11.01.2010 г.

България, най-новата и най-бедна държава-членка на ЕС, ще направи заявката си за присъединяване към еврото в края на януари, но все повече се страхува, че дълговата криза, която избухва в цялата еврозона, би могла да навреди на кандидатурата й, каза българският министър председател в неделя.

В интервю за Wall Street Journal дясно-център ориентираният министър председател подчерта също така, че България вече няма да се нуждае от спешно финансиране от МВФ или международните пазари на облигации, за да запушва бюджетния си дефицит. Отделни документи, видени от Dow Jones в неделя, показват, че финансовото министерство ще актуализира прогнозите за БВП през 2010 г. на ръст от 0.2% вместо предишната прогноза за свиване от 2%.

"Имаме всичко и сме готови да започнем процедурата за влизане в еврозоната до края на месеца - в момента първият приоритет на външната политика на моето правителство е да влезем в еврозоната," каза г-н Борисов преди първата конференция на неговата управляваща партия ГЕРБ след качването й на власт през юли.

Декларацията му слага край на месеци спекулации кога бившата комунистическа държава официално ще кандидатства за ERM ІІ - двегодишния изпитателен срок за кандидатите за присъединяване към еврозоната.

Успешната кандидатура-която проверява кандидатите за стабилност на валутата, публичен дълг, лихвени проценти и инфлация и трябва да бъде одобрена от правителствените ръководители на държавите, членки на еврозоната, и президента на ЕЦБ Жан-Клод Трише-ще увеличи доверието и чуждестранните инвестиции в България, поставяйки я на пътя за приемане на единната валута през 2013 г., преди съседните Румъния и Унгария.

По отношение на своето икономическо и фискално управление България стана модел за останалите страни в Европа --"Други икономики, които се готвят да намалят разходите, има много да научат от българския опит," каза Найджъл Рендъл, икономист по нововъзникващи пазари в RBC Capital Markets.

Но Борисов, бивш кмет на София и притежател на черен колан по карате, който получи международни похвали за съкращаване на разходите 15%, запазвайки високо ниво на обществена подкрепа, каза, че фискалното изпълнение на България, което е много по-добро от това на 16-те държави от еврозоната, не прави присъединяването на страната към валутния клуб сигурно.

Той се страхува, че дълговата рецесия и засилващата се дългова криза може да вдигне летвата по-високо за новоприсъединяващите се към единната валута, ако изнервените политици от еврозоната изберат по-скоро да консолидират съществуващите граници, отколкото да разширят зоната в момент, когато криза се вихри по нейната периферия.

"Страхувам се, че кризата със задлъжнялостта в по-новите страни от еврозоната ще има отрицателен ефект за нас - Надяваме, че органите ще спазят критериите за приемане, защото ние работихме усилено, за да стигнем дотук," каза той.

Страховете  на правителството, че на кандидатурата на България може да бъде поставено вето от политици, които искат да избягнат допълнително разширяване на еврозоната, се споделят и от бизнес лидерите в България. "Има смисъл България да кандидатства - но се притеснявам, че по време на криза ЕЦБ може да отложи молбата по технически причини, защото искат да се консолидират," каза Иво Прокопиев, председател на КРИБ.

Като отделна мярка, която вероятно ще бъде приветствана от пазарите,   Борисов каза, че ще разшири правомощията на финансовия министър Симеон Дянков, като прибави към правомощията на държавен съкровищник и повишен надзор на реалната икономика. Дянков, бивш икономист на Световната банка, чието назначение успокои страховете на инвеститорите относно администрацията на Борисов, положи огромни усилия за намаляване на растящия бюджетен дефицит.

Въпреки това, г-н Борисов, чийто рейтинг леко спадна през последните месеци, посочи, че усилията на правителството му да гарантира фискална дисциплина не са безгранични. "Ако фискалната дисциплина все още има силно отражение върху хората през следващите години, тогава ще трябва да преразгледаме нашия подход," каза той.