Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

Календар

  • 2024
  • ДЕК
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31

СИМЕОН ДЯНКОВ: ДЪРЖАВАТА Е ГОТОВА ДА ПОКРИЕ РАЗХОДИТЕ ОТ ТЕЖКАТА ЗИМНА ОБСТАНОВКА

СИМЕОН ДЯНКОВ: ДЪРЖАВАТА Е ГОТОВА ДА ПОКРИЕ РАЗХОДИТЕ ОТ ТЕЖКАТА ЗИМНА ОБСТАНОВКА
Снимка: СИМЕОН ДЯНКОВ: ДЪРЖАВАТА Е ГОТОВА ДА ПОКРИЕ РАЗХОДИТЕ ОТ ТЕЖКАТА ЗИМНА ОБСТАНОВКА

09.02.2012 г.

Вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков в интервю за Българска национална телевизия, предаването "Денят започва"       

Водеща Жени Марчева: Добро утро казвам сега на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков.        
Симеон Дянков: Добро утро.

Водеща: Здравейте, г-н Дянков. С бедствията, наводненията да започнем.  Струва ми се, че това е най-важната тема в момента. Вчера  премиерът Бойко Борисов призна, че от Европейската комисия не  трябва да чакаме много, защото твърде много са страните в  Европа, които бедстват заедно с нас. Какви пари от бюджета може  да отделите за засегнатите от  водненията райони?     
С. Дянков: Действително в момента има бедствено положение в девет  трани в Европа, главно в нашия регион. Вчера вечер се върнах от Москва и веднага отидох при премиера и до късно вечерта работихме по  две теми. Първо, веднага какво може да се отпусне на бедстващите хора в регионите, собено където селското стопанство е основният сектор, и намерихме начин. Още от днес шефът на фонд  "Земеделие" Румен Порожанов заедно с хора от Министерство на финансите ще са на място и в брой веднага ще почнат да изплащат част от тези или всичките всъщност от тези помощи, така че веднага да влязат свежи пари в засегнатите региони. А по-дългосрочно тепърва ще се изчислява колко са пораженията. Това ще са милиони, може би десетки милиони лева, както върви, не само в регионите дотук. Виждате по морето почнаха доста проблеми да се създават. Ние обаче сме готови да посрещнем това и от бюджета. Знаете, че миналата година завършихме по-добре от очакванията, дефицитът ни беше с около 400 милиона по-малък, отколкото предполагахме, така че имаме малко по-голям резерв и сме готови да го използваме, и то в много бърз порядък, така че тези поражения бързо да ги преодолеем.          

Водеща: Ще назовете ли колко точно е този резерв? Колко е възможно да отпуснем? Дотук наистина никой не назовава точната сума на щетите, но наистина става въпрос вероятно за десетки милиони лева.  
С. Дянков: Затова от миналия ден експерти на финансовото министерство заместник-министърът Влади Горанов беше в засегнатите региони. Днес другият ми заместник-министър, Боряна Пенчева, пък ще пътува в тези региони. Правят се първоначални сметки, но виждате как ситуацията е доста динамична. По морето от вчера излязоха по-големите теми, така че според мен поне седмица ще трябва на място да се смята. Вече имаме първоначалните сметки за броя на животните, които са удавени или са пострадали. Днес очакваме между 200 и 300 хиляди лева в брой веднага да раздадем на тези хора, така че това е първата вноска. Но виждали сме в други държави как при такива бедствени положения бързо се разраства броят на помощите и ние сме готови това да го направим също. Не ни е необходима на този етап помощ от Европейския съюз, имаме достатъчно пари за това.   

Водеща: Очаквате ли поне част от парите, които ще отпуснете от държавния бюджет на по-късен етап да бъдат възстановени от Европейската комисия?
С. Дянков: Засега не изглежда така. Там има директиви, които казват, че  трябва да е над определен процент от брутния вътрешен продукт...   

Водеща: 0.6.
С. Дянков: Да, 0.6. Аз искрено се надявам, че няма да е над 0.6. Предпочитаме да платим, каквото трябва, но да не са големи загубите, така че искрено се надявам да спрем дотук. Макар че, знаете, с този обилен снеговалеж ще имаме проблеми и след време, но се надяваме, че сега сме се поучили. В засегнатите региони се работи от много институции, половината Министерски съвет всъщност от два-три дни е там, така че да преодолеем и сегашните загуби, и да сме подготвени за затоплянето, когато пак ще се вдигне водата, и да няма допълнителни проблеми. Темата дали ще получим помощ от Европейския съюз не е първостепенна. Имаме достатъчно пари, точно затова спестяваме в бюджета финансовото министерство, ще покрием всички загуби.        

Водеща: Добре, това са успокоителни новини. За резултатите от визитата ви в Москва да поговорим. Липса на новини около проекта АЕЦ "Белене", не знам дали липсата на новини вече е новина, но защо е това затишие около този проект?
С. Дянков: Бих казал, че липсата на новини е добра новина. Означава, че се работи, експертни екипи продължават да работят. Всъщност визитата, която беше тридневна, там се видяхме с няколко министри, аз се видях, а пък двама от нашите министри, Трайчо Трайков и Иво Московски, бяха там за срещи със съответните министри. Основната тема всъщност беше, и голяма благодарност от руска страна за това, улесняването на визовия режим за руските граждани. Не само за туристите, които, разбира се, са важни за нас, а и за бизнеса. Знаете, че вече тези, които имат шенгенски визи, по наш анализ това е около една трета от руските граждани,които са посещавали България миналата година, вече не се нуждаят от български визи. Голямо улеснение е. Удвоихме, или тази година по-скоро удвояваме броя на пунктовете, където могат да взимат визи пък другите граждани. И това високо се оцени от всички министри, с които се видяхме. Другите теми по-скоро бяха работни. Едната, всъщност втора основна тема, за която бяхме там, е - искаме допълнителни квоти за българските превозвачи, така че те да могат да карат наши товари към руския пазар. Това е злободневна тема от поне четири-пет години. Имахме добро разбиране от руска страна, разбрахме се какъв анализ им е нужен на тях и на базата на този анализ, който до седмица ще бъде подготвен и пратен, вече да имаме по-добро решение. 

Водеща: Сега, ще ви върна обаче за минута на АЕЦ "Белене". Днес един от икономическите ни ежедневници, вестник "Класа", съобщава на първа страница това, което вчера каза министър Трайков след заседанието на Министерския съвет - американският военен фонд е готов да даде 7 милиарда за 25 процента от АЕЦ "Белене". Какъв е случаят на този американски фонд, какво е СV-то, образно казано?           
С. Дянков: Действително и аз чух, че има такъв интерес, имало е и някои предварителни срещи, но преди този, ако наистина съществува такъв фонд, той явно съществува и има такива пари, има си определена и ясна процедура. Те трябва да подпишат предварителен договор с НЕК в случая, защото АЕЦ "Белене" е в рамките на Националната електрическа компания. Да има щателна проверка дали имат такива пари, откъде имат такива пари, произходът също е важен да се провери, и чак тогава може да се казва - да, съществува сериозен инвеститорски интерес.

Водеща: Не ми изглеждате особено, как да кажа, въодушевен.     
С. Дянков: В годините е имало много такива слухове или идеи, които по една или по друга причина не са ставали. От тази гледна точка аз съм много внимателен. Трябва да има много щателна проверка не само дали съществуват тези пари, а от къде идват тези пари. А това всъщност не е и първостепенна тема, първостепенната тема си остава работата на експертния екип. Ние говорихме с министър Шматко в Москва по тази тема. Очаква се все още няколко седмици да се работи пак по основните теми, които никога всъщност не са били договаряни в миналото. А именно каква е клаузата за лихвите, които евентуално на някакъв етап трябва да се плащат, какъв е инфлационният индекс, което... 

Водеща: Има ли доближаване на позициите ни, нашата и тази на руснаците, по тези ключови въпроси?           
С. Дянков: За първи път има анализ, който се готви заедно от двете страни. Досега едната страна е твърдяла едно, а другата страна е твърдяла друго. За първи път, и аз съм доста доволен всъщност от този разговор, се разбра, че има работна група, която вече втори месец работи основно по тези финансови теми и работи заедно. Това за мен е напредък, но това няма да се свърши тази или следващата седмица. В Русия, знаете, че също идват президентски избори след месец, след това съставяне на правителство за около два месеца, така че реално, макар че работата продължава на експертно ниво, има доста други теми.

Водеща: Да разбирам, че руснаците не са изнервени от протакането на
този въпрос във времето?           
С. Дянков: Не, имахме много положителен разговор. Те разбират, че и положението в България е такова, че искаме много по-щателен анализ по всички проекти, които евентуално имат някакви екологични причини да сме много сигурни в тяхното добро извършване. Разказахме им за шистовия газ, разказахме им за Бургас - Александруполис. Те следят, разбира се, добре обстановката тук, така че беше много добронамерен, положителен разговор с всичките министри.    

Водеща: Малко преди да заминете за Москва тук някак се появи призракът на газовата криза. Започнаха едни опасения, че тя може да се върне такава, каквато беше в началото на 2009-а. Излезе дори статистика, че с 30 процента са намалени газовите доставки. Успокоителни думи в това отношение може ли да кажете, ще бъде ли регулирано всичко това?     
С. Дянков: Имаше действително много успокоителни думи от страна на руското правителство. Беше ни обяснено и всъщност ни беше даден и анализ, който показва, че всъщност те не са намалили доставките с 30 процента, а с около 30 процента внезапно се е увеличило използването на газ, особено в Украйна. Знаете, че тя е една от засегнатите в момента бедствена държава и просто по естествен начин, като се използва повече газ от газа по линията, към нас идва по-малко. Те обаче са включили и допълнителни мощности и вече всичко е урегулирано, и имаме уверението на министър Шматко, че работи и при тях такъв кризисен щаб, така че вече се подава по тръбата достатъчно, дори и в тази тежка зимна обстановка - не само в България, пак повтарям, в Румъния, в Украйна, по цялата линия е доста тежко в момента. Няма да им проблем с газа.        

Водеща: Сега, знаете ли, хрумна ми нещо, като говорим за руските енергийни интереси за "Белене", за руските доставки за газ. Преди няколко дни СДС призоваха новия президент Росен Плевнелиев да разсекрети всички стенограми, свързани с разговорите по създаването на така наречения голям шлем на предишния президент Георги Първанов. Бихте ли се присъединили към този призив всичко да бъде разсекретено, за да се види какви точно разговори са водени и по тези важни проекти?     

С. Дянков: Мисля, че ще е много полезно това да стане, не само за "Белене", защото това е основната тема, но и за Бургас - Александруполис. Знаете, че от година и половина моят екип, две години близо, във финансовото министерство работеше по Бургас - Александруполис и там имаме толкова много въпроси по какъв начин е сключено това споразумение от тогавашния министър на икономиката Овчаров, има много странни неща в него. Така че мисля, че и за обществото, и за правителството, и за бъдещи правителства ще бъде много полезно да знаем точно как са водени преговори, кой е водил тези преговори и по какъв начин, ако въобще тогава е била защитавана българската позиция, защото ние вече и по Бургас - Александруполис, където аз лично се занимавам, и по "Белене", където министър Трайков е водещ, има много неясни неща, не само икономически и финансово, а въобще българският интерес къде е бил. Дали са защитавали тогава руски интереси, дали някакви други интереси са защитавали и за нас всъщност бешемного трудно да се върнем на темата. В крайна сметка това са големи енергийни проекти, има интерес Русия, имат интерес САЩ, има интерес Франция, ние трябва да защитаваме българския интерес и ще бъде много хубаво да се види в тези стенограми, ако излязат, кой всъщност е защитавал българския интерес.

Водеща: Едно съвсем кратко уточнение. Разбирам, че Бургас - Александруполис е затворена страница вече за нас. Оставаме ли обаче в "Южен поток"?    
С. Дянков: Оставаме в "Южен поток". Той е доста перспективен проект. Ние всъщност сме направили всичко, което се изисква от нас. Това е дори един проект, който финансирането е осигурено в момента, в който тръгне. По този проект ние сме твърди привърженици, но има проблеми в други направления и с руското правителство работим заедно, за да може това да стане, ще е от интерес на България.   

Водеща: Разбирам от ваше интервю пред Ройтерс отпреди няколко дни, че перспективите за България според вас са станали по-оптимистични през последните няколко седмици. Прогнозирате икономически ръст от до 3 процента през тази година. Какво реално подхранва този ваш оптимизъм?           
С. Дянков: Там сравнението беше с ноември миналата година и края на януари тази година. Януари всъщност беше добър месец за почти цяла Европа, изключвам нашите съседи, този път и северни, и южни, но с изключение на Румъния и Гърция всъщност доста положителни новини получихме от европейската икономика. Германия се развива по-бързо, отколкото всички очаквахме, това е добре. Холандия се развива по-бързо, отколкото се надявахме, това са два от трите ни основни пазара заедно с Италия за нашия износ, и някак си има много повече спокойствие, че най-накрая на политическо ниво след 3 години мотане, поне според мен, големите политици в Европа разбраха, че трябва да действат заедно и трябва да има общо решение. И златното правило, този пакт за финансова стабилност, европейският, който вече се прие на последния съвет на премиерите, за мен е правилната посока и се поддържа, както видяхте, от почти всички.

Водеща: В същото време обаче има и критики, които смятат, че това пък не е най-добрата, най-удачната форма за спасяване на еврото и Европа.   
С. Дянков: Критиките по-скоро бяха, че това е средносрочна или дългосрочна мярка. Тя ще помогне в дългосрочен план, но в краткосрочен план не помага. Донякъде тези критикари, така да се каже, са прави. Това помага в бъдещето, защото казва Европа ще е една дисциплинирана финансова и фискална система. Но сегашните проблеми са какво става в Гърция. Виждате, че там вече се работи всяка седмица, 24 часа в енонощието, за да се стигне до някакво споразумение с частните кредитори. Все още не е станало, това трябваше да стане преди 10 дни и някакъв пакет на реални фискални мерки. Също това не е станало. Така че продължаваме да сме разтревожени за положението в Гърция. На последния съвет на финансовите министри - имаме и неформална част, всъщност по-интересната част винаги е неформалната закуска- когато като цяло за Европа звучаха много по-оптимистични изказвания, за Гърция пък обратно, много по-песимистични, че времето вече изтича. И за разлика от Италия, където правителството на Марио Монти в дву-тримесечен срок успя да направи голяма пенсионна реформа, успя да либерализира доста от  пазарите, веднага подобриха икономическото си положение, в Гърция това все още не се случва.

Водеща: Разбрах от новините, че тази вечер се събират финансовите министри от еврозоната, за да дадат отговор да или не на новия транш към Гърция. Ако бяхте, господин Дянков, финансов министър на страна от еврозоната, щяхте ли да кажете да на поредния транш към Гърция?         
С. Дянков: Не! Щях да кажа не. И това наше мнение беше изказано и на последната среща на ЕКОФИН поради причините, поради които току-що споменах. 2011 година, при все големия фокус от всички европейски институции и на всеки ЕКОФИН се обсъждаше Гърция, всъщност има бюджетен дефицит същия като този за 2010 година. Не се успели да направят мерките, които бяха обявили. Това, като стане една година, можеш да кажеш да, има някакви други тежки събития около Гърция, разбираме. Но като става вече за трета поредна година, почваш да се съмняваш дали има сериозна политическа воля, за да стане това. А пак казвам, има сравнение с Италия, също тежко положение, Марио Монти за два месеца съумя да направи реформите, които преди липсваха за пет години. Значи може да стане дори и в тежка ситуация. Та аз бих казал не, трябва да видим повече реформи преди да се дават допълнителни пари. 

Водеща: Да се върнем тук, в България. Още в края на миналата година призовахте банките да смъкнат лихвите, защото вие смятате, че има достатъчно предпоставки за това, с което пък си навлякохте гнева, ужасен гняв, на г-н Левон Хампарцумян, който ви напомни, че идвате от Световната банка, а не от Северна Корея. Как ще се развият нещата там? Ще продължите ли с вашите призиви лихвите на банките да бъдат намалени?  
С. Дянков: Тогава бяха призиви, защото смятам, че трябва да има реципрочност. Правителството като си върши добре работата, а ние относно фискалната дисциплина, увеличаването на кредитните рейтинги си вършим добре работата, това е признато от всички, би трябвало и банковата асоциация също да мисли за мерки, за да помагат те и на домакинствата, и на бизнеса. Това за мен се случва, но до степен, която е недостатъчна, и особено получаваме много критики, че в сектора домакинства, ако хората си взимат кредити за жилища, потребителски кредити и т.н., често попадат в ситуация, при която лихвите им се сменят в движение. Има много такси, които те не разбират защо въобще трябва да ги плащат, и дори не е ясно как се правят лихвите. Така че имаме вече конкретни предложения. Премиерът Бойко Борисов беше поръчал на финансовото министерство да изготви пакет мерки. Те са почти готови. Така че до края на тази седмица ще бъдат вече представени за разговор и с банковата асоциация в началото на следващата седмица.           

Водеща: Кажете ни малко за тези мерки. Какъв е смисълът?       
С. Дянков: Основните, поне първият пакет, който бързо може да стане, са основно три мерки и смисълът на тези конкретни мерки е да има много по-голяма предвидимост относно как банките залагат лихвите си от гледна точка на потребителски главно кредити, кредити за жилища и т.н. , за домакинствата на този етап. Искаме да направим три промени, законодателни промени, първата промяна е може би най-основна. В момента в България за разлика... без изключение всички останалите европейски  държави всяка банка решава какъв лихвен, основен лихвен процент да даде на домакинствата по собствена методология. А всъщност има и на европейско ниво, и на национално ниво т.нар. основен базисен лихвен процент, Юрибор се казва за Европа, Софибор... се казва за България. И ако отиваш примерно в Германия или в Чехия и си вземаш потребителски кредит, те ти казват - Юрибор плюс еди колко си процента за други неща. В България не е така. Всяка банка си прави основен лихвен процент и ако сравняваш между банки, става много трудно да знаеш това ли е по-добре за теб, това ли е. Така че ще въведем основен лихвен процент, който е Юрибор (EURIBOR) или Софибор (SOFIBOR), за да има много по-голяма сравнимост в това какво правят банките. Второ, една голяма част от таксите, които в момента банките взимат, това са за сметка на получателя на кредита - или ще ги направим незаконни, или ще се делят между банката и получателя на кредита, просто за да са по-евтини кредитите, а и защото така е справедливо. Например, ако в момента взимате кредит за ново жилище, освен че, разбира се, плащате лихвата и плащате, така да се каже, лихва за активизиране на този кредит, плащате и затова някой да изчисли каква е стойността на активите, с които влизате, ако имате някакви такива активи. Това обаче се плаща изцяло от този, който търси кредита, а не от банката. В повечето страни е поне 50 на 50, един вид банката също трябва да плаща, защото тя получава пари от лихвите на този кредит. И третото нещо, което е по-скоро за помощ на по-малките кредитополучатели, това е, че сегашният закон всъщност казва - има някаква регулация, но тя е от 400 лева кредит нагоре, а под 400 лева всъщност няма никаква регулация, никаква законова база. И като резултат там става т.нар. лихварство. Не знам защо са го направили така да е над 400 лева, от това печелят заложните къщи доста, някои други такива лихварски къщи. Ние ще направим всичките законови промени, а и целият закон като цяло за защита на потребителите да важи от 0 стотинки или по-скоро от 1 стотинка нагоре, в смисъл за всички. Защото този - от 0 лева до 400 лева - всъщност се оказва, че за миналата година има някъде около половин милион кредита, които са значителна част всъщност от хората. Ако си купувате телевизор или ако си купувате някаква друга техника, често влизате в такъв кредит.

Водеща: Г-н Дянков, изслушах ви много внимателно, защото това, което казвате е изключително важно за всички нас. Не знам каква ще е реакцията на г-н Левон Хампарцумян, но през цялото време си мислех, че току-що спечелихте лидера на "Атака" Волен Сидеров за ваш коалиционен партньор, защото това е негова тема от месеци наред. Но хубаво е, че ги казахте тези неща. Но още за нещо да поговорим. Вие умеете, как да кажа, да взривявате аудиторията. За вашата идея за по-ефективно, по-добро управление на средствата в Сребърния фонд да кажем няколко думи. Предлагате тези пари да се инвестират в български държавни ценни книжа, което сега е забранено, нали така?        
С. Дянков: Сега е в много малка степен възможно. Всъщност промяната на закона я мислим още от преди година и нещо и законът реално е готов още от юли месец. Но решихме да изчакаме да минат данъчните закони и бюджетът, и т.н., беше все пак тежка бюджетна година, затова чак сега се появява тази тема. Но реално законът беше работен на тристранна основа. В управителния съвет на Сребърния фонд участва и представител на синдикати, представител на работодатели. Защо мислим за такава промяна? Пак, пак са сметки. Значи, Сребърният фонд е създаден главно с пари, които идват от концесии и от приватизации. Те влизат в специална сметка в БНБ. Когато е създаден 2007 година, добри години са били за световната икономика, много консервативно са решили да постъпят и един вид тези пари могат или да се използват по сметки в БНБ, които почти никакъв лихвен процент не получават, често всъщност той дори е отрицателен. А като се сложи и инфлацията се показва, че един вид Сребърният фонд всяка година губи някъде по 30-40 милиона лева. Просто ги губи заради инфлацията. Или сегашният закон позволява тези пари да се инвестират в чужбина, което съзнавате, че в сегашната обстановка, където голяма част от чужбина е в много тежко финансово състояние, не е добра инвестиция. И следователно управителният съвет на Сребърния фонд, доста пъти сме се събирали и днес по-късно ще се събираме, предлагаме да разширим възможностите, за да може той да инвестира не само в държавни ценни книжа в България, а и в други държавни ценни книжа и с времето дори да може да инвестира на някои от фондовите борси, не само на българската, а и в чужди държави. Това едва ли ще стане веднага, но е хубаво да има тези възможности, така че във времето фондът да печели пари за пенсионерите, а не да ги губи. Защото сегашната, сегашната стратегия или по-скоро тактика бих я определил и така - със сигурност губим всяка година, но по-малко. Сигурни сме колко губим. Не е добра стратегия.         

Водеща: Веднага ще ви цитирам това, което каза г-н Пламен Орешарски, депутат от "Коалиция за България", преди ден или два. Той каза,че схемата, която предлагате, е откровено цинична, и той казва така - по-справедливо е този фонд да бъде закрит, затворен и неговият ресурс да се влее направо в сметките на финансовото министерство.     
С. Дянков: По този начин ще бъдат ощетени обаче пенсионерите. А така фондът си остава за пенсионерите, той ще има много по-висока доходност от сегашната доходност и в крайна сметка ще отиде при пенсионерите - така, както е бил замислен фондът. Г-н Орешарски, който е създавал всъщност закона, може да ми отговори на някакъв етап защо го е направил толкова консервативен и защо, между другото... вчера казах, че имахме дълъг разговор вечерта с Бойко Борисов относно помощите за селскостопанските производители, но едната тема, която той за пореден път ме пита - защо 25 милиона близо плащаме за кърджалийското огледало, след като 2008 година те са го открили официално. Ако видите, в YouTube има една прекрасна снимка как Станишев, Орешарски, Стефан Данаилов 2008 година откриват кърждалийското огледало. Така че Орешарски трябва да ни отговори защо той не е платил тези 24 милиона лева тогава, защо не е платил 2008-2009 Бургас-Александруполис, а сега трябва да плащаме. Това се казва цинизъм.    

Водеща: Ще бъде ли използван ресурсът в Сребърния фонд за предстоящите плащания по външния държавен дълг през януари следващата година?      
С. Дянков: Напълно е възможно част от Сребърния фонд да отиде за такива плащания, но, пак повтарям, това не е водещото. Водещото е пенсионният фонд, защото той е вид пенсионен фонд, втори пенсионен стълб, да има доходност, която в момента е отрицателна, да бъде висока доходност, много по-висока от сегашната, за да може при пенсионерите да идат повече пари. Българските държавни ценни книжа са в момента едни от най-търсените в Европа заради повишения ни кредитен рейтинг, така че и това е добра възможност за увеличаване на доходността.

Водеща: Надявам се, че г-н Орешарски ще отговори на въпросите, които вие поставихте, но вие ще отговорите ли за бонусите, които сте раздавали във ведомството в края на миналата година? Голям шум се вдигна около тях.
С. Дянков: Вдигна се голям шум от определени медии. Такива коледни бонуси нямаше и аз го казах, но шумът след това продължи. Моята политика, не само в моето министерство, като цяло в държавната администрация е била ясна от началото - не смятам, че трябва да има тринадесети заплати, не смятам, че трябва всички да получават, независимо от работата им, но ако има екип, който е работил извън... в смисъл много по-добре от това, което се е очаквало, те заслужават някакъв бонус, както се дава и в частния сектор също. Така че...

Водеща: Суми от 30 хиляди лева били ли са изплащани?  
С. Дянков: Никога не са давани, най-голямата сума е около 2800 лева на човек, но за цялата година, и те не са давани в края на годината. Това е в периода на годината, като свършиш някаква прекрасна работа, примерно екипът, който се занимаваше с Бургас - Александруполис правно и направи отлична разработка, когато те свършиха тази работа и мина решението на Министерски съвет, беше в края на октомври, началото на ноември, те получихатакива бонуси. Заслужават го.         
Водеща: Добре, на самия финал само да ви питам, а какви са работните ви отношения с министъра на земеделието Мирослав Найденов?        
С. Дянков: Много по-добри напоследък, отколкото бяха в определени времена в миналото. Някак си, дали защото всички виждат как държавите, които не се справиха с финансовата дисциплина, ето, имаме пример от вчера и миналия ден в Румъния падат правителства, става още по-зле за хората, но някак си и Миро Найденов стана вече един от министрите, които мислят не само за земеделците и за неговите теми, а и общо каква е политиката финансовата на държавата. Така че напоследък сме в добри отношения.
Водеща: Добре, благодаря ви за този разговор. Това беше вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация