10.03.2012 г.

Интервю на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков  за в. „Капитал\"

- Идеята ви част от парите на Сребърния фонд да бъдат инвестирани в български ДЦК не успява да събере поддръжници към момента. Как ще защитите промените в закона?
- Когато преди 5-6 години е правен Сребърният фонд, времената са били други и е бил структуриран доста консервативно. Тогава между другото и лихвите в БНБ са били по-високи, защото е имало голяма инфлация. Но от 2008 г. насам реалната възвращаемост е отрицателна. Затова и първият въпрос е трябва ли да има промяна в инвестиционната политика на Сребърния фонд или не. Почти всички са съгласни, че той трябва да се управлява по различен начин.
Следващият въпрос е колко агресивни трябва да са промените и какви да са те. Явно извън промяната за инвестиции в български ДЦК всички останали текстове сме ги структурирали добре, защото там за моя голяма изненада няма противници.
Остава въпросът дали трябва по-голяма част от активите на фонда да се инвестират в български държавни ценни книжа. В Европа 16 държави нямат Сребърни фондове, в 10 има. Всички те разрешават инвестиции в ДЦК на съответната държава. Затова и въпросът за българския фонд е не дали, а каква част от активите му да бъдат инвестирани в български ДЦК. В 4-5 от тези десет европейски държави инвестицията е на 100%, в някои са 50%, а някои - 30%.
В проекта ние сме заложили лимит от 70% с идеята, че в България имаме един от най-добрите пазари на ДЦК.
Тъй като има много голям обществен дебат по темата и за да го няма този несправедлив коментар, че искаме да използваме фонда за изплащане на част от дълга на Милен Велчев, ние ще направим промяна, преди да го внесем в Министерския съвет.
Когато се създава един закон, той трябва да се прави с мисълта, че трябва издържи поне 10 години напред. Така че за мен не е толкова важно тази година законът да позволи до 70% от активите на фонда да се инвестират в български ДЦК, а дали дългосрочно инвестициите ще донесат добра доходност. Затова аз съм готов да го направим с постепенен график - 35% от активите да могат да се инвестират в български ДЦК до края на тази година, през 2013 г. този лимит да е до 45% и така, докато се достигне 70% през 2016 г. А защо точно 70% - това е средноаритметично на всички европейски държави.

- Имаше идея до 10% от активите на фонда да се инвестират на БФБ. Ако се излеят толкова много средства на борсата в момента, няма ли да се надуе поредният балон?
- В текста имаше промяна от първоначалния вариант и сега той гласи, че до 10% могат да се инвестират във фондови борси. Не става въпрос само за БФБ. Да, нашата борса е сравнително малка. Далеч съм от мисълта, дори и този закон да мине, а той ще мине до средата на тази година, че преди 2013 г. ще видим Сребърният фонд да инвестира на борсата. Според мен времето за инвестиции и в общински облигации, и в корпоративни ценни книжа ще бъде някъде след около 2-3 години, когато се успокои ситуацията в Европа.

- Какви други варианти обсъждате за набиране на средствата, нужни за погасяване на плащанията по дълга през 2013 г.?
- Моята философия е, че трябва да има различни източници, които да диверсифицират риска. Не само като начин на финансиране, но и като срочност на дълга. Затова мислим за емитирането на дълг на вътрешния пазар, който да е по-краткосрочен - например 3-годшни ДЦК. Смятаме да излезем и на външния пазар, но емисията ще е по-дълга - например 5- или 7-годишна. В този диапазон спредовете за България са и най-изгодни.
Така ще можем да намалим и лихвите по сегашните ни еврооблигации, които са 8,25%. Така бъдещите финансови министри ще са по-спокойни, защото плащанията ще са разпределени във времето.
Третото е продажба на някои от ненужните активи на държавата или през Агенцията за приватизация, или през борсата. Сделката, която може да предопредели една голяма част от тези приходи, е за миноритарния дял на БЕХ - около 15-20% от холдинга.
Нашата стратегия ще е тризначна - приватизация, дълг на вътрешния пазар и външна емисия.

- Колко очаквате да наберете от външния пазар, от вътрешния и от приватизация тази година?
- Иска ми се съотношението да е една трета към една трета, към една трета. Така ще има истинска диверсификация. Първо ще гледаме вътрешния пазар на ДЦК, следващото е приватизация. Освен в енергетиката има и някои други по-малки сделки - „Техноекспортстрой\", „Аудио-видео Орфей\", които не са големи, но от тях ще влязат няколко десетки милиона. Емисията еврооблигации ще е остатъчната.
Иначе най-лесно е да направя това, което е направил Милен Велчев - да пласирам външна емисия - става за три седмици, и да я оставя за след 5 години да я мисли някой друг финансов министър.

- Това означава ли, че ако пласирате емисия навън, тя ще е за около 500-600 млн. евро?
- Сега ще са ни нужни 200-300 млн. евро. Но ако се прави външна емисия, тя може да е отворена - да се обяви, че ще е до 600 млн. евро, но да се наберат само половината сега, а останалата част да бъде преотворена за следващото голямо плащане по дълга през 2015 г.

- Каква според вас трябва да е ролята на фискалния резерв - бели пари за черни дни или гарант за финансовата стабилност на държавата?
- Бели пари за черни дни. Само 6 държави в ЕС имат фискален резерв въобще, 21 държави нямат такъв резерв. Какво правят те - стига да си изпълняват бюджетите и да няма някакви екстремни ситуации, те всяка седмица организират аукциони - и на вътрешния пазар, и на международните. Преимуществото е, че по този начин не се държи мъртъв ресурс, който се обезценява с времето.
Държавите, които поддържат фискални резерви, са тези, на които им е наложен от МВФ при предишни кризи.

- Да разбирам ли, че според вас не трябва да има фискален резерв?
- Щом го има, го има. Но въпросът е, че аз не смятам, че във фискалния резерв винаги трябва да има много пари, които да стоят там за всеки случай за стабилност. При положение че имаме добър рейтинг, винаги можем да излезем на външния или на вътрешния пазар.
Всички пари от резерва, които са целеви и които са около 3,3 млрд. лв., така или иначе не би трябвало да се използват по принцип. Така че въпросът е извън тези пари с панделка колко трябва да има във фискалния резерв. Ако времената са добри, е хубаво да се заделят бели пари за черни дни, за да не се генерира инфлация. Държавите, които процедират по този начин, като Норвегия например, са богати на полезни изкопаеми. Те го правят не просто защото искат да имат фискална стабилност, а защото, ако всички тези пари влизат в икономиката, ще има много висока инфлация и ще се получи т.нар. холандска болест.
Добре е, че в България предишните две правителства са заделяли средства, но според мен би било много по-добре, ако ги бяха използвали, за да изплатят дълга. Така че аз не виждам защо фискалният резерв да играе по-добра роля от това да си изплащаш задълженията и след това да участваш по-активно на пазара.

- В България обаче фискалният резерв е свързан с валутния борд.
- Не би трябвало да е. A и валутните резерви на БНБ осигуряват над 100% покритие на всички левове в обръщение.
От време на време се чуват загрижени гласове от опозицията, че агенциите за кредитен рейтинг много ги притеснява нивото на фискалния резерв. Всъщност въобще не ги интересува. Те гледат дефицита, външния дълг, текущата сметка и с фискалния резерв не се занимават. Просто защото го няма в другите държави.

- Какви са прогнозите ви за развитието на икономиката тази година и по-песимистични ли са от есента на миналата година, когато се гласуваше бюджетът?
- По-оптимистични са. А и макрорамката се определя не от политическия кабинет на министъра, а от дирекция, която работи с един огромен модел, който е заимстван от Световната банка. В него слагаш някакви числа и той изплюва някакво решение за БВП. БНБ ползва подобен модел, но той е заимстван от МВФ. Тези модели са доста неточни, но така или иначе са влезли в употреба. Аз имам избор или да използвам модела, или като финансов министър да кажа какво да се заложи. Но този подход е малко дебелашки. Другият вариант е да използвам модела, но да изготвя бюджета при по-консервативна прогноза. През есента макромоделът даде 2,8% ръст, но бюджетът е смятан при 1% ръст на икономиката. Последната прогноза за МВФ е 1,3%, а на ЕК - за 1,4%. Поне засега обаче европейската икономика се развива по-добре от прогнозите, направени през януари-февруари.
Моето лично мнение е, че българската икономика ще завърши тази година с ръст от над 2%. Но ние сме изготвили бюджета при 1% растеж, така че нямаме проблем с приходната част. За януари и февруари преизпълнението на приходите е с около 450 млн. лв. в сравнение със същия период на миналата година. Преизпълнението спрямо плана е с около 180 млн. лв.

- Преди кризата основните двигатели на икономиката бяха чуждите инвестиции и кредитът. Сега те попресъхнаха. Трябва ли и как държавата може да ги стимулира?
- Преди кризата не само България, но и други догонващи източноевропейски икономики отбелязваха голям растеж в няколко сектора - финансовият, този на недвижимите имоти и туризма. Ако се види къде са се насочвали чуждите инвестиции - две трети от тях са влизали точно в тези три сектора. След кризата обаче те няма да се развиват толкова бързо. Финансовият сектор ще расте много по-бавно заради новите капиталови изисквания.
Ако се сравни пък кои са секторите, които дават най-малка добавена стойност в световен мащаб, това са точно недвижимите имоти и туризмът. Вторият дава под 4% на година, а сега, ако си сложиш парите на депозит, може да получаваш по-добра доходност. Бизнесът с недвижими имоти пък средногодишно носи около 2-3%. С други думи - макар че изглеждаше, че икономиката се развива, капиталите са се насочвали в неефективни сектори. В последните години се забелязва рязка промяна и голяма част от инвестициите отиват там, където би трябвало да отиват - в промишленост и селско стопанство. Това, с което кризата помогна на България, е парите да се насочват в правилните дългосрочно сектори. Да, в момента влизат по-малко пари в България, но инвестиционната активност в цял свят е слаба.
Какво можем да направим, за да влизат повече инвестиции в България - имаме ниски данъци, вече се работи за по-добра инфраструктура. За подобряване на бизнес климата обаче има доста още какво да се направи. Към момента има около 750 лицензионни и разрешителни режима на централно и местно ниво. Амбицията ни е до следващата година да ги намалим наполовина - една част да бъдат премахнати, а други да станат уведомителни.
Има още доста какво да се направи и по отношение на търговските спорове.

- Каква е равносметката ви от казуса \"Лукойл\"?
- Показахме, че държавата винаги трябва да си гледа интереса, независимо от това какво се коментираше.

- Потвърдиха ли се съмненията, че има несъответствия в количествата горива, които влизат и излизат от рафинерията?
- Там все още се работи, проверява се документацията, така че очаквам до края на тази година да има отговор на въпроса дали има несъответствия, каквито коментари имаше от страна на г-н Танов. Проверката е по-сложна и е и на дружествата, през които се осъществява износът за трети страни.

- Каква е оценката ви за работата за изпълнителния директор на НАП Красимир Стефанов в момента?
- Досега говорехме за митниците, така че на г-н Вальо Танов му давам шестица - много неща промени и в структурата на митниците, и по отношение на приходите. Но има още какво да се направи, защото митницата я заварихме в много по-окаяно състояние в сравнение с НАП. Ръководните кадри в миналото, общо взето, са били само политически назначения с цел отклоняване на средства.
При Краси Стефанов почнахме от по-добро ниво на институцията, имаше една значителна плахост от негова страна в някои сфери, като например ДДС вериги. Затова аз изразих недоволство. След това имаше значително подобряване в тази дейност. Публичната критика явно изигра своята роля. Остава още една голяма крачка в НАП - да бъде реорганизирано звеното за анализ за рисковите данъкоплатци. На Краси Стефанов му вдигам оценката на 5, но в рамките на 4-5 месеца той трябва да реорганизира и централното звено на НАП така, че да можем да хващаме по-ефективно начините, по които се точи държавният бюджет.

- Дадохте заявка за понижение на ДДС. Може ли да си го позволите, при положение, че и тази, и следващата година бюджетът е с планиран дефицит?
- Един процент ДДС е грубо около 700 млн. лв. Така че, ако паднем от 20 на 19 и след това на 18% ставка, знаем какъв ще е ефектът от понижението. А и при понижението му ще има и леко увеличение на потреблението - то няма да компенсира напълно сумата, която ще загуби бюджетът, но това е въпрос на държавна политика. И по-скоро преориентиране какво на нас ни е важно като разходи.
За мен е добре България да е страната с най-ниските преки и косвени данъци в ЕС. По отношение на ДДС сме седмата държава с най-ниска ставка, а преките ни данъци са най-ниските в Европа. Но както и в спорта, хората помнят само златните медали и много рядко бронзовите. Така че има и такава стратегия от гледна точка на конкурентоспособност - да се разграничим като страната с най-ниски данъци в ЕС. Убеден съм, че от това ще спечелим доста - и като увеличено вътрешно потребление, и под формата на повече инвестиции.
Тези 700 млн. лв. могат да се избият, като допълнително се съкратят разходите в системата на сигурността. В цялата държавна администрация също има резерви за съкращение на разходи.

- Има ли нужда от промяна на философията на данъчна система предвид процесите на нагаждане на икономиката ни към новата реалност и ролята на износа в нея?
- Рано е да се каже. Трябва да излязат от кризата и големите ни търговски партньори, за да се види в един стабилен период от 2-3 години как стои нашата данъчна система и дали трябва да се мисли за друг тип облагане. Говоря за съотношението между приходите от преки и от косвени данъци. В момента ние зависим много повече от постъпленията от косвени данъци в сравнение с останалата част от Европа, защото преките ни са ниски. Но не мисля, че техните ставки трябва да се вдигат - нито в този, нито в следващия мандат.

- ГЕРБ дойде със заявка за реформи във всички публични сфери. Но в повечето те така и не се случиха, а в тези, в които беше направен опит за промени, те бяха половинчати. Защо?
- Доволен съм от това, което се прави по отношение на администрацията - и като оптимизация, и като промяната в начина на заплащане, която се обсъжда в парламента в момента. Естествено има какво да се желае по отношение на електронното правителство. Доволен съм и от промените в пенсионната система. Реформата, която предстои, е всички служители в държавата администрация да започнат сами да си плащат осигуровките. Включително и тези от силовите ведомства. Тази промяна обаче трябва да влезе за гласуване заедно с бюджета за следващата година. В здравеопазването промените предстоят - но дали ще се случи нещо в тоя мандат, предстои да видим.
Другата голяма тема е съдебната система и силовите ведомства. Често обаче се получава така,  че някои от реформите се продиктуват от това дали дадено ведомство е със съкратен бюджет или не. А би трябвало импулсът за промени да идва от самите ведомства. Затова и бюджетната процедура в България е толкова митологизирана и около нея има такъв интерес.

- След като бъде променен начинът на заплащане на администрацията, ще има ли намаления на заплати във ведомства, в които няма допълнително материално стимулиране (ДМС)?
- Ще има даже увеличени заплати. Примерът е Агенцията за социално подпомагане. В момента средната заплата там е под 400 лв. И досега там не е получавано ДМС.  Ако се сравни с други подобни ведомства - например в социалното министерство, средната заплата е над 560 лв. Когато законът влезе в действие, заплатите на агенцията ще се изравнят с тези на останалите ведомства със сходни функции. А тези 30% за допълнителни стимули ще им бъдат допълнени във времето.
Някои от промените могат да станат веднага - например да се вдигнат основните заплати. Но допълнителните пари ще дойдат от следващите бюджети. Някои от средствата ще дойдат от извънредните източници на допълнителни бонуси. Само от комисии по концесии в Министерството на икономиката например годишно в миналото са давани по 6 млн. лв. Тези пари ще помогнат да се увеличат заплатите в агенции като АСП.

- А ще има ли понижение на реалния доход, който получава администрацията?
- На много малка част от хората. Главно на тези, които взимат допълнителни пари от участия в комисии. Това са около 500 души в цялата държавна администрация.

- Появиха се съмнения, че чрез бонусите за изключителни услуги всъщност ще се правят поощрения по политическа линия.
- Точно в това правителство голяма част от министрите не са политически назначения, а са експерти. Въпреки това има някои текстове в Закона за държавния служител, които могат да бъдат променени между първо и второ четене. Например тези, които позволяват с подзаконови актове на Министерския съвет да се определя допълнително заплащане. Това се надявам да го премахнем. Ако идеята за изключителни заслуги не изглежда добре разработена - ние сме готови или да я прецизираме, или ако не могат да се изготвят критерии, по които да се определя бонуса - да отпадне като замисъл.