19.09.2012 г.

Людмила Петкова, директор на дирекция „Данъчна политика\" в Министерството на финансите в интервю за рубриката „Финанси на фокус\".

Водещ: Серия от облекчения за декларирането и внасянето на корпоративния данък и данъците върху доходите на физическите лица са предвидени да влязат в сила от първи януари, 2013 г. Това ще стане след приемането от Министерския съвет и гласуването в парламента на законопроекта за изменение на Закона за ДДС, с който се променят и други 6 закона. С промените в закона за корпоративното подоходно облагане в данъчното законодателство ни запознава Людмила Петкова, директор на дирекция „Данъчна политика\" в министерството на финансите. И те са във фокуса на нашата специализирана рубрика „Финанси на Фокус\". Г-жо Петкова, какви са промените?
Людмила Петкова: Промените в Закона за корпоративното подоходно облагане могат да бъдат групирани в две основни групи. Първата група промени са свързани с намаляване на административната тежест за бизнеса чрез въвеждане на единна сметка за внасяне на данъци и задължителни осигурителни вноски. И втората група промени са свързани с данъчното облагане на хазартната дейност във връзка с приетия нов Закон за хазарта, в сила от 1 юли 2012 година.

Водещ: Те са предвидени в изменението на Закона за ДДС и в други шест закона. Как се разпределят?
Людмила Петкова: Промените в Закона за корпоративното подоходно облагане основно са насочени към декларирането и внасяне на корпоративните данъци - корпоративния данък върху печалбата, данък, удържан при източника, алтернативните данъци и данъци върху разходите. А всъщност другите промени, които са свързани с единната сметка, те са основно в Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Те пак са свързани с декларирането и внасянето на данъците от физическите лица във връзка с въвеждането на тази единна сметка.

Водещ: България остава с най-нисък корпоративен данък в Европейския съюз, както и върху доходите. Той е 10% при средно 23,5% за държавите от общността. Това не определя ли и приходите от данъци да остават по-ниски?
Людмила Петкова: Съществуват две основни системи и всяка държава е възприела една от двете системи. Ние сме възприели ниска данъчна ставка за корпоративния данък и малко на брой данъчни преференции. Докато например другите държави, които имат по-високи ставки за корпоративния данък, съответно те предоставят по-голям брой данъчни преференции. Но тенденцията в Европейския съюз е да се разширява данъчната основа, тоест да се премахнат част от данъчните преференции, които не са ефективни, и да се намалява ставката на корпоративния данък. И действително в последните няколко години една голяма част от държавите членки повишиха ставките за косвените данъци и намалиха данъчните ставки за преките данъци и по-точно за корпоративния данък.

Водещ: Фирмите при сегашните промени ще внасят корпоративен данък по нови правила. Какво от досега съществуващите положения отпада и какво остава?
Людмила Петкова: Всъщност по сега действащото законодателство фирмите имат задължението да правят месечни и тримесечни авансови вноски за корпоративен данък или при изпълнени определени условия са освободени от авансови вноски. Съгласно сега действащото законодателство, данъчно задължени лица, чиито нетни приходи от продажба за предходната година не превишават 200 000 лева и новоучредените данъчно задължени лица не правят авансови вноски. Месечни авансови вноски правят лицата, които са формирали данъчна печалба за предходната година. И тримесечни авансови вноски правят лицата, които не правят месечни авансови вноски. Промяната във връзка с авансовите вноски за корпоративния данък, се отнася по три направления. Първото е свързано с лицата, които трябва да правят авансови вноски, втората промяна е свързана с начина на определяне на авансовите вноски и третата е свързана със сроковете за внасяне на авансовите вноски. Съгласно предложението промени в ЗКПО (Закона за корпоративното подоходно облагане) авансови вноски няма да правят лицата, чиито нетни приходи от продажби не превишават 300 000 лева. Авансови вноски, тримесечни, ще правят лицата, чиито нетни приходи от продажби са в диапазона между 300 000 и 3 милиона за предходната година. И месечни авансови вноски ще правят лицата, чиито нетни приходи от продажби за предходната година превишават три милиона. По отношение на начина на определяне на авансовите вноски, досега авансовите вноски се определят на база данъчната печалба за предходната година, като за периода януари-март се определят на база данъчната печалба за годината преди предходната; за периода април-декември се определят на база данъчната печалба за предходната година. И ще дам пример. За 2012 година за периода януари-март авансовите вноски се определят на базата на декларираната данъчна печалба за 2010-та; за периода от април до декември - на база данъчната печалба за 2011 година, съответно коригирана с коефициент, който е утвърден в Закона за държавния бюджет за съответната година. Тримесечните авансови вноски се правят на базата на данъчната печалба за съответната година, като се приспаднат внесените авансови вноски за тримесечието. Новото е - авансовите вноски, месечните и тримесечните, ще се определят на база данъчна прогнозна печалба за текущата година и всяко данъчно задължено лице ще декларира в годишната си декларация тази прогнозна данъчна печалба. Например за 2013 година с годишната данъчна декларация за 2012 година, която се подава до 31 март, лицето ще декларира прогнозна данъчна печалба, каквато то прецени, че ще бъде, за 2013-та. На базата на тази прогнозна данъчна печалба ще се определят авансовите вноски за периода от 1 април 2013-та до 31 март 2014 година. Това е прогнозната печалба, определена от него. Ако прави месечни вноски, съответно прогнозната печалба е разделена на 12 и с полученото се умножава по данъчната ставка от 10%; а ако има задължението да прави тримесечни вноски, тази данъчна печалба се разделя на четири и се умножава по ставката. Например, лицето декларира 240 000 лева облагаема прогнозна печалба. Разделено на 12 - това са 20 000 по 10% данъчна ставка - 2000 месечна вноска за корпоративен данък. Същата сума - 240 000, разделена на четири, съответно за тримесечна, това са 60 000, по 10% - 6 000 тримесечна авансова вноска. Като лицето има възможност да подаде декларация съответно за увеличаване или за намаляване на авансовите вноски. Тоест лицето декларира в декларацията тази прогнозна данъчна печалба, но в зависимост от резултатите си през годината то може да подаде декларация, с което да намали авансовата вноска и да я увеличи. Тоест, ако примерно е декларирал, че ще има облагаема печалба от 240 000, но резултатите са добри, бизнесът се развива, очаква се данъчната печалба да бъде 300 или 400 хиляди, то може да подаде декларация съответно за увеличаване на авансовите вноски. Съответно, ако примерно резултатите не са добри за годината, то може да подаде декларация за намаляване на авансовите вноски. Но всъщност в закона е предвидена и разпоредба, че се дължи лихва в случаите, когато годишният корпоративен данък се отклонява с повече от 20% от дължимите авансови вноски. Това се прави за защита на бюджета, за да не се злоупотребява. Например, ако дадено лице декларира 10 000 прогнозна данъчна печалба и върху нея изчислява авансовите си вноски, а годишната му данъчна печалба е 200 или 300 000 лева. Ето защо се налага въвеждането на разпоредби, които да защитават както лицата, така и бюджета. По този начин лицата имат възможност да увеличават или да намаляват авансовите си вноски, в зависимост от резултатите си, а тази разпоредба, която е с лихвите, тя е, за да гарантира интересите на бюджета.

Водещ: А предвиждат ли се някакви данъчни преференции?
Людмила Петкова: Не се предвиждат допълнителни преференции. Бяхме изготвили анализ на данъчните преференции, който е публикуван на интернет страницата на Министерство на финансите. Може би една част от преференциите ще се анализират за ефективност и по-скоро ще бъдат преработени с цел улеснение на данъкоплатците. Но няма да се отменят действащи преференции или да се въведат нови. По-скоро ще се анализира, доколко са ефективни преференциите и дали могат да бъдат изменени така, че всъщност те да постигнат икономическата си или социална цел.

Водещ: А що се отнася до представителните или социалните разходи на фирмите, как вече те ще плащат данъка върху тях?
Людмила Петкова: Досега той се плащаше месечно. Новото предложение е данъкът да бъде годишен и той да се внася до 31 март на следващата година, с неговото деклариране да бъде и внасянето.

Водещ: А за алтернативните данъци?
Людмила Петкова: Същото се отнася и за алтернативните данъци. Предвижда се за данъка върху дейността от опериране на кораби и данъка върху приходите на бюджетни предприятия също да станат годишни данъци и да се внасят в срок до 31 март на следващата година. По този начин лицата няма да правят месечни вноски, а всъщност ще внесат целия данък, заедно с декларирането и с подаването на годишните декларации. И последният алтернативен данък, това е данъкът върху хазартната дейност.

Водещ: Любопитно е как там се решават нещата.
Людмила Петкова: Има няколко промени. Те са продиктувани от промените в новия Закон за хазарта, който влезе в сила от 1 юли 2012 година. Новото в Закона за хазарта е, че се предоставя възможност хазартната дейност да се осъществява от разстояние - тоест чрез интернет. Основните промени са свързани със ставката, като се запазва 15% данъчна ставка. Когато тези игри са организирани офлайн, така да се нарече, и 7% ставка, когато са организирани като игри от разстояние - за лотарии, за тото, лото, бинго, залагания за спортни състезания и други. Тази намалена ставка всъщност ще влезе в сила след постановяване на положително решение от Европейския съюз за съвместимо с правилата за държавните помощи на ниво ЕС. Други държави членки също предвиждат различни данъчни ставки за онлайн и за офлайн хазарта и всъщност се взе решение да се направи това предложение с оглед международната конкуренция и да се направи всичко възможно всъщност хазартният бизнес да остане на територията на страната. Другите промени са свързани с данъка върху помощните и спомагателни дейности, които осъществяват организаторите на хазартни игри. Ставката се запазва 12%, но този данък също ще се внася годишно в срок до 31 март на следващата година. Сега този данък е месечен. И последната промяна е свързана с игралните автомати и игрите, организирани в игрални казина. Запазват се ставките за игрални автомати, за рулетки, но се въвежда един данък за тези игри в игрални казина, за които се заплаща такса за участие. Давам като пример покера. Досега данъка върху таксите за участие не бяха добре регламентирани. Въвежда се данък от 15% върху събраната такса за участие в игралните зали на казината.

Водещ: Остана да уточним каква е промяната при сроковете за внасянето на авансовите вноски.
Людмила Петкова: Започвам с тримесечните авансови вноски. Досега те се внасят до 15-то число на месеца, следващ съответното тримесечие. Първата промяна е, че за първо и второ тримесечие те ще се внасят в срок до края на месеца, следващ тримесечието. Давам пример - съгласно сега действащата разпоредба, за първо тримесечие срокът е 15 април. По предложенията - срок за внасяне 30 април. За второ тримесечие срокът е 15 юли съгласно сега действащите разпоредби, предложението е 31 юли. Разликата е в трето тримесечие. Трето тримесечие досега срокът е 15 октомври, предлага се 15 декември и всъщност се запазва за четвърто тримесечие да не се прави авансова вноска. Месечните авансови вноски се запазва срокът - 15 число на съответния месец. Тоест за септември месец срокът за внасяне на авансовата вноска за корпоративен данък е 15 септември.

Водещ: А каква е логиката за удължаване на срока за третото тримесечие?
Людмила Петкова: Това пак е насочено към бизнеса. Този данък, самите постъпления от него, те постъпват съответната година. И за самия бюджет всъщност вноската дали ще е 15 октомври или 15 декември, това са пари, които ще постъпят за бюджета, но всъщност това е едно облекчаване на бизнеса, допълнително осигуряване на средства за още няколко месеца. По отношение на лицата, които са освободени да правят авансови вноски, всъщност им се предоставя възможност, ако решат, те могат по собствено желание да правят авансови вноски. Тези лица, които са с нетни приходи от продажби до 300 000 лева, те нямат задължението по закон да правят авансови вноски. Но им се предоставя възможност по тяхно желание да направят авансови вноски. Тоест примерно те могат да си преценят в зависимост от оборотните средства, с които разполагат, дали да внесат корпоративния данък на 31 март, когато подават годишната декларация, или могат да правят авансова вноска през годината с цел да си облекчат плащането. Но всички тези промени, които са свързани със сроковете за внасяне на данъците, всъщност това е насочено към бизнеса и е свързано с единната сметка. Идеята на единната сметка е - в момента данъци и осигуровки се плащат, като се използват различни кодове за плащане и банковите сметки на НАП. Единната сметка е да се ползва една сметка без кодове за плащане и лицето да изпълни задълженията си, тоест плащането на данъци и осигуровки, с едно платежно. Например за съответния месец лицето дължи ДДС да кажем 10 000 лева, за задължителни осигурителни вноски 20 000 и примерно за корпоративен данък 2000 - общо 32 000. Лицето, по съгласно сега действащите разпоредби, трябва да изготви пет платежни. Всъщност едно за ДДС, едно за корпоративния данък и три за задължителните осигурителни вноски. Сега лицето, тоест с въвеждането на единната сметка, лицето ще подаде едно платежно, в което то ще напише сумата от 32 000 лева, а всъщност тази сума ще бъде разпределена в информационната система на НАП към съответното задължение. Ще бъде обвързано задължението с плащането, но лицето ще попълни едно платежно, а всъщност ще плати само една такса в банката за това платежно.
В заключение можем да кажем, че с направените промени за бюджета се очаква ръст от 5-6% на приходите от корпоративния данък, но те не са насочени към повишаване на приходите в бюджета, те са насочени към бизнеса: т.е. за намаляване на разходите на данъчно задължените лица за деклариране и внасяне на данъци и за намаляване на разходите на приходната администрация.
Всъщност, това е основната идея на промените.