16.12.2023 г.

Водещ: И днес депутатите изпаднаха във взаимни обвинения и в крайна сметка отмениха заседанието си за втори пореден ден, а трябваше да се приемат окончателно бюджетите, които ще гарантират парите за пенсии, за социалните плащания и за здраве. Колко фатално може да е това забавяне и ще излязат ли сметките на финансовото министерство - за това ще си говорим сега със следващия ни гост, Георги Клисурски - зам.-министър на финансите. Здравейте и добре дошли.

Георги Клисурски: Здравейте.

Водещ: Преди да се гмурнем в нашите си вътрешнополитически проблеми, преди минути от Брюксел министър-председателят Денков съобщи добра новина, но всъщност като такава ли да четем, има реален шанс Нидерландия да вдигне ветото си за Шенген към България?

Георги Клисурски: Да, точно така. Мисля, че това е една добра новина. Следващата седмица ще бъде решаваща. Може да се окаже, че ще празнуваме Коледа и Нова година с знанието, че може да се присъединим към Шенген. Надявам се това да е така, но ключовото условие, за да се случи това, е наистина холандският парламент да реши да вдигне ветото върху България и, разбира се, преговорите с Австрия да завършат успешно.

Водещ: Възможно ли е обаче да влезем частично, само по въздух, както предлагат Австрия, въпреки че и ветото на Нидерландия пада?

Георги Клисурски: В момента, доколкото ми е известно, всички опции все още са на масата, но българският преговорен екип, воден от премиера Денков и вицепремиера Габриел, както и от други, полагат огромни усилия да постигнем максимален резултат, а именно - пълно членство в Шенген още другата седмица.

Водещ: Тоест не само частично. Все пак, ако е частично, трябва ли да имаме гаранции за някаква дата кога може да се случи това и отново да не се взима решението от всички страни-членки?

Георги Клисурски: Както знаете, абсолютно всичко подлежи на преговори, включително и тези условия, така че - възможно е, но, аз пак казвам, надявам се другата седмица да се поздравим с един пълен успех.

Водещ: Надяваме се и ние, това наистина ще е успех за държавата ни и много правителства и назад се бориха това да се случи. Обаче в парламента какво става – вчера опозицията блокираха и окупираха пленарната зала, днес пък управляващите не се явиха, а самите те казаха, че това ще доведе рискове за бюджета. Защо се случи всичко, имате ли обяснение?

Георги Клисурски: Разбира се, в парламента има доста страсти и те са вътрешнополитически. Аз не бих искал да коментирам тях конкретно, но важното е България да има бюджет, приет до края на годината, за разлика от миналата година и всъщност и от по-миналата година. Така че, надявам се, тази година преди Коледа да сме приели бюджета си за 2024 година. В тази връзка, въпреки липсата на пленарни заседания днес и вчера, всъщност Комисията по бюджет и финанси свиква извънредно заседание в неделя.

Водещ: В неделя и финанси ще се гледат, така ли?

Георги Клисурски: Точно така. В неделя - второ четене на държавния бюджет в Комисията по бюджет и финанси, за да може другата седмица на пълни обороти пленарните заседания да гласуват всички видове бюджети и закони, както и други важни решения.

Водещ: Очаквате ли да ви стигне пленарното време за всичко?

Георги Клисурски: Засега да. Именно и затова се свиква това заседание, извънредна Комисия по бюджет и финанси в неделя, за да може, другата седмица времето да стигне.

Водещ: За да може да наваксате, казвате. В същото време обаче, знаете, получихте много критики за този бюджет, от това, че гледате с розови очила във финансовото министерство, до това, че, цитирам, бюджетът гарантира лазене по икономическото дъно. Вие как ще определите този бюджет?

Георги Клисурски: Аз определям този бюджет като европейски, като бюджет на растежа, като бюджет на инвестициите. И всъщност това е един бюджет, който позволява на България да догони средноевропейския стандарт на живот. Всъщност това е философията на нашия бюджет – повишаване на доходите, инвестиране в хората през образование, здравеопазване. И знаете, рекордни инвестиции в инфраструктура. 10 милиарда ще бъдат инвестирани в различни проекти, като магистрали, като жп и други такива, а има и една много интересна нова програма за общински проекти, която позволява на общините да инвестират безпрецедентен размер средства в подобряване на инфраструктурата.

Водещ: Кой ще следи обаче тези пари наистина да се разходват прозрачно, а не просто да се излеят в една община и накрая да не видим нито един готов проект?

Георги Клисурски: Всъщност начинът, по който програмата за общинските проекти е структурирана в момента, е, че разплащанията ще се правят след фактически извършени строително-монтажни дейности. Тоест няма как първо парите да се дадат, да изчезнат някъде и да не се свърши нищо.

Водещ: Първо трябва да видим нещо и след това да отидат пари.

Георги Клисурски: Да. Заложили сме до 20% авансово плащане. От там нататък всичко се плаща на база извършената дейност.

Водещ: Кажете обаче сега за спорното ДДС за ресторантьорите. Асен Василев каза, че се съгласява да се намалява, ако обаче се въведат мерки за изсветляване на бизнеса. Такива неща обаче като че ли не видяхме.

Георги Клисурски: Да, не видяхме. Всъщност те бяха първоначално предложени от Министерството на финансите и Министерския съвет. Но в бюджетна комисия и в пленарна зала почти всички тези мерки за изсветляване отпаднаха, а същевременно ДДС на ресторантьорите се запази ниско, на 9%. Остана обаче една мярка, която е интересна, която все пак се запази в оригиналния ѝ вид, предложен от нас, а именно - клиент да няма задължение да заплати, докато не получи касова бележка, не само в ресторантите, между другото, а във всички сектори.

Водещ: Да задържи плащането. Как обаче точно ще се случва това? Защото казват, ние хората ли трябва да сме пъдари за това, че не ни изплащат касова бележка. Имате ли механизъм, по който работите, за да се случва това? Колко минути трябва да изчакаме, ако не ни дадат касова бележка?

Георги Клисурски: Надявам се нещата да се случват така доста практично и по преценка на хората, но идеята е, че когато един гражданин има възможността да каже на продавача – къде ми е касовата бележка, защо не ми я издавате, аз сега мога да не ви платя, може би изобщо няма да се стига от тези ситуации. Всъщност ние по този начин даваме един инструмент на гражданите и на потребителите много по-лесно да се изискват бележки и всъщност касиерите веднага да ги дават, без да се скатават.

Водещ: Каква ще е ефективността за хазната от тази мярка, ако проработи?

Георги Клисурски: Трудно е да се изчисли предварително, по-скоро се надяваме догодина да видим какъв ще бъде ефектът. Но аз със сигурност очаквам ефект. Той може да е в десетки или дори стотици милиони.

Водещ: Защото Асен Василев каза, че от това, че не са приети мерките, вече сме 300 милиона назад.

Георги Клисурски: Да, то е свързано всъщност с цялостния пакет от мерки, които се отнасяха до ресторантьорите. А тъй като разликата в ставките между 20 и 9% за ДДС на ресторантьорите, еквивалентът е около 300 милиона.

Водещ: Хора обаче усещат, че се фаворитизира един сектор за сметка на останалите. Случва ли се това и какви са механизмите на държавата да го преустанови? Защото някои си казват, вдигат максималния осигурителен доход с 200 или 300 лева на хората, които си плащат данъците, а тези, за които дори и държавата има съмнение, продължават на облекчен режим дори.

Георги Клисурски: Това е много добър въпрос. Всъщност предложенията на Министерството на финансите към Народното събрание беше именно да се вдигнат ДДС за ресторантьорите или да има мерки за изсветляване. В крайна сметка депутатите решиха така и те трябва да понесат в крайна сметка отговорността за това тяхно решение.

Водещ: В бюджета бяха заложени парите по второто плащане от Плана за възстановяване -  около 1,4 милиарда лева. Кога ще дойдат тези пари и ако не ги получим има ли риск за баланса на бюджета?

Георги Клисурски: Всъщност средствата са заложени за януари догодина. Очакваме ги януари, най-късно до февруари. Имаме вече такова разбирателство в Европейската комисия, така че, от тази гледна точка, аз не виждам риск нито за балансите, нито за приходите.

Водещ: Въпреки това обаче ви обвиняваха, включително от ГЕРБ-СДС, че дефицитът, макар и 3%, е висок. Ще успеем ли да се вместим в еврозоната? Има ли някакви рискове за това?

Георги Клисурски: Както Шенген, така и еврозоната, знаете, са два от топ приоритетите на правителството и на кабинета „Денков – Габриел”, така че ние ще направим всичко възможно да изпълним критериите за присъединяване към еврозоната, включително 3-процентния дефицит. От Министерството на финансите многократно казваме, че няма как да не изпълним това условие. Всъщност какво означава висок дефицит? Ние предлагаме дефицит, който е в рамките на маастрихтските критерии, така че да може да влезем в еврозоната, същевременно такъв дефицит, който да позволи на България да расте, по-бързо до достигне средноевропейските доходи. Именно това, за което ви казах в началото. Ако държим дефицитите твърде ниски, около 0 или 1%, последните 10-15 години видяхме колко бавно растеше българската икономика. Ние искаме да ускорим нашия растеж, така че да живеем като средностатистически европейци.

Водещ: Въпросът е дали приходите ще се реализират, или ще трябва още заеми да взимаме, защото е хубаво доходите да се вдигнат, но...

Георги Клисурски: По отношение на приходите, вие видяхте, през ноември месец събрахме рекордни приходи, към днешна дата...

Водещ: Колко са те?

Георги Клисурски: Доста, но всъщност бяха с няколкостотин милиона повече от разходите. Всъщност през ноември имахме излишък даже, а не дефицит. И към днешна дата, проверих данните към НАП, ДДС от сделки в страната върви изключително силно, тоест НАП успява да повишава събираемостта. Към края на годината ще ви представим и официалните данни с колко събираемостта тази година е по-висока спрямо миналата.

Водещ: Ще видим дали и касовите бележки ще дадат ефект. Последно за инфлацията ми кажете, сега статистиката отчита, че има леко забавяне. Ще продължи ли то? Знаем, че това е важно, също от гледна точка на еврозоната.

Георги Клисурски: Точно така. днес имаме още една много добра новина - инфлацията продължава да намалява. Тя вече е под 5,5%. Очакваме тази тенденция да продължи и през следващата година, живот и здраве, разбира се, ако няма геополитически сътресения, конфликтите както в Украйна, така и в Близкия изток. Ако нещата не ескалират, а по-скоро се стабилизират или деескалират, очакваме инфлацията в България да продължи да спада. Догодина по това време очакваме инфлацията вече да е около 3% и всъщност да успеем да се вместим и в този критерий за еврозоната.

Водещ: Това означава ли, че доходите ни ще догонят инфлацията?

Георги Клисурски: Доходите са трайно над инфлацията. Например за 2024 г., виждаме, че доходите ще растат с 11%, а инфлацията расте само с около 4-5%. Тоест доходите ни растат около 7% повече от самата инфлация. И, между другото, за миналата година, през 2022 г. България сред всички държави от Европейския съюз има най-висок ръст на доходите, след като извадим инфлацията.

Водещ: Ще излезем най-богатите.

Георги Клисурски: Не, но пък най-бързо догонващите. Това се надяваме да постигнем всъщност.

Водещ: Това е добрата новина, казвате. Благодаря ви за този разговор! Разбрахме, в неделя ще заседават депутатите извънредно, за да може да наваксат гледането на бюджета, който е изключително важен, за да не останем без приет бюджет до края на годината.

Видео