07.12.2007 г.

БТВ, „Тази сутрин"

Водещ: Темата за Бюджет 2008 донякъде беше изместена от темата, която е малко по-интересна в днешния момент, темата за излишъка, който се оказва рекорден, и който правителството ще трябва да изхарчи по решение на българския парламент до Нова година. Част от излишъка, която междувременно се оказа на финала близо милиард и четиристотин милиона лева, които трябва да бъдат изхарчени със скорост, както са изчислили някои медии днес, със 100 милиона лева на ден. За какво ще бъде изхарчен всъщност излишъкът в бюджета и други теми, свързани с новата настъпваща 2008 г в социален и финансов план - разговор сега с министъра на финансите, както обикновено го наричат четвъртия коалиционен партньор в тройната коалиция, Пламен Орешарски. Добро утро, г-н министър!

Пламен Орешарски: Добро утро!

Водещ: Как ще бъде изхарчен този излишък от 1 млрд. и 400 млн. лв.? Да ни разкажете сега в ефира на БТВ, хората все пак гледат повече телевизия, отколкото да четат подробно решенията на правителството.

Пламен Орешарски: В буквалния смисъл, вероятно лесно ще бъде изхарчен.

Водещ: Нали?

Пламен Орешарски: А събрани пари, впрочем трудно събрани пари, лесно се харчат, извън шегата, разбира се.

Водещ: Аз по-скоро мислех, че лесните пари лесно се харчат, но както има една мисъл...

Пламен Орешарски: Не, събрани пари лесно се харчат.

Водещ: Пак се харчат лесно. Твои пари са само изхарчените пари. Тези, които стоят на тихо и на спокойно не са някак си полезни.

Пламен Орешарски: В този смисъл аз се надявам, а това всъщност да са пари на българските граждани, дотолкова доколкото сигурно 99% ще бъдат изхарчени за публични инвестиции. Инвестиции в инфраструктурата най-вече, пътна, железопътна, екологична. Ще бъдат закупени горива, за да се попълнят запасите съобразно ангажиментите на страната по глава "Енергетика". Ще бъде улеснено създаването на телефон 112, който също е европейски ангажимент. Ще бъдат инвестирани средства в модернизация на някои от ключовите публични сектори, отбрана, вътрешен ред, университети и други направления.

Водещ: А ще ви стигне ли времето само за тези 20 дни? Всъщност тази цифра, която вие имате на разположение за 20 дни ли трябва да бъде изхарчена? Всички обществени поръчки, всички инвестиции и т.н. трябва ли да бъдат разплатени в тези 20 дни или това е нещо, което ще се харчи далеч във времето?

Пламен Орешарски: Не няма да се харчи далеч във времето, трябва да се приключи...

Водещ: Стига бе, само за 20 дни ще изхарчите всичко?

Пламен Орешарски: Трябва да се приключи до края на годината. И вероятно повечето секторни ръководители ще успеят да се справят с тази задача, успоредно с това, обаче, ние ще следим за ефективното и по предназначение изразходване на сумите. И не на последно място, не бих се обидил на никой колега, ако направи и спестявания от тези суми. Това не са все пак загубени пари .

Водещ: Ама вие ще му ги вземете обратно, нали?

Пламен Орешарски: Разбира се, да. Ще ги прибера надеждно във фискалния резерв.

Водещ: Добре кажете, как за 20 дена наистина тези хора ще спазят закона, ще видят и ще наблюдават процеса така, че да не изтече това чудо някъде между пръстите. Това са страшно много пари, поне за нашите представи като български граждани.

Пламен Орешарски: За това вероятно по-подходящ отговор биха дали отделните ръководители. Това, което ние от Министерство на финансите обаче наблюдаваме, повечето от инвестиционните направления ще бъдат разплатени или авансово, или извършени дейности до този момент, така че най-големият разход е за фонд "Пътища". Инвестиционния цикъл там винаги е по-дълъг от финансовите години и във всеки един момент, ако се върнете от началото на 90-те години, ще видите, че във всеки един момент има извършени, но не разплатени дейности. Такава е характеристиката на този бранш.

Водещ: Държавата поръчва, но забравя да плати.

Пламен Орешарски: Не забравя, винаги има забавяне. Другият вариант е да се строи много по-бавно, като се строи само срещу заплащане или авансово се плаща. Не е характерно това. В края на краищата държавата е надежден платец и изпълнителите дори се надпреварват в ЗОП-те (Закон за обществените поръчки) да приемат поръчки, извършват дейности, защото са сигурни, че ще си получат парите.

Водещ: Няма ли обаче опасност това бързо харчене със скорост 100 млн. лв. на ден - и според мен очевидно май това притеснява май най-много дори и опозицията, вашият бивш съпартиец г-н Иван Костов - това бързане пречи ли на ефективното оползотворяване на този излишък, да отиде в дейности, които не са първостепенни?

Пламен Орешарски: Не може да отиде в други дейности, извън списъка, който е на разположение на българското общество. Това би било нарушение и аз не вярвам някой от колегите да го направи. Но искам друго да ви кажа, в последните десетина години от 1998 г до сега, винаги правителството е изразходвало превишението на приходите над разходите в различна степен, в различни суми. Това, което е характерно за тази година, ние за първи път влизаме в парламента, за да са одобри такъв разход. Това е в резултат на регулация, която ние сами въведохме 2005 г. До този момент никога обществото не е разбирало точно за какво се харчи. Впрочем, с едно изключение, миналата година, когато отново имаше детайлен списък, но тъй като сумите бяха по-малки, мисля, че обществото не обърна достатъчно внимание.

Водещ: Как си обясняване реакцията на опозицията в този смисъл? По принцип имаше още преди години критики към по-предишното правителство на Иван Костов, след това на следващото, на Симеон Сакскобурготски, в харчене на излишъка по този начин в края на годината?

Пламен Орешаски: Опозицията е в правото си, впрочем хубаво е, че го прави, заостря вниманието. Това е функцията на опозицията, да търси слабости в управлението да критикува, за да държи на щрек, в буквалния смисъл на думата, всички от управляващата коалиция.

Водещ: Можем ли да се поздравим с факта, че до Нова година ще имаме изградена цялата магистрала "Тракия". Гледам, отпуснали сте 250 млн.лева за пътища, горе-долу толкова ви трябват за тези 100 километра, които остават, ако смятаме, че ще ги харчете със скорост 2, 5 млн. на ден, можем да празнуваме магистрала "Тракия", горе-долу на 31 декември.

Пламен Орешаски: Вероятно трябват повече пари, но дори и с тази сума не би могло за 20 дни да се извърши такова строителство. Вече се опитах да обясня, че при републиканската пътна инфраструктура, фондът ще разплати дейности, които е извършил или които са започнали, така, че да облекчи своята работа за 2008 година.

Водещ: Няма да смятаме, че ще се строи бързо, бързо, бързо, така, че да има път за 20 дни, каквото и да е било?

Пламен Орешаски: Ще ви дам пример. Винаги Фонд "Републиканска пътна инфраструктура" е влизал в новата година с доста големи суми неразплатени за старата година разходи и част от новия бюджет е отивал, за да покрие стари задължения. Това, което създаваме като възможност тази година, е фондът максимално да изчисти своите задължения, за да може с новия бюджет да строи нови участъци, а не да разплаща стари, както винаги досега е било.

Водещ: Ясно, няма да се бърза със строителството на пътища. Столичният кмет Бойко Борисов, бурно протестира срещу решението да отнемете целия данък общ доход от общините. Какво давате в замяна сега на Столична община, като финансов ресурс?

Пламен Орешаски: Даваме един доста сериозен ръст, като го сравним с миналата година - над 20 % по отношение на делегираните дейности. Другото е механизъм на финансиране. На мен ми си струва, че общинските власти в крайна сметка би следвало да проявяват интерес колко пари получават, а не как ги получават.

Водещ: За първи път онзи ден в репортажа на БТВ от много време насам видях що-годе щастливи пенсионери с тези 100 лева, които им даде правителството. Аз бях много скептичен как ще реагират хората, но очевидно на 100 лева са се зарадвали. Ще има директни плащания за социални дейности, в доходите на хората от този излишък преди празниците, 13-та заплата? Очевидно това може да го смятаме за 13-та пенсия.

Пламен Орешаски: Това не е единственият извънреден разход, който прави правителството. Ще припомня, че преди около месец освободихме 10% задържани разходи за всички ведомства, традиционен буфер в бюджета. И това правим за първи път от няколко години. Въпросните 10% са източник основно за, както вие се изразихте, социални разходи, макар че според мен, заплатата не е социален разход.

Водещ: Има и някои заплати, които са социален разход заради размера си, за съжаление.

Пламен Орешаски: Не би трябвало да бъде така, би трябвало да ги третираме като еквивалент на извършен труд. Пенсиите и другите помощи вече са социални разходи. Ще припомня, че тази година пенсиите бяха увеличени с два пъти по десет, като второто десет е извън планираните, отново от превишението на приходите над разходите. Въпросните 100 лева, за които вие споменахте, представляват общо 230 млн., също с източник превишаването приходите над разходите. Въобще, ако мога да обобщя, тази година имаме едно добра изпълнение на приходите, което впечатлява особено външните наблюдатели на фона от рисковете от първата година членство. Практиката показва, че първите 10 страни винаги са имали колебание в приходната част в първата година. От това се притеснявахме и ние миналата година. Тогава си спомням, че вие ми задавахте въпроси колко големи са рисковете, ще се справите ли, а аз не бях до края убеден, макар че отговарях ще направим всичко възможно. Опитахме, администрацията от приходните агенции положи доста усилия и към настоящия момент имаме сравнително добри резултати.

Водещ: Но ето вие казахте, че по принцип заплащането трябва да бъде еквивалент на дадения труд, а не социално плащане. Не е ли така с пенсиите в класически вид, те са просто един вид социално плащане? След като бяха "изядени" фондовете от комунистическата власт преди години, пенсионерите в момента не разчитат реално да бъде заплатен техният труд даден преди двайсет години, а просто държавата да ги дотира социално.

Пламен Орешаски: Това е една много сериозна тема.

Водещ: И това не е ли едни измислен свят, върху който е построена цялата българска действителност, социална?

Пламен Орешаски: Не е измислен свят. За съжаление това е реалност и ние по демографска структура имаме най-лошите характеристики в Европа. Ще ви дам за пример само две съпостваки. Като относителен дял на пенсиите в брутния вътрешен продукт (БВП), ние харчим 8.7% и това е най-високият процент в Европа. Обичайно европейските страни харчат 4-5 до 6%. Въпреки това, нашите пенсии са изключително ниски, защото броят пенсионери спрямо броя работещи е изключително неблагоприятен. Но това е заварена структура, няма какво да направим.

Водещ: Аз това имах предвид. На какъв принцип са разпределени парите от излишъка, спазена ли е коалиционна та формула 8-5-3? Осем части от тези милиарди за БСП, пет части за НДСВ, три за ДПС или обърнахте пирамидата този път?

Пламен Орешаски: Никога не мие хрумвало да ги пресметна по този начин, тъй като са финансирани дейности, а не са ползвани други критерии. А за статистика би могла да се направи и такава сметка.

Водещ: Ако се направи една интересна сметка, някои журналисти са се потрудили да смятат, оказа се, че горе-долу е спазена формулата с тази тенденция, че НДСВ е най-ощетена, но те може би, защото се разцепиха и разпаднаха и решихте, че спокойно може да ги броите за трети по важност, а защо не и четвърти по важност коалиционен партньор?

Пламен Орешаски: Ще ви обърна внимание, върху големите разходи, които са направени, те са изключително в инвестиционните сектори или "инвестиционните министерства". От този гледна точка е трудна да се направят изводи, каквито вие казахте за коалиционната формула.

Водещ: Ето примерно, г-жа Емел Етем и нейното министерство, озаглавено от в."Дума" "Бедствия и аварии", вземат 175 млн. лева, а отбраната, контролирана от НДСВ - само 110 млн. лева?

Пламен Орешаски: Г-жа Етем всъщност координира резерва, който ще изхарчи преобладаващата част, за да закупи горива. Вие сами направете извода.

Водещ: Част, от които ще отидат и за отбраната един ден, не дай си Боже.

Пламен Орешаски: Не, тези горива са държавен резерв и такъв ангажимент имаме договорен при затваряне на глава "Енергетика". Така че няма какво да умуваме дали са необходими или не. Необходими са. Ангажимент е, който не сме изпълнили до този момент, защото сумите, както виждате, са прекалено големи.

Водещ: Две теми, които са най-близки до най-големия коалиционен партньор БСП, темата за плоския данък и темата за хазарта. С кое да започнем - по-добре с плоския данък. Как ще бъдат компенсиране хората с най-ниски доходи, вследствие на това, че с 10% вече ще бъдат облагани и най-ниските заплати? Ще има компенсационен механизъм, това като че ли най-много тревожи БСП и техните избиратели?

Пламен Орешаски: Повдигането на минималната работна заплата от 180 на 220 лева, което е валидно за всички заети, е най-сигурният механизъм за най-ниските доходи. Всъщност новото равнище на минимална работна заплата автоматично включва и данъка, който трябва да се от Нова година и който до този момент не се е плащал при минималната работна заплата.

Водещ: Който взема 220 лева от 1-ви януари, той няма да бъде засегнат от плоския данък, няма да плаща 22 лева данък за тях?

Пламен Орешаски: Не, ще плаща.

Водещ: Ще плаща?

Пламен Орешаски: Ще плаща, разбира се. Върху 220 лева ще се плаща 22 лева данък, 10%, и разполагаемият доход ще бъде 198 лева спрямо сегашните 180 върху, които не се плащаше данък, това е.

Водещ: Тоест, няма да го компенсирате заради това, че се вдига ръстът на минималната работна заплата.

Пламен Орешаски: Нека пак кажа, вдигането на минималната работна заплата от 180 лева, щеше да бъде 190, ако не беше въведен плоският данък. Сега е 220 лева.

Водещ: А за тези, които вземат над 220 лева?

Пламен Орешаски: За тези, които вземат над 220 лева до 430, еднократно всички заети в публичния сектор, еднократно ще бъдат индексирани заплатите има на 1-ви януари, така че размерът на данъкът ще бъде автоматично включен в новото равнище на заплата по аналогия на минималната работна заплата. В частния сектор, разчитаме, че автоматично това ще направят ще направят работодателите. Имаме уговорка от работодателските организации.

Водещ: На доверие. Ами ако не го направят?

Пламен Орешаски: Не вярвам.

Водещ: Вие нямате никакви механизми да ги задължите?

Пламен Орешаски: Не е и нужно. Така, както миналата година имахме много сериозни съмнения, впрочем някои хора имаха много сериозни съмнения, че при намаляване на корпоративния от 15% на 10% рязко ще намалеят приходите в хазната. Днес оттичаме най-големия ръст на приходите от корпоративния данък от 1997 година насам, въпреки че ставката е с 1/3 по-ниска, от 15% на 10%. Впрочем това е много показателно, бих искала да направя един извод, често се говори за данъци, кой е добър и кой лош данък...

Водещ: Кой е десен и кой ляв данък, това се говори най-много в момента в обществото.

Пламен Орешаски: Кой е десен и кой ляв, точно така. Аз предпочитам данъците, които вкарват повече проходи в бюджета. Ако те са леви или десни, нямам нищо против нито ляв, нито десен, стига да работи. Конфуций беше казал, че не е важно каква е котката, черна или бяла, важното е да лови мишки. За данъка може да се каже нещо такова, важното е да е ефективен.

Водещ: Усещате ли тогава червеното котенце как драска върху гърба ви?

Пламен Орешаски: Не.

Водещ: Червеното котенце, наречено галено БСП?

Пламен Орешаски: Не, не, никога се съм го усещал в последните две години.

Водещ: То е много опасно котенце. То, както едно малко котенце е хрисимо, в следващия момент може да си покаже ноктите, защото ...

Пламен Орешаски: Това е ваше мнение. Изключително добре работим...

Водещ: Пропито с уважение към тази партия, която в момента спори неистово дясна или лява политика води. И понеже тя е сериозна, всяко люшкане там може да завърти волана драстично.

Пламен Орешаски: Доста стар спор. Останал от 80-те години в страните от Стара Европа. 90-те години и особено в началото на този век, политиките са прагматични и в значителна степен са освободени от традиционната обвивка ляво-дясно. Вижте Англия, Германия.

Водещ: Добре де, но в социалната част каква ще бъде новата 2008 година за българина? 2007 година започна с неистови протести на пенсионери пред парламента. Обръчи, викове крясъци. Завърши годината, горе-долу със стачка на учителите.

Пламен Орешаски: Надявам се 2008 година да бъде далеч по-спокойна в социално отношение. Протестите, за които вие визирате, не са най-добрият способ за обществена комуникация. Разбира се, всеки има право на протести в едно демократично общество, но много по-добре е социалният диалог и ние се опитваме да го водим. Впрочем, ако се върнем на пенсионерите, ние ще видим, че от края на 90-те години, през 2006 година имаше най-голям ръст на пенсиите и въпреки това се появиха протести. Изводът е парадоксален, но е такъв.

Водещ: Тези 100 лв. ще ги мотивират ли според вас да протестират?

Пламен Орешарски: Не съм склонен да приемам, че тези 100 лв....

Водещ: Защото ще потънат в разкош пенсионерите около Нова година и изведнъж януари месец ще им бъде доста трудно.

Пламен Орешарски: Не съм склонен да приема, че сме осигурили разкош. Пенсиите са доста ниски в нашата страна, говорихме вече за това, но това са възможностите. Ще се опитаме в рамките на възможностите и следващата година да подобрим максимално доходите. Но пак ще обърна внимание, доходите ги прави частният сектор, ние преразпределяме през данъците част от дохода на частния сектор към заетите в публичния сектор и към социални помощи. Затова е много важно данъчната система да работи, за да можем да взимаме по-големи приходи.

Водещ: Премиерът Станишев...

Пламен Орешарски: Каква щеше да бъде, само за пример, каква щеше да ни бъде ползата, ако корпоративният данък беше 15? Ще бъдем спокойни емоционално, но ще имаме по-малко приходи в бюджета.

Водещ: Премиерът Станишев обеща реформи в публичния сектор, най-вече в здравеопазването и образованието, най-критичните точки в държавната политика и през тази отминаваща си година. Няма ли опасност, наливайки пари в този сектор преди да сте го реформирали, това да бъде от пусто в празно? Реформата в здравеопазването е без национална здравна стратегия, без национална здравна карта. За образованието нещата горе-долу стоят по същия начин. Добре, че беше тази стачка, за да се появи някакъв нормален разговор по тази тема.

Пламен Орешарски: Всяка реформа е добра възможност, всяка криза в този аспект също е добра възможност. И аз много се надявам, че и двата ключови сектора ще ускорят реформите. Не е вярно, че и до този момент не е имало реформи. Важното е обаче, че нямаме време, трябва да ускорим реформите, да направим по-ефективни и двата сектора, които, макар и да имат различно предназначение, са еднакво важни, образованието за нашето бъдеще, здравеопазването в някаква степен също за нашето настояще и за здравето на нашите деца.

Водещ: Другата тема, доста неудобна между другото за БСП, темата за промените, които бяха предвидени в данъчното облагане за хазарта. Ще бъдете ли първият човек, който ще е влезнал в това студио и ще каже, че знае кой е предложил тази поправка и кой стои зад нея?

Пламен Орешарски: Точно така, ще ви кажа. Поправката е предложена от моите експерти в "Данъчна политика". Всеки закон преди да се внесе се обсъжда, това е наш ангажимент, да го обсъждаме със социално-икономическите партньори и със заинтересованите представители на данъкоплатците.

Водещ: Така.

Пламен Орешарски: В случая след няколкократни дискусии на моите експерти с представители на лотарийния бранш - Тотото, лотарията, "Еврофутбол", "Еврошанс" - предложиха известно намаление на основата на облагане. От чисто техническа и експертна гледна точка това е дълбоко логично предложение. При сегашно равнище около 50-60% облагане на печалбите да се нормализира и да се направи по-близко до общото облагане от 10%. Всъщност промяната, която се предлага оставя данъка може би 20-25% от печалбите. Но от обществено-политическа гледна точка, това е функцията на парламента да прецени кое е приемливо, кое не е. Това, което реши парламентът, това ще остане.

Водещ: Добре де, като е логично това, защо ще отпадне тогава въпросното облекчение?

Пламен Орешарски: Не го задавайте към мен тоя въпрос.

Водещ: Първо ви ръкопляскам, защото сте първият човек, който влиза тук и знае от къде е попаднало това нещо в бюджета. Останалите реагираха като паднали от Марс. Забелязахте ли го?

Пламен Орешарски: Мога да ви го повторя.

Водещ: Я пак го повторете.

Пламен Орешарски: Мога да повторя, че има достатъчно експертни аргументи за предложението, но вероятно, така, както се убеждаваме в последния един месец, не са достатъчни аргументите от обществено-политическа гледна точка.

Водещ: Партиите в тройната коалиция знаеха ли за тази промяна?

Пламен Орешарски: Не бих могъл да кажа доколко са били запознати. Предполагам, че не в степента, в която е необходима, за да вземат такова решение. Но затова има етапи на изработване на един проектозакон и превръщането му в закон. Той обичайно тръгва от експертно равнище.

Водещ: Възможно ли е лични и корпоративни интереси да са стояли зад тази поправка? Вие за корпоративните казахте, че сте чули бранша. Но лични, примерно, неща, които да облагодетелстват определени личности?

Пламен Орешарски: Е, трудно би могло да се каже, дотолкова доколкото има доста представители в този бранш. Ако разсъждаваме в разширен план, всяка промяна в законодателството облагодетелства някой. В това число намаляването на 10% на личното подоходно облагане също облагодетелства хора с високите доходи, но кой точно ми е трудно да кажа.

Водещ: Ако тази поправка мине или беше минала, или минеше, защото още не е гласувано, колко пари ще влязат повече в бюджета?

Пламен Орешарски: Ние не разчитаме за следващата година да влязат повече, разчитаме, че ще запазим това равнище, което е планирано. Тоест няма да намалеят. Но разчитаме, че даваме перспективи за следващи години да влязат повече пари. Не искам да се връщам да трети път към корпоративния данък.

Водещ: А каква опасност има? Има опасност да премине в сивия сектор хазарта ли, както имаше доклади подобни на тази тема?

Пламен Орешарски: Каква опасност има? Никаква опасност няма. Въпросът не е кой знае колко значим от фискална гледна точка, дотолкова доколкото секторът е много малък, с много малък принос в бюджета.

Водещ: На БСП позицията как си я обяснявате? Не беше ли използвана тази тема така, да се вдигне шум около нея, за да минат други поправки, които можеха да донесат негативи на партията? Примерно плоския данък? Не беше ли точно хазарта параван?

Пламен Орешарски: Вижте, не бих желал да коментирам политически аспекти.

Водещ: Всички тръгнаха да се занимават с него, а минаха още десетки закони, които никой не им обърна внимание, много интересно между впрочем.

Пламен Орешарски: Очевидно обществото има интерес от тази тема, няма лошо в това. Напротив, хубаво е, че промени... Аз бих се радвал, ако има такъв интерес и към други промени, не само към тази.

Водещ: Даде, но обществото все пак има някакво насищане на интереси и като се занимава с една тема, останалите остават на сянка.

Пламен Орешарски: Ще ви дам друг пример, една от дискутираните теми беше акцизът върху цигарите. Там имаше също много интереси - интересът на "Булгартабак", интересът на вносители. През цялото време ние сме говорили и с едните, и с другите, за да можем да намерим интереса, да съчетаем интересите, да защитим в някаква степен, възможна, "Булгартабак", макар че акцизът не е добра защита. По-скоро да пречим по-малко. Акцизът винаги пречи.

Водещ: Благодаря за това интервю. Какво да кажем като есенция на зрителите на БТВ? Тези пари от бюджетния излишък, над милиард, няма да бъдат изхарчени със скорост 100 млн. на ден. Аз така разбирам казаното от г-н Орешарски, защото те вече са изхарчени, те винаги са предвидени как ще бъдат изхарчени. Експертите са стояли зад предложената поправка в облагането на хазарта, а не други интереси, това са думи на финансовия министър Пламен Орешарски, който каза, между другото, и други интересни неща в нашето студио.