28.02.2011 г.

Заместник-министърът на финансите в интервю за в. „Монитор"

- Г-н Горанов, какви са ефектите, които очаквате, от забраната на плащанията в брой над 15 000 лв.? Защо се наложи да бъде повишен първоначално предложеният таван от 5 000 лв.? Защо се наложи да бъде повишен първоначално предложеният таван от 5000 лв.?

- Това беше компромисът, който трябваше да се направи с желанието на парламентарна група ГЕРБ. Депутатите считаха, че ограничението от 5 000 лв. може да създаде затруднения в нормалния стопански оборот. Нашата идея до последно беше, че ограничението спокойно може да бъде 5 000 лв., тъй като традиционното крайно потребление може да се ограничи в рамките на този размер в кеш. С тази сума реално може да се купи дори стар лек автомобил. Така или иначе с ГЕРБ се обединихме за таван от 15 000 лв. Най- големите ефекти, които се очакват, са свързани с невъзможността или ограничаването на възможността за злоупотреби с данъци и най-вече с ДДС. До сега многократно при данъчни ревизии, когато се претендира възстановяване на ДДС, огромни по обем плащания се доказваха с разходни касови ордери за милиони. Това беше предпоставка за създаването и съществуването на схеми за източване на ДДС. С този закон и наказателните разпоредби към него вече няма как при една данъчна проверка да се доказва съществуването на определено плащане с подобен документ. Това става наказуемо и преследвано. Тогава никой не би си позволил да търси някакъв данъчен ефект за себе си, защото глобата ще бъде до 50% от сумата, за която е извършено плащане в брой. Надяваме се така сивите обороти в икономиката да бъдат намалени.

- При какви условия би могло изрично да се приеме плащането на заплатите също да става само по банков път? Какви са пречките това да бъде въведено сега?

- Може би обществото, и в частност политиците, не беше подготвено за такава мярка. Въвеждането на задължение за плащане само по безналичен път на възнагражденията би имало още по-сериозно отражение относно възможността за възникване на сиви обороти в икономиката и избягването на плащане на данъците. Основният аргумент, който изтъкнаха колегите от парламента и който нямаше как да не приемем, е свързан с обстоятелството, че не навсякъде в България има развита система от платежни услуги, която да дава възможност за неограничен достъп до средствата на гражданите. С развитието на платежните услуги ще можем отново да поставим тази тема, въпреки че дори „Български пощи" са регистриран оператор на безналични плащания и можеше с неголеми затруднения още сега да се приеме подобна мярка. В крайна сметка преценихме, че рисковете от прибързаното решение са повече отколкото предимствата. Така или иначе не сме се отказали от мерките в тази посока, които да ограничат потребителския кеш, откъдето всъщност тръгва сивият оборот. Подобна стъпка е идеята в Закона за ограничаване на плащанията в брой всякакъв вид задължения към бюджета и бюджетните организации да се заплащат чрез картови разплащания чрез монтиране на ПОС-автомати.

- Всъщност в момента понякога таксите на банките превишават размера на самите плащания.

- Таксите на банките са големи, защото поддържането на инкасо услугите, на наличности в брой, на работни места и офиси изисква значителни инвестиции, които оправдават високите такси. Затова идеята е съвместно с търговските банки поетапно да се въведе в държавните ведомства възможността да се плаща с ПОС-автомати. Освен това предлагаме бюджетът да поеме транзакцията, така че нито институцията, която получава съответното публично вземане, нито държателят на картата да не бъдат ощетявани от избора на тази безналична форма на разплащане.

- Очаква се въвеждането на услугата да стане поетапно, но остава проблемът с дългосрочните договори на банките с институциите, които са за по 3-4 години. Кога все пак услугата ще бъде масово достъпна?

- Този въпрос стои и ние търсим сътрудничество с търговските банки. Техните договори за обслужване са свързани с определени параметри и инвестиции, които държавата не може да неглижира. Тя или трябва да ги поеме, което е безсмислено, или да приеме, че тези ангажименти с търговските банки ще бъдат наложени на места, където се подновяват договорите или се сключват нови. Т.е. ПОС-терминалите ще се въвеждат там, където се сключват нови договори. Още тази година ще бъдат въведени на някои места, но не са финализирани преговорите с банките за цената, на която правителството ще заплаща тези такси. Едни от първите места ще бъдат офисите на местни данъци и такси в столицата. Работи се много усилено и в офисите на НАП да бъде въведена пилотно тази възможност.

- Банките ще поемат ли разходите за оборудването, каквато беше първоначалната идея?

- И сега банките предлагат при определени условия на търговците да монтират в своя обект ПОС-устройство, което приема плащанията към търговеца при определени такси и комисионни. Точно това е параметърът, който уточнява Министерство на финансите с банките. Предлагаме им техническата инвестиция, която не е нито толкова голяма, нито толкова малка. Но бизнес моделът трябва да бъде обвързан така, че да бъдат защитени интересите и на фиска, и на гражданите, които няма да се налага да плащат тези такси.

- Общините отдавна настояват за процент от данъка върху доходите на физическите лица. Предвиждат ли се промени в Закона за местните данъци и такси тази година, с които да се удовлетвори това искане?

- Проблемът за разпределение на данъчните приходи между републиканския бюджет и местните бюджети е въпрос и на съотношението на ангажиментите, които имат правителството и местните власти. Аргументите, с които искаме да свържем мястото на възникване на определен доход и местния бюджет, са същите, заради които би трябвало да сме против подобна мярка. Когато доходът се генерира на икономически по-развити места и се създаде зависимост той да остава там, тогава публичните услуги и инфраструктурата в съответната община са много по-добри. Това води до свръхконцентрация на население на тази територия, а периферните и икономически по-ниско развити региони страдат. Държавата пък ще е загубила част от инструментите си за преразпределяне и налагане на по-хармонично развитие. Всички ангажименти, свързани със социалната защита, здравеопазването, образованието, са ангажименти на централно ниво и трябва да бъдат гарантирани на територията на цялата държава. В този смисъл, ресурсът е необходим, за да може да се гарантира изпълнението на тези отговорности. В момента, в който децентрализираме ресурса, трябва да децентрализираме и социалните услуги. Затова в рамките на съществуващите ставки и действаща данъчна политика подобна релокация на ресурси от централната към местната власт не може да бъде реализирано в краткосрочен период.

- Миналата година НАП започна кампания, с която уведомява служителите на министерства и ведомства за „забравени" глоби, данъци и осигуровки. До колко е сериозен проблемът с тези просрочени плащания?

-Задълженията за декларирани и невнесени данъци са относително малко. Проблемът с разкриването и събирането на данъчните задължения се свежда до недеклариране или до опит за избягване на декларирането и внасянето на данъците. Т.е. въпросът е не да се припомня на данъчно задлъжнелите лица техният дълг, а по-скоро да се разкриват недекларираните доходи.

- Някои министерства все още имат дългове към бизнеса, макар и по- малки в сравнение с 2010 г. Ще бъдат ли търсени нови механизми за изчистване на тези задължения подобни на този през Българската банка за развитие (ББР)?

- През 2009 г. бяха предложени редица механизми за преодоляване на натрупаните през годините проблеми с разплащането. През 2011 г. не планираме подобни мерки. Общите разходи по бюджета са около 25-26 млрд. лв. и всяко министерство и ведомство има бюджет, с който е длъжно да покрива ангажиментите, които то поема или вече е поело. Би било недисциплиниращо постоянно да се смята, че централно ще се търсят механизми за разплащане на натрупаните дългове от страна на ведомствата. В Закона за държавния бюджет за 2011 г. за първи път са предвидени и ограничения за размера на задълженията, които в края на годината министерствата могат да отчетат в счетоводствата си. Т.е. през 2012 г. те трябва така да ползват гласуваните в бюджета средства, че да не надхвърлят нивото на натрупаните задължения към средата на миналата година. Така че основният начин за изчистване на дълговете е строгата финансова дисциплина.