огромните пари и разходи, непрекъснато се обсъждат в обществото. Не трябва ли МВР да направи реформи и промени, не могат ли, примерно да преместят едни полицаи от тежката категория на труд в по-лека, няма ли как и от там да спестим пари? В сферата на сигурността разходите са били големи, вие казвате, че там има проблеми.

Владислав Горанов: Има проблем безспорно. Знаете, че през 2014 г. се промени законът за МВР и небалансирано нараснаха възнагражденията без да е финансово обезпечено. Този проблем се пренесе и в 2015 г. За съжаление, вече 8 месеца няма предложени конкретни мерки, които могат да намалят натиска върху бюджета на МВР.

Водещ: А какви са те?

Владислав Горанов: Вие споменахте една от възможните мерки...

Водещ: Полицай, който е на бюро, да не го водят, че е чак толкова сложен труд.

Владислав Горанов: Тук не говорим само за полицаи, тук имаме и държавни служители, имаме и чисто административни функции, имаме и други функции, които не са свързани с работа на улицата, с чисто пряката полицейска работа. Има няколко хиляди души от системата на МВР, чиято ежедневна работа не изисква и не налага, условията на труд не налагат осигуряването им при условията на първа категория труд, за които с елементарно законодателно решение може да се определи...

Водещ: Какво ще ви спести това в бюджета, ако стане тази реформа?

Владислав Горанов: Анализът показва, че тези няколко хиляди души, които могат да преминат и не го изискват условията на труд от първа на трета категория труд, би спестило около 30 млн. на година за бюджета на МВР. Това е относително малка част спрямо над милиардния бюджет на МВР, но е значителна част на фона на потребностите за други разходи.

Водещ: Отиваме в другата сфера - енергетиката. Там също казахте, че срещу реформи може да има пари за НЕК, но докато не реформират начина, по който работят, компанията тежко задлъжнява, няма да отпуснете пари. Тя е държавна компания, тя не може да фалира.

Владислав Горанов: Тя е търговско дружество. Всяко търговско дружество може да фалира. Друг е въпросът редно ли е това да става и можем ли да си го позволим. Два инвестиционни проекта със съмнителна целесъобразност и нулева рентабилност като „Цанков камък" и АЕЦ "Белене" доведоха до натрупване на близо 2 млрд. Има и над 1.4 млрд. задължения за произведена и изкупена електроенергия, но не е разплатена.

Водещ: Това са т.нар. фотоволтаици и тези...

Владислав Горанов: Това е микс от различни... това са и т.нар. американски централи, това са и ТЕЦ, фотоволтаици. Говорим за тарифния дефицит, формиращ се дълго време в системата, който коментарът пред колегите, които се занимават с темата енергетика от моя страна беше: готов съм да ви помогна тогава, когато успеете със законодателни решения или други мерки в системата да направите така, че тя да не продължава да генерира нов дефицит...

Водещ: Да излезе на нула, поне да не харчи повече от това, което изкарва.

Владислав Горанов: Да излезе на нула и с малък плюс даже, за да може да си обслужва така или иначе натрупаните вече задължения. Защото аз категорично не съм съгласен хората от данъци да плащат сметката на енергийната система. Така че ако предложените промени в законодателството доведат, имам уверението на колегите от енергийната комисия и на министъра на енергетиката, водим многократно разговори, предложението тях промени в законодателството дадат възможност системата да бъде балансирана оттук занапред, тогава и само тогава може да се мисли за някаква подкрепа под формата на гаранция за евентуално финансиране на енергийната система.

Водещ: Кажете ми какво да очакваме в здравеопазването, другата щекотлива сфера, която вечно е на недостиг, вечно бюджетът я дофинансира, все повече и повече даваме там, но и там реформата не се е случила, продължаваме да харчим повече за здраве, а не става по-качествено?

Владислав Горанов: Стъпките, които Москов предлага са по принцип в правилната посока.

Водещ: Дори и приватизацията? Много хора се обадиха срещу нея.

Владислав Горанов: Аз също имах резерви към приватизацията, защото самият начин на предлагане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения стана в последния момент и на заседанието на правителството аз изразих резерви, че не сме се запознали с материала и не можем да дадем увереност дали това, което се предлага от колегата Москов е коректно или не. Но концептуално разделянето на пакетите на основен и допълнителен и всички други реформи, които той предлага са стъпки в правилната посока, възможни решения в здравната система, които да доведат до нейната оптимизация. Здравната карта, за която всеки министър говори. Моят коментар е, че, за съжаление, тези реформи отнемат време, забавят се доста голяма част от тях по една или друга причина, през това време и лечебните заведения увеличават задълженията си, и натискът върху здравноосигурителната каса за все повече и повече хоспитализации, все повече и повече медикаменти за домашно лечение, все повече и повече договори нараства и този натиск...

Водещ: Не трябва ли да премахнете монопола на здравната каса, не е ли това истинското дясно решение, да махнем монопола?

Владислав Горанов: Няма еднозначно решение. Но премахването на монопола на здравната каса има смисъл, само ако се включи допълнителен ресурс отнякъде за финансиране на здравната система. Ако разделянето на един и същи ресурс на 3различни части няма да промени обема му, няма да промени качеството.

Водещ: Няма ли да се управлява по-добре, ако са частни фондове? Сега управляват държавни чиновници, а пък те винаги...

Владислав Горанов: НС на НЗОК не са държавни чиновници. Там са синдикати, там са представители на правителството, представители на пациентските организации. Те носят отговорността какви решения се взимат и какви договори се сключват.

Водещ: Добре, да ви върна на тема, за която БСП ви атакува с предложенията си за промяна на плоския данък. Те вкараха такива предложения за прогресивен, за по-висок праг на облагане. Казват, човек, който взима 4 хил.лв., нека да плати малко повече от този, който взима 400. Сега е на 2400 облагаемият максимум. Не трябва ли да помислим и за това? Тяхната теза е, че се разширява, ножицата е огромна между бедни и богати, че бедните плащат много, а богатите все по-малко.

Владислав Горанов: Тук освен концептуалните различия, които имаме с колегите от БСП и ангажиментът, че докато това зависи от ГЕРБ, няма да бъде преразглеждана данъчната система, мога да ги върна към годината, в която се въведе плоският данък и аргументите, с които тогава Станишев и управляващата тройна коалиция го въведоха. Те бяха свързани именно с възможността за по-справедливо облагане и с възможността за създаване на повече условия за конкурентоспособност и подкрепа на частната инициатива, въобще аргументи, които са по-скоро десни, но всички те са свързани с подобряване на условията на икономическата активност в България въобще. Сега виждам, че след време левичарски отново се връщат към старите си тези, че видите ли, богатите трябвало да плащат повече. Те и сега плащат повече, защото 10% от 1000 лв. са повече от 10% от 300 лв. Проблемът е, че българите са бедни - нещо, което едва ли е новина, и всички усилия, които полагаме като правителство е да възстановим автоматичните механизми на справедливост и на нормалност в икономиката. България от доста години е установена като действаща пазарна икономика, така че да можем да дадем възможност да се произвежда и да се създава продукт. А ролята на държавата пък вече е чрез социалните системи да преразпределя тежестта, така че тези, които не могат със собствени сили да се справят, да бъдат защитени на базово ниво.

Водещ: Т.е. вие казвате, че не съществуват, докато вие сте финансов министър и този кабинет управлява, няма да бъде допусната промяна на тази данъчна система?

Владислав Горанов: това е нашата политика. Естествено понякога популистки или идеологически, не мога да съм сигурен коя е най-подходящата дума, част от подкрепящите кабинета се изкушават, когато подобна тема се повдигне, да имат много свободно гласуване, спомняте си в края на миналата година дори отправихме към тях претенция, че ако този основен фундамент на управленската програма на ГЕРБ бъде подменен, аргументите ни за оставане в такъв формат на правителството ще намалеят.

Водещ: Тогава ви послушаха. От време на време напомняте ли им това, когато се събират и ви дават екзотични идеи?

Владислав Горанов: За радост, скоро пред такива изпитания не сме поставяни, надявам се и да не бъдем за в бъдеще, тъй като стабилността и тази формула, с която в момента е скрепено управлението се оказва най-доброто решение засега. Не виждам каква алтернативна формула за управление би могла...

Водещ: Може ли да очакваме международното признание за това, ще бъде ли повишен рейтингът на България?

Владислав Горанов: Надявам се да бъде така, тъй като всички критики и коментари тогава, когато беше намален рейтингът, бяха свързани с политическата нестабилност, която със сигурност вече не е налице, с проблемите в банковата система, които се надявам да останат зад гърба ни, говоря за случката с КТБ и проблемите в ръководството на БНБ. Знаете, че Гунев е обвиняем, ръководителят на „Банков надзор". Искров успя да намери герой в себе си и предсрочно да освободи поста, за да може час по-рано да се стартира, да се рестартира, ако мога така да кажа, от гл.т. на доверието БНБ и тя да изпълнява функцията си на стожер на финансовата стабилност.

Водещ: Благодаря ви за това интервю, министър Горанов, беше ми много приятно!