20.09.2010 г.

Заместник-министърът на финансите Владислав Горанов в интервю за вестник „Труд"

- Г-н Горанов, на извънреден събор на Българския лекарски съюз ви замериха с бутилка и поискаха оставката ви. Как ще коментирате ситуацията?

- За съжаление моята оставка няма да реши проблемите в здравеопазването. Системата е инерционна и чувствителна, а и много подходяща за политически спекулации. Мога дълго да коментирам какво според мен не върви в здравеопазването, но ще се огранича до ролята си на заместник финансов министър. Когато приходите в бюджета намаляват и всички системи са принудени да реализират икономии (за да не фалираме държавата и да не вдигаме данъците), няма как да се обяснят завишените хоспитализации и ръстът на разходите в системата. Не е логично, поне за мене, системата да може да се справя с 80 млн. лева на месец през 2008 г., когато икономиката вървеше нагоре и имаше излишъци в бюджета, а да не може да се справи с подобна сума през 2010 г.

- Какво е обяснението?

-  Месечните фактури за „изработеното" от болниците през 2010 г. достигат 100 млн. лв. и според съществуващата система нищо не е в състояние да регулира този процес. Моята оставка няма да даде отговор на въпроса, ако не свиваме разходите, които правим през бюджета (след като вече има наказателна процедура срещу България за свръхдефицит), кои данъци трябва да вдигнем, за да не фалираме. При ограничени ресурси всеки трябва да положи усилия да се настрои към промените.

-  Защо не се изплащат дължимите 125 млн. лева на здравната каса? Ще ревизирате ли бюджетните сметки за догодина?

-  Бюджетът на НЗОК за 2011 г., който предстои да бъде гледан от правителството, ще бъде съобразен с ангажимента за разплащане на тези суми до края на месец март.

-    Най-честата критика към бюджет 2011 е, че прогнозата за икономическия растеж от 3,6 % е твърде оптимистина.

-    Всички, които критикуват макрорамката, трябва да кажат на каква основа, какви са техните очаквания, защото почти никой от тях не дава алтернатива. Нашите оценки са направени на база на анализите, с които разполагаме, и на консултациите, които сме провели с международни   финансови институции, включително неофициално и с централната банка. Не може да се каже, че самоцелно се прави завишена прогноза, за да се осигури допълнителен комфорт в разходите, тъй като виждате, че разходната част не нараства, а напротив, намалява. С изключение на Любомир Дацов, който пред „Труд" каза, че очаква около 1,5% икономически ръст, нито един от другите критици не е казал на каква основа критикува бюджетната рамка.

-    Г-н Дацов казва също: не е реалистично да се очаква инфлацията да намалее, щом има висок икономически растеж.

-    Това са оценките, с които разполагаме. Освен това за икономическия растеж трудно може да се каже, че е висок. Висок е всеки ръст над 6, 7, 8 процента, докато ние сме с едни съвсем умерени нива на ръст от малко над 3%. Разбира се, дефлаторът, с който се коригира номиналният размер на БВП, може да бъде дебатиран, но повечето анализатори, с които правителството се е консултирало, имат прогнози, близки до нашите.

-    Отзад напред ли се прави бюджетът? Първо се обобщават всички искания за разходи в бюджетната сфера, а после макропоказателите се напасват по тях.

-    Не, общо взето много малко хора са го правили, за да могат реално да преценят как се прави бюджетът. Винаги се тръгва от фискалната цел, определя се резултатът, който искаме да постигнем, и впоследствие се определя възможният размер на приходите в зависимост от данъчната политика, която имаме. Като резултат се казва колко могат да бъдат разходите. Тогава започва голямото разпределение на разходи и търсене на оптималния баланс. Винаги има много натиск върху разходната част. Тази година бюджетът е съставен при допускане за запазване на данъчната тежест, неизменение на данъчни ставки и при вместване на бюджетното салдо в необходимите нива, които изисква Европейският съюз - под 3%.

- От проекта се вижда, че няма увеличение на издръжката на нито едно ведомство, но казвате, че е имало натиск. За кои сфери той беше най-голям?

-    Най-голям натиск има от най-малко реформираните бюджетни сфери.

-    Явно става въпрос за здравната и пенсионната сфера. Кои обаче са големите печеливши от бюджета?

-    Големите печеливши са хората, защото делът от БВП, който държавата изземва и преразпределя, намалява. Държавата се оттегля от това да бърка в джобовете на гражданите и да решава как да им харчи парите. Основното предимство на този бюджет е, че той оттегля държавата от намесата в икономиката и оставя хората сами да решават как да харчат парите си.

-    От 10 лева колко ни прибира държавата?

-    Общо приходите на хазната към БВП през 2011 г. без европейските средства са 30,7 на сто в сравнение с 31,6 на сто за 2010 г. в актуализирания бюджет.

-    Това означава, че правителството ни прибира всеки трети лев.

-    Да, но веднага мога да цитирам статистика за другите държави в ЕС. Там ще се окаже всяко второ евро. Средното за ЕС-16 ниво за 2011 г. е 50,2 % разходи като процент от БВП. Половината брутен продукт на старите членки се разпределя през бюджета. За ЕС-27 е 50,3% - виждате, че разликата е минимална. За да сме съвсем коректни, трябва да направим точната съпоставка по следния начин: ЕС-27 отнема приходи за 44%. Това вече е съпоставимо с нашите 30,7%. Близо до нас са Ирландия и Словакия, но и при тях държавата харчи повече, отколкото тук - 34%.

-    Ние ли имаме най-ниското преразпределение през бюджета?

-    Да, на практика вървим натам.

-    Кои ще са факторите за икономическото възстановяване догодина? Чуждите инвестиции се запазват на относително ниско ниво.

-    Вътрешното потребление и вътрешните инвестиции. След резкия спад през 2010 г. се очаква да се увеличи вътрешното потребление и догодина то да отбележи реален ръст.

-    При положение че доходи и пенсии са замразени, откъде ще дойде ръстът на потреблението?

 - Ръст на доходите няма да има в бюджетната сфера. Тя е малка част от факторите за вътрешното потребление. Още повече, че през 2010 г. пределната склонност към спестявания се е увеличила. Догодина с подобряването на икономическата среда очакваме тя да намалее. Сега имаме стагниране на потреблението поради страхове от икономическа несигурност у домакинствата, но през 2011 г. тази тенденция ще бъде прекъсната.

-    Ако се сбъднат прогнозите за втори пик на кризата в световен мащаб, не трябва ли да заложим някакви буфери в бюджета, които да ни предпазят?

-    Консервативното планиране е най-добрият буфер. Виждате, че ние не си позволяваме да увеличаваме разходите, напротив, намаляваме ги. В този смисъл, ако има някакви буфери, те трябва да се търсят като допълнителни мерки. Ние не можем още да притискаме бюджетните системи до стената с очакване за неблагоприятно развитие. Ако негативните сценарии не се сбъднат, а все по-малко икономисти ги допускат, то тогава ще трябва да си прегледаме отново рамката. Нещо, което нямаше нищо лошо да стане и в началото на 2009 г. В условията на криза прогнозите са с по-голяма степен на несигурност, но не бива да се смята, че ревизирането на прогнозите и доближаването им до действителността е нещо грешно и порочно. Напротив, когато се види, че даден показател е много no-различен от това, което е заложено, трябва да се реагира, а не да се заравя главата в пясъка - нещо, което е правено години наред досега. Ние не си го позволихме. Когато видяхме, че прогнозите не се сбъдват, си ревизирахме оценките. За това, разбира се, понесохме цялата обществена и политическа цена.

-    В края на тази година ще има ли 13-а заплата в тези ведомства, които са успели да спестят пари?

-    Законът го позволява, в някои системи е възможно да има икономии, но няма да се гледа с добро око на подобна политика, тъй като в почти всички сфери има дългове. Ако им останат средства, трябва да се насочат натам.

-   Това означава ли, че ако някой посмее да раздава 13-а заплата, догодина ще получи орязана издръжка?

-    Ако някой раздава 13-а заплата и после дойде да иска пари, ще му се каже: „Ти си имаш."