19.03.2011 г.

Интервю на вицепремиера и министър на финансите за в. „Капитал"

Правителството на ГЕРБ приближава към средата на мандата си. По стечение на обстоятелствата веднага след избирането му фокусът на обществото се насочи основно върху финансовата и икономическа стабилност на страната заради кризата. А и решенията, които взима този кабинет, са ключови за бъдещото развитие на икономиката, както и колко бързо тя ще се възстанови. По тази тема, за това дали ще ни трябва външен заем и ще се изкуши ли правителството да харчи предизборно, потърсихме финансовия министър Симеон Дянков. Като вицепремиер в кабинета „Борисов" той координира работата на министерствата с икономически профил. 

Каква е официалната позиция на България към предлагания Европейски механизъм за финансова стабилност?

България е една от шестте държави, поддържащи позицията, че макар като цяло Европейският финансов механизъм да е добра идея, в него има няколко необмислени момента. Изпратили сме официално писмо до Брюксел, в което изразяваме отрицателно мнение относно идеята при по-нататъшно разширяване на еврозоната новите членки да са солидарно отговорни за минали задължения. Един вид с определен процент ще отговаряме и за парите, които са отпуснати на Гърция и Ирландия, както и за парите, които ще отидат при някои други държави от Южна Европа през следващите месеци. Водим разговори към нас да се присъединят и няколко други държави, които все още не са изразили официално мнение по въпроса, като Румъния и Полша.

Това правителство дойде с желание да проведе реформи на много широк фронт. Сега те видимо буксуват. Защо?

Да, реформите се правят в началото на мандата. Аз съм доволен от пенсионната реформа. На тази база поне за няколко години България има едно постижение. При административната реформа имаше някои постижения. Предстоят още две големи стъпки в следващите месеци. Първо, новият единен класификатор на длъжностите в администрацията вече е готов. Приемането му е предпоставка за въвеждане на нов тип заплащане на държавните служители и на въвеждане на по-ясни критерии за кариерно развитие. Те трябва да влязат в сила от 2012 г. Разбира се, има и много неща, които се надявахме, че ще станат, но все още не са се случили. Голямата тема е електронното правителство, което се забави. Има и няколко реформи, при които се надявахме на по-добър напредък. Здравната реформа тръгна и забуксува на два пъти. Надявам се, че този здравен министър ще успее да я отпуши.

Министър Аню Ангелов започна съкращения в неговото ведомство. В останалите системи на сигурността обаче все още чакаме някакви значителни реформи.

Не е ли спорно доколко пенсионната реформа е успешна, защото бяха отложени много решения, които трябваше да се вземат сега?

Да, но България е една от малкото държави, в които се премахна точковата система. Имаме график как от януари 2012 г. постепенно ще се увеличава стажът за пенсиониране. Би било по-добре да се увеличи и пенсионната възраст, защото това става в цяла Европа. Аз и екипът ми твърдяхме, че това е най-важната крачка, но дотам не се стигна.

С някои от действията си правителството показа, че е склонно да се меси на пазара, за да потуши недоволството на определени групи от обществото. Така не рискувате ли да се надигне вълна от подобни искания?

Може би имате предвид част от правителството. Аз като финансов министър и като икономист съм убеден, че са работещи мерките, които могат да издържат дългосрочно - не само на моментните политически нагласи, а и на теста на пазара. От време на време някои от моите колеги излизат с недобре обмислени идеи. Но пък има достатъчно примери как след дискусия в Министерския съвет идеята или отпада, или се стига до по-работещ вариант. Такъв пример е първоначалната идея да се създаде агенция, която да контролира цените на храните. Друг такъв пример от седмицата е идеята ДКЕВР да се занимава с цените на горивата. За да се стигне до подобно решение, то първо трябва да мине през доста по-обширен дебат. А и пазарът на горивата не е сходен с този на електричеството или на водата, за да се контролира от ДКЕВР. Но ако въпросът може да се преформулира дали в правителството има някои по-дясно мислещи хора и някои по-иначе мислещи хора - да, има доза истина в това.

Налагало ли ви се е да правите компромиси и какви?

За да работи един екип, се налагат компромиси. Налага се да се спори и да се стига до различни решения. Аз съм на мнение, че този спор не трябва да се провежда само зад закритите врата на Министерския съвет, а трябва да е и публичен, за да се чуят повече мнения. Затова понякога сигурно си задавате въпроса - тези министри не си ли говорят. Да, говорим си. Но за мен е важно да се включи и обществото. Такъв пример е дебатът за минималната работна заплата. Аз, министър Трайков и голяма част от останалите министри и най-важно - работодателите, сме на мнение, че не е работа на правителството да се меси на пазара на труда. По този въпрос е нужен консенсус първо между синдикатите и работодателите и след това правителството може да реагира. Но такъв консенсус досега няма и не може да има, защото идеята не е икономически издържана. И аз твърдо смятам, че тази година минималната работна заплата не трябва да се увеличава. Министър Тотю Младенов може би има друго минало, други разбирания и следователно по някакъв начин продължава да настоява за тази идея. Освен ако самото социално министерство не планира административна реформа, водеща до спестяване на средства, които да се пренасочат за увеличаване на минималната работна заплата. Ако министър Тотю Младенов има такъв проект, аз с радост ще го представя на Министерския съвет.

Ще има ли увеличение или намаление на данъци до края на мандата ви?

Увеличение - не. Надявам се в по-скорошен период да има понижение на ДДС, но не чрез въвеждането на диференцирани ставки. Ще следим бюджета дали няма такава възможност още в края на тази година. Амбицията е понижението да е поне с два процентни пункта на две стъпки.

Ще промените ли прогнозата си за ръста на икономиката през тази година?

Към момента няма достатъчно причини това да се случи. На последния Съвет на икономическите и финансови министри ЕК представи анализ, който показва, че ако цената на петрола се увеличи с 25%, БВП средно за Европа пада някъде с 0.2-0.3%. Но в по-малките икономики спадът е по-голям. Така че ако цената на петрола остане висока дълго време, определено ще има негативен ефект не само върху развитието на българската икономика, но и върху бюджета заради по-ниското потребление. Но засега е твърде рано да се правят прогнози.

Изглежда, че първите два месеца са слаби откъм приходи...

Напротив, февруари беше силен месец спрямо прогнозите. Това е най-лошият месец от гледна точка на бюджета по принцип. Миналата дефицитът беше над 900 млн. лв., сега е 300 млн. лв. Само за първите два месеца на тази година спрямо предходната дефицитът ни е с близо 700 млн. лв. по-малък. Правя сравнение с миналата година, защото разходната част тази година е като тази през миналата година. Март засега върви по-добре и откъм постъпления от ДДС, и откъм акцизи.

Това не се ли дължи и на растящите цени на суровините?

Донякъде, но нетно даже сме на загуба. Тази теза, че като се увеличава цената на петрола, печели бюджетът, не е вярна.

Защото спада вътрешното потребление. Една от целите на Агенция „Митници" беше да овладее сивия сектор при акцизните стоки. Има ли напредък?

При алкохола в края на 2010 г. сме събрали с 60% до 70% повече спрямо 2009 г. При горивата, при положение че потреблението спада с 18%, завършихме на плюс. Големият плюс при горивата ще е тази година заради мерките, които предприехме. Голямата тема остават цигарите. В България най-много са пратките на контрабандни цигари от Гърция. А нашият проблем е комуникацията с гръцката митница и МВР. Втората тема бе вдигането на акциза върху цигарите миналата година. Но то имаше еднократен ефект, който тази година не би трябвало да влияе. Освен това един голям процент от българите се отказват от цигарите.

Кога очаквате съживяване на вътрешното потребление и инвестициите?

Чуждите инвестиции се увеличават, просто трябва време. През януари те са доста по-високи спрямо същия месец на предходната година.

Този резултат може да се дължи на една сделка...

Ако всеки месец имаме по една-две допълнителни сделки, това би било добре. Чуждите инвестиции ще се увеличават, защото се излиза от кризата. А и все повече инвеститори разбират, че България е с ниски данъци. Реформите са два типа: една част от тях се правят с цел нещо да се подобри, а друга - да се предотврати нещо по-лошо. Фактът, че ние успяхме да задържим данъците на това добро ниво за бизнеса и за домакинствата, всъщност е един вид реформа.

Все още обаче има какво да се направи за подобряване на бизнес климата...
Безспорно има още много какво да се направи за подобряване на бизнес климата, но в данъчната система постигнахме максимума.

След срещата ви с КРИБ се разбра, че ще има допълнение към Пакта за финансова стабилност с форсмажорна клауза. Ще има ли промяна по другите параметри?

Форсмажорната клауза я предвиждахме още в началото. Тя ще се задейства при извънредни ситуации като наводнения, земетресения. Заимствахме текстовете от Германия: как се влиза в такава процедура и по-важното - как се излиза. Дали ще има други промени по пакта - готови сме да приемем предложението той да влезе в сила през 2012 г. Другата идея е в конституцията да влязат само основните положения. Подробностите, включително формулата за влизане и излизане от дефицит, ще бъдат записани в Закона за устройството на държавния бюджет. Съгласихме се и дефицитът да се изчислява по европейската методология. Конкретните законови текстове са почти готови, но изчакваме да минат всички срещи с политическите партии, работодателските организации и синдикатите.

Имаше критики, че така направена, формулата, по която се пресмята бюджетното салдо, ще действа проциклично на икономиката? Всяка формула, при която, като имаш повече пари, ти позволява да харчиш малко повече, е донякъде проциклична. Но има някои неща във формулата, които могат да се променят. Ще вземем предвид някои препоръки на БНБ, независимите икономисти и КРИБ.

Колко са просрочените задължения на държавата към частния сектор към момента?

Задълженията от страна на централния бюджет бяха около 80 млн. лв. миналата седмица. Една част от тях някои фирми не искат да си ги получат преди април заради приключването на счетоводната година. Такъв е случаят с всички пари, които все още са дължими от МРРБ. По-голямата тема са задълженията на общините, които са около 200 млн. лв. Надяваме се, че общините ще могат да решат този проблем.

Влизат ли в тези 80 млн. лв. и фирмите, които не потърсиха парите си през банката за развитие?

Да и тази година ще им се изплатим, когато те искат, т.е. вече не изчакваме заради фискални проблеми на държавата.

Има ли опасност тази година фискалният резерв да падне под 4.5 млрд. лв.?

Не мисля, че има такъв проблем. Макар че и под тези 4.5 млрд. лв. имаме бюджетен ресурс, който при нужда може да се използва. Но не мисля, че това ще е нужно, защото са тежки първите два месеца на годината. Април е най-силният месец откъм данъци. След това се активизират селското стопанство, туризмът, започват да се строят магистралите.

Очаквате ли натиск за повече разходи заради изборите?

Всички ме предупреждават, че е особено тежко да си министър по време на изборни години. Очаквам, но поне първите два месеца и половина на годината всичко върви по план. Аз и моето министерство сме готови да разказваме на всички колко прекрасно е да може да се харчи повече, но ние можем да си позволим само това, което е в рамките на бюджета. Преди избори се правят най-глупавите харчове във всяка държава. Надявам се, че с приемането на Пакта за финансова стабилност това веднъж завинаги ще изчезне от политическата ни култура.

И все пак понякога отпускате допълнителни средства за странни проекти като този за изграждане на инфраструктура между манастири...

Да, разбира се, винаги има такива проекти. Но ние в Министерството на финансите ги гледаме един по един. Някои от тях като този за църквите е тема, която беше останала от миналата година, т.е. ние вече бяхме обещали да подкрепим проекта. Една голяма част от тези проекти са от миналата година, за които ние сме казали: "Вие си направете проекта, дайте ни разписките и квитанциите и ние тогава ще ви платим." По този начин средствата могат да се управляват доста по-добре. Защото понякога се отпускат пари, след което се оказва, че няма проект. Далеч съм от мисълта, че всички осъзнават, че България трябва да се отличава като страна с добра фискална дисциплина.

Ще успеете ли да се справите през 2013 г., когато падежира голяма част от външния ни дълг, без да прибегнете към външно финансиране?

Външно финансиране в някакъв етап определено ще ни трябва, но просто сега не е моментът за това. До 2013 г. имаме достатъчно време.

Не рискувате ли лихвите да се вдигнат дотогава?

Не. Когато станах министър, още през първия месец при мен дойдоха инвестиционни банки, посредници, консултанти, независими икономисти и ми казаха, че сега е моментът да се взимат външни заеми, за да не се стига до МВФ, защото оттам нататък лихвите само ще се вдигат. Това беше август 2009 г. Оттогава досега лихвите всъщност не са се вдигнали. В последните месец -месец и половина започнаха да се вдигат, но това може и да е краткотрайно явление. За мен по-важно всъщност не е как се вдигат лихвите средно за Европа: ЕЦБ преди няколко дни ясно каза, че на следващото събиране след 2-3 месеца ще започнат да вдигат базовия лихвен процент. За мен обаче водещо е как България може да се отдели от групата държави, към която по принцип е принадлежала и съответно нашият лихвен процент да е по-нисък. В момента това всъщност се получава. Сега се съревноваваме с Италия.