12.10.2012 г.

БНТ, „Денят започва\"

Водещ: Казвам добро утро на заместник-финансовия министър Владислав Горанов, човек, който има сериозно лично участие в държавните сметки за следващата година.

Владислав Горанов: Добро утро.

Водещ: Като че ли засега дебатите по бюджета се фокусираха върху идеята, която беше лансирана от финансовия министър за облагане на лихвите върху депозитите. Не се ли оказа, че сте направили малко грешни сметки при положение, че ето вчера има доста предпазливо изказване на президента Плевнелиев и категорично против изказване на вицепрезидента Маргарита Попова? Това са хора, които, хайде,у за опозицията, да кажем, е разбираемо защо критикуват подобни мерки, но това са хора, за които не можем да допуснем,у че нямат симпатии към ГЕРБ.

Владислав Горанов: В същото време, ден преди това, правителството одобри законопроекта за изменение на данъчните закони, одобри и бюджета. Така че очевидно дебатът тепърва предстои. Според нас излишно се драматизира темата с премахването на една несправедливост в данъчната ни система, защото да остане освободен от облагане доходът от лихви, а да се облага доходът от минималната заплата е небалансирано. Знаем през годините защо това се е правило и какви са били идеите,но според нас много отдавна и по-скоро въпросът е защо чак сега. Трябвало е възприетият подход за плосък данък с ниска ставка и много широка база за облагане да бъде подреден както трябва.

Водещ: Тези аргументи са абсолютно разбираеми. Може би има лек шок в комуникационния поток. Аз си спомням, преди месец беше може би, когато за първи път тази идея излезе на страниците на един вестник и имаше официално опровержение от Министерството на финансите и след това тя неочаквано беше експонирана вече като решение.

Владислав Горанов: Дебатът и при нас не беше лек. Ние съзнавахме, че няма да е приятно, особено в годината преди избори, в последния бюджет на правителството да се прави такава мярка, но тя има целта освен да засили потреблението, ограничавайки стимулите за спестяване, по някакъв начин да помогне и за баланса на сметките, които ние правим, тъй като следващата година си поставяме доста амбициозни задачи, свързани с доходите на хората.

Водещ: Тоест вие признавате, понеже се чуха разнопосочни мотиви за това защо се прави това, че просто има нужда от пари, за да се покрият част от разходите в бюджета за 2013 година и затова се въвежда тази мярка?

Владислав Горанов: В следващата година планираме около 600 млн. допълнително разходи за пенсии, увеличение с над 90 млн. на разходите за здравеопазване, над 30 милиона разходите за култура и мога да изброя още други параметрични изменения, които са в плюс. Това, съчетано със заразена  спрямо същото ниво на тази година фискална позиция, ни кара да търсим всякакви допълнителни решения и както не веднъж съм казвал няма нищо лошо в това да се търсят приходи в бюджета.

Водещ: Казвате, че се отстранява една несправедлива преференция. Същевременно обаче има и други изключения - да кажем сделките на капиталовия пазар също не се облагат. Защо не се облагат да кажем сделките на капиталовия пазар по същия механизъм, по който се облагат лихвите по депозитите?

Владислав Горанов: Удачен въпрос. Между първо и второ гласуване имаме възможност в хода на парламентарния дебат да мислим за продължаващо разширяване на обхвата на плоския данък.

Водещ: Как точно чисто технологично ще стане това, тъй като в България в закона е предвидена банкова тайна? По какъв начин вие ще контролирате, тъй като се разбра, че банките предварително ще удържат данъка от своите клиенти?

Владислав Горанов: Ние ще го възпроизведем като данък при източника. Тоест банката ще начислява и ще привежда данъка в полза на приходната агенция без да нарушава банковата тайна, тоест без да насочва към приходната администрация информация, която би представлявала достатъчна информация за разкриване на индивидуализиращи данни за данъчно задълженото лице, тоест за размера на техните банкови депозити. Всъщност вероятно и това е част от голямото опасение на хората, че по този начин вероятно има хора, които не могат да дадат точни обяснения от къде са наличностите по техните депозити и вероятно там са и притесненията на някои, особено на някои по-заможни хора, как ще се справят с едно такова облагане. Трябва да ги успокоим - такава информация до НАП пряко няма да достига, тъй като до НАП ще достига само информация за размера на начислената лихва, а не нейния източник.

Водещ: Хората не бива да се притесняват за произхода на парите, които са депозирали в банка. Днес има много интересно интервю в „24 часа\" с депутата от ГЕРБ Светлин Танчев, който казва, че няма да се облагат лихвите от дебитни карти. Аз лично нещо не мога да разбера съвсем. Ако да кажем един банков депозит е свързан с дебитна карта, това означава ли, че той няма да бъде облаган?

Владислав Горанов: Не съм чел интервюто на колегата. Той вероятно има предвид, че ще предложат прецизиране на законовите норми, които да кажем да изключат текущите банкови сметки от подобен режим на облагане, които са примерно свързани с банкова карта. Но това, пак казвам, предстои като дебат. Сегашният законов текст предвижда всички начислени лихви по депозити и по сметки на физически лица да бъдат обложени с 10%.

Водещ: Това означава, че тъй като съгласно закона е задължително трудовите възнаграждения да бъдат привеждани по банков път през дебитна карта, това е масовият случай, ако човек не си похарчи заплатата, вие ще го обложите с някаква минимална сума, но все пак ще има облагане?

Владислав Горанов: Така предвижда сега законовият текст - данъкът върху лихвите си е данък върху лихвите, независимо от размера.

Водещ: Тоест харчете си заплатата, за да не ви облагат от МФ с данък. Г-н Горанов, заложен е един доста оптимистичен спрямо прогнозата на Международния валутен фонд растеж за следващата година от 1,9%. Същевременно думите на министър Дянков са, „разбра, че сметките са правилни при 1,2%. Докъде може да издържи бюджетът, тъй като съществуват много големи рискове от външни шокове, от неблагоприятно развитие на външната среда?

Владислав Горанов: Миналата година си спомням, че водихме точно същия дебат, макар и да се разминаваме точно с една година и тогава обяснихме, че нашият подход е вместо да планираме определено ниво на разходите и да казваме, че ще ги изпълним на 90% или на 80%, за нас е по-добре да направим една консервативна прогноза за приходите и противно на вижданията на различни икономисти ние продължаваме да смятаме, че бихме могли да издържим и по-ниски нива на растеж. Даже аз смятам, че бихме могли да издържим и на нулев растеж. Приходите наистина са планирани балансирано, така че да могат да се постигнат. Това, че има голямо разминаване с фонда не е точно така - фондът планира 1,5%. Ние сме смятали на около процент - процент и две десети. Нашите оценки са за 1,9 на сто. При такива сложни прогностични модели и при несигурността в световната икономика, (...) от такива десети проценти са напълно възможни. Според нас бюджетът е изпълним. Аз мога надълго и нашироко да ви разказвам защо приходната част от ДДС примерно е реалистична и тя би могла да дойде. Мога само да ви кажа, че на последната мисия на МВФ по член 4 от договора, мисия, която фондът извършва във всички държави, които членуват в тази организация, техните оценки за нашия бюджет за следващата година се разминават с една десета от процента в приходната част от нашия. Тоест фондът потвърждава нашите оценки за бюджета за следващата година.

Водещ: Казвате консервативна приходна част, същевременно предвиждате едно увеличение с 1,8 млрд., по-малко от два милиарда лева. От къде ще дойдат те,след като ефектът от свързването на търговците към НАП вече се изчерпа, то това беше тема на тази година? Да не би да предвиждате някакъв сериозен ръст в потреблението?

Владислав Горанов: Ръст в потреблението всяка година така или иначе има. Това, което обаче се забелязва в последните години, особено в 2012 година, е същата тенденция, която беше и в предкризисните периоди за сериозно изпреварване с все по-отчетливи темпове на вноса над износа, което разширява базата за облагане с ДДС. В следващата година спрямо тази очакваме още 1,2 млрд. спрямо тази година да се увеличи превишението на вноса над износа. Сами знаете системата на ДДС как работи и как около 3 - 4 милиарда вътрешно потребление, каквото се очаква, допълнено с тези над 1,2 млрд. повече внос спрямо износа разширяват базата за облагане с ДДС. Теоретичните оценки върху тези показатели, за които ви говоря, предполагат, че спрямо тази година трябва да дойдат малко над милиард повече приходи от ДДС. в нашия бюджет е заложен ръст от около 600 - 700 милиона - доста по-малко, отколкото е потенциалната основа за облагане с ДДС.

Водещ: Между другото, прави впечатление, че за първи път в четвъртата година от мандата си ГЕРБ не предлага, и респективно МФ, не предлага свиване на бюджетния дефицит, запазвате го на същата основа, каквато беше и миналата година - 1,3%.

Владислав Горанов: Запазваме го. Ние първите три години решихме до голяма степен задачата. Знаете, че през тази година излязохме от процедурата по свръхдефицит. Запазваме го. След консултации с нашите партньори смятаме, че такава фискална позиция ще подхрани неустойчивия растеж. Знаете за концепцията - когато държавата допълва потреблението през дефицита, подпомага растежа, когато държавата, обратно, генерира излишъци, тя отнема от потреблението и по някакъв начин помага да не прегрее икономиката. Ние сме в етап, в който посредством тази фискална позиция ще дадем възможност позагубеното крайно потребление да бъде подпомогнато от държавните разходи, в този смисъл да даде възможност да захрани и да помогне за ускоряване на растежа през следващата година спрямо тази.

Водещ: Питам ви и от гледна точка на това, че предстоят избори през следващата година. Дълбоко вкоренена политическа традиция е да се развързва широко кесията в година на избори. Нямаше ли политически натиск върху вас, това да се случи този път?

Владислав Горанов: Виждате, че дефицитът е променен спрямо предходната година само с 8 милиона номинал, но на фона на над 30 милиарда бюджет това е пренебрежимо. Така че ние запазваме от една страна стабилността, която е основен наш приоритет в публичните финанси, от друга страна успяваме макар и в последната година на мандата, след като сме решили проблема с консолидацията на бюджета, да обърнем внимание и на доходите на, особено на най-засегнатите от кризата и най-трудно можещи да се справят сами - доходите на пенсионерите. Ако е имало натиск, той е бил в посока да отговорим на тези въпроси свързани с доходите, тъй като наистина хората се измориха да изчакват кризата да мине. За съжаление тя ще продължи и следващите няколко години и темповете, с които сме свикнали преди кризисния период да се развиваме трудно ще бъдат скоро достигнати. Това обаче не ни дава право да не обърнем внимание, когато вече можем да си позволим в рамките на един дефицит под 2 процента, да обърнем внимание на доходите и на най-засегнатите.

Водещ: Като говорите за доходите, обаче не се предвижда никакво увеличение в публичния сектор на заплатите. Това няма ли да окаже известен стопиращ ефект върху потреблението в България?

Владислав Горанов: Все пак това не е съвсем така, тъй като знаете, че в културата сме предвидили нарастване с 10 процента на стандартите в държавните културни институти. Дадена е възможност за нарастване на възнагражденията на учителите. Направиха се няколко стъпки от тази година още със Спешната помощ и служителите в психиатричните звена, след малко ще можете да го коментирате с министър Атанасова. Предвижда се увеличение за сметка на вътрешни резерви в Министерство на вътрешните работи. Всички министерства, които имат резерви от оптимизация на персонал или незает персонал, могат да ги дават като по-високи възнаграждения. И общо взето разходите за заплати в следващата година, които съвкупно изплаща бюджета все пак са повече - макар че няма целенасочена, всеобхватна и единна политика с някакъв процент да нарастват разходите. Да, няма обща политика за доходите в следващата година за цялата публична сфера, но секторите, които са най-изостанали спрямо другите, които са най-засегнати - като пенсии, като култура, като социални дейности в общините, получават едно увеличение, което компенсира инфлацията от периода от 2009-та година досега.

Водещ: Споменахте няколко пъти пенсиите, те действително с това увеличение се предвижда компенсиране на инфлацията за последните четири години. Има ли някакви възможности за още допълнително увеличение на доходите на пенсионерите?

Владислав Горанов: В следващата година според нас сме решили задачата да компенсираме инфлацията от средата на 2009 година до това, което очакваме в средата на 2013-та година. Безспорно пенсиите са ниски, но те са функция на цялата икономика. Между другото като дял от БВП те са на едно средно и над средното ниво европейско, говоря като размер на разходите съвкупно за пенсии спрямо това, което икономиката произвежда. Така че да, винаги ще е добра тема да се увеличават пенсиите, но това е функция от това какво произвеждаме в държавата.

Водещ: Ако можеше да се сравняваме не само като процент от БВП, а и като абсолютна стойност не би било зле. Една друга много чувствителна социална тема, свързана с майчинските. Има ли някаква промяна на майчинските за следващата година и в режима на тяхното изплащане?

Владислав Горанов: Ако говорим за обезщетения за отглеждане на малко дете до две години - те запазват размера си след първата. Но трябва да се има предвид, че България е сред държавите с най-дългото платено майчинство, което зависи от дохода върху който е правена вноската. Тоест и в следващата година, както в последните няколко години, майката до навършване на една година на детето ще получава 90 процента от средномесечния осигурителен доход, върху който са правени осигурителни вноски за нея, преди тя да изпадне в състоянието на раждане и отглеждане на малкото си дете. Според нас обаче след първата година тя трябва да избере - детето вече е относително пораснало на фона на практиките в другите европейски държави и тя трябва да предпочита, тоест да няма изкуствен стимул за стоене вкъщи, а да предпочита завръщането на активния трудов пазар.

Водещ: Знаете, питам ви неслучайно, защото знаете, че в България за някои семейства това е един вид бизнес. Дали ще се засили контрола върху изплащането точно на тези помощи за деца?

Владислав Горанов: Що касае правата на осигурените майки, според нас достатъчно се направи в последните няколко години - с удължаване на периода от който се изчисляват тези права, за да не може да се стимулира така наречената професия „майка\". Знаете, че преди 2009 година периода беше шест месеца, от който се изчисляват правата. Тоест взимате шестте месеца преди влизането в осигурителната система на дохода, върху който са правени вноските и тогава лесно майката, която е девет месеца в състояние на бременност, може да манипулира и изманипулира системата, започвайки да се осигурява в шестте месеца преди раждането върху един твърде висок осигурителен доход и по този начин над година след това да ползват права върху един недействителен размер на осигурителния доход. Беше удължен на година и половина периода, от който се изчислява, така че според нас злоупотреби от осигурените майки са много трудни, да не кажа невъзможни. По-скоро продължават спекулациите от неосигурените и от тези, които са превърнали в основен приходоизточник семейните, месечните помощи за деца, изплащани през системата за социално подпомагане.

Водещ: Какво се случва в Бюджет 2013 със социалните плащания ,предвид тези от типа помощ при безработица да кажем? Има ли някаква промяна в техния размер?

Владислав Горанов: Обезщетенията при безработица се изчисляват като се отчита отново осигурителният принос на лицата. В тоя смисъл през 2010 година в диалог със социалните партньори ние премахнахме максималния размер на обезщетението за безработица и сега действително има стимул хората да се осигуряват за безработица на нормалния си размер. Защото, знаят, че когато изпаднат в такова състояние, няколко месеца получават един приличен доход, който да им помогне докато успеят да намерят нова работа. В този смисъл тези заплащания растат заедно с размера на доходите, върху които хората се осигуряват.

Водещ: Сега един много логичен въпрос - в някои сфери се увеличават разходите, които държавата ще направи тази година. Какъв е смисълът от това, след като обаче реформите, които бяха планирани в тях не се случиха? Да кажем в здравеопазването.

Владислав Горанов:  Има много резерви в здравеопазването. Вероятно това би могло да бъде добра тема за дебати в следващия ви разговор. Личното мое мнение е, че последните 12 години се наслагваха небалансирани решения едно върху друго и ще трябва едно следващо правителство, което и да е то, да обърне много сериозно внимание върху този сектор, тъй като той на практика безконтролно ангажира ресурс и то за съжаление без да променя качествено удовлетвореността на гражданите от здравната услуга. Огромното разрастване на броя на лечебните заведения без достатъчно критерии измества и допълнително влошава състоянието на държавните лечебни заведения. Има много сериозен дебат, който трябва да бъде проведен тук. Надявам се той да предстои.

Водещ: Добре. Благодаря ви, че денят ви започна в нашето студио. Владислав Горанов - заместник-министър на финансите, преди истинския политически дебат по бюджет 2013 година. Приятен ден.

Видео