УДЪРЖИМ ЛИ ИНФЛАЦИЯТА, ВДИГАМЕ ЗАПЛАТИТЕ
19.08.2011 г.
С повече европари в археологията България ще стане друга, казва в интервю за в. \"Стандарт\" вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков
- Министър Дянков, какво прави министерството, за да намали ефекта от сътресенията на финансовите пазари върху българската икономика?
- Няма опасност България да се върне към рецесия. Вече имаме четири тримесечия на растеж. Гърция е вече трета година с отрицателен прираст. За страните, които са в тежко финансово състояние, не може да се говори за втора криза, защото те още не са излезли от първата. Това са държави, за които се знаеше, че имат голям дълг и при една по-продължителна финансова криза няма да могат да издържат. И това се случи. В последните две седмици вече се насочва фокусът на анализаторите и особено на спекулантите към някои други икономики - Франция, Испания, Италия и Белгия. Последните две са с най-висок дълг спрямо БВП след Гърция. Те имат над 100%, докато на България е 15% - най-нисък след Естония, където е около 10%. Така че Италия и Белгия трябва да отговорят на въпроса как ще изплащат във времето този тежък дълг. Франция няма толкова голям дълг - около 70% от БВП, но пък техните банки са давали големите заеми в Гърция. Така при по-големи проблеми в южната ни съседка една голяма част от финансовото портфолио, което трябва да се преструктурира, принадлежи на френски банки. В Испания също банките имат проблеми, но страната има достатъчно голяма икономика, за да може да излезе от кризата сравнително бързо.
- Следите ли какво става с финансовите пазари?
- Всяка сутрин поне час и половина се запознавам с международните финансови новини и анализи. Следя информацията от целия свят. Имаме и дирекция \"Анализи и прогнози\" в министерството на финансите, която подготвя всеки ден анализ за вътрешните и международните пазари. Често разговарям неформално и с други финансови министри. В момента председател на Екофин е полският финансов министър, с който се чувам поне веднъж на седмица. Така че имаме достатъчно механизми да следим държавите, в които има сътресения и за евентуални вторични ефекти към България. Засега не забелязваме такива.
- Т.е. според вас не се налагат някакви извънредни и превантивни мерки?
- Не ни притеснява какво се случва по капиталовите пазари, понеже имаме нисък дълг. Последните ни два аукциона на държавните ценни книжа бяха на най-ниските цени от три години насам. Това означава, че инвеститорите вярват, че в България финансово нещата вървят по-добре.
- На фона на това, което се случва извън България, обнадеждаващи ли са данните на статистиката от юли? Беше отчетена нулева инфлация.
- В началото на годината темата за високата инфлация беше основна в цяла Европа. Май и юли имахме нулева инфлация, а през юни дори беше отчетена дефлация. Очаквам и август да е такъв месец. От началото на годината досега инфлацията е под 2%. Ако продължи с това темпо до края на 2011 г., то инфлацията ще е под това, което сме прогнозирали в нашата бюджетна процедура - между 3,6 и 4%. Това е положително, защото по-ниската инфлация дава възможност за мислене на допълнителни стъпки за увеличаване на доходите през 2012 г. От 1 септември ще увеличим минималната работна заплата и вдовишките добавки към пенсиите.
- Как ще коментирате данните на Евростат за растежа в ЕС за второто тримесечие? Говори се за забавяне на ръста на икономиките.
- Да, наистина в цяла Европа второто тримесечие бе по-слабо от очакваното. Кризата в Португалия и нуждата от спасителен ефект там също оказаха ефект. Дори и в Германия растежът се забави. А германската икономика е важна за всички като основен вносител в Европа.
- Смятате ли, че след това, което се случва в чужбина, може по-лесно да убедите депутатите да приемат промените в конституцията за въвеждане на пакта за финансова стабилност?
- Да. Имаме изразена подкрепа и от други партии, които искаха да се изчака с гласуването за след изборите. Но междувременно това, което става в други държави, ще ни помогне. Защото няколко страни казаха, че тръгват към такива процедури. Франция го обяви през пролетта, а през юли показаха конкретен проект за промяна на тяхната конституция. Ето, Германия и Франция призоваха в националните законодателства да се запишат фискални правила. Ние този проект го стартирахме още през февруари с Пакта за финансова стабилност. Това е една тенденция, която ще мине през цяла Европа.
- Доволен ли сте от новия министър на транспорта?
- Доволен съм. Министър Ивайло Московски тръгна с летящ старт. Помогна му това, че беше зам.-министър от началото на нашия мандат. Като такъв се занимаваше с еврофондове, но бързо навлезе в другата сравнително тежка тема - БДЖ и НК \"Железопътна инфраструктура\". През последните 2-3 месеца там има доста повече напредък, отколкото в предишната година и половина. Започнаха проекти за модернизиране на част от железопътната мрежа. Там, където е ненужна, се маха. Такъв е примерът с новата спортна зала в София. Премахнаха се 6,5 километра релси, които не са използвани от много години и започна да се строи колоездачен път. Говоря за трасето през гара \"Пионер\". Този тип инициативи, които преди си ги говорехме, сега стават сравнително бързо. Имаме общ език с Московски. Така станахме приятели и извън самото правителство. Между другото подобен проект се прави и в Поморие. Там по инициатива на депутата от ГЕРБ Иван Алексиев се демонтираха 6 км изоставено жп трасе и сега там ще минава колоездачна алея.
- В предишно наше интервю споделихте, че не сте доволен от ресора \"Транспорт\" и последва оставката на тогавашния министър Александър Цветков. Има ли други сектори, в които бихте искали да има промяна?
- Тогава посочих и сектор \"Земеделие\". Там се направиха доста големи промени. Изцяло се промени екипът във фонд \"Земеделие\". Част от него дойде от министерството на финансите. За кратко време новото ръководство на фонда успя да постигне големи успехи. Освен че се изплаща навреме, се тръгна към една по-цялостна визия какво трябва да бъде в сектора - къде трябва да влизат европейските пари и средствата от бюджета. До тази година почти всички пари отиваха в зърнопроизводство, докато за птицевъдство, пчеларство, зеленчукопроизводство и свиневъдство не е имало средства. Става дума за последните 10-15 години. Това е една от причините всяка лято да си говорим, че не купуваме български домати, краставици и дини, а такива от Гърция или други места. В средата на годината направихме няколко промени, така че част от европейския финансов ресурс да се насочи към зеленчуци и животновъдство. Първите 40 млн. лв. вече влязоха. В края на миналата седмица имахме среща с представители на различни сектори на земеделието, за да обсъдим как в следващата бюджетна процедура ще бъде по-равномерно разпределено финансирането.
Ще мислим и как сме с реформите в здравеопазването. Това беше голяма тема в първата година на мандата ни. Тръгна, спря, тръгна, спря. Имаме вече екип, който е достатъчно дълго време заедно, за да може да работи добре. Тази година станаха доста добри промени от гледна точка на лекарствената политика. Зам.-министър Гергана Павлова отлично се справя. Така че ако някой попита какво е направило това правителство в сферата на здравеопазването през последната година, аз бих посочил успехите там. Но на мен ми се иска да има успехи в други части, особено от гледна точка на болничната политика, където нещата някак си се забавят. Така че това пак ще е тема, докато успеем.
- Да очакваме ли други реформи?
- Друга тема, която излезе в бюджетната процедура и по която Българската стопанска камара също има анализ и предложения, са някои забавени реформи в социално-пенсионната система. Става дума за тези сектори в държавната администрация, които не плащат социални осигуровки. Те също трябва да започнат да плащат осигуровките. Защото сега има една изкривена система, в която частният сектор плаща, другите държавни служители плащат една голяма част от социалните си осигуровки, а в тези няколко сектора - на сигурността - не се плащат и тежат на останалата част. Това е един пример, разбира се, но в тази система също трябва да се правят реформи. Всъщност в последните 2-3 месеца много държави отиват към промени в социалната система на по-облагодетелствани части от държавната администрация. Просто всички трябва да са равни пред закона. И това ще бъде тема, където допълнително трябва да се стараем.
- Би имало доста сериозна съпротива от страна на сектора за сигурност срещу подобна промяна.
- Това е естествено. След като с времето си получил някакви облагодетелствания, особено спрямо други сектори, да искаш да си ги опазиш. Въпросът е дали цялата социална система може да издържи. Но тази тема не може да е табу. Тя трябва да се отвори. Защото е много трудно не само от финансова гледна точка, но и от гледна точка на равнопоставеност. Ако си служител в сектора на сигурността, реално не пращаш социални осигуровки, а ако си например в министерството на образованието, тогава хем получаваш по-ниска заплата, хем си плащаш и голяма част от социалните осигуровки. Това е трудно да се обясни, защото няма логика. Следователно трябва да намерим някакъв начин да постигнем, ако не наведнъж, то поетапно.
- Доволен ли сте от работата на НАП? Дадохте няколко месеца на шефа на агенцията да подобри работата й.
- Изразих недоволство в две направления. Първо, повече да работят, а по-малко да говорят. По-малко да има такива зрелищни неща като летене с хеликоптери и снимане, а след това да се окаже, че няма кой знае какъв ефект. Или да се фокусираме върху няколко певици, вместо да видим къде са големите липсващи пари. Второто беше борбата с ДДС веригите и измамите. През последните две месеца, отчасти чрез моите коментари и тези на премиера, някак си фокусираха вниманието си върху тези дейности. От друга страна, имаме нов зам.-началник на НАП - Христо Костадинов, който се занимава с тази оперативна дейности. Така внезапно за 2 месеца бяха проведени три големи успешни акции за борба с ДДС измамите. За сравнение, през целите две години от нашия мандат е имало само две такива акции. Оказва се, че ако се фокусираш върху нещо и открито се говори, че има проблем, се започва доста по-активно да се работи. Също през последните месеци се наваксва в изпълнението на плана за годината. Всеки месец има около 50-60 млн. лв. наваксване, което ми показва, че до края на годината те може би ще могат да си изпълнят плана. Засега си поддържам тезата, че ги наблюдавам внимателно. Новата дирекция \"Анализи и прогнози\" също прави всеки месец анализ на приходите. С други думи, изчаквам за крайното решение.
- Ще има ли скоро нов шеф на Националния осигурителен институт?
- Надявам се в началото на септември парламентът да одобри нов директор на НОИ, защото това е голяма организация и отговорност. През нея минава близо една трета от държавния бюджет - около 8 млрд. лв. Имаше известен период на мислене и дебати от парламентарната група какъв трябва да е новият шеф. Дали да се познава добре от самата парламентарна група и следователно заедно да могат да работят добре за следващите бюджети, както и с министъра на труда и социалните грижи, или да е някой с доказани професионални качества, надпартиен. В тези дебати моята теза винаги е била, че се искат три неща, които са правилните за НОИ. Човекът трябва да бъде професионалист, да познава добре системата, но да не е от нея, защото там се появяват доста обвързаности, и да е финансист. Смятам, че с времето, а затова помогна и летният период, хората постепенно влизат в това виждане - че е добре човекът да е професионалист. Мисля, че първата или втората седмица на септември това ще се реши.
- Ясни ли са вече имената на кандидатите?
- Те са сравнително известни. На няколко пъти беше номиниран Бисер Петков. Една добра кандидатура. Излязоха и още няколко други, които са интервюирани.
- Появиха се проучвания, които показаха, че правителството е повишило рейтинга си след отнемането на лиценза на \"Лукойл\". Това ли беше една от целите?
- Видя се, че за първи път едно правителство застана твърдо по една тема, която явно е глождела хората, но никога не са били предприемани стъпки. А именно, че една голяма компания явно не изпълнява закона, няма спор по това, и в същото време някак си се надява, че ще мине между капките. С други думи, не сме го направили заради вдигане на рейтинг, а защото така трябва да се прави.
- Започнаха да се приватизират отделни дялове във \"ВМЗ Сопот\" и \"Арсенал\". Предстои и в ЕРП-та. Какво друго да очакваме, явно държавата разчита на тези приходи?
- От една страна, държавата разчита на приходи от приватизация, а от друга, не е работа на държавата да се меси и да работи като собственик в сектори на производството. Нейна задача е да ги регулира. През септември ще бъде прието на второ четене изваждането от забранения списък на АДИС, както и на \"Български пощи\". Последното дружество обаче ще мине по протокол 2 - въпреки че се вади от списъка, трябва да му се направи цялостна концепция за преструктуриране, което ще трае от 6 до 9 месеца. След това ще се реши какъв е начинът за приватизация или друг начин на управление. В сектора \"Енергетика\" имаме доста възможности за миноритарни приватизация - 20 -25%. Става дума за Електроенергийния системен оператор, който държи преносната мрежа. Следващите няколко месеца трябва да сме готови и с миноритарен дял на \"Българския енергиен холдинг\", който ще има друга юридическа фирма. Според мен продажбата на миноритарен дял ще вкара повече прозрачност в начина на управление на тези активи. Също така ще може да използваме част от този допълнителен финансов ресурс за еврооблигациите, които по времето на правителството на НДСВ са били преструктурирани и ще се разплащат през 2013-2015 година. А другата да използваме в една по-цялостна политика за повишаване на доходите.
- Искате да кажете, че ще бъде направена промяната в БЕХ, при който холдингът се разделя на две части? Това беше предложено още в началото на мандата на правителството.
- Беше замислено, но трябваше първо да се пита Европейската комисия. Имаше дебати дали трябва да има вертикално разделяне, или да е по линия на \"газ\" и \"електричество\". Но и в двата случая е добре миноритарни дялове да излязат на борсата. Защото това е най-прозрачният начин и в него може да участва всеки.
- Отпадна ли вариантът с приватизация на дялове от отделните дружества в холдинга?
- Това също се обсъжда в министерството на икономиката, но става по-сложно тогава и от гледна точка на процедурата. Едно от добрите неща да се продава малка част от нещо по-голямо е, че тогава има естествена диверсификация в самия процес и тогава навлизат инвеститори като пенсионните фондове. Практиката е показала, че тогава идват повече инвеститори и цената е по-добра.
- Смятате ли, че България е на път да стане дестинация за културен туризъм, най-вече свързан с археологията, а не за алкохолен?
- Вече започна да се говори повече за археология и културен туризъм. Около две години водим по-активна политика на инвестиции в тази област. Но докато през 2010 г. това се виждаше по-скоро като интересна и странична тема за лятото, то тази година виждам много повече хора, които са ангажирани с този въпрос. Хора от министерства, представители на туристическия бранш, кметове идват по-активно при нас с предложения какво може да се развие. В понеделник пътувах до Дуранкулак, където има обект отпреди 7000 години, който е богат на исторически пластове, но почти нищо не се знае за него в България. Много е лесно туристи да стигат до него, но в момента дори няма пътен знак. През последните две седмици пътувах от Дуранкулак до Синеморец, като се отклонявах, където има такива обекти. Навсякъде кметовете, общински съветници и областни управители са запалени по тази тема. Първи кметът на Бургас Димитър Николов прояви интерес миналата година. С Божидар Димитров бях в Сакар и Странджа, където посетихме стари крепости и манастири, които са много запазени. Вече влизат и много повече европейски пари. Преди месец Росен Плевнелиев даде около 200 млн. евро за този тип обекти. Убеден съм, че това е тема, която в следващите няколко години ще се развие и България ще се възприема по съвсем различен начин.
- Тази година летният сезон мина без проблеми с електричеството...
- Помните, че миналата година имаше проблем с тока по Южното Черноморие. Тогава премиерът ме изпрати в Бургас. Заедно с областния управител, шефа на НЕК, ЕВН започнахме да работим това да не се повтори и този сезон. Тогава беше взето решението да има допълнителна подстанция, която да захранва Южното Черноморие. И ето, тази година нямаше проблеми с електрозахранването. Сега актуалната тема за решаване, върху която сме фокусирани, са пречиствателните станции.
- Изненада ли ви номинацията на вуйчо ви Бенко Вълев за кандидат за кмет на Априлци?
- Изненада ме дотолкова, доколкото той винаги е странял от политиката. Винаги е бил експерт и преподавател. Дълго време е живял извън България, над 20 години, преподавал е в Германия. Преди 5-6 години се върна в България, но продължи да се занимава с научна дейност. Сега преподава икономика в Техническия университет по тяхната немска програма. Върна се и в Априлци, от който край са дедите ни, корените на рода ни. Той познава много добре Априлци. Знае в подробности какви са темите там и какво да се направи, за да дръпне районът напред. Определено може да го направи. Опитът му от Германия и познанията му по икономика ще го направят много добър кмет.