20.01.2023 г.

С наближаването на датата 1 януари 2024 г. темата за подготовката на приемането на еврото, като национална валута, ще заема все по-голямо място в обществения и политическия живот на страната.

Често се поставя въпросът: “Готова ли е българската икономика за тази промяна?“. Убедено мога да заявя, че българската икономика е напреднала значително в подготовката си за въвеждането на еврото и за бъдещото си успешно функциониране в еврозоната. Устойчиво протича процесът на номинална и реална конвергенция, банковата система е ликвидна и устойчива, законодателството в областта на публичните финанси напълно отговаря на европейската рамка и се провеждат структурни реформи, които целят повишаване конкурентоспособността на икономиката.

Наред с икономическите ползи, въвеждането на еврото се очаква да доведе и до институционална конвергенция с развитите страни от ЕС, особено що се отнася до качеството на институциите в България и доверието на гражданите в тях. Голямата значимост на институционалната конвергенция на България с държавите-членки на еврозоната се обуславя от очакването, че подобряването на качеството на българските институции ще има, както социални, така и икономически ползи.

Вярвам, че присъединяването на страната ни към най-развития икономически и паричен съюз в света и въвеждането, като официална парична единица, на втората глобална резервна валута, ще направи България по-подготвена, както за сегашните, така и за последващите кризи, с които тя може да се сблъска. Постигането на дългосрочна устойчивост ще бъде улеснено, ако страната ни е член на еврозоната.

Задълбочаването на интеграционните процеси по линия на общия пазар, капиталовите и финансовите пазари и наличието на редица наднационални инструменти на политиките разширяват възможностите на правителствата да планират действията си и да адресират предизвикателствата на бъдещето. Всичко това води до предвидимост и повишаване на стабилността, което благоприятства бизнеса чрез стимулиране на инвестициите, а това, на свой ред, е от полза за гражданите, тъй като води до повишаване на заетостта и подобряване качеството на живот и благосъстоянието.

Все пак, е важно да се подчертае, че трябва да бъдем внимателни по отношение на потенциалните предизвикателства от членството в еврозоната. Те са породени в най-голяма степен от “незавършеността” на Икономическия и паричен съюз, с оглед отсъствието на пълноценен фискален съюз.

Трябва да се отбележи, че Икономическият и паричен съюз е непрекъснато еволюиращ и развиващ се “организъм“, като например, след глобалната финансова криза от 2008-2009 г. рамката за фискално управление претърпя значителни промени, като се създадоха и механизми за адресиране на шокове, а в контекста пандемията от COVID-19 бе създаден инструментът NextGeneration EU. Философията при структуриране на този инструмент представлява повратна точка в развитието на европейското икономическо управление. В този смисъл той би могъл да осигури предпоставките за решителен скок в процеса на европейска интеграция, като изводите от работата му могат да бъдат основа за бъдещ дебат относно създаването на постоянен фискален капацитет, който да допринесе за процеса по завършване архитектурата на Икономическия и паричен съюз.

Тези предизвикателства могат да бъдат адресирани чрез запазване на постигнатата макроикономическа стабилност, която трябва да продължи да бъде защитавана чрез структурни реформи и строга фискална дисциплина. Макар въвеждането на еврото да е фактор, който ще създаде предпоставки за ускоряването на конвергенцията на България към развитите страни на ЕС, то не е “панацея” за справянето с всичките ѝ трудности и са необходими насочени политики, които да увеличават производителността и да подпомагат растежа, за да може България да извлече максимума от въвеждането на единната европейска валута.

Влизаме в новата 2023 г. година с постигнат напредък по Плана за действие за изпълнение на последващите ангажименти след присъединяването на българския лев към Валутно-курсовия механизъм II. Работата продължава усилено за окончателното осъществяване на оставащите ангажименти в областта на небанковия сектор, някои аспекти от рамката на управление на публичните предприятия, рамката по несъстоятелността и борбата с изпирането на пари, като бяха подготвени и внесени в Народното събрание съответните законодателни промени.

Друг аспект, по който вложените усилия дадоха резултат, е изпълнението на номиналните критерии за членство в еврозоната. Предварителните оценки за дефицита на правителството за 2022 г. на начислена основа се очаква да бъде в размер на около 2,9 % от БВП, което е в рамките на критериите на Пакта за стабилност и растеж и дава стабилна перспектива при оценката за конвергенция в доклада на ЕК и ЕЦБ. На този етап за нас сериозно предизвикателство е единствено постигането на критерия за инфлация, за противодействието на която правителството предприема мерки.

Статия от министъра на финансите Росица Велкова за 73-и брой на тримесечния бюлетин на АББ.