Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

Календар

  • 2024
  • ДЕК
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31

СИМЕОН ДЯНКОВ: СВЪРШИХМЕ СИ ДОБРЕ РАБОТАТА

04.07.2012 г.

Симеон Дянков - вицепремиер и министър на финансите | 04.07.2012 | БНТ | Денят започва

    

Водещ: Нашият следващ гост ще е вицепремиерът и министър на финансите  Симеон Дянков . Добро утро. Здравейте.
Симеон Дянков:
Добро утро.


Водещ: Еврооблигациите - голям успех, голям фурор предизвика тази новина. Кое е важно да се открои в нея, на какво се дължи този висок интерес към емисията?
Симеон Дянков:
Бяхме търпеливи, свършихме си добре работата, бюджетът вече е на баланс, което има значение. Всъщност освен Швеция, ние сме единствената държава в Европейския съюз, която има за тази година досега балансиран бюджет . Свръхдефицит нямаме, извадиха ни с Германия, покриваме всичките критерии за влизане в Еврозоната, без да искаме да влизаме в нея, само Дания и Швеция освен нас ги покриват. Просто имахме план, планът проработи. Накрая имаше и малко късмет, разбира се, че като се събраха премиерите, след много, много срещи, които бяха доста безплодни, направиха някои важни решения в края на миналата седмица и успяхме този понеделник-вторник да свършим. Това е добре за държавния бюджет , създава спокойствие. Лихвата е доста по-ниска от тази, която до момента плащаме - 4,25 спрямо 7,50.


Водещ: Как да си обясним този факт, че във времена наистина на страхотен растеж в Европа при предишното правителство, по-предишното - на Симеон Сакскобургготски, лихвата беше над 7%. Вие все пак успяхте малко над 4% лихва да получите...
Симеон Дянков:
4,25 спрямо преди 7,50. Бяхме по-търпеливи. Винаги е важно във финансите, в повечето неща в живота, да си търпелив. Така че изчаквахме благоприятен момент. Успяхме това да го направим. А имаше значение това, че миналата година рейтинговата агенция „Мудис" ни вдигна рейтинга, защото инвеститорите следят доста какво правят кредитните агенции. От друга страна пък сегашният успех ни позволява вече да се надяваме, че до края на тази година, началото на следващата година и „Стандърт енд Пуърс" - другата голяма рейтингова агенция, също ще ни вдигне рейтинга, което вече пък помага на целия бизнес. Ще помогне на банките, защото техните лихви автоматично падат, и оттам след време на бизнеса и домакинствата. Така че като цяло сме доволни.


Водещ: Нещата са взаимно свързани. Сега, появяват се обаче коментари, че целта ви е била да продадете дълга с предимство на инвеститори, които нямат достъп до вътрешния пазар. Така ли е?
Симеон Дянков:
Точно така е.


Водещ: Защо това беше целта ви?
Симеон Дянков:
Точно така е. Първо, за да има диверсификация, просто различни инвеститори да могат да влязат на пазара, да са по-дългосрочни тези инвеститори. Иначе вътрешният ни пазар е доста активен. Знаете, между другото, че още от самото начало предпочитах въобще да не излизам на външния пазар, има достатъчно ликвидност и от пенсионни фондове, и от банки в България и цялата емисия да бъде вътрешнобългарска. Но за моя донякъде изненада, без изключение всички политически сили и банкерите, интересно за мен, настояваха да се излезе навън. Като се излезе обаче навън, ти имаш достъп до целия световен, не само европейски пазар. И следователно за мен прави смисъл тогава да отидеш при по-дългосрочни инвеститори, по-големи външни инвеститори, които иначе няма да гледат България. И това се случи. Голяма група азиатци - Сингапур, Корея участваха много активно, голяма група американски фондове участваха. За мен най-голямата изненада е Близкият Изток - Кувейт, Саудитска Арабия, Катар, Египет, Ливан с големи поръчки. Това за мен е добре, просто защото България вече като визия, като финансова стабилност, стои много по-добре и за в бъдеще. И това ще помогне на следващия финансов министър 2015 година като дойде следващата част от облигациите на НДСВ, да имат по-лесен пазар.


Водещ: Точни ли са сметките на премиера Бойко Борисов от вчера, че така по този начин за следващите пет години ще платим 300 милиона лева по-малко по дълга?
Симеон Дянков:
310 милиона, да сме по-точни. Да, по 62 милиона е спестяването от това, че нашата лихва е доста по-ниска от лихвата, която сега плащаме. Така че,  62 милиона на година, пет години 310 милиона. Освен това, всъщност за мен е по-важна другата сметка, което, ако бяхме отишли миналата година по това време на пазара, както имаше големи искания и от страна на други политически сили, и от страна на нашите банкери, щяхме да платим допълнителни лихви около 80 милиона. Така че аз съм по-радостен от този успех, че не отидохме рано, чакахме достатъчно търпеливо и спестихме  тези лихви. Общо сме спестили около 400 милиона за пет години и половина.


Водещ: Любопитно ми е някой от критиците ви по отношение на еврооблигациите дали ви звънна след емисията да ви поздрави, да ви каже добри думи?
Симеон Дянков:
Всъщност се чухме с много хора и политици, и експерти. И Пламен Орешарски ме поздрави, Мартин Димитров беше пръв, който ме поздрави.


Водещ: Милен Велчев?
Симеон Дянков:
Милен Велчев още не ми е звънял, но преди това като вървеше ми писа текст, че вижда, че нещата вървят добре. Иван Костов всъщност ми написа много хубаво съобщение; Данчо Цонев от ДПС. Като цяло, и аз съм радостен, всъщност тук беше един, откакто съм финансов министър, може би това е за три години първият случай, в който помолихме политическите сили в парламента да са по-тихи преди емисията, да нямат много критики и т.н., а да критикуват след емисията, за да може тя да стане по-лесно. И без изключение,  всички си удържаха на думата и затова и аз им благодаря. Иначе щяхме да минем сигурно над 5% лихва, ако вътре в България беше станала голяма патаклама, което обикновено се случва. Тук някак си всички се обединиха, че това е добро за България и помогнаха.


Водещ: Знаете ли, вчера покрай всички тези новини по еврооблигациите се замислих кога ви е по-притеснено - когато премиерът ви критикува и когато ви казва примерно „Симеон Дянков  е глезеното дете на кабинета", или когато премиерът ви хвали, както вчера, както онзи ден, казвайки, че „Ето, когато Дянков работи и боговете мълчат."
Симеон Дянков:
Аз като финансист винаги така изчислявам и като премиерът е в добро настроение и като ме хвали, винаги имам ред неща и казвам: -а сега би трябвало да направим още едно, две, три, четири. Използвам момента, така да се каже, винаги да балансирам, така че след хваленето винаги идва възможност за допълнителни реформи. И вчера беше такъв ден, така че съм доволен, когато това става. Не толкова заради хваленето, помага, разбира се, а заради това, че веднага можем да се хвърлим към други реформи. Едно нещо, което поизостана последните три седмици, защото еврооблигациите заемаха страшно много време, е част от административната реформа, т.нар. местене на държавни администрации - нещо, което сега вече ще имам достатъчно време да се занимавам с пълни сили.


Водещ: Е хайде, вие подавате следващата тема, тя така или иначе фигурира в дневния ред на това интервю. Каква е идеята, каква е философията на това преместване на част от държавните структури из страната, из провинцията?
Симеон Дянков:
Философията е по-дългосрочна и затова по-краткосрочните критики - дали ще струва много, не, няма да струва много; - дали ще загубим капацитет, не, няма да загубим голям капацитет.


Водещ: Всъщност има ли точни сметки колко точно ще струва цялото това преместване?
Симеон Дянков:
Сметките се правят администрация по администрация, защото като условие аз съм поставил... за да са ниски разходите, съм поставил следното условие - общината или областта, която предлага преместването да стане там, примерно Пловдив, също осигурява и общински имот, в който да се преместят... сграда, сграден фонд, в който да се премести тази администрация. И само при това условие вече ние обявяваме, че ще става. Както сме обявили в Пловдив за туризма, в Бургас за Агенцията за рибарство...


Водещ: Всъщност това са двете сигурни решения засега, нали така? Рибарството отива на морето, където му е мястото всъщност...
Симеон Дянков:
В Бургас.


Водещ: А туризмът отива в Пловдив. Дотук няма други решения?
Симеон Дянков:
Миналата седмица се обяви Морска администрация, че отива във Варна. Също намериха сграда за това. И до две-три седмици ще обявим още 4-5, които са почти готови. Но става въпрос, че големият разход, който е самата сграда, един вид няма такъв разход, защото общината го...


Водещ: Кои са тези 4-5, които предстои да вземете решение?
Симеон Дянков:
Работим активно с Русе за Митниците, това е голяма промяна, за доста хора става въпрос. Митниците обаче са сравнително лесна администрация да се мести, защото всъщност най-важните й функции са по границите. Един вид София осигурява юридически контрол и някои счетоводни и т.н. функции, така че по никакъв начин няма да забави работата на Митниците. Освен тях, Агенцията за виното в Плевен евентуално. Още 4-5 по-малки агенции. Но, пак казвам, аз съм си отделил лятото, при положение, че еврооблигацията бъде успешна, да се занимавам с това. Каква е идеята? Идеята е, че по този начин капацитет остава и в другите градове, големи засега български градове, където има добри университети, а не просто като се обучиш някъде, веднага да дърпаш към София, което е естествено, защото в момента тук се създават най-много и най-добре платени работни места. Ако оставим и някои от тези добре платени работни места в Пловдив, в Стара Загора, в Плевен, в Благоевград и т.н., те ще имат и не само по-добър административен живот, а социалният им живот, културният им живот ще бъде съвсем различен, просто защото ти създаваш по-голяма средна класа.


Водещ: Усещате ли обаче силна съпротива срещу това преместване?
Симеон Дянков:
Да, усещам силна съпротива, което ме радва, понеже означава, че идеята е правилна. Защо казвам, че ме радва? Защото съпротивата идва точно от тези хора, някои от тях, все пак и при мен има доста такива администрации, които с времето просто са свикнали един вид, че административната работа, държавната работа е като нещо, дадено само на тях, че само те я заслужават и следователно един вид като наследство - все едно, че те са се венчали за нея. Много хора има в България и в провинцията, които могат да работят добре и те ще имат шанс. Да, знам, че някои от хората, които сега работят в тези администрации, няма да искат да се преместят. Според мен това е напълно правилно.


Водещ: Какво ще се случи с тези от тях, които наистина няма да пожелаят да се преместят, те и семействата им? Ще има ли наказания за такива хора?
Симеон Дянков:
Не, няма да има наказания. Просто по Кодекса на труда те ще получат заплащане от една средна месечна работна заплата. Ще търсят друга работа, надявам се, че ще я намерят. Няма как. Има достатъчно...


Водещ: Е, то по-голямо наказание в днешно време от това да загубиш работата си, казвам го без грам ирония...
Симеон Дянков:
То това не е наказание. Това по никакъв начин не е наказание. Те решават дали искат да отидат там, където е работата, или искат да останат в София. Разбирам ги много добре, ако по семейни причини предпочитат да са в София. От друга страна, работата се премества и други хора, които имат семейства на други места, ще имат тази възможност.


Водещ: Издържа ли според вас тезата на лидера на КТ „Подкрепа" Константин Тренчев, който преди време каза, че първо, така създавате допълнителен хаос в администрацията; второ, по този начин се опитвате да се изчистите от неудобните вам хора в администрацията и да си сложите хора, които ви допадат, които ви харесват по някакъв начин?
Симеон Дянков:
Господин Тренчев мисли много краткосрочно, аз мисля дългосрочно. Дългосрочно това е добра политика, има я в Германия, има я в Холандия, има я в САЩ, има я в Белгия и тя работи, просто защото административният капацитет е по-равномерно разпределен из държавата. По този начин животът в тези и други административни градове, пак подчертавам, които имат университети, които имат административен капацитет така или иначе, които са свързани с електронни оптични кабели, ще бъде много по-активен. Това е добре за цяла България. Иначе ние просто обезлюдяваме, вижте... като видите в последните разчети как пада населението в Плевен примерно, а Плевен е прекрасен град, има добър университет - Медицински университет, има възможност за примерно преместване на някои агенции, свързани с медицината. Иначе градът става все по-малък и по-малък. Защо? Защо всичко трябва да е в София и сутрин като пътуваме по бул. „България" или както вие показвате, сутринта в 8.00 - 8.15 да чакаш 20 минути докато стигнеш до центъра.


Водещ: Добре. По една тема, която всъщност споменахте още в началото на разговора, за това изпълняваме ли или не критериите за Еврозоната? Малко неприятно се получи всъщност. Вие казахте, че изпълняваме, след това ЕЦБ каза, че това не е вярно. Последно?
Симеон Дянков:
Всъщност тя не каза това. Просто преводът на хората, които дойдоха в България, явно не знаят добре английски. Така че,  доста превратно беше преводът...


Водещ: Мислите ли, че сме се загубили в превода?
Симеон Дянков:
Да, мисля че, имаше загубване. Значи, за да се влезе в Еврозоната, има четири количествени критерии и два процедурни критерии. Количествените критерии, които са дефицит , дълг, инфлация и дългосрочен лихвен процент, ние ги изпълняваме и сме една от трите държави, заедно с Дания и Швеция, които ги изпълняваме. За това няма спор, в писмото на ЕЦБ ясно се казва това. Това е всъщност първият им параграф: „България изпълнява количествените критерии". Освен това, има и два качествени, така да се каже, или процедурни критерии. Трябва да си извън процедура на свръхдефицит, което България е, заедно с Германия. И последният критерий е: трябва да си в чакалнята на Еврозоната ИЕРЕМ 2. Този критерий ние не го изпълняваме, защото не искаме на този етап да сме в чакалнята на Еврозоната. Защото ако тръгнем нататък, веднага ще излезе темата: влезте в Еврозоната сега и платете част от дълга на Португалия, Гърция и т.н. И затова ние сме казали: качествените критерии за първи път България ги изпълнява, това е успех, ЕЦБ също го пише, но те са прави, че утре примерно не можем да влезем в Еврозоната, защото трябва да минем през ИЕРЕМ 2. Ние обаче сме взели решение да не влизаме в ИЕРЕМ 2, докато не е ясно въобще какво става с Еврозоната.


Водещ: Кога ще поискаме да влезем в преддверието?
Симеон Дянков:
Няма да е скоро. Всъщност като станах финансов министър помня, че един от първите въпроси беше какво си мечтая да постигна като финансов министър, това е вече далечната 2009-та, аз казах: влизане в ИЕРЕМ 2. Времената обаче страшно се промениха и сега по-скоро е тежест да си в ИЕРЕМ 2, защото оттам автоматично на някакъв етап, след две години, се влиза в Еврозоната. Ако в момента влезем в Еврозоната, веднага ще трябва да плащаме част от дълговете на вече пет държави, които са влезли... Кипър също влезе в спасителни пояси. А няма да се учудя, ако до средата на лятото още една или две държави, също от Еврозоната, влязат там. И днес, между другото, гледах изказване на словашкия премиер господин Фицу, който каза именно това - „На словаците им писна за други държави да плащат, да плащат, да плащат.... Словакия обаче е в Еврозоната. Ние ще изчакаме.


Водещ: За да не плащаме сметката на другите. На Евростат вярвате, сигурна съм.
Симеон Дянков:
Да.


Водещ: Според едно от последните изследвания България твърдо остава на последно място в целия Европейски съюз по национален доход на глава от населението. Всъщност данните са за миналата, за 2011 година. Вярвам, че много хора ще ви похвалят за това, че съумяхте за тези три години да запазите финансовата стабилност на държавата, но вярвам, че също толкова хора ще ви критикуват за това, че не направихте почти нищо за доходите на хората.
Симеон Дянков:
Първо, вярно е, че България... данните на Евростат са правилни, България в момента е на 45% от средното ниво на доходи в средното, не най-високото, на Европейския съюз. Така че,  има още много, много какво да се прави. Другият факт също е верен, че за последните десет години... преди десет години сме били 28%, така че,  за десет години сме отишли от 28 средно на 45 - 17% растеж. По време на нашето правителство, макар че беше тежка криза, 2009-та до 2011 година сме дръпнали с около 3%. В смисъл 2009 година сме били на 42%, сега сме на 45. С други думи, макар и бавно, ние всъщност вървим напред. Само че,  не е достатъчно, не трябва с по 1% на година да се върви напред, както сме правили в последните 5-6 години, а трябва да вървим средно с около 3%, просто статистически казвам, занапред, за да можем бързо да стигнем, бързо - за 7-8 години, да стигнем до средното. В криза това е много по-трудно да се прави, отколкото в добри години. И да, в доходната политика има много неща, които могат да се направят. Но условие за това е да имаш финансова стабилност. Ако нямаш финансова стабилност, започваш нагоре да вървиш, Гърция е добър пример, Португалия, Кипър и т.н. и в един момент се сриваш масово и това, което си го направил за 4-5 години, за една година го загубваш.


Водещ: Така е, но това е глобалното мислене, което аз вярвам, че е по-правилното. Но разберете, има и нещо чисто човешко. Ето, хората ни гледат в момента, гледат ви, може би са гласували за ГЕРБ, може да не са гласували, това няма никакво значение, и се питат: Защо? Ето това е поредното правителство, при което България остана най-бедната държава в целия Европейски съюз. Не ме интересува Гърция, си казват те, не ме интересуват проблемите на Испания или Италия, питат се - те защо са зле.
Симеон Дянков:
Защото почнахме от най-ниското положение. Като почнеш от много ниско положение, дори и добре да се справяш, пак казвам, политиката на доходите от десет години досега горе-долу е била правилна, защото ние сме се качили от 28% под средното до 45%. Значи има възход, не стоим на едно място. Възходът е бавен. И на мен ми се иска да имаме много по-добри пенсии, много по-добри заплати. Но това можем да го направим много бързо, ако сме популисти. За една година можем да кажем: увеличаваме всичко с 30%. Точно една година ще издържи държавата, убеден съм, че следващите избори ще ги спечелим с голямо мнозинство, след което ще се срине държавата. Правили са го много държави - Гърция го е правила, Словакия го направи, Словения го направи, Кипър го е направил, и какво става? Между другото, един интересен факт - всичките държави, които в момента са в спасителни пояси, без изключение, в началото на кризата са водени от социалистически правителства. Социалисти са водили тези пет - Португалия, Испания, Гърция, Кипър и т.н. И точно затова те влизат повече в риск, тръгват нагоре...


Водещ: Смятате ли, че хората... ще оценят това, което направихте - затягането на коланите, запазването на финансовата стабилност за сметка на увеличаването на доходите и ще дадат втори мандат на управляващата партия ГЕРБ сега в момента?
Симеон Дянков:
Да, смятам, че ГЕРБ ще спечели втори мандат заради общата си политика. Защото хората виждат, аз много пътувам из страната, поне три дни в седмицата съм из страната, хората виждат, че макар че е тежка криза, макар че има недоволство, че доходите не се вдигат толкова бързо, колкото им се иска, нещо се прави и, както казват някои от моите колеги като Вежди Рашидов, аз мога да покажа, Вежди Рашидов може да покаже три нови музея. А Лили Павлова може да покаже части от магистрали или цели пътища, които преди просто ги е нямало. Божидар Димитров може да покаже много археологии, които преди ги е нямало. Те, между другото, струват много малко. И аз се чудя напоследък, стигам до тоя въпрос и за мен си - защо предишните не са правили някои много лесни неща? Примерно преди два дни бях на Черноморец, нос Акин, за  10 хиляди лева сме открили нова крепост. Защо това не са го правили? Защото това е много добро за туризма, въобще за визията на България. Много лесно е да се направи. Защо не са го направили? Има различни мнения...


Водещ: Вие залагате на видимите неща - нещата, които могат да се пипнат, да се докоснат, но има и неща, които са ценни и са невидими за очите, както казва Малкият принц, нали така?
Симеон Дянков:
Така е. Не, но казвам, че при нас има баланс. Имаме много министри, които могат да покажат - ние направихме това. И хората го виждат и казват -  преди това го нямаше. Нямаше я магистрала „Тракия", нямаше го Музеят за съвременно изкуство, нямаше го другият музей, Лувърът не се строеше и т.н. Аз съм от другата страна - голяма част от това, което аз правя, е невидимо. Това, че имаме успешна еврооблигация, е хубаво, днес-утре ще се говори, след това ще замлъкне и голяма част от българските хора съм убеден, че като питат дали финансовият министър се справя, те ще кажат  -  не се справя, защото не ни се вдигат доходите. Това, че външните пазари оценяват и рейтинговите агенции работата на финансовото министерство, много малко хора в България директно виждат като някаква полза. Но те виждат другите ползи от работата на другите министерства. А моята задача донякъде е основна - аз трябва да пазя финансовата стабилност, за да може да не стане това, което стана в много други държави - градят, градят, градят и за една година, в Литва, Латвия и Естония за една година доходите паднаха с 25%. За една година. В Гърция миналата година доходите паднаха с 16%. Представете си го това.


Водещ: Няколко думи за скандала в „Пирогов". Върви ви, разбира се в кавички, на скандали в здравеопазването. Преди няколко месеца бяха лекарствата, сега е „Пирогов". Досега не сте коментирали темата. Какво мислите?
Симеон Дянков:
Защо има скандали? Скандали има винаги в нереформирани системи с времето. Енергетиката е такава система. Слушах преди Янаки Стоилов - един от малкото, между другото, хора в парламента от БСП, които уважавам, умен човек,  здравеопазването е друга такава система. В здравеопазването ние вложихме много пари, всъщност това е секторът, където от 2009 година досега парите са се увеличили с 800 милиона. И пак системата не върви, не е реформирана. „Пирогов" по-конкретно.., по-малко съм запознат, честно казано, там, а и лично съм по-емоционално обвързан, защото знаете, че малкото ми дете беше там преди две години. Така че...


Водещ: Което падна по стълбите?
Симеон Дянков:
Да, което падна по стълбите и докторите бяха прекрасни, излекуваха го, никакви последващи проблеми нямаше, така че съм им много благодарен. И затова стоя малко по-далеч от казуса, защото съм емоционално привързан към „Пирогов". Но решихме в Борда на „Пирогов", в Управителния съвет да влязат и двама финансисти.


Водещ: Това ще са вашите очи и уши...
Симеон Дянков:
Да. Одитори, чиято главна задача е да гледат всичките сметки и просто да съветват ръководството по какъв начин може да прави първо, задължително, добри  обществени поръчки, за да не излизат тези теми: защо не сте правили тук обществена поръчка, защо не сте правили там? Просто да има по-добра отчетност. И, разбира се, да помагат за по-добро управление на разходите. Едно от нещата, виждал съм се с директора преди десетина дни и му казах две неща, които аз бих искал да видя от неговата работа и работата на Управителния съвет. Първо, вдигане на заплатите, защото там се получава това, което го има и в държавните администрации. Като питаш -  колко ти е заплатата, те казват - 650 лева. И ти казваш: аууу-, колко са лоши заплатите. Като питаш колко ти е средното месечно възнаграждение, в смисъл с допълнителните, те казват - 1800 лева. Един вид се получава, че заплатата им реално е три пъти повече, отколкото е. По-добре това да си го кажем, по-добре да излязат и да кажат -  заплатите ги вдигаме сега с 50% примерно, това са заплатите. Ще има и много по-добра прозрачност. Това е едното нещо, което изисках. И другото нещо - повече от средствата да се фокусират върху, така да се каже, по-забравените части от болницата, примерно Детското отделение, има някои други отделения, които с времето са по-малко инвестирани.


Водещ: Ще остане ли професор Раденовски шеф на института „Пирогов"?
Симеон Дянков:
Моето лично мнение, но пак казвам, съм емоционално свързан заради детето ми, е, че той може да се справи, ако около него има достатъчно финансисти, достатъчно хора, които могат да се занимават и да помагат с лекарствената политика и т.н.


Водещ: Знаете ли, лично за мен това е много субективно, в никакъв случай не казвам, че съм права, но след всички тези скандални разкрития, които излязоха, останах с неприятното впечатление, че самият министър на здравеопазването е поставена в ситуация да се оправдава, да се извинява за това, че видите ли, тя е направила проверка в „Пирогов", която е показала някакви нередности?
Симеон Дянков:
Добре е, че стана тази проверка. Деси Атанасова се проявява като много добър министър, не само заради „Пирогов", че имаше смелостта да направи проверката. След много, много говорене свърза в Стара Загора двете болници УМБАЛ и ЕМБАЛ, които... В една сграда имаше две отделни болници с две отделни администрации за Стара Загора, които отделни скенери си поръчваха, администрацията беше отделна, просто смешна история. Тя успя най-после да ги свърже. Хубаво е, че има такава проверка в „Пирогов". Аз съм убеден, че в която и друга голяма болница да се влезе сега, резултатите ще са много подобни. Но е хубаво да се тръгне по този начин, да се следват тези указания и да има повече външни хора в УС. Между другото, не знам защо в съветите, в управителните съвети, и съм го дал като задача и в другите държавни болници, защо са вътрешни хора в управителните съвети? Идеята на управителният съвет е да имаш едно друго по-външно мнение как се управлява тази болница. Така че това, което направихме сега в „Пирогов", ще стане във всичките държавни болници.


Водещ: Добре. Обещах ви да завършим задължително със скандалите във волейбола. Не съвсем скандалите, разбира се, това не е тема на нашия разговор, но ревизията, която обещахте във волейболната федерация. Всъщност тази ревизия приключи ли, имате ли вече резултат?
Симеон Дянков:
Почти е на финал, самата ревизия е приключила, дадени са вече актовете, имат двуседмичен срок... На председателя на федерацията са дадени актовете, те са доста големи на брой и като суми. Той има двуседмичен срок заедно с федерацията да отговори, след което това става вече публично достояние. Това е третата федерация, в която се прави тази проверка, след мотокроса и ските. И в трите имаше големи проблеми, тук проблемите са най-големи от това, което мога да видя предварително. Толкова са големи, че смятам да предложа на МС за следващия бюджет  - бюджетна процедура. Първо, явно да са разписани от самото начало какви са парите федерация по федерация, за да не постоянно наливаме... Ето, във волейбола вече сме дали допълнително над 3 милиона лева, заради световна лига, олимпийска квалификация и т.н. Но, ако не се управлява добре федерацията, защо наливаме тези пари? Да, спортът е важен, но финансите също са важни.


Водещ: Всъщност, от началото на тази годи на досега, колко пари сте налели, колко пари са дадени на волейболната федерация?
Симеон Дянков:
Всяка федерация получава от самото министерство пари за подготовка на отборите си. Там предполагам, някъде около 4-5 милиона лева са дадени  от самия бюджет  на Свилен Нейков. Извън това обаче, за домакинства, ние сме дали като извънредни пари, някъде около 3 милиона лева, вече за световна лига, олимпийска квалификация, знаете че имахме допълнително... и от днес започва финала на световната лига. Това е добре за спорта, добре за България. От друга страна, ако не се управляват добре парите, аз искам в самия бюджет  да се казва явно, за тези федерации  има и наказания. За тази федерация, която не е изпълнявала добре, има лоши показатели в Инспектората, за една, две или три години, въобще да не получават, да е отрязана от държавни пари. Защото това са парите на всички нас. Както в „Пирогов" държавни пари отиват там, така и в тези федерации. Ако те не могат да управляват добре пари, трябва да има и наказания. И ще предложа много резки наказания, извън това, което предлага финансовия Инспекторат.


Водещ: Добре. Всъщност на финала само да ви питам, не намерихте работа на бившия министър на енергетиката Трайчо Трайков?
Симеон Дянков:
Чуваме се често. Той всъщност предпочете да има период, в който... тогава става въпрос, като си говорихме, в който мисли какво иска да прави по-нататък. Чуваме се често, приятели сме, при все начина, по който той излезе.


Водещ: Е ли конфликт на интереси в качеството си на министър за това, че притежава акции в „Каолин"?
Симеон Дянков:
Не, не мисля. Занимавах се с облигациите като излезе тази тема навън, но, доколкото разбрах, има много малък брой акции, така че това не може според мен,  да се счита за конфликт на интереси. Може би е трябвало в самото начало да излезе от тези акции. Аз всъщност като дойдох в България всички акции, които притежавах, ги отписах, така че да нямам никакви.... Те бяха на външни, не български компании, но все пак в Щатите поне така се прави - в момента, в който влезеш на власт, се отписваш от всичките си акции, именно за да нямаш конфликт на интереси. В смисъл, ги даваш някъде на друго място.


Водещ: Краси Стефанов добре ли е след онези заплашителни есемеси от Гриша Ганчев?
Симеон Дянков:
По-добре е. Посъветвах го да си вземе почивка и всъщност за първи път от три години, откакто аз поне работя с него, има двуседмична заслужена почивка, малко да почине от това. Добре върви НАП . Знаете, че често съм ги критикувал. Напоследък доста добре вървят там нещата, особено след като въведохме тази онлайн връзка. И това, между другото, ако мога още за няколко секунди да се върна на темата за доходите. Да, доходите в България трябва да се увеличават и правителството трябва да помага за това. И ние вече имаме предвид за следващия бюджет  някои от тези..., някои допълнителни мерки. Но другата част, която е в България, в същото време трябва да се намалява големината на т.нар. неформални доходи. Как като си говорим, че в България има ниски доходи, слагаме онлайн връзки с НАП  и се оказва, че в малките бензиностанции за два месеца - от февруари до май месец, два пъти, не 10%, не 20%, а 100% се увеличиха приходите на малките бензиностанции.


Водещ: И там, помня, имаше много сериозна съпротива. Те излизаха на протести.
Симеон Дянков:
Имаше голяма съпротива, че те ще фалират, че това е лошо за бизнеса. Всъщност никой не фалира или много малко, около 20 от тези 2100 излязоха от бизнеса, но два пъти им се увеличи оборотът. Какво означава това? Това означава, че те са крили голяма част от техните доходи. По същия начин е в зърното, по същия начин беше в петрола и т.н. Така че,  и тези мерки помагат да се изсветлят доходите и тогава ще се види, че всъщност доходите на една част от българите са по-високи, отколкото изглежда.


Водещ: Добре. Трябва да приключим. Убедена съм, че денят ви ще завърши добре, с терминологията на колегите от вестник „Капитал" за раздаването на икономическите награди. Самият вие ще раздадете голяма част от тях разбирам.
Симеон Дянков:
Да. Най-добрите сто български компании, с радост.


Водещ: Заслужават ли голяма част от фирмите в българската икономика?
Симеон Дянков:
Заслужават. И в тежка европейска криза някои от нашите фирми се справят много добре и на външни пазари, и на вътрешния пазар.


Водещ: Добре. Много ви благодаря за това интервю.
Симеон Дянков:
И аз благодаря.
Водещ: Вицепремиерът и министър на финансите  Симеон Дянков.  

Видео

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация