21.02.2023 г.

Водещ: Не дали, а кога България ще има бюджет за 2023 г.? Това е въпросът, който има нужда от спешен отговор. И ако доскоро аргументът, че редовен кабинет трябва да определи бюджетната рамка, по която да работи, днес продължаващата политическа несигурност, поредните извънредни избори и отлагането на влизането в еврозоната правят необходимостта от нов бюджет належаща. За новата дата за приемане на еврото и за ръста на инфлацията и дефицита говорим днес с финансовия министър Росица Великова. Започваме с въпросите към финансовия министър Росица Велкова, която е нашият първи гост. Здравейте и добре дошла, г-жо Велкова.
Росица Велкова: Здравейте.
Водещ: Защо, г-жо Велкова, не изчакахте конвергентния доклад на 1 юни, за да кажете тогава, че се отказваме от еврозоната?
Росица Велкова: Конвергентният доклад не е на 1 юни, стандартният конвергентен доклад ще бъде извършен в началото на 2024 г. При целева дата влизане в еврозоната на 1 януари 2024 г., ние трябваше да поискаме доклад до края на месец февруари, за да може Европейската комисия в рамките на няколко месеца да извърши всички необходими проверки, да ни даде отговор и да препоръча на държавите членки дали сме готови за еврозоната или не. Ние не подадохме конвергентен доклад и нямаме намерение да подадем, защото след разговори, които имахме с ЕК и с председателя на еврогрупата, ние не изпълняваме четири ангажимента, които сме поели, когато сме се присъединили към Валутния механизъм-2. Служебното правителство през цялото време от октомври месец, когато водеше разговорите с ЕК и с председателя на еврогрупата, непрекъснато декларираше, че на база на решението, което е приело Народното събрание, ние имаме увереността, че внасяйки тези законопроекти в НС, те ще бъдат приети. Ние сега нямаме как да убедим европейските партньори при едно НС, като все още предстоят изборите да протекат, че те ще приемат тези закони. Не само законите трябва да бъдат приети, а те трябва да бъдат приети във вид, в който няма съществени отклонения от това, което е съгласувано с ЕК и с ЕЦБ.
Водещ: Ами партиите са, как да кажа, уверени. Те казват – само да формираме следващото НС, приемаме тези четири закона. И даже днес Асен Василев казва – ама защо се отказва България от влизане на 1 януари 2024 г.? Ние ще ги приемем тези закони.
Росица Велкова: Те бяха уверени, когато приеха решението на НС, което ни легитимира като служебно правителство да водим разговорите с ЕК. То ни даде увереността и ние още при първа възможност на еврогрупа направихме политическо изявление, на което бяхме много добре посрещнати от всички държави членки. И те имаха увереността, че това, което се подготви и се договори с Комисията, съгласува се с комисията и ЕЦБ, ще бъде приоритетно за НС. Освен законопроектите, за които така и така това са ангажименти, които не са изпълнени, и подавайки един конвергентен доклад, ние ще получим там отрицание, че това не отговаря на ангажимента, който е поет. Единственият критерий, на който ние не отговаряме от Маастрихтските критерии, това е инфлацията. Няма как да отговорим на инфлацията, ако те април ни оценяват и извършват оценката, да отговорим на критерий инфлация. Ние отговаряме на дълговия критерий, отговаряме на дефицита. Дефицитът, както знаете, за 2022 г. е 2,9 % на начислена основа.
Водещ: При 3 максимум.
Росица Велкова: При максимум 3, да. Абсолютно сме в критериите.
Водещ: Добре, защо инфлацията е толкова голяма? Не успя ли служебният кабинет да овладее в някаква степен инфлацията? Какво не направи редовният кабинет преди това, за да допусне толкова висока инфлация?
Росица Велкова: Служебният кабинет положи усилия. Той успя да регулира цените, доколкото е възможно правителството да окаже влияние върху енергийните източници. Положи максимални усилия цената на петрола, цената на газа, цената на тока беше субсидирана – тя беше субсидирана както от редовното, така и продължи да се субсидира от служебното правителство. Но инфлацията много бързо от външни и вътрешни фактори може да се повиши, особено когато България няма монетарна политика, тъй като сме във валутен борд. После нейното овладяване и нейното привеждане в по-ниски стойности е много по-бавен процес, отколкото процесът на повишаване на инфлацията. Ние всъщност от октомври месец вече наблюдаваме, че инфлацията постепенно и бавно спада.
Водещ: До 2024 г. може ли инфлацията да бъде в тези рамки, че да отговорим на изискванията? Какво трябва да направите? Вие имате амбицията да внесете, да изработите Бюджет 2023.
Росица Велкова: Имаме амбицията първо да внесем конвергентен доклад – това, което сме говорили с Комисията – при условие, че парламентът приеме четирите закона във вид, който е съгласуван с ЕК и ЕЦБ. Другото, което имаме намерение, създадохме работни групи между ЕК и експертите на Министерството на финансите, които всеки месец правят изчисления как стоим спрямо критерий инфлация и прогнозират тенденции за следващите месеци. Паралелно е договорено с ЕК да направят същото изключение за инфлацията, аналогично каквото беше направено за Хърватия – тоест да бъдат извадени тези страни от еврозоната, които са с най-ниската инфлация. Това са от 3 до 4 страни. Ние в момента, ако трябва да ни измерят за критерий инфлация, би следвало да извадят около 10 страни, което е недопустимо и неравнопоставено спрямо отношението, което те са имали, когато са оценявали прибалтийските републики, когато оценявали Хърватия.
Водещ: Добре, какво се оказва, ако се направи изключение за инфлацията, ние покриваме изискването за дефицита и народните представители обещават да приемат тези четири доклада. Реалистична ли е тази дата, която Вие поставихте – 1 юли 2024 г.?
Росица Велкова: Реалистична е, ако подадем конвергентен доклад през юли 2023 г., но подавайки за конвергентен доклад, ние трябва да имаме приети закони, трябва да отговаряме и да имаме увереност, че отговаряме на инфлацията с условието, че ще бъдем третирани както Хърватия, с изключване на 3 страни с най-ниска инфлация. И да покажем устойчивост и фискална стабилност. Ако отговорим на всичките тези критерии и подадем конвергентен доклад, тогава вече може да се говори за дата, която не е 1 януари 2024 г., или 2025 г., можем да говорим и за дата 1 юли 2024 г. Няма законова пречка датата да бъде различна от 1 януари. Тоест можем да влезе и по средата на годината.
Водещ: Добре. Бюджет 2023. Как трябва да бъде направен той, за да се увеличат бюджетите приходи, да може да се снижава инфлацията, да се поддържа този дефицит под 3 %?
Росица Велкова: Не само Бюджет 2023, ако твърдо и приоритетно ни е еврозоната, трябва да бъде с дефицит под 3 %, а също 3-годишната бюджетна прогноза 2024-2026 г. следва да бъде с дефицит, който е под 3 %. Това означава, че трябва, тъй като в момента разчетите показват, че много трудно може да бъде постигнат бюджетен дефицит от 3 % за 2023 г., а и следващите, това произтича, защото имаме изоставане в усвояването на европейските средства. Дефицитът, който постигнахме, под 3 % в 2022 г., той се дължи на икономии в капиталовите разходи при европейското финансиране и Плана за възстановяване и устойчивост.
Водещ: Сега обаче парите от Плана за възстановяване могат и да не дойдат. Следващите траншове е възможно да не дойдат при условията, които не сме изпълнили.
Росица Велкова: Ние не можем да спрем инвестиционните проекти, защото ние сме получили транш от 2,7 млрд., приблизително, лева през 2022 г., а разходът, който е отчетен в инвестиционните проекти, е под 100 млн. лева. Единствено върви проект на Столична община. Това означава, че ние усилено трябва да си изпълняваме инвестициите. Още от самото начало на 2023 г. се наблюдава едно изпълнение на капиталовите разходи и изпълнение на европейските проекти. Само за пример, това, което мога да Ви кажа, че разходът за януари 2023 г. спрямо януари 2022 г. е нараснал с 30 %. Имаме ръст в капиталовите разходи. И то в европейските.
Водещ: Тоест вървим към по-голям дефицит за 2023 г., ако така върви изпълнението на евентуален бюджет.
Росица Велкова: Бюджетът трябва така да бъде програмиран и да се вземат мерки, както в приходната, така и в разходната част, за да можем да постигнем дефицит от 3 %, ако това е приоритетът на следващото НС.
Водещ: Какви са основните пунктове в бюджета, който ще внесете, за да може да запазите този дефицит? Ще се увеличават ли данъци, ще се вдига ли ДДС за стоките, които бяха с намалено ДДС? Какво ще предложите вие?
Росица Велкова: Ние като служебно правителство не можем да правим промени и изменения в данъчната политика. Изменения в данъчната политика, ако се прави, това трябва да се прави от редовно правителство и трябва да се прави на база широко обсъждане. Ние като служебно правителство можем да предложим мерки за повишаване на събираемостта, каквато например е възстановяване на намалените ставки на ДДС. Можем да направим предложение към народните представители, но вече те кое ще приемат и кое няма да приемат, това вече, тъй като сме парламентарна република, е решение на парламента.
Водещ: Тоест целта Ви е да се увеличат приходите в бюджета.
Росица Велкова: И да се свият разходите, защото само през промяна в данъчната политика, само през определени мерки, няма да може да се постигне дефицит от 3 %, без свиване и на разходите.
Водещ: Правите бюджет от години, г-жо Велкова. Как се свиват разходите, така че да има видим ефект?
Росица Велкова: Разходите се свиват с мерки и със законодателни промени, когато е необходимо.
Водещ: Вероятно ги обмисляте. Или поне обмисляте какво да предложите. Какво ще предложите на парламента?
Росица Велкова: Нека още малко да напреднем в тази част на работата и дейността, която се извършва в Министерството на финансите, и допълнително ще информираме, когато сме готови.
Водещ: Планирате ли свиване на публичните разходи? Знаем, че процентът публични разходи е много важен за всяка една от партиите. Левите партии искат по-голям процент публични разходи, десните партии – обратно.
Росица Велкова: То е функция на дефицита. На нас целта ни е дефицитът. Процентът на публичните разходи от БВП е национално правило, в което има изключение вече направено на законово ниво за европейските средства. Така че целевата ни стойност, която наблюдаваме, това е дефицитът. Защото това е и Маастрихтски критерий.
Водещ: Партиите обикновено са много щедри и обещават какво ли не. Те обещават социални плащания, увеличение на пенсиите, увеличение на бюджетните заплати. Това ли е един от големите рискове, пред който е изправен бюджета – не само за 2023 г., а и следващите години?
Росица Велкова: Това е огромен риск, още повече, че говори, че разчетите, които към момента разработваме, показват неотговаряне на Маастрихтските критерии, без никакви нови политики. А всичките тези политики, които партиите обещават, това са нови политики. Всичките увеличения на обезщетения, помощи, заплати – те допълнително ще дадат отражение върху дефицита.
Водещ: Добре, има нещо конкретно, като например – беше решено учениците да получават безплатни учебници до 12 клас. Беше решено да се увеличат пенсиите. Ако Вие бяхте в редовен кабинет и управлявахте със срок от 4 години, щяхте ли да подкрепите тези мерки?
Росица Велкова: Бих подкрепила тези мерки, които можем финансово да ги обезпечим в рамките на стабилна фискална политика. Винаги, когато се предлага някаква мярка, трябва да се има предвид как тя се отразява дългосрочно, средносрочно и как се отразява върху дефицита и дали можем да си го позволим. При тази данъчна политика, която в момента имаме – на относително ниски данъци.
Водещ: При този бюджет, който изготвяте сега и ще внесете, мислите толкова напред, ще предложите ли толкова напред такива мерки? Или по-скоро ще внесете базов бюджет, върху който да разсъждават народните представители?
Росица Велкова: Това в момента го обсъждаме, но по-скоро ще е базов бюджет с предложения за мерки, но те неминуемо, каквато и мярка да се вземе, дали в посока намаление или в посока увеличение, дали е в приходната част или в разходната част, тя дава отражение в средносрочен план. Например, когато бяха увеличени заплати от 1 юли с актуализацията, те се отразяват в 2022 г. за шест месеца, но за следващата година – 2023, 2024 и т.н. – там вече увеличението е двойно, защото се отразява за 12 месеца. Така че мерките, които се вземат, би следвало винаги да се разглеждат в дългосрочен период.
Водещ: Понеже след малко ще говорим за бюджета на общините с кмета на Кърджали г-н Хасан Азис – пари за общините от Плана за възстановяване има ли, достигат ли те до общините? Разполага ли с достатъчно средства местната власт в този един момент?
Росица Велкова: Пари има за общините в Плана за възстановяване и устойчивост, достигат до тях. Неслучайно малко преди това Ви казах, че единственият разход, който е направен на практика по ПВУ, това е на Столична община за софийското метро. Така че ние не можем да кажем, че никой друг... Общините са първите, които изпълняват проекти по ПВУ. Процедурите по усвояване на средствата изискват относително време, защото понякога се налага в инвестиционните проекти да оценява за държавни помощи; едва след като се извърши оценката за държавни помощи, се обявяват обществените поръчки. При обществените поръчки, в момента, в който има обжалване, има забавяне. Ефектът и реално извършването на разходи и случването на проекта изисква относително време. Но пари за общините има, самият пример е, че Столична община си изпълнява проекта и няма затруднения.
Водещ: И за да завършим нашето интервю – последна тема, свързана отново с еврото. Националната кампания за влизане в еврозоната – тя няма да бъде изоставена сега, нали така?
Росица Велкова: Не, тя тепърва ще започне. И ще започне с конференция на 24 февруари, в петък, в НДК, на която ще присъства Валдис Домбровскис, който е вицепрезидент на ЕК. Ще присъства хърватският министър на финансите г-н Примовац, ще присъства също представител на Европейския стабилизационен механизъм, ще има присъствие на синдикати, на работодатели, едно доста голямо участие. Ще бъде поканен и президентът, ще присъства премиерът.
Водещ: Форум, който, ако не беше отложена датата и ако Вие не бяхте огласили това отлагане, може би щеше да бъде едно начало на присъединяването към еврозоната. Трябваше ли така да попарвате надеждите? Няма ли никаква надежда да влезем от 1 януари 2024 г.?
Росица Велкова: Не, за 1 януари 2024 г. няма надежда. Но именно този форум е за това, че европейските партньори са с нас. Те ни подкрепят. И след този форум ще започне и комуникационната кампания.
Водещ: Добре, много Ви благодаря за този разговор. Надявам се да го продължаваме, защото тепърва тази тема ще бъде много ключова.