20.10.2012 г.

20 октомври 2012 | сп. \"Тема\"

Данъкът върху лихвите от депозити наистина развълнува обществото. Когато говоря с хората, дори тези, които са гласували за ГЕРБ на последните избори, заявяват, че се чувстват ощетени заради своите спестявания.
- Като изключим примерите по аналог, които никога не са били аргумент, липсва смислено обяснение защо само този доход досега не е бил в обхвата на облагането. Обяснявам си го отчасти с притеснението за банковата тайна, че на хората ще им се наложи да дават пояснения за произхода на средствата си. Многократно заявихме, че ще организираме облагането така, че то да не доведе до разкриване на банковата тайна, за да имат хората такива притеснения.
Общо взето, за мен е странно защо един относително малък като фискален ефект и безспорен като икономическа логика въпрос стана най-важният.Може би защото засяга много широк кръг от хора, но такъв сериозен дебат не е имало дори когато вдигнахме осигуровките през 2011 г. Добре, не е хубаво да се облагат лихвите - по същия начин, по който не е хубаво да се облагат и минималните доходи. По същия начин вероятно не е хубаво да се облагат и доходите от наем. Защо доходът от лихва да е по различен от другите доходи, които физическите лица получават? Ние последователно ще вървим към разширяване на основата за облагане по ниската ставка на плоския данък. Той е плосък, когато е с максимално широка основа.

Според Вас какъв ще е макроикономическият ефект от облагането на лихвите? Вече коментирахте, че очаквате той да засили потреблението.
- На макрониво има две хипотези. Едната е, че той ще ограничи склонността на хората да спестяват и ще ги подтикне към потребление, което за икономиката като цяло и за фиска би било no-скоро положителна тенденция. Най-тежкият удар от финансовата криза беше върху потреблението и оттам респективно дойде икономическата криза. Тоест ако този макроефект се постигне, това ще е no-скоро положително за България. Другият, негативен коментар е дали намаляването на ликвидността в банките няма да предизвика някакви други макроикономически дисбаланси. Но, първо, банковата ни система е достатъчно ликвидна, даже много ликвидна, и сега е най-подходящият момент за подобна стъпка. Второ, няма много рационална логика човек да загуби 100% от дохода си само заради притеснението от това да плати 10% от него под формата на данък за държавата. Алтернативите за сигурно инвестиране са относително малко и дори въвеждането на подобен данък няма да накара хората да
изкарат парите си от банките.

Но банките предлагат и услугата взаимни фондове, които засега ще отърват данъка върху лихвите. Разбира се, ако не се случи нещо между първо и второ четене на бюджета в парламента, както подхвърли министър Дянков.
- Между първо и второ четене наистина ще обсъждаме продължаване разширяването на основата за облагане с плосък данък. Но това, което бих напомнил, е, че тези взаимни фондове крият съществен риск, който обикновено не се обяснява. Те не подлежат на гарантиране от фонда за гарантиране на влоговете на гражданите.

Има ли желание във финансовото министерство още от следващата година да улови с данък и другите капиталови доходи?
- Между първо и второ гласуване ще бъдат обсъдени всички смислени облекчения, които досега са съществували като изключения от облагането. Част от тях е много вероятно, в дебат в парламента, да бъдат включени в основата за облагане с данък върху дохода.

Надявам се, за Българската фондова борса ще бъде направен компромис?
- Самата борса е добре финансово. Това, че на нея няма атрактивни инструменти, които да се търгуват, е проблем на правителството дотолкова, доколкото е проблем и пазарът на череши в Кюстендил - и дори трябва да сме по-загрижени за онзи пазар, отколкото за капиталовия пазар. На капиталовия пазар обикновено се срещат равнопоставени и информирани хора, които в зависимост от неговото състояние са склонни да търгуват или не. Наскоро имаше новини за голямата драма, че на БФБ 50 минути нямало сделка. Това няма как да е проблем на държавата. Самоцелното поддържане на пазар, ако на него няма какво да се търгува, не може да е цел на държавата. Държавата няма никаква причина да толерира капиталовия пазар пред други видове пазари. Пак казвам, за нас е много по-важно да успеем да регулираме пазара на земеделска продукция, отколкото такъв пазар, на който се предполага, че отиват информирани хора, които искат да сключат определен вид сделки. Ако в момента не им е изгодно да търгуват определени акции, това не е проблем на държавата. Това е проблем на дружествата, които предлагат тези акции, и на регулатора, който качва едни или други инструменти за търговия на тази борса. Дали е на държавата проблем, че на борсата има неатрактивни дружества? И какво би могла да направи държавата, за да има атрактивни дружества на борсата? Не разбирам тезата „Държавата трябва да подпомага капиталовия пазар\". А защо да не подпомага всички други пазари на различни стоки и услуги в тази държава? С какво ни е по-ценен и по-скъп капиталовият пазар? Какво ще спечелим като общество, аз и ти, ако имаме една по-силна или по-слаба борса? Видя се в световен план, че борсите и склонността на хората да рискуват до безкрайност водят до масови фалити и до проблеми на цели общества. С какво на българското общество му е полезна една работеща борса, за да трябва то целенасочено да я стимулира?

Нямам отговор, но това е много интересна гледна точка. А под какво мото преминава диалогът между правителството и банките?
- Имаме нелош диалог, противно на искрите, които понякога изскачат в публичното пространство заради едни или други коментари по повод пазарното поведение на търговските банки. Но като цяло ние смятаме, че те са стабилни, добре капитализирани - най-добре капитализираните в Европа - и макар и не пред публика, повечето инициативи, които предлагаме, са консултирани с тях.

Да, но синдикатите заявиха, че не са били консултирани на заседанието на тристранната за готвения данък лихви. Правили ли сте сондажи сред банкерите как те биха приели този данък?
- В интерес на истината не сме имали консултации с отделни търговски банки по този въпрос, тъй като сме го считали за въпрос извън банковата система, ако не броим администрирането. Този въпрос по никакъв начин не засяга резултата на банката. Това е въпрос на данъчна политика, а лихвената политика на банката си остава неин прерогатив. От неофициалните консултации, които съм имал с отделни търговски банки, повечето от тях смятат, че това е относително лесна за тях тема, защото и сега те имат информационни системи, с които генерират информация за фонда за гарантиране на влоговете на гражданите. Счетоводните им системи нямат никакъв проблем ежемесечно да заделят този десятък от масата начислени лихви и да го превеждат в полза на фиска -те така или иначе ежедневно извършват операции по начисляване на лихвите си. Тоест ако банката за месеца е начислила 1 млн. лв. лихви, тя автоматично, без да информира НАП по колко броя депозити на колко и кои физически лица, ще задели и преведе определен процент с едно платежно нареждане в полза на НАП. Контролът на НАП ще е изключително лесен, тъй като банките са сериозно одитирани и наблюдавани.

Следващият ми въпрос е във връзка с едни коментари на министър Дянков. Надали бихте искали да критикувате началника си, но вие какво мислите за прогресивния и за плоския данък?
- Аз не мисля, че вицепремиерът Дянков е коментирал отказване от плоския данък. Категорично ГЕРБ е за запазване на този вид облагане. Това, което no-скоро аз разбрах от неговия коментар, е, че ако някой иска да има определени изключения от облагане, той трябва да говори за друга система на облагане, а не за плосък данък. Плоският данък предвижда абсолютно широка система за облагане с еднаква ставка и без необлагаем минимум. Защото в хода на дебата за данъка Върху лихвите по депозитите изникна идея: защо не се въведе минимален праг, под който депозитът да бъде освободен от данък. Което веднага ни провокира.

Добре, ами необлагаемият минимум на доходите, който не съществува? И който беше предвиден в първия програмен документ на ГЕРБ през 2007 г.
- Не е ли по-редно, ако изобщо се мисли за някаква необлагаема основа, това да бъде минималната заплата или някакъв друг необлагаем доход на лицата? Необлагаем минимум само по лихвите няма абсолютно никакъв смисъл. Тоест, ако се въвежда някакъв праг и вече не говорим за пропорционално, а за прогресивно облагане, той не може да бъде по отношение на лихвите, а само по отношение на цялата система от подоходни данъци на физическите лица. Разбирам коментара на Дянков така, че няма абсолютно никакъв смисъл да говорим за необлагаем праг по отношение на лихвите, а дебатът трябва да бъде трябва ли да има плосък или прогресивен данък. Позицията на ГЕРБ е, че трябва да има плосък данък.

За финансиране на бюджетния дефицит ще разчитате на вътрешния пазар, на който ще емитирате ДЦК за 1.2 млрд. лв. Няма ли опасност банките да бойкотират държавния дълг, особено след като на международния аукцион през лятото не приехте нито една българска поръчка?
- А къде да си сложат парите? Да, те са обидени, но ние точно с този аргумент не им приехме поръчките - да им дадем възможност да участват на вътрешния пазар. Макар и някои от тях да изразиха резерви към това наше поведение, тяхната естествена реакция е да продължат да участват на вътрешния пазар на дългови инструменти, тъй като нямат много алтернативи. А и за част от банките, които държат бюджетни средства, това е и задължение - да ги обезпечават с ДЦК.

В края на август се наблюдават 600 млн. лв. излишък по националния бюджет. Как да си ги обясним? Това неизползваните средства за национално съфинансиране по неосъществените европейски проекти ли са?
- Не само. Има и доста отложени разходи, свързани с инвестиции в отделните министерства. Това, за съжаление, е тенденция всяка година - струпване на разходи във второто полугодие и дори в последното тримесечие. Натрупват се поради различни причини - лошо планиране от страна на първостепенните разпоредители, заради проблеми с обществените поръчки. Мога да
кажа, че за деветте месеца на годината също имаме значителен излишък по консолидирания бюджет. Надявам се с големите плащания, които предстоят до края на годината, свързани с европейски проекти най-вече в областта на транспорт и екология, да постигнем, от една страна, това усвояване - макар и може би да не успеем в пълна степен да постигнем онова, което сме предвидили за тази година - но най-вече да постигнем това бюджетно салдо, което очакваме. Въпреки че има основания и да очакваме, че бюджетният дефицит може да бъде по-нисък от онзи, който сме заложили в закона.

Често МФ е критикувано за това, че изважда пари от икономиката и забавя плащания за бизнеса, като така пречи на икономическия растеж.
- Точно правителството на ГЕРБ най-трудно може да бъде упрекнато в подобна политика, тъй като от самото начало на мандата управляваме с бюджетен дефицит, подпомагайки икономиката с дефицита и вкарвайки допълнително потребление. За разлика от предишните бюджети. Именно по тази причина запазваме същото ниво на дефицит от 1.1 млрд. лв. и през следващата година - първоначално плановете ни бяха за допълнителна консолидация - за да можем да подпомогнем крехкия растеж, който се наблюдава през 2012 г. Това ни дава основание да смятаме, че планираният ръст за следващата година е постижим.