16.06.2009 г.

„Стандарт\", 15.06.2009  

Стефан Кючуков

Валутният резерв е достатъчен, за да гарантира борда, казва министърът на финансите Пламен Орешарски

- България е в рецесия още през първото тримесечие на годината, което надмина и най-мрачните прогнози. Докога очаквате да продължи рецесията?

- Да, измеренията на кризата надминаха и трите прогнози на МВФ и Европейската комисия - от есента на 2008-а, от януари и от април тази година. Ние в нашите прогнози се ръководехме от външните оценки за влошаването на глобалната среда. Следвахме данните - на МВФ и ЕК. Затова сега всички сме по-внимателни в прогнозирането на изхода от кризата. В този смисъл изход от рецесията в България не съществува вън и независимо от глобалните тенденции. Когато германската икономика се свива с близо 7% за първото тримесечие, не можем да бъдем оптимисти за повечето други по-малки икономики, включително и българската. Мисля, че спадовете са овладени, но за устойчиво възстановяване е рано да се говори въпреки някои позитивни сигнали, които идват отвъд океана.

- Какви са прогнозите на министерството за ръста на икономиката и инфлацията през 2010 година?

- Рано е за надеждни прогнози за 2010 г., нека първо видим как се очертава изпълнението за тази година. Есенните прогнози за развитието на икономиката през 2010 г. ще бъдат значително по-надеждни от настоящата икономическа ситуация, при която степента на несигурност е най-висока в сравнение с последните десетилетия.

- Вече има доста ясна картина за изпълнението на бюджета. Какво е изоставането на приходите досега и какво се очаква да бъде до края на годината?

- За първите пет месеца на годината изоставаме с 6% от приходите в сравнение със същия период на миналата година - един параметър от бюджетното изпълнение, който е съпоставим или по-добър спрямо другите членки на ЕС. До края на годината очаквам да се движим приблизително в тези граници.

- Министерски съвет реши допълнително да бъдат свити държавните разходи, а бюджетните заплати да бъдат замразени. Това заедно с буфера в бюджета министерствата да не получат 10% от предвидените за тях пари ще бъде ли достатъчно хазната да приключи годината с излишък?

- Добре би било следващото правителство да положи усилия да реализира положително бюджетно салдо, но и напълно балансиран бюджет би бил приемливо постижение в настоящата икономическа ситуация. Когато споменавам за предпочитание към малък излишък, не визирам 3%, не мисля, че тази цел вече е реалистична. Ако дефицитът по текущата сметка се свива с досегашните темпове, то намаляването на фискалната цел ще бъде и напълно обоснована икономическа мярка. Така ще се подадат дозирани фискални импулси към икономиката.

- Защо министрите намалиха заплатите си точно преди изборите? Не можеше ли това да стане по-рано, като се има предвид изоставането на приходите?

- Гледайте на това действие като на малка стъпка към по-справедливо разпределение на тежестите от кризата. В чисто фискален план мярката няма съществен ефект. Подобни действия са честа практика в страните от стара Европа и пример в това отношение даде Ирландия в края на миналата година.

- Валутният резерв на страната достатъчен ли е за стабилност на валутния борд?

- Покритието на паричните агрегати с резервна валута е на достатъчно стабилно равнище и на този етап няма основания за притеснения.

- От НДСВ предложиха да се подпише споразумение с МВФ, за това намекна дори вицепремиерът Ивайло Калфин. Необходимо ли ни е споразумение с фонда?

- Нека ви припомня, че фондът не отпуска заеми нито за заплати, нито за текуща издръжка, нито за инвестиции. Неговите пари подкрепят фискалния резерв. Считам, че за момента нивото на фискалния резерв е приемливо и не се нуждаем от кризисно финансиране, по подобие на доста други новоприсъединили се страни, както и страни от региона. Бих предпочел да се справим със ситуацията сами, със собствен експертен и ресурсен потенциал. Споразумение винаги можем да сключим. Не разбирам за какво е тази припряност при наличието на приличен буфер - фискалния резерв.

- Ако бъдещото правителство сключи споразумение с МВФ, какви ангажименти ще трябва да поеме? Какво иска фондът от другите страни, които през последните месеци подписаха споразумения за заеми?

- Въпрос на преговори. Бъдете сигурни, че фондът ще настоява за благоразумни мерки за поддържане на устойчивост на фискалната и макроикономическата позиция. Ако ние имаме волята да следваме подобна политика, фондът може да продължи да играе досегашната си роля на консултант. Ако обаче истерично не се съгласяваме да разходваме пестеливо намаляващите публични фондове, тогава действително ни трябва надзирател. А фондът е перфектен в тези си функции.

- Резултатите от изборите за европарламент бяха доста шарени. Ако се повторят и при изборите за Народно събрание, твърде вероятно е съставянето на кабинет да бъде трудно. Ще се отрази ли това на работата по проектобюджета за 2010 г.?

- Евентуално забавяне на сформиране на правителство ще бъде много лош вариант. Ще се получи много лоша ситуация не само и не толкова за съставянето на бюджета за 2010, колкото за мобилизацията на обществото в условия на икономически спад.

- Опозицията предлага да се намалят социалните осигуровки. Това удачно ли е по време на криза? С намаляването на данъците възможно ли е да се стимулира икономиката в настоящата ситуация?

- В настоящата ситуация намаляването на данъци и квази данъци е израз на нереалистичен десен популизъм. Винаги съм твърдял, че десният популизъм е по-опасен от левия, защото се харесва на всички, докато левият си има и противници. За по-нататъшно намаление на осигуровките може да се говори при новия цикъл на възходящо развитие на икономиката. За съжаление не бих се ангажирал с времеви прогнози кога точно може да се очаква това.

- Има ли радикална рецепта за излизане от кризата? Какви ще са резултатите, ако бюджетът приключи 2009 г. и 2010 г. с дефицит?

- Ако имаше такава рецепта, вероятно досега щеше да бъде приложена от водещите икономики. Големите икономики се стремят да стимулират стагнираното вътрешно търсене по старомодни кенсиански рецепти и засега не се получава. Единствен ефект е разстройство на публичните финанси с негативни бъдещи ефекти в периода на възстановяване на икономиките. Т.е. отсега знаем, че страните с големи бюджетни дефицити ще забавят скоростта на излизане от кризата. За малките и отворени икономики като нашата и този инструментариум е неподходящ - той само би насърчил разширяването на дефицитите по външнотърговското салдо с доста ограничен ефект върху местното производство. За възможностите да приключим с бюджетни дефицити тази и следващата години - не ми се иска това да става - рисково е.

- Намирате ли допирни точки в икономическите програми на ГЕРБ и БСП?

- По-скоро не откривам нищо интересно в другите програми, което е проблем за всяка опозиция, а оттук и за страната. На всички специалисти е ясно, че не може да се формулира алтернатива на сегашната политика. Но съвсем нищо ново да не се предложи, е доста показателно. Наскоро уверявах висш представител на МВФ, че вярвам, че следващото правителство ще запази благоразумната фискална и макроикономическа политика. Той спонтанно ме прекъсна и попита риторично: \"А каква е алтернативата?\"

- Няма ли да се чувствате като чужд сред свои като кандидат от БСП?

- Като финансов министър не се чувствах така, вярвам, че и като водач на листа ще мога да работя за доверието на хората. Важното е да се отстояват публичните интереси, всичко друго е второстепенно.

- Кой е най-реалистичният и най-добрият вариант за управляваща коалиция след изборите?

- Резултатите ще покажат, но е важно да се формира стабилно мнозинство, което да подкрепя действията на правителството. Следващото правителство ще има нужда от широка парламентарна подкрепа.

- Лихвите ще продължат ли да растат? Банките нямат ли пари, или се страхуват от фалити и затова ограничават кредитирането?

- Ликвидността е проблем в целия свят, това оскъпява ресурсите, в случая лихвите. Всички знаем, че когато една стока е дефицитна, цената й расте. Тогава защо не приемаме, че когато търсенето на пари превишава предлагането, цената на парите - лихвата, закономерно се покачва? Това са фактите, другото е наше субективно желание кредитът да бъде евтин както в отминалите периоди на голямо предлагане на пари.