21.04.2020 г.

Министър Владислав Горанов: Колеги, колеги журналисти, изготвили сме една презентация с обобщение на финансовите инструменти с публичен ресурс, които сме адаптирали към периода на кризата и които очакваме да ангажират под 8 различни инструмента – 4 милиарда и половина лева ресурс в полза на малкия и среден бизнес, самонаетите и лицата, които заради кризата са в неплатен отпуск и няма да могат да полагат труд.

Първата мярка, която вече е достигнала до вашето внимание, е свързана със стартирането на програмата през Българската банка за развитие (ББР) за отпускане на безлихвени кредити за защита на хората, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията. Целта на програмата е да се подпомогнат засегнатите от икономическите последствия от пандемията физически лица и самоосигуряващи се.

По отношение на физическите лица – при липса на друга причина освен пандемията, респективно извънредното положение, лицето преустановява полагането на възмезден труд за своя работодател и е в неплатен отпуск. Тези лица трябва да имат отработени поне 5 работни дни в месец март, ако това е месецът, в който е пуснат в неплатен отпуск. Те имат право да кандидатстват, дотук заявен интерес има от 12 банки-партньори. Това са „Уникредит Булбанк“, „Юробанк България“ АД, „Банка ДСК“, „Първа инвестиционна банка“, „Обединена българска банка“, „Инвестбанк“, „Райфайзенбанк“, „Общинска банка“, „Централна кооперативна банка“, „Алианц банк България“, „Търговска банка Д“, „Интернешънъл Асет Банк“. В офисите на всяка една от тези банки самоосигуряващите се, които са прекратили дейност или поне 20 процента имат спад в доходите си за първото тримесечие на 2020 година спрямо доходите му през първото тримесечие на предходната година, имат право да кандидатстват за кредити до 4500 лева, безлихвени, които ще имат гратисен период до 24 месеца и срок за издължаване до 5 години. Кредитите се издължават след изтичането на гратисния период на вноски, чийто размер ще се определи между търговските банки и правоимащото лице. Правоимащите лица не дължат никакви такси и комисионни и имат право предсрочно да погасят дълга без никакви щети за тях, като срокът на програмата за кандидатстване е разчетен до края на 2020 година в някои от тези, заявили дотук 12 търговски банки, въпреки че очаквам интересът към програмата да се разрасне и да се включат и други търговски банки. Но, сами разбирате, че тези 12 най-големи търговски банки имат развита клонова мрежа и на практика всеки гражданин би могъл да получи достъп до този инструмент.

Вторият инструмент е кредити за осигуряване на ликвидност на малки и средни предприятия. Той е необезпечени оборотни кредити до 300 хиляди лева, ще бъде управляван от ББР през търговските банки. Очакваният портфейл кредити, който ще се получи по линия на този инструмент, може да достигне до 2 милиарда лева. Критериите за допустимост на този етап са: спад на оборота за първото тримесечие на 2020 година спрямо първото тримесечие на 2019 година въз основа на финансовите отчети на дружеството, наличие на вземания от клиенти, които не са получили суми, неразплатени към доставчици след 1 март, прекратени доставки от внос, необходими за дейността на предприятието, случай на болест, на самоизолация на служители, общо намаление на броя на заетите лица. Срокът за кандидатстване на тази програма е до края на 2020 година и предполагам, че значителен брой микро, малки и средни предприятия ще могат да се възползват от тази програма. Тя ще бъде ретранслирана към потребителите на база на договори между търговските банки и ББР.

През Европейския инвестиционен фонд с няколко банки партньори, по-специално това са „Обединена българска банка“, „Прокредитбанк“ и „Уникредит“, може да се отпускат кредити с максимален размер 3,6 милиона лева, предназначени за рефинансиране на задължения, възникнали не повече от преди 60 дни. Тази мярка отново се администрира през търговските банки и тя е за подпомагане на малки и средноголеми предприятия по време на кризата.

През Фонда на фондовете ще могат да се отпускат микрокредити до 50 хиляди лева. Те са предназначени основно за подпомагане на малки и средни предприятия. Там е възможен гратисен период и лихвена субсидия. Този инструмент вече работи, вече е достъпен, така че може да се използва през „Първа инвестиционна банка“ и два финансови посредника – „Сискредит“ и „Микрофонд“. Гратисният период е до 24 месеца с лихвени нива, значително под пазарните. В момента работим съвместно с МТСП за превръщането на този инструмент в безлихвено кредитиране. Размерът на финансирането е до 50 хиляди лева за инвестиционни оборотни кредити под формата на дългосрочни кредити до максимум 10 години по този инструмент.

Инструмент за капиталови инвестиции – отново чрез Фонда на фондовете. Подкрепата е предназначена за компании с потенциал да подпомогнат и възстановят икономиката след кризата, особено в сферата на иновациите и дигитализацията. Тук говорим за около 400 фирми, основно стартиращи иновативни предприятия, които могат да се възползват през Фонда на фондовете от тази подкрепа под формата на дялово участие. Практиката показва дотук, че средно около 800 хиляди лева е инвестицията.

Фондовете за градско развитие – те не са нов инструмент, но сега, в периода на кризата, са изключително атрактивни от гледна точка на обстоятелството, че по тези Фондове за градско развитие могат да се финансират дейности, които обичайно не са банкируеми и трудно могат да бъдат финансирани под обичайната банкова дейност. Тук бенефициенти биха могли да бъдат общини, публично-частни партньорства и предприятия, засегнати от кризата, включително секторите туризъм и транспорт, които са пряко засегнати от ситуацията покрай коронавируса.

Виждате, че ресурсът, който ангажираме чрез тези няколко финансови инструмента, е в порядък на милиарди левове и се надявам максимално бързо да достигне до бенефициентите, за да могат в срока и действието на сегашното извънредно положение и след него да послужат като един буфер за поемане на негативните шокове в резултат на кризата.

Разбира се, ние ще разработим допълнителни информационни материали под формата на клипове за тези инструменти и, ако медиите преценят, биха могли да ги използват в своя ефир за информиране на българските граждани и малките и средни предприятия. Това, разбира се, може да бъде един апел от моя страна за безплатното им показване, но знам, че и медиите са бизнесорганизации и това зависи от вашата воля и вашето решение. До дни ще разработим и по-подробни информационни материали под формата на видеоклипове, които, ако прецените и ако имате желание, може да транслирате, за да достигнат до по-голям кръг потребители.

 

Отговор на въпроси от журналистите:

Репортер: Въпросът ми е към министър Горанов. Въпросът е могат ли хората, които са се регистрирали на борсата да кандидатстват за този безлихвен кредит от 1 500 лв.? Това е въпросът на хората, които са съкратени и са на борсата.

Министър Владислав Горанов: Мярката е предвидена да адресира тези хора, които са без доходи. Хората, които получават парично обезщетение за безработица, би следвало да се справят с това парично обезщетение. Мярката е насочена към самоосигуряващите се и хората в неплатен отпуск, които са без прекратени правоотношения и поради тази причина не могат се възползват от осигурителните си права.

Въпрос за присъединяването ни към ERM II:

Министър Владислав Горанов: По отношение на ERM II, това, което мога да изтъкна е, че той е необходимото условие да се върви към еврото. Без да се мине през ERM II, няма как да се стигне до еврото. За мен предимствата от това да сме в еврозоната са многократно повече от някои имагинерни притеснения от евентуалното ни членство. Тоест въпросът дали е добре да бъдем в еврозоната, не смятам, че трябва да се поставя под съмнение. Може би и Вие не го поставяте.

Репортер: В никакъв случай, извинете, не го поставям под съмнение. Въпросът е, че г-н Борисов преди време заговори, че трябва задължително по най-бързия начин да влезем в чакалнята на еврозоната, защото, видите ли, Европа какви пари дава на държавите, които са в еврозоната. Така или иначе България може да се възползва и от програми без да сме в момента в чакалнята.

Министър Владислав Горанов: Така е. И в момента, в който тези програми станат живи, тоест когато сработят, защото Вие гледате един проектодокумент, за т.нар. фонд SURE, който трябва да си мине законодателния път в рамките на европейските институции, бихме могли също да се възползваме от него в съответствие с правилата. Но тук по-важното нещо е какво е възможно между присъединяването на България към Валутно-курсовия механизъм, на българския лев към Валутно-курсовия механизъм. Това, което е възможно и което вече се случи за Дания, която е в ERM II и за Хърватска, която тръгна след нас, но с по-бързи темпове успя да навакса, е одобряването на суапови линии между централните банки на тези две държави, които са извън еврозоната, и ЕЦБ. БНБ е подала подобно писмо към ЕЦБ. Очакваме положително развитие, като държава потенциална членка на ERM II.

Как работи тази суапова сделка? Тя помага на държавите, които са с плаващ валутен курс или с валутен борд, както е нашият случай, до определен обем, който се определя технократски по формула, за България става въпрос за няколко милиарда, БНБ да може да предоставя, без това да утежнява резервите и покритието на лева, български лева на ЕЦБ, срещу което по фиксирания курс да получава евро до размера на одобрената суапова линия. Това е една изключително голяма подкрепа. Най-малкото е гаранция за допълнителна стабилност на валутния борд, който, макар да е преобезпечен със 150 %, си остава един механизъм на фиксиран курс, който в ситуация на криза трябва да бъде максимално защитен и укрепен. С присъединяването към Валутно-курсовия механизъм, а може да стане това одобрение и преди това, стига да успеем да заявим достатъчно сериозните си намерения за присъединяването към Валутно-курсовия механизъм, ЕЦБ ще сключи суап с БНБ за размяна на лева срещу евро до определено ограничение, няколко милиарда ще бъде, което е от изключителна помощ и подкрепа за механизма на валутния борд в България.  Свободно и без ограничения БНБ ще изпраща левове в ЕЦБ, ЕЦБ ще връща евро в България.

Премиерът Бойко Борисов: Спомнете си Гърция, когато й беше разрешено от банкомата да теглят по 50 евро. В един момент, ако тръгнат българите да теглят евро поради някаква причина и се окаже, че няма, тогава ще настане хаос. Суаповата линия гарантира, че колкото лева имаме, толкова евро ще получим. Благодаря.

Министър Владислав Горанов: В допълнение, по отношение на въпроса за кадровата политика на ББР. С министър Караниколов търсихме хора, които наистина са професионалисти и разбират от банково дело. За единия господин, който споменахте, който е финансов директор, доскорошен на ПИБ, мога да кажа само, че е удостоен с награда през 2018 г. от Ernst&Young именно за това, че е много добър професионалист. Ако видите професионалното му досие, едва ли бихте поставили под съмнение неговите професионални качества като специалист.

Репортер: За роднинската връзка на другия?

Владислав Горанов: Откровено казано, не познавам господина. Знам, че в момента е директор на Фонда за експортно застраховане към Министерството на икономиката. Той също е специалист с опит в банковата сфера. Не виждам как, още повече, че банките са много специализирани предприятия и там, за да се вземе едно решение, трябват поне два подписа, не виждам как може да се реализира тази хипотеза – майка му, която е на ръководна длъжност в една търговска банка, да може да накара ББР да предлага някакви преференции, най-малкото всяка една търговска банка ще има еднакви договори с ББР.

Четох статии по вестниците, по медиите по-скоро. В една медия се твърдеше, че е човек на Иво Прокопиев, в друга медия, че е човек на Пеевски. Това въобще не ми е интересно като тема. Ние оценяваме професионалните качества. Те се преценяват и от БНБ. Ако има конкретна информация за някакви злоупотреби в Банката за развитие, ще си носим отговорността, естествено и длъжностните лица.

Репортер: В петък, миналата седмица, икономистът на МВФ за Източна Европа даде пресконференция. В нея той каза, че като цяло банките в Източна Европа са много добре капитализирани и независими от банките майки. Имат собствена ликвидност, за която разчитат на своите вложители, не както при предишната криза. Сега вие казахте, че България влиза в банковия съюз. Само че в банковия съюз банките на еврозоната имат двойно по-ниска капиталова адекватност, обремени са с лошите дългове на своите правителства. България дължи само 20 % от брутния си вътрешен продукт, докато еврозоната дължи 100 % от брутния си вътрешен продукт, т.е. е 5 пъти по-задлъжняла. Какъв точно е националният интерес на България да бъде в една силно задлъжняла организация, която след няколко години ще...

.... Европейският стабилизационен механизъм, който преди 2 седмици реши да отпусне финансиране в размер на 240 млрд. евро, се финансира с вноски и с гаранции, поети от държавите членки в еврозоната. Ако България беше в еврозоната, за активирането на този пакет България щеше да отдели 2 млрд. евро, 1/3 от потенциалната вноска при пълния му размер. Тези пари в момента щяха да отидат за спасяване на богати държави като Италия и Испания. Как това е в национален интерес?

Ще Ви попитам и това, което си бях подготвил предварително – през януари директорът на европейското звено за банков надзор Андреа Ерниа посочи, че стратегическата линия е да се върви към консолидации, т.е. малък брой, но големи банки, които да могат да се конкурират с американските банки. В това отношение те насърчават обръщането на дъщерните банки в клонове и изтегляне на капитала там, където са техните централи. Какъв е интересът на България това да се случи, след като българските банки са много по-силно капитализирани и носят само български риск? Как това прави услуга на българските клиенти?  

Министър Владислав Горанов: Има подобни тези на скептиците. Но аз ще Ви провокирам с един въпрос, който също е експертен и ще Ви го оставя за домашно, да разсъждавате върху него. В момента, в ситуация на паричен съвет, срещу българските лева има различни видове активи, които са... В какво са те? В евро. Какво би станало, ако Вашите катастрофични сценарии се изпълнят и еврото изчезне? Какво ще стане с гаранциите на лева, които са в евро? Това е първият въпрос, който бих задал. И второ, по каква житейска логика субсидиарът на една банка в България, която е изключително доходоносна, ще допусне превръщането й в клон, при положение, че в момента, в който се превърне в клон, ще изгуби изцяло стойността си?

Репортер: Веднага ви обяснявам. Когато банката-майка поиска да пренесе капитала си от България, там и с печалбите, които са направени в България, да се гарантира стабилност в държави, където ръководството на същата банкова група е било неразумно.

Министър Владислав Горанов: Няма такава хипотеза и пазарът не работи така. Но това са, пак казвам, схоластични спорове. Винаги ще има някакъв процент скептици срещу участието в еврото. Но за мен убедено, и по-голяма част от информираните хора смятат така, участието в един такъв блок, участието в един такъв паричен съюз, е от изключителна полза, особено за малките. Защото в период на криза се вижда, че само колективните и координирани усилия на големите могат да решават проблема. Най-просто казано, това, което може да направи Федералният резерв и ЕЦБ, по никакъв начин и с никакъв инструмент не може да го направи БНБ.

Репортер: Последният ми въпрос към Вас е, че на 24 март Вие обещахте пред всички, че ще дадете допълнителни средства в размер на 500 млн. лв. към МЗ и към МВР. Дадохте ли тези пари и ако сте ги дали, за какво ги изхарчихте? Защото това са всъщност нашите пари.

Министър Владислав Горанов: Това, което коментирахме на 24 март, са ресурсите, релокирани от европейските фондове, които са на разположение за извършване на разходи, които са свързани с преодоляването на кризата. От тях се финансира покупката на медицинско оборудване – респиратори, на тестове, на защитни предпазни облекла, от Европейския социален фонд се финансират плащанията към медиците на първа линия. Тези средства, разбира се, не са изхарчени всичките. Изхарчена е част от тях. Това, което коментирахме на ...

Репортер: Каква част, ако е ясно?

Министър Владислав Горанов: За съжаление, не съм готов с директен отговор. Можем спекулативно, на база на информацията от Министерството на здравеопазването, която е докладвана на МС, да кажем, че около 20, между 20 и 30 млн. са изхарчени от тези суми.

Репортер: Ако позволите, още един въпрос към министър Горанов. Когато Вие станахте министър през 2014 г., ББР имаше концентрация на заеми към 20-те си най-големи клиента, тоест топ 20 от клиентите. Към тях бяха насочени две трети от всичките директно отпуснати заеми. Към края на 2018 г., за която е последният публикуван отчет на Банката за развитие – 95% от всички заеми са за 20-те най-големи клиента. Сега по някакъв начин разбираме, че отново Вие ще имате влияние при определяне на политиката и кадрите в тази банка. Може ли да кажете, според Вас, ще има ли някакви обективни критерии за оценка на дейността на това ръководства, на ръководствата на банката – кога заемите са приемливи, кога концентрацията е приемлива, кога големите заеми са приемливи и в крайна сметка да не се хвърля кал по тази банка, когато действията и отпускането на заеми са ставали с разрешението на зам.-министър в Надзорния съвет и в крайна сметка това показва някаква щампа на одобрение от изпълнителната власт за действията на тази банка?

Министър Владислав Горанов: Аз мога да Ви гарантирам, че новото ръководство, което заедно с Караниколов сме одобрили, разбира се, през Надзорния съвет на Банката, ще се фокусира изцяло върху мерките, които представихме преди малко. Неслучайно миналата седмица помолих Надзорния съвет да издаде и специално решение, с което да ограничи разпореждането с този допълнителен ресурс само в мерките, които досега сме обявили, свързани с кредитите за физически лица и самонаети и с кредитите и гаранциите за бизнеса. Уверявам Ви, че това, което на мен ми е известно, че въпреки концентрацията, без да защитавам подобна политика на Банката за развитие, кредитите са в добро състояние и се обслужват редовно. В този смисъл не говорим за лоши банкови практики, говорим за казуистичния спор какъв точно е мандатът на ББР и дали подпомагането на по-големи предприятия съвпада и съответства с мандата на банката. Мисля, че с този допълнителен ресурс, който в момента ангажираме в банката, ще върнем фокуса върху нейния мандат да е по-скоро банка за малкия и средния бизнес и гарантирано този допълнителен ресурс, който се влива в Банката, под формата на капитализация, ще отиде само в тази посока.

Репортер: Министър Горанов, може ли само едно уточнение за тези 80 предприятия, които са дали невярна информация по мярката 60/40, каза го, мисля, че премиерът преди малко. 80 предприятия.

Министър Владислав Горанов: Не съм сигурен, че са само 80. Министърът на труда следи тази статистика. Мога да Ви кажа, че 60 хил. души, каквато е основната цел на мярката, 60 хил. души са подадени за съхраняване на тяхната заетост през тази мярка. Ще помоля министър Сачева да предостави днес с прессъобщение актуална информация за развитието на мярката, за да може коректно да я цитирате. Но са доста над 80.

Репортер: А знаете ли кои са, г-н Горанов, първите фирми, които се възползват от тази мярка? Знаете ли кои са?

Министър Владислав Горанов: Чух за една фирма – спортен клуб, футболен клуб „Лудогорец“. Не съм аз човекът, който ще преценява дали клубът е толкова изпаднал или не. Знам, че е успешен във вътрешнофутболен план. Има някои добри успехи и в международен план. Това оставяме на преценка на собствениците. В интерес на истината съм получавал въпроси и от други собственици на футболни клубове. И моят съвет към тях е бил да не участват в тази мярка. В случая дотук мога да ограничава коментара си.

Репортер: Другата фирма знаете ли коя е?

Министър Владислав Горанов: Знам за „Лудогорец“. Другата Вие ми кажете.

Репортер: Аз ще ви подскажа – свързана е с хотелите на г-н Милен Велчев по морето.

Министър Владислав Горанов: Пак казвам, мярката е създадена с цел съхраняване доходите на заетите в пълния им размер в периода на кризата. Тя предвижда и изисква и участие на работодателя с размер на 40 % от разходите за труд. Разбирайте, възнаграждението и осигурителните вноски върху него. Не слагам стигма върху нито един бизнес и нито един бизнесмен. Постановлението е направено за всички, които искат да участват в него, разбира се, които отговарят на определени икономически критерии. Ако въпросът е защо Велчеви имат хотели, то е друг въпрос, а не е свързан с мярката 60/40.

Репортер: Министър Горанов, само кажете, как гледате на предложението на АИКБ – 60/0 да стане мярката? Въобще ще го обсъждате и ще го разглеждате ли? Тъй като за бизнеса се оказва голям проблем тези 40 %, които те трябва да осигурят.

Министър Владислав Горанов: Аз и преди малко го загатнах. Основната цел на мярката е да подкрепи тези работодатели, които имат перспектива, имат желание да споделят кризата заедно със своите работници. Тя не е задължително да се отнася за всеки един работодател и не е задължително да се отнася за целия списъчен състав, с който той работи, с целия нает персонал. Тя има за цел да гарантира възнагражденията на заетите. Тези, които поради ограничаване на икономическите активност или други причини работодателят реши да ги освободи, те получават 60 % от възнаграждението си чрез осигурителната система на база на това, което те са допринесли. Тоест, ако има някой, който не се е осигурявал или работодателят му е работил в сивия сектор, разбира се, неминуемо сивата част от обезщетението няма от къде да се получи. Но философията на мярката така, както е съставена като дизайн, е участие на работодателя не само със запазване на правоотношението, а и според неговите перспективи и собствени преценки за развитието на дейността на предприятието му, подпомагане и от негова страна на работника за положен труд. Основната критика е, че всъщност има много производства, които не работят. Но в момента единствено от гледна точка на правителствените разпоредби, изцяло затворени на практика са само хотелите. Ресторантите, разбира се, са ограничени в огромна степен дотолкова, доколкото те не могат да поемат клиенти, а могат само да работят кухните. Което вероятно ограничава дейността им до 5-10 % от обичайния обем на работа. Но дизайна на мярката има друга философия. Той е насочен към работника.

Репортер: Как ще разгледате тогава в малкия семеен бизнес, г-н Горанов? Веднага ще Ви дам пример – съпруг и съпруга работят, принудително са спрени. Нямат доходи. Как единият ще плаща осигуровките на другия, като и двамата са без работа? И като допълнение, говорим цял ден единствено за кредити, г-н Горанов, пари, дори и безлихвени, които всеки един български гражданин рано или късно ще върне. Коментирахте ли изобщо с г-н Борисов безвъзмездни помощи към обществото?

Министър Владислав Горанов: Тези 1,5 млрд., които са в допълнение на Фонд „Безработица“, за да гарантират, от една страна, обезщетенията на тези, които са в безработица, и, от друга страна, помощта за бизнеса, който иска да получи подобна помощ, са на практика безвъзмездни, тоест пари от нашите данъци. Не си представям извън системата на социално ...

Искам само да обърна внимание, че тече в момента обществено обсъждане и всеки може да се запознае с мерките за микро и малки предприятия по ОП „Конкурентоспособност“ за ликвидна подкрепа, грант, чист грант между 3 и 10 хил. лв. именно на такива микро и малки предприятия със значителен бюджет. Пак казвам, може да видите и на сайта на оперативната програма. Не всичко е само кредити. Има грантове.

Репортер: 20 % от всички безработни след 13 март досега са освободени на основание чл. 325, т. 1 и 2 и 326 от Кодекса на труда. На по-прост език това означава, че тези хора са се съгласили да напуснат по взаимно съгласие и най-вероятно те са били подведени от работодателите си да направят това и днес трябва да живеят с 9 лв. на работен ден, което означава, че дори да са били на минимална работна заплата, пак получават 100 лв. по-малко обезщетение от това, на което са имали право като осигуряващи се. Какво ще направи държавата за тези хора?

Премиерът Бойко Борисов: Първо, нека да се обърнат към нас. Тези хора да се обърнат към нас, че са принудени от тези работодатели това да направят. Или да направят каквото и да било. Ето чрез Вас, чрез останалите медии да дойдат при нас, за да видим тези работодатели в коя организация са, какви са тези работодатели. Война е. Всичко трябва да е на масата. Нека да се оплачат тези хора, за да можем да реагираме.

Министър Владислав Горанов: А и тук говорим, за да сме обективни, за хора, които са работили само няколко месеца. Затова са на минималното обезщетение, независимо от осигурителния доход. Защото знаете, че за да формирате определени права в осигурителната система, Вие трябва определено време да участвате в нея.