06.03.2010 г.

Фокус: Г-н Горанов, вярно ли е, че има комисия за подкрепа на българската икономика, която се събира регулярно и подготвя мерки за излизане от кризата?

Владислав Горанов: Това е безспорно така, не само в рамките на диалога между правителството, синдикатите и работодателските организации, но и днес например в Министерството на финансите заседава тази комисия. В нея участват експерти от отделни министерства, като от Министерството на икономиката - заместник-министър Евгени Ангелов, независими експерти от неправителствени организации, БНБ и др. Втора поредна седмица през почивните дни заседаваме и размишляваме какви мерки, биха могли да бъдат предложени, които да са обвързани не само с фискалните баланси, но и с реалната икономика, отчитайки всички последствия от подобни мерки. Освен Евгени Ангелов, Георги Ангелов беше днес на срещата от страна на неправителствените организации, други икономисти също, които предпочетоха да не бъдат цитирани. Става дума за сериозна група, която заседаваше няколко часа в Министерството на финансите за втора поредна седмица.

Фокус: Широко ли е представителството в тази комисия.

Владислав Горанов: Широко е, доколкото са представени различни интереси на различни части от бизнеса. Представени са хора, които имат отговорност за фиска, хора, които са отговорни за реалната икономика, за социалната политика. Разглеждаме различни мерки и се опитваме от всяка страна да ги огледаме, за да преценим доколко последствията от тях и тяхното отражение.

Фокус: Предвиждат ли се мерки за съживяване на Българската фондова борса?

Владислав Горанов: Държавата ще продължи процеса на предлагане за продажба на държавни дружества на борсата. Стратегията е да извадим миноритарните дялове на държавата в 55 дружества в общ пакет. Дяловете ще бъдат предложени като общ пакет за борсова приватизация. Най-атрактивните ще бъдат например дяловете, които държавата има в електроразпределителните дружества. Има много миноритарни дялове, останали собственост на държавата. Стратегията, която се обсъжда, е създаване на едно холдингово дружество, в което да се вкарат всички миноритарни дялове, които се притежават от отделните министерства. Пакетът ще бъде предложен на борсата, като ефектът ще бъде двустранен: първо-осигуряване на допълнителен ресурс за бюджета и второ-повдигане на интереса към тези предприятия и борсовата приватизация като инструмент за по-добра доходност от раздържавяването.

Фокус: Какви точно са просрочените задължения на държавата към бизнеса, защото има много спекулации по тази тема в медиите?

Владислав Горанов: Нормално е да има спекулации. 600 млн. лв. са просрочените задължения на държавата към бизнеса до края на 2009 г. Голяма част от задълженията са към строителния бранш. Не случайно едно от споразуменията за разплащане, които министърът на финансите Симеон Дянков, е сключи, беше именно със строителната камара. Други задължения, с които се спекулира, са тези за невъзстановен данъчен кредит. Те към този момент са 420 млн. лв. Трябва обаче да се има предвид, че обичайното ниво на невъзстановения данъчен кредит през последните няколко години е около 350 млн. лв. Т.е. има между 70 млн. и 100 млн. лв. прираст на невъзстановения данъчен кредит. Винаги през годините - от 1994 г., когато е въведен този данък, до периода на управление на правителството на ГЕРБ, е имало един не малък размер на невъзстановен данъчен кредит. Това е така, защото от момента, в който се претендира за възстановяване определена сума, текат срокове за проверки, за приспадания, прихващания, които са нормални.

С мерките от края на 2009 г. за подобряване на бизнес климата, свързани с намаляване на срока от три на два месеца за възстановяване, с удължаване на срока за възможност за предявяване на определени сделки за възстановяване на данъчен кредит до 12 месеца, е нормално да има определен прираст на невъзстановен данък, защото за един кратък период около 30 % теоретично се увеличава обемът от фирми, които могат да претендират за възстановяване на данъчен кредит. Това изисква допълнителни усилия от администрацията, за да защити държавния интерес. Т.е. не може изведнъж при положение, че срокът за приспадане преди възстановяване е съкратен от 3 на 2 месеца, т.е. с около 33 %, да се счита, че държавата извеждан държавата рязко, без да защити интереса си чрез съответните данъчни ревизии, ще възстановява, тъй като знаем колко много спекулации има и колко много са примерите, свързани с злоупотреби с ДДС. Това, което искам да кажа, е, че размерът на невъзстановения данъчен кредит е нормално да нарасне спрямо нивата от 2008 г., когато може да се отчете едно нормално първо полугодие, и когато той е около 350 млн. лв, може да се счита за нормално той да нарасне до около 400 млн. лв. и дори някой да спекулира с това, че е нараснал, към края на февруари невъзстановеният данъчен кредит е с около 70 млн. до 100 млн. лв. повече от нормалното ниво.

Фокус: Ще ви върна на комисията. Как мерките, които са подготвени, ще успят в кратки срокове да доведат до бърз резултат?

Владислав Горанов: Имаме около 10 мерки, които ще обсъдим утре с министър-председателя на очна среща. Идеята е всички тези мерки и допълнителните, които се родят, да намерят място в един закон за подкрепа и възстановяване на българската икономика, който да съдържа в себе си, мерки, които могат да намерят своето изменение на данъчното законодателство и мерки, които могат да намерят място в изменения на други закони. Така че този закон да съдържа в себе си всички възможни краткосрочни мерки, които да бъдат вкарани от правителството като пакет в парламента и да възпроизведат много бързо действие. Всички мерки, които обсъдим с министър-председателя, и които се приемат за възможни и рационални за периода, в който се намираме, ще бъдат разписани в един общ законопроект за подкрепа и възстановяване на българската икономика, който ще бъде предложен от правителството на парламента. Той ще бъде приет в максимално бързи срокове.

Фокус: Това кога може да се случи най-скоро?

Владислав Горанов: Законопроектът за възстановяване на българската икономика може да бъде готов до две-три седмици. Приемането му от страна на парламента, като се има предвид политическата воля на ГЕРБ, може да бъде приет до 45 дни.

Фокус: Какви сигнали има вече за излизане от кризата?

Владислав Горанов: Още в края на третото тримесечие на 2009 г. има сериозни заявки за ръст в износа на България с много ускорени темпове. Тенденцията е много положителна за общото салдо на икономиката, за салдото на текущата сметка на платежния баланс, нещо, за което години наред преди сме търпели критики заради структурата на приходите и заради обстоятелството, че косвените данъци зависят от вноса. Българската икономика разчита в момента основно на износ, защото се възстановява с ускорени темпове през последните няколко месеца. Ние нямаме възможност да събиране същите обеми приходите най- вече от ДДС. Т.е. икономиката расте, основано на износ. Това, което водеше до големите излишъци през 2007 и 2008 г. беше огромният внос. Примерно за 2008 г. нетният износ беше минус 15 млрд. лв., т.е. превишението на внос над износ през 2008 г. (която се счита за годината с едни от най-добрите фискални показатели) беше минус 15 млрд. лв.

Върху износа се начислява ДДС, което обаче се възстановява, а при вноса се начислява пълният размер на ДДС. Така огромните излишъци от предходните години се дължаха на ДДС от внос, който влияеше много лошо върху текущата сметка на платежния баланс, заради което търпяхме огромни критики.

Положителното в момента за икономиката е, че темповете са обърнати и че отрицателното салдо е намаляло три пъти от около минус 24 % до около минус 8 %. Това обаче влияе отрицателно върху събираемостта на ДДС, върху които се разчитане в преходните години от вноса.

Галина ДИМОВА