08.11.2011 г.

Интервю на вицепремиера и министър на финансите за в. „Труд\"

- Г-н Дянков, намерихте ли пари за увеличение на пенсиите догодина?

- Вариантите ще са готови тази седмица и ще ги предложа на неформално заседание на Министерския съвет. Говорих с премиера, че за да има пари за пенсии не само в бюджет 2012, но и през следващите години, това трябва да е обвързано с допълнителни реформи. От тристранния съвет излезе темата за онази реформа, предложена преди близо две години от социалния министър Тотю Младенов и тогавашната шефка на Националния осигурителен институт Христина Митрева. По тяхна инициатива осигуровките за фонд \"Пенсии\" бяха увеличени от 2011 г. с 1,8 процентни пункта. Те дори искаха повече. Целта беше да се намали дефицитът в НОИ. Всъщност се оказа, че събраната сума е едва около 1/3 от това, което те бяха сметнали, че ще влезе допълнително в НОИ. Още навремето твърдях, както и повечето икономисти, че при криза вдигането на осигуровките няма да доведе до желаните резултати. И както се вижда тази част от реформата не се получи.

- Какво следва?

- За дългосрочното укрепване на пенсионната система трябват допълнителни реформи. Сега почти 60% от пенсиите се покриват от бюджета, а не от НОИ. Това няма как да продължи дълго. Министерството на труда беше много скромно в предишното си предложение за реформи в пенсионната система. Сега е моментът да се постави въпроса за преразглеждане на пенсионната възраст. След като вдигнахме стажа за пенсиониране в сектор \"Сигурност\" от 25 на 27 години, огромна част от коментарите, които получихме от работещите там, са положителни. Донякъде за моя изненада. Хората казват, че искат да работят повече, за да си осигурят по-висок доход. Анализът ни показва, че голяма част от хората (над 60%), които навършат пенсионна възраст, продължават да работят. През 2010 г. са се пенсионирали около 90 000 души, от които 63 000 са навършили преди това нужните години, но не са спрели работа. Което показва, че самите хора предпочитат да продължат да работят по-дълго. Ако направим пенсионирането по-късно и дадем възможност на хората да работят по-дълго, тогава в системата ще има пари за трайно увеличение на всички пенсии. В тази посока работим.

- Плавното увеличение на пенсионната възраст е предвидено от 2021 г. Възможно ли е още догодина да направите първата стъпка?

- Напълно е възможно. Току-що проектобюджетът за 2012 г. и законите към него влязоха в Народното събрание и тепърва ще се разглеждат. Вдигането на възрастта не трябва да става ударно, а постепенно във времето. Но първата стъпка трябва да е още през следващата година. Междувременно много държави пристъпиха към пенсионна реформа в последните две години. Италия е на път да вдигне възрастта на 67 години за жени и мъже. Словения и Ирландия я направиха на 66. В Португалия и Франция също вдигнаха възрастта. Впрочем миналата година Европейската комисия отправи остри коментари към всички държави от ЕС по темата за дисбалансите в пенсионното финансиране. След нашите първи опити за пенсионна реформа стана ясно, че те няма да са достатъчни предвид негативната демографска тенденция в Европа. Ще трябват допълнителни мерки. Или по-активна политика на пазара на труда, което по време на криза е трудно, или вдигане на пенсионната възраст. Други държави се поучиха и бързо направиха реформи. България тепърва трябва да реагира.

- Последно от 1 април или от 1 май 2012 г. се вдига минималната работна заплата?

- От 1 май става 290 лв. Решено е. В сряда ще бъде прието постановление от Министерския съвет. Увеличението ще струва на бюджета около 20 млн. лева.

- Защо увеличението се отложи с един месец?

- Част от работодателите искаха това да стане от есента, ние заедно с КРИБ държахме на април, а синдикатите настояваха от началото на годината. Търсихме баланс, така че цялата тристранка да е съгласна, и се разбрахме за май. Промяната ще се отрази на доходите на близо 216 000 души, които получават между 270 и 290 лв. в момента - в публичната администрация са 36 000 души, главно в общините. А в частния сектор са около 180 000 души.

- Икономистът Георги Ганев заяви, че вдигането на минималната заплата ще увеличи безработицата сред хората с най-ниски доходи. Коментарът ви?

- Като дясномислещ икономист винаги съм поддържал тезата, че минималната заплата не е начин за увеличаване на доходите на населението. Но минималното възнаграждение в България е изостанало и е толкова под възможностите на публичните финанси и икономиката, че вдигането му на 290 лв. няма да притесни пазара на труда. Ако имах и най-малко съмнение, че ще породи по-висока безработица, нямаше да го предложа.

- За обезщетенията за майчинство се разбра, че има технически проблем да се вдигнат от 1 януари - какъв точно е проблемът?

- Първо, законите вече са внесени в парламента и тепърва трябва да се променят. За някои неща е лесно, за други - по-трудно. Министерството на труда официално не го е предложило никъде. Ведомството не беше готово навреме и със сметките колко ще струват на бюджета по-високите майчински. Сега проверяваме изчисленията им, за да сме сигурни, че сумата е 16 млн. лева.

- Защо липсват смели реформи през бюджета? Не е ли твърде плаха стъпката, с която пренасочвате средства от сектор \"Сигурност\" към образование, култура, спорт и здраве?

- Обикновено големи промени се правят в състояние на възходящи бюджети, когато даваш повече на една система, а на другата запазваш парите на същото ниво. За съжаление случихме да сме правителство по време на икономическа криза и трябва да правим реформи по трудния начин. В момент на икономическа несигурност в Европа резките движения са трудни, иначе може да се нарушат връзките в системите. Бюджет 2012 е първата реална стъпка за пренасочване. Не е голяма - говорим за 50-60 млн. лв., които преминават от \"Сигурност\" към други сектори. По-малко е, отколкото ми се искаше. За да има по-голяма стъпка, трябва да има по-дългосрочна стратегия за сектор \"Сигурност\". Какво значи сигурност? В целия свят сигурността се премества от военна и полицейска към образование, здравеопазване, култура, към социална сигурност. Нужна ни е стратегия, изработена от правителството, а може би от парламента. Тук е и ролята на президентството. Защото президентът отговаря за голяма част от структурите в сектор \"Сигурност\". Очаквам от следващия президент Росен Плевнелиев, който е мой добър приятел, това да бъде една от първите му задачи - цялостна визия за това как ще изглежда сигурността на България с хоризонт 2020 г.

- Да разбирам ли, че в лицето на новоизбрания президент ще имате съюзник за новите приоритети в сигурността?

- Съюзник и съмишленик. Говорили сме многократно по темата, когато беше министър. Видяхме се минути, преди да разговарям с \"Труд\". Г-н Плевнелиев е на мнение, че новата визия за сигурността ще му бъде приоритет.

- Какви са бюджетните стимули за икономически растеж през 2012 година?

- Не вдигаме данъци. Продължаваме тази политика. Това е стимул за икономически растеж. Много повече пари ще има за инфраструктура, което е свързано с 80% ръст в усвояването на еврофондове. Близо 4 млрд. лв. ще влязат оттам. Има повече пари за ВиК проекти, за саниране. Малкият и средният бизнес ще имат достъп до по-евтин финансов ресурс. Близо 3 пъти трябва да се увеличи усвояването по програма \"Конкурентоспособност\". За първи път ще има нисколихвени кредити там - за 300 млн. лева. Със съфинансирането от 10 банки финансовият ресурс ще е още по-голям. Евросредствата ще идват на нула процент лихва и ще се съединят с парите на банките. Ако там средният лихвен процент е 9%, новите кредити ще се предлагат с 4,5%. В определени сектори бюджетът дава за първи път пари - например 60 млн. лв. за животновъдство. Повече пари ще има и за културно-исторически туризъм - чрез бюджета на Министерството на културата, норвежката програма и еврофондовете.

- Не е ли прекален оптимизмът за 80% ръст в усвояване на еврофондовете? С какви мерки ще постигнете напредък?

- Оптимизмът се дължи на това, че тръгнаха много проекти. Трудно е с еврофондовете, защото 2007 и 2008 г. реално нищо не е направено. Били сме на нула. През 2010 г. удвоихме усвояването спрямо 2009 г. Тази година също ще постигнем два пъти по-добър резултат - с усвоени близо 1,9 млрд. лв. А за догодина сме заложили още едно удвояване до 3,8 млрд. лв. Правили сме го в две поредни години - възможно е. Близо половината от европарите ще са за няколко проекта - магистралите \"Тракия\", \"Марица\" и \"Струма\", жп линията Пловдив - Свиленград. Те са в ход и са сигурни.

- На какво се разчита за планираното съживяване на вътрешното потребление с 1,9%, как държавата ще го стимулира?

- Вътрешното потребление се увеличава още от второто тримесечие на тази година - с 2,5%. За третото тримесечие още не са излезли официални данни, но заради туризма и селското стопанство се очаква 4% растеж. С други думи, потреблението се възстановява. Големият въпрос е дали това ще продължи. Виждаме как потреблението в Западна Европа спада заради несигурността, идваща от Гърция. Искрено се надявам, че ще избегнем спад догодина, но ръстът ще е по-малък от тазгодишния.

- Ако хората не започнат да потребяват, значи ще растат депозитите в банките?

- Така е, макар че рекордното ниво на депозити се дължи и на сравнително нова тенденция. От 4-5 месеца има впечатляващ ръст на влоговете от гръцки лица. Капиталите се прехвърлят в далеч по-стабилната банкова система тук. По наши неформални данни близо 1/3 от сумата на новите депозити в нашите банки идва от Гърция.

- Какво стана с идеята да намалите ДДС и така да стимулирате потреблението - възможно ли е да се случи до края на мандата на това правителство?

- Предстои да подготвим бюджет 2013. А и 2012 г. е пред нас. За да бъдат успешни данъчни промени от този род, обикновено се правят изненадващо, а не в хода на бюджетната процедура. Иначе потреблението може да спре, докато влезе в сила новият ДДС. Има опасност от изкуствено забавяне на потреблението.

- Възможни ли са промени догодина?

- Не изключвам изненади.

- Догодина планирате 8,7% повече приходи от акцизи. Не е ли малко предвид очаквания ефект от наредбата за измервателните уреди на акцизните стоки и предвид прогнозната инфлация?

- Засега приходите от акцизите се развиват с 12% по-добре от миналата година. На този фон 9% повишение за 2012 г. не изглежда много, при положение че вече усещаме плюсовете от системата за касовите апарати. От 1 януари 2012 г. ще е факт митническото дознание, което би трябвало да подпомогне борбата с контрабандата. Като цяло сме консервативни в изчисляването на приходите в бюджет 2012. Сметките са правени при икономически растеж от 1% вместо заложения от 2,9%. Това е буфер в случай на неприятни изненади от Европа. Заедно със заложения дефицит по консолидираната програма от 1,3%.

- Преизпълнението на приходите в митниците ще стигне ли за коледни добавки на пенсионерите и 13-а заплата на държавните чиновници?

- Поощрения за държавни чиновници не се предвиждат. Те са достатъчно поощрени от това, че са на работа и получават 12 заплати плюс бонуси. Ще мислим към края на месеца дали е възможно нещо да се отдели за пенсионерите.

- Бюджет 2012 бе наречен \"поредна постна пица\", \"бюджет под индиго\", \"пица вегетариана\". Как го определяте вие?

- Добър бюджет. Създава стабилност. Един от малкото стабилни бюджети в Европа.